Да се примиря ли? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (85027)
 Избор на редактора (162)
 Любов и изневяра (19384)
 Секс и интимност (10058)
 Тинейджърски (18903)
 Семейство (4110)
 Здраве (6974)
 Спорт и красота (3661)
 На работното място (1674)
 Образование (4829)
 В чужбина (1084)
 Наркотици и алкохол (841)
 Измислени истории (705)
 Проза, литература (1355)
 Други (11273)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Да се примиря ли?
преди: 8 години, 3 месеца, прочетена 1789 пъти
Здравейте приятели, момиче съм на 24 години и искам да споделя една част от моя живот с вас и ще се радвам на всяко е мнение или съвет.

Точно преди година приключиха отношенията между мен и вече бившия ми приятел. Аз бях човека който сложи края, защото бяхме 2 години и половина заедно, и имах чуството, че не гледа сериозно на мен и ми даваше само празни обещания....

Той е мъж вече на 32год, жилищно и финансово осигурен а не желаеше да се съберем да живеем заедно (постоянно намираше причини това да не се случи, нямали сме достатъчно пари да се издържаме, можело да изчакаме още време и.т.н) да не казвам колко са пътите в които се е сетил да ми подари просто 1 цвете от уважение и любов.

Като цяло е човек който издребнява (сам си го е признавал) и това в един момент започна да ми идва в повече. Отделно го хванах в лъжи и изневяра и това допринесе за решението ми да приключа тази връзка. Не искам и не мога да крия, че е мъж който хваща окото, и когато го срещнах бях лудо влюбена в него. Наистина когато започнах да мисля за края между нас ми беше много трудно, до последно се надявах, че той ще се промени, нещата ще се оправят и ще заживеем щастливо, но уви... Няма да разказвам, че след раздялата бях психически и физичеки срината, мисля, че всеки един човек претърпял такова нещо е наясно как се чустваме след такива моменти...

Пролетта на тази година случайно срещнах момче с което бяхме заедно в гимназията, година по голям е от мен. Той много се зарадва, че се срещнахме, разменихме си телефоните, започнахме да си звъним, да се виждаме, и така сложихме началото на нова връзка за която аз не бях сигурна, че мога да започна и се чувствам готова....

Той е мил, чаровен, грижовен, амбициозен. Непрекъснато ми купува цветя и подаръци, лятото ходихме 2 пъти на море, само за няколко месеца нещата претъряха големи обрати. Момчето с което съм сега, има сериозни намерения за разлика от предишния ми приятел иска, съпруга (дори скоро мисля, че ще ми предложи) дом дете...

Все пак винаги има едно ''НО''. Обичам това момче, но не със силата на предишния, просто не е същото... Дори на моменти мисля, че тръгнах с него, за да забравя другия, но той е толкова раним, че мисля, че е късно да се откажа... От друга страна си мисля, че човек вече малко или много трябва и да е егоист!!! Утешавам се, че така е било писано, че сега съм по добре, наистина този мъж ''не дава косъм да падне от главата ми'', дори приятели отстрани ''благородно'' ми завиждат, че' 'съм се уредила с такъв мъж. Но нали всеки по различен разбира любовта...?

А сега към случката ,която за пореден път, ми даде повод да се замисля. Когато се разделихме с бившия ми приятел, по късно се сетих, че в неговия апартамент ми остахана някой неща на които държа и исках да си взема, но не бяха спешни. Преди 2 седмици имах път към неговия квартал, и най накрая отидох до тях беше ми приготвил нещата в един голям плик, но не това е важното...
Хора като се изправихме очи в очи, усетих отново онези ''пепрруди в корема'', но най невероятното е, че беше двустранно, той загуби кординация, притесни се, започна да се удря ходейки в мебелите, а когато бхяме един до друг и двамата треперехме... Усетих какво се случва между нас, разменихме на бързо няколко думи, и му казах, че все пак бързам и трябва да тръгвам, защото ако бях останала дори и за малко, мисля, че на всички е ясно до къде щяхме да стигнем, и не това ме плаши, а това, че в онзи момент, дори и не помислих, за човека с който съм в момента, а съвестта ми я нямаше изобщо...

Приятели като излязох от входа на блока, сълзите сами потекоха, и то как... Дадох си сметка, че това е мъжа който съм обичала и ще обичам, искам той да е патньора до който ще бъда с бяла рокля, да е мъжа до който ще се будя сутрин, да виждам неговото име на телефона си и когато отговоря да чувам неговия глас. Според вас има ли смисъл да се боря за него, знам, че и той ме обича, и мисля, че все още не е късно да започнем всичко отначало...

Или просто да се примиря с положението в което съм, и да остана с човека който безумно ме обича, за да не съжaлявам един ден за това което съм направила впдена от собствените си чувства...?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 8 години, 3 месеца
hash: a1cc96ce32
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

1.   Не поглеждай назад, продължавай напред, това е бъдещето ти, остави миналото след себе си!!!
Желая ти успех!

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker