Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Здравей, възмутена съм от това което прочетох.
Повярвала си от сърце и страдаш от наивността си, че си се предоверила.
Този човек не те обича нито теб, нито детето - има ви за даденост. Комплексиран, стресиран, нагъл, подъл, лицемерен, ограничен, глупав мъж. Защо още го търпиш и позволяваш да те мечка, да наранява синът ти, ти си имаш две деца, той не заслужава своето изобщо. Затова че си в майчинство те изкарва некомпетентна в грижите за второто ти дете? Ама че логика? Просто го напусни, запази връзката със сина си, върни се при родителите си и се грижи за тях, и се разведи с този наглец.
Дели децата, отдалечава те от истинските за теб хора, от твоето семейство и роднини, приятели. Ехо? Какво си ти в живота му, теб цени ли те, или си безгласна и безхарактерна и му търпиш капризите, настроенията. Няма да ти е никак лесно, но си имаш дом и любящи родители, започни да подреждаш живота си, нямаш нужда от такъв паразит. Безкомпромисна бъди в решенията си, може би ще те оцени когато те загуби и си отидеш от "неговия" дом и живот на самотник критикант. Отивай си у дома, у вас си. Запаси се с много нерви, търпение и доказателства сега е наред да те изкара луда и да те лиши от родителски права нали? Предугаждай стъпките му, имай гости които да видят отношението му, за да те защитят в съда, спести си пари ще ти са нужни. Не прощавай на такъв ******.

8.   Историята ти заслужава много повече от съчувствие, жалко е, че за да сме майки, често изпадаме в положение на зависимост.
Аз се възхищавам от добротата и търпението ти. Жестокото е, че колкото повече опитваш да угодиш и не се оценява, толкова повече се изисква и едва ли този човек тепърва ще проумее каква жена има за себе си.
Наистина ситуацията ти е много трудна. Той гони теб и разделя брат и сестра, отнема правото на децата да имат общ свят.
Абсолютно права си, че трябва да се махнеш от това. И не само, трябва да спасиш и момиченцето си, защото този тип отношения ще повлияят личността на растящата ти дъщеря. Знам, че ти е страшно трудно, но имаш късмет, че родителите ти са на твоя страна и те винаги ще помогнат на детето си. Не губи време, защото децата растат бързо и по-добра всичко да се реши докато детето разбира колкото може по-малко. Синът ти страда и живее с фактите. Законът е на страна на майката, така, че действай, не губи време тук. Вместо този форум, в който съчувствията ми и на следващи коментари не ти улесняват никак положението, чети закона в интернет и виж как без скъпи адвокати да се определят права над детето и беж от този човек. Както той се е променил, промени се рязко и ти, защото докато човек прави едно и също няма как нещо да се случи различно. Детето ако не излиза ще се поболее. Кажи му, че теб успява да направи затворник, но детенце с какво е виновно, за да е затворник също. Това мога да кажа, и да ти кажа бъди силна не за да се подчиняваш, а за да си оправиш живота. Човек си и имаш капацитет на силите не може и двете неща, твърде трудни са. Другия път като ти каже върви си, не му говори, а докато го няма за последно отговори на каприза му. Нега доброто те последва и те пази в трудния живот а дечицата са здрави. С времето няма да станеш по- независима, напротив, все по-трудно е като отлагаш единственото решение, което и ти знаеш и ти си казала в разказа.

9.   Жена, бягай от тоя! Детето ти ще бъде нещастно!

10.   така ,както описваш историята ,,това твоето положение е абсурдно,говори с вашите и се мести при тях,за секс все ще се намират кандидати

13.   Какво правиш още при тоя? Ти си му жена, къде му е уважението? Дете си му родила, само заради това трябва да трябва да те носи на ръце, а той за отплата с вечни претенции. Четейки това ми стана мъчно за теб. На какво ли не са способни мъжете за да постигнат целите си, за тяхна жалост обаче това ги прави точно обратния пол на мъжки.

14.   Единствената полза от тази изповед е, да олекне на авторката. Никой с нищо не може да й помогне. Тя показва истината само от нейна гледна точка, която ще е в нейна полза, разбира се. Ако бащата опише живота им, всичко ще е обърнато на 180 градуса. В коментарите ще има съвети, като, остави го, други ще кажат търпи заради децата, и при подобна ситуация авторката какво ще предприеме. Тя вече си е решила какво да прави, но сега поне едното дете е обичано от баща си. Ако го напусне и отведе децата, какво ще постигне?

