Споделена история от Други |
Май ще откача
преди: 13 години, 7 месеца, прочетена 3448 пъти
Здравейте! Ще ви натоваря малко с моите проблеми, но вече имам усещането, че ще откача. Дълго отлагах, мислех да не пиша, но от друга страна може и да ми олекне и да получа добър съвет.
И аз не знам къде точно ми е проблема - определено го имам. Задушавам се сама себе си. Не мога да се отпусна, да се усмихвам, да бъда освободена. Или това просто ми е набивано в главата през годините. Не съм хич малка, на 26 съм, мисля, че не съм лош човек, но все едно нещо ме притиска и не мога да се освободя. Винаги съм била по-затворена, не от най-разговорливите, срамежлива. С времето се попромениха нещата. Винаги съм се правила на силна, но вече започва да избива. Сега ще ми кажете - каквото сам си направиш, такова ще е, но аз мисля, че за това ми състояние са допринесли разни хора, които съзнателно или не са намерили начин да се подиграят с мен. Тежко е. Защо трябва да съм вечно ухилена, да говоря силно и да се правя на много забавна и оригинална? За да бъда забелязана?, Няма да съм аз. Но явно трябва, за да се вписвам.
Приятелките ми са такива - обичат да бъдат забелязвани. Някак си ме задушават с лигавенето, някак обсебващо е. А се познаваме от години, а в същото време те не знаят нищо за мен. Опитвала съм се да споделям, но не видях особено разбиране. Излиза, че си играя някаква роля - и аз не знам каква. Просто не знам коя съм, какво искам, защо ми е толкова депресирано...Знаете ли, колко е лошо някой да те накара да кажеш нещо за себе си, а ти да не знаеш какво. Отвратително е! Дори не мога и да мечтая, да фантазирам - смятам го за....... и аз не знам за какво. Просто съм в някаква дупка.Но съм в нея вече мноооооооооооого дълго време. Да, на приливи и отливи е, но какво от това, като все съм в нея. Искам да мога да се отпусна, нищо да не ме притиска, притеснява, да казвам каквото мисля. Искам да мечтая!!! Трябва ми позитивизъм, но нещо не го откривам. Трябва да променя себе си, но не знам как. Не искам да ме питат защо не се усмихвам. А пък, за да се усмихна някой трябва да предизвика това. Е, не съм най-намръщеното същество, както се изкарах сега :), но някак ми е позьорско да си лепна някаква изкуствена усмивка, защото така се очаква да бъда по-добре приета. Абе комплекси, какво да кажа. Това си е истината! Знам, че всичко идва от миналото,но всичко се трупа, напомня за себе си. И сега дори нещо малко неприятно да се случи, аз го приемам навътре повече отколкото трябва. В повечето пъти си мисля лошото, от там идва едно притеснение, което пък се опитвам да прикрия и става мазало в главата ми отвсякъде.
И сега от всичките ми приятели се съмнявам, че някои подозира на мен какво ми е. Знам, че в мен е грешката, искам да я поправя, но не знам как. Толкова дълго време трупани отрицателни емоции, надали се оправят бързо. Искам промяна! Трябва ми!
Изкарах се най-комплексирания човек. Не знам... Сигурно съм такава. Мерси, че отделихте от времето си!!! Успех на всички и повече позитивизъм!!!! :)))
|
