 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Вярвай в сърцето си!
преди: 8 години, 4 месеца, прочетена 1717 пъти
Здравейте! Реших да споделя една история от живота ми с вас.
И така, аз съм момиче на 23, студентка, имам приятел, с който живея от 3години, а сме заедно от 4, но първо ще върна лентата назад.
Когато бях на 15 си пишех с едно момче на 22г. Не знам как му бях предизвикала вниманието, но то беше факт. Пишехме си до 3 през нощта. Той беше като сън за мен, винаги питаше как съм, как се чувствам, беше мил. Най-много ме беше трогнал един негов отговор, който гласеше – Обичам да си щастлива....
Не сме влагали излишни надежди за нас или поне така се бяхме разбрали, защото той беше по-голям от мен и не живеехме в един град. Понякога се виждахме. Случваше се на месец веднъж. Прекарвахме времето гледайки звездите и говорейки си за много неща. Целувахме се, но нищо повече. Аз бях малка и той го разбираше, не ме притискаше за секс. В даден момент излагайки фактите, че той е хубав и много момичета на неговите години му се лепят като мухи, а аз бях... не знам какво за него и, че няма да сме заедно, аз тръгнах с едно момче, което много ме харесваше. Но аз него не и продължих да си пиша с въпросния, докато гаджето ми не разбра. Реших да сложа край на тези чатове и се срещнахме, обясних му как седят нещата, целунах го и казах: „Това е последния път, в който се срещаме“, а той отговори: „Ти луда ли си? Няма.. “ и аз просто си тръгнах.
Смятах, че това е правилно. Била съм толкова объркана. Реших да заложа на сигурното и правилно, вместо да послушам сърцето си. След не много време се разделих с гаджето си, защото не изпитвах чувства към него, пък и той излезе ГОЛЯМ боклук, но това е друга тема.
След това дочувах от една приятелка, че момчето, с което си пишех, е разпитвало за мен и в мен все нещо изтръпваше, но вече беше минало година и той не ме потърси нито веднъж. Аз също не го потърсих.
Времето летеше, а аз не спирах да мисля за него и знаех, че и той понякога със сигурност го прави. Отново ми разказваха как е питал за мен. И така минаха 3години, в който той имаше приятелка и аз бях имала друг приятел. След тези 3години аз тръгнах с момчето, с което съм до днес. Преди две години почти го бях забравила и той ми хареса някакви снимки, всичко във мен се преобърна. Повтарях си: „Имам си приятел, щастлива съм, не мисли за това“, но се пречупих и му писах. Питах го как е, какво се случва с него, а той ми отговаряше с безлични отговори като „нищо, добре“, явно вече е били прекалено късно за него. Зарязах всичко това, обещах си, че повече няма да го търся и продължих напред.
Днес аз продължавам връзката си от 4години, но винаги нещо ми липсва. Липсват ми разговори с приятеля ми, чувствам се самотна. Чудя се какво щеше да стане, ако бях послушала сърцето си и не бях го отпратила далеч от мен. Минаха 7години откакто се целунахме за последно, а аз още се чудя. Живея в миналото и знам, че е грешно. Не искам да се разделям с приятеля си, но се чувствам негодна за връзка. Не мога да се отдам на 100%, а и той не ме предразполага. Имам чувството, че ме има за даденост. Мъча се да разговарям с него, но той не иска. Най-вероятно и на тази връзка ще сложа край, но и няма да се връщам в миналото за да търся онова момче.
До всички: Съветвам ви винаги, ама винаги да слушате сърцето си, за да не се чудите „какво щеше да бъде“ като мен... Борете се за това, което искате, а не за това, което смятате за правилно, защото времето минава и няма връщане назад.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: dc3205e2e6 |
|
1. " Живея в миналото и знам, че е грешно. Не искам да се разделям с приятеля си, но се чувствам негодна за връзка. Не мога да се отдам на 100%, а и той не ме предразполага. " - това е чиста логорея. Ако някой може да разбере какво точно искаш, ще е за нобелова награда. Хем си в миналото, хем не искаш да се разделяш с настоящият, хем не го обичаш и не можеш да му се отдадеш, и след всичкият този боламач, искаш той да изразява чувства...!? На 15 години за каква възвишена любов говориш. Това са били детски илюзии, детско умопомрачение, но не и любов. Явно много си се вживяла при изучаването на"Ромео и Жулиета". Та и съвети даваш на младите, а точно ти се нуждаеш от такива.