15.   да ме прощаваш ма мъжа ми е арабин, живея в арабска държава и не си е позволил да се държи така с мен или детето ми. от самото начало съм му казала че детето ми е по важно от него и че няма да търпя простотии и никога не е имало. поседните си пари е давал за да му купи торта за рождения ден имаме още две деца общи и ги учи да слушат брат си щото е по голям и им е брат. тоя твоя е пълен коплексар и прекалено много си го търпяла и си му угаждала. като не е икал жена с дете да си е отварял очите преди да прави деца. друго нещо да ти кажа моя мъж на никого не е казал неиния син винаги казва сина ми въпреки че повечето хора наоколо знаят че не му е син

16.   Ако знаеш за колко подобни на твоята история съм слушала... просто проблемът е, че в днешно време няма семейства като семейства. Разводите не трябва да ги има. Встъпването в брак да не е пък така необмислено решение. Изоставянето на деца от бащите им също.
Децата са жертвите. Очевидно няма как да бъдеш и с двамата бащи едновременно, за да се чувстват и двете ти деца на място. Просто децата са най-важното, и те трябва, непременно да израстнат в спокойна среда! Най-важното е че ТИ си майка и на ДВЕТЕ дечица, и най-добре можеш да се грижиш за тях. Аз ако бях на твое място, щях да се отделя, да си гледам децата, да гледам да съм добре финансово, и да имам неангажираща връзка с мъж. Може би несериозна връзка не звучи много добре, но със сигурност звучи по-добре от деца с травми. В крайна сметка последиците за децата са част и от твоите избори, не обвинявам, но просто казвам кое за мен би било приоритет. Тоест бих жертвала себе си (тръгвайки си от този мъж), за тях, децата. Няма как да ти вземе бебето, това е смехотворно, та то дори не е дете, а бебе, което предполагам още кърмиш... И в независимостта и отделянето има положителни неща. Може пък и да ти хареса. Но да, това, което описваш е опасно и може да задълбае доста, особено с дете, което скоро ще навлезе в пубертета (защото и това вече се случва на 11-12, а не 13-14).

17.   Между другото забравих да добавя и че това дето сте го научили да казва 'батко' вместо 'татко' е било грешно. Приятелят ти подсъзнателно не е приел детето по този начин. Имало е възможности двамата да бъдат по-сплотени, но вече е твърде късно. Това, което жените като теб (в твоята ситуация) не разбират, е че в тях е козът до един момент и трябва да го използват. Когато един мъж те е приел с дете, това трябва да е напълно и безрезервно. Още от началото е трябвало да му вдъхнеш респект и да му е ясно, че можеш да си тръгнеш по всяко време. Сега в момента той най-вероятно си мисли, че твоите 'заплахи' за напускането не са нищо сериозно. Ако вярваше в думите ти, нещата щяха да стоят по друг начин и да се замисли за държанието си. Изобщо, да не говорим, как ако знаеше как да завъртиш ситуацията в твоя полза, можеш да го играеш на пръстта си с това, че ще отнемеш НЕГОВОТО биологично дете, което той няма дори да бъде допуснат да види. Козът е у теб. Но жените са прекалено мекушави, повечето поне и накрая децата страдат.

18.   Ужасна история! Тревожно ми стана, че мъжът се е променил толкова рязко и че очевидно е много трудно да се намери мъж, който да приема чужди деца. Според мен трябва да си тръгнеш, защото това е човек, който не уважава нито детето ти, нито теб, не уважава дори общото ви дете. Няма място в живота ти, освен ако ти не му позволиш да остане там! Може би е крайно, но зарежи него и детето ви и се върни към родителите си и първото ти дете. Успех!

19.   Съветът ми е един и непреклонен - махай се оттам. Незабавно! Докато детето ти е малко имаш повече шанс да ти го дадат на теб, защото иначе не се знае! Как може да се оставиш да те манипулират така? Леле, да изоставя детето си, защото някакъв си мъж ми се прави на интересен! Ай, сиктир! Абе, жена, малко самоуважение и найчински усет към детето си нямаш ли? После ще има да се чудуш защо порасналият ти син не иска да те погледне! Ами тя тази болка е в сърцето му, трупа, трупа и в пубертета така ще избухне като бомба със закъснител, че ще има да се чудиш! За едно дете най-страшното нещо е да се чувства изоставено

20.   Нямам какво да кажа, решението да го зарежеш този комплексиран "батко" е абсолютно правилно.
Е поне вече ще знаеш, че интуицията ти работи перфектно.
Занапред вече винаги се вслушвай внимателно в себе си.