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: dab102cad9 |
|
2. А ти защо не вярваш в своето? Той ти отговаря дистанцирано, защото не иска да го нараняват повече, защото знае, че ти си във връзка, как искаш да ти отговаря? На твое място бих прекратила връзката си и бих потърсила (ама сериозно) своето момче, а не само да го питам "как си".
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: 63bcabdfa3 |
|
3. Да обичаш и да се чувстваш обичан в една връзка е едно от най - прекрасните неща.
Но много често се случва - че любовта в единият към другият отслабва.
Единият (партньор) Започва да възприема другият за даденост.
Двамата партньора често се карат, кой колко трябва да се съобрази с другият.
Само единият иска да бъде с другият.
Тези фактори влиаят силно отрицателно на една връзка.
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: 63bcabdfa3 |
|
4. Съветът ти е добър.
Но помогни ми тогава да решим един казус.
Момиче се запознава с момиче, момчето е най - милото което познаваш, кара те да се чувстваш специална.
С времето поведението му става противоречиво и той започва да се държи понякога грубо - това те наранява, в друг момент се държи много добре с теб - ти си единствената.
С времето той продължава да говори милите думи, но те изглеждат някак заучени вече, прегръща те, а не можеш да усетиш положителните емоции в него.
В това време се появява друго момче, което се бори всякак за теб, свидетелства ти любовта си постоянно и не желае друго освен да бъде с теб, и най - малкото от твоя страна, като дори да задържиш поглед върху него и той сияе от щастие.
Тогава какво ще направиш?
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: 63bcabdfa3 |
|
5. Съветът ти е добър.
Но помогни ми тогава да решим един казус.
Момиче се запознава с момиче, момчето е най - милото което познаваш, кара те да се чувстваш специална.
С времето поведението му става противоречиво и той започва да се държи понякога грубо - това те наранява, в друг момент се държи много добре с теб - ти си единствената.
С времето той продължава да говори милите думи, но те изглеждат някак заучени вече, прегръща те, а не можеш да усетиш положителните емоции в него.
В това време се появява друго момче, което се бори всякак за теб, свидетелства ти любовта си постоянно и не желае друго освен да бъде с теб, и най - малкото от твоя страна, като дори да задържиш поглед върху него и той сияе от щастие.
Тогава какво ще направиш?
|
...
| преди: 8 години, 4 месеца hash: be583c53a9 |
|
6. Отговор на 4: Бих се разделила с приятеля си, заради поведението му, а ако изпитвам чувства към това другото момче, бих се опитала да създам връзка с него..
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: c7daaaa719 |
|
8. Номер 5, ако можехме да обичаме този който сияе от щастие като ни види и прави всичко за нас, но не никой не избира в кого да се влюби. Понякога обичаме човека без да знаем причината, просто ей така, това е съчетание от две неща -трябва да има химия и трябва да ни допада характера му. Авторке, тези чувста който имаш не са достатъчни, може да са били взаймни но ти не го познаваш толкова добре, а дали нямаше да ти разбие сърцето, да те използва и след като му омръзнеш да те зареже. По гадно е не това да не си изживяла тази любов, а да си имала любовта и да си я изгубила. Но всичко зависи от човека, много зависи на какъв ще попаднеш.
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: 0db886e3ed |
|
9. Чудя се какво щеше да стане, ако бях послушала сърцето си и не бях го отпратила далеч от мен.
Човек не може да види отвъд избора, който е направил. Това е природен закон. Разбираш ли, няма никаква гаранция, че ако не го беше отпратила, щяха да се получат нещата. А дори и да беше така, не можеш да пътуваш във времето, за да промениш нещата. Живееш в миналото, но само в главата си - навън има само настояще.
Има един разказ на Съмърсет Моъм - Червенокосият/Red - прочети го - там се разказва за жена, пожертвала живота си и този на мъжа до себе си, заради спомена за една истинска любов, която обаче е умряла много отдавна. Сама реши - струва ли си. Моят отговор е - не. Животът ми днес, тук и сега ми е по-важен от спомените и мечтите, които са само в главата ми, но на практика не съществуват.
Даже бих отишла още по-далеч, като ти кажа, че изборът, който правим е дори по-важен от чувствата, които изпитваме. А ти имаш избор, както тогава, така и тук и сега - напусни приятеля си, ако не го обичаш, но недей да му губиш времето, мислейки какво можело да стане, ако не било еди какво си. Нищо не е могло да стане, ако е могло - щяло е да стане.