21.   Авторке този твой мъж просто те е ползвал като дойна крава и очевидно не те иска вече като жена, а ти защо го уведомяваш какво мислиш, просто го напусни без обяснения, като по телефон му кажеш че го напускаш и запиши разговора че да те обвини че си отвлякла детето. Иначи той ще отвлече детето ти и няма да го видиш повече.

22.   Здравей, усетих много болка и разочарование в написаното. За мен това не е живот. Трудно е да прекъснеш всичко и по някакъв начин да се озовеш отново сама (имам предвид без мъж до себе си). Но бъди силна и го направи, защото никой не заслужава да бъде потъпкван по този начин. Особено ако ти даваш всичко от себе си, а човекът отсреща да не го оценя! Поздравям те за силата да седнеш и напишеш всичко от-до и дано да си направиш равносметка дали ще се подчиниш на поредния ултиматум или със сила ще продължиш напред!!!
Ж, 24

23.   Дай му още един последен шанс, кажи му всичко така, както си го написала тук, но по-кратко и без рев. Или се променя и те приема с двете деца - и то веднага или чао. Защото твоето не е живот, а затвор. Поредния пример, че не бива да се ражда от различни мъже... старо правило... Трябвало е да послушаш интуицията си, но влакът е минал. Сега се оптиай да запазиш семейството си, но да е истинско. Хич няма да ти е лесно сама с две деца от двама различни бащи... Ще имаш само връзки за секс...

24.   Ще бъда кратка с коментара си, разбирам те и аз имам дете и ми е трудно да мисля за друго дете, въпреки, че имам човек до мен.. този страх, че може да се случи така, че синът ми да страда ме плаши. Толкова добре те разбирам.. идея си нямаш. А аз съм дете на разведени родители, които винаги са деляли децата си и от дете знам какво е. Съвета ми.... имаш къде да живееш -родители, изнеси се, съди го за издръжка и до там, не чакай докато почнеш работа и детето да е на ясла, няма да стане по -добре, а повече ще те смазва и това вреди и на синът ти. Успех!

25.   бягай мила докато е малка малката той няма как да я вземе бебе не се дава на баща само това е изхода този няма да се промени

26.   Гфешката ти е че правиш всичко за да му угодиш, а най големия грях ти е че си пренебрегнала сина си и не живееш с него. И двете ти деца ще са нещастни. Ако не поправиш грешките си ще стане още по зле. А този мъж не е човек за мен. Не те обича, в сърцето му няма какпка любов към никого. Теб те има за прислуга. Сама си го каза-правиш всичко за да му угодиш-примерна слугиня си.

27.   Това е положението. Искал е дете и го е получил. И любовница си има след като желае да ви изгони със твоето дете. Вие с него повече не сте му нужни, защото ако беше обратното нямаше да се държи така. Не си заслужава да търпиш, дори и в името на децата си. Такава саможертва е върха на безумието. По-добре живот без него, отколкото нервен срив с него. Не си заслужава, разбираш ли? Моля те, вземи най-удачното решение сега, защото след време, ще се превърнеш в ходеща сянка, заради безскрупулния тип с който живееш. Само се попитай-това твоето живот ли е? Бъди силна. Късмет!

28.   Абе замислих се... тази история да не е измислена. Не може да има толкова безчувствени към децата си жени.
№19