Ако ти харесва да живееш във филм, поне имай милост към сегашния си приятел и го остави да си намери момиче, което да го обича на 100%. Само после да не започнеш да хлипаш - можех да съм напълно щастлива с него, ако не въздишах по несъществуваща връзка. И до кога така?
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: 63bcabdfa3 |
|
11. Номер 8.
По гадно е не това да не си изживяла тази любов, а да си имала любовта и да си я изгубила.
Това е такова мнение - което за мен, ще остане загадка. Което ми е интересно, но не искам да я разбирам от личен опит.
Преди години при мен се появи едно момиче - което сияеше когато я погледнех. Няма спор, че бе истински влюбена в мен. Естествено обикнах я, като никоя до сега. Но малко след като и двамата се влюбихме, тя някак си изчезна, търсих я, но сякаш никога не бе съществувала. Аз съм силен човек, но тогава в продължение на 3 месеца не можех да спра да мисля само за нея. Иска ми се поне да имаше някакъв недостатък това момиче, че да си кажа, не е чак толкова идеална, като лисицата да кажа, че гроздето сигурно е кисело. Минаха години и тя си остана единствена. Сега съм с момиче което ме обича силно, но някак са изкуствени нещата.
Чудех се дали бих зарязал сегашната си приятелка, за да бъда с онова момиче. Вече не се чудя, бих избрал онова момиче, и не ме вълнува кого и колко ще нараня ако го направя.
Това момиче, бе единственото което би ме накарало да пренебрегна себе си. Макар да поучавам хората сега, - как може да твърдиш, че друг/а като него/нея няма.
Това бе много гаден номер на съдбата - виждаш ли, можеш да я имаш, но не няма да я имаш.
Може би най - лошото нещо което ми се е случвало.
И сега другият вариант който казваш, ами ако я бе имал, а нещата не станат както си ги мислил, ако се чувстваше използван и накрая зарязан, нямаше ли да ти е по - гадно.
Еми не знам.
Ето сегашната ми приятелка и тя сияеше по мен и караници сме имали в началото и много хубави моменти. И сега тя се държи идеално с мен. Но моята любов към нея постепенно започна да изстива, и нейната към мен, нещата сякаш станаха насилствени. Но нито аз искам да я напусна, нито тя да си тръгне, знаем после ще си липсваме.
И все пак аз още не мога да определя дали е по - добре да имаш любов и тя да изстине или изобщо да я нямаш. Но изстиването става по - бавно и сякаш имаш време да се нагодиш, да се приспособиш.
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: 63bcabdfa3 |
|
12. Авторке
Не слушай номер 9. Когато ти казва. Да зарежеш сегашният си и после да търсиш предишният.
Първо се увери, че предишният, ще се върне и после зарежи сегашният.
Щом сегашният се държи добре към теб, стой си при него докато не намериш нещо по - добро.
Никаква милост към никого - нагласи нещата така, ти да си добре, бъди егоистка до край. От съвест полза няма.
Научил съм го опит - не иронизирам.
|
...
| преди: 8 години, 4 месеца hash: c7daaaa719 |
|
13. Номер 11/12, твоята история е много точен пример за коментарът ми. С тебе сме се срещали и в друга тема.. странно:). Съжалявам за това което ти се е случило но трябва да се отървеш от омразата в себе си, освен това й жената до теб изобщо не ти помага. Както съм ти го писала и преди, пак ще ти го напиша. Тя не те обича и ще дойде ден в който ще й мине, смисъл когато най накрая осъществи своята цел.. и ти ще й омръзнеш, вярваш не вярваш, сам ще се убедиш.
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: 63bcabdfa3 |
|
14. От номер 11/12 и двата коментара са мой - към номер 13.
Вероятно сме се срещали и преди.
Не съжалявай, за това което ми се е случило, ти нямаш вина. И да съжаляваш не можеш да ме промениш.
Толкова много провали имах, че омразата ме превзе и не мога да се освободя от нея. Тя ме кара да се чувствам могъщ, защо да се освобождавам?
И да и омръзна на моята, тя трудно ще си тръгне. Защото не е само любовта, това което ни държи заедно.
Бях ти писал, цял роман още, но той не се получи и затова ще спра до тук.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