29.   Авторката
Благодаря на всички, които отделиха време да прочетат моята история и споделиха мнение, и опит.
Уважавам всяко едно мнение, и всичко казано.
Сигурно е било наивно, както някои казват, че съм повярвала изобщо на някой. Но било ли е сляпо? Нима съм се впуснал в нещо по-сериозно, на втората седмица, на втория месец, а не след години от познанството ни? Позовавайки се на това, което съм видяла като отношение няколко години, на факти, а не на празни приказки, трябваше да оставя нещата на това ниво ли, и да живея във вечен страх, че може да се случи нещо лошо? Не мисля! Никой от нищо не е застрахован! Никой не може да предвиди, дали някой, някога, как и защо би се променил, аз също.
Това, че имам дете, което отгледах сама, прави ли ме лош човек? Не мисля! Родих едно дете, дадох живот, опитвам се да го възпитавам като достоен и любящ човек, давала съм и давам всичко за него, никога от нищо не е било лишено, наложи ми се да порасна бързо, но за нищо не съм съжалявала, е има ли лошо в това, аз ли съм лошата, или „баща му“, че не е поел отговорност /това е друга тема/. В този ред на мисли, това изключва ли автоматично, че имайки дете, в даден момент от живота си, не мога да срещна щастието, че не мога да открия човека който да е мен, не мисля? Още повече, не ми е било цел, не е било на всяка цена ... беше съдба!
Случи се, открих човек, който даваше всичко за мен и детето ми. Човек, който всекидневно се доказваше, и с всеки изминал ден печелеше доверието ми. Минаха години, преди да предприема следващата крачка... но нещата не се подредиха според очакванията ни, накратко. Влезнах в тази връзка, и дори и за миг не съм очаквала подобна развръзка, не съм имала индикации, които биха ме навели на подобни мисли. Просто всеки има своята истина, своята болка, трупа се, наслагва се, и в един момент всичко рухва. Точно в този момент, аз седнах и споделих своята история с Вас.
Нещата не са само черни, или бели. Ясно ми е, че няма как да се изкаже обективно мнение на базата на няколко конкретни случая посочени от мен. Споделих случаите, които ме накараха да се обърне нещо в мен. Нещо, с което никой няма право да си играе, или да използва по някакъв начин, с цел да нарани другия. И при нас, с мъжа до мен, е имало караници, разговори, сълзи, прошка, думи казани в състояние на афект, нападки и от двамата, но след това сме съумявали да постигнем консенсус, да запазим добрия тон, и нещата да се поправят... но временно. Минава време обаче, месец, и колелото отново се завърта, и отново спира на това място, на което е било и предния път... това мен ме умори. Имали сме и своите хубави моменти разбира се, но започвайки да се появяват лошите, те в един момент взеха превес. Всичко хубаво започна да избледнява, на фона на лошите и негативните моменти.
В отговор на Н28, ще кажа, че аз детето не съм си оставила, не съм била и пред дилема, дали да го направя, след като чете тази тема, мисля, че би следвало да го разбере. Това, че детето ми е нападано, аз няма как да го контролирам явно, но винаги когато е било правено, аз съм заставала зад него..защитавала съм го, наранявайки човека който се е осмелил да го „докосне“ и изравнявайки го със земята, наранявайки го по начин, по който би го заболяло истински. И точно това най-много изостри човека до мен, за това се стигна и до тук ... защото аз винаги съм го защитавала, както той казва.
Изход има, и аз знам какъв е. Но не е толкова лесно, колкото да се каже. Наясно съм, с това което трябва да направя, но както казах и в темата, трябва ми още малко време. Аз не съм сама, аз не съм тийн който излиза от връзка, казва – майната ти, и до там, всичко приключва. Имам две деца, и трябва да го направя разумно. Трябва да им осигуря достойно място където да живеят, защото знам, че в един момент, ако се стигне до съда, за правата над дъщеря ми, това не трябва да бъде причина поради която, могат да ми я отнемат. Има защо да го мисля, запозната съм в детайли и знам, ако че ако се стигне до там, да се борим за детето, аз трябва на сто процента да съм сигурна, че няма да има и една причина, поради която дъщеря ми може да не е при мен. Разбира се, няма как да се оправям сама в момента със смешните пари, които получавам втората година от майчинство. Още повече с две деца. Сега някой ще каже, пускай детето на ясла и се върни на работа. А прекрасно всеки родител знае, как стои въпроса с ясли и градини. Нещата не стават от днес за утре, ако изобщо станат. За момента съм с вързани ръце, поради една или друга причина. Има неща, които трябва да реша, за да съм сигурна в крачката която ще направя, и ще ме направят независима. Нужно е време... и това време си тече.
Аз продължавам да съм в същата къща, но аз не съм същия човек. Сега съм едно огледало, на чувства, емоции, отношение...сега съм вече себе си. Сега правя това, което считам за нужно, а не това което се очаква от мен да направя. Сега угаждам единствено на децата си, а не на целия свят ... сега съм другата крайност, на това което бях. Защо чак сега ли? Защото, явно дефиницията на – примерна съпруга, любяща и даваща всичко по силите си, не е била разбрала правилно, а това е една прекрасна възможност да се разбере и оцени...защото вече, не се старая да съхраня нещо, което явно никога не го имало, или нещо, което е тръгнало да се руши безвъзвратно, защото по-лошо не знам дали може да стане...вече всичко е разрушено.
Странно е, колко време е нужно за да се изградят едни отношение, и как са достатъчни само няколко секунди, за да рухне всичко!