Нестихващи спомени
преди: 8 години, 1 месец, прочетена 1839 пъти
Здравейте имам проблем който не зная как да реша и какво да правя. Преди една година сложих край на връзката ми с бившия връзка която продължи две години. Проблемът е че не го забравям спомените ме изяждат отвътре и нищо не мога да направя за да престана да си спомням. Преди три седмици се видяхме бях много щастлива но вечерта си казах че не го обичам проблема е в тези спомени които ме побъркват и вече незнам какво става с мен. Не разбирам защо постоянно си мисля за него защо тези спомени не спират. На вас случвало ли ви се е нещо подобно какво да правя толкова съм объркана моля ви за съвет

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 1 месец hash: 49cb8416d5

гласове: 1 2 3 4 5   (297415 гласа)

1.   Няма незаменими хора, но има хора които обичаме или които сме обичали като майка, баща, приятел, любим и раздялата със такъв човек без никаква връзка ни кара да страдаме защото неговата личност ни е изпълва с емоции или го правила някога, а когато се отнася за човек с които си представял бъдещето и живота си няма как да ти е лесно. Повечето хора предимно след подобна среща преосмислят чувствата си както казваш че е станало при теб, обаче явно има останало във сърцето ти може би защото тази среща е все още прясна във съзнанието ти. Хубаво е че сте се видели, знаеш ли колко хора страдат защото нямат твоята минута отделено внимание от обекта на желанията си, това е нещо като последен шанс за някой или осъзнаване със поучителен край за двама души, но ти трябва да се опиташ да продължиш след като е било само по приятелски. Вече спокойно можеш да погледнеш над живота и най вероятно след година, две ще забравиш или когато се сетиш вече няма да се натъжаваш, успех!

 

...

преди: 8 години, 1 месец hash: 0c0de66ba2

гласове: 1 2 3 4 5   (244917 гласа)

2.   Защо се разделихте? Може би все още искаш да си с него.

 

...

преди: 8 години, 1 месец hash: a5a4ff88dc

гласове: 1 2 3 4 5   (216306 гласа)

3.   Спомените няма как да изчезнат, но пък могат да се контролират. За целта... Ами не знам дали това ще работи при всеки или е само при мен, но като за начало, човек трябва да приеме, че той не е ума си, а умът му принадлежи. Звучи смешно, но на много хора им изкачат разни мисли в главите, те започват да се чудят как могат да мислят за тези неща, търсят причините и в последствие се объркват повече и сами попадат в капана на собственото си съзнание. След като човек приеме, че неприятните мисли са просто каприз на ума му, трябва да спре да им обръща внимание. Ако се опита да се бори с тях, ще се съсредоточи върху тях, а когато се съсредоточи върху тях, няма да може да спре да мисли. "Не се бори, затова е непобедим в Поднебесната", както е казал Лао Дзъ. Или с други думи ако на човек му изскочи някоя неприятна/нежелана мисъл, вместо да размишлява върху нея, той трябва изобщо да не мисли за нея, да си поеме дълбоко въздух, да прекрати мисленето напълно или просто да започне да мисли за нещо друг (например, може да се съсредоточи върху дишането). След като бъде отхвърлена и тотално игнорирана, нежеланата мисъл изчезва. И да, трудничко е за изпълнение, особено в началото, но в начало винаги е трудно. Мислите може да изникват често и да изискват повече усилия, за да бъдат премахнати, но постепенно ще се появяват по - рядко, докато не изчезнат, а след като човек се научи на малко самоконтрол, ще може да ги премахва без особени усилия. Умът може да бъде най - големият ти враг или най -добрият ти приятел, от теб зависи как ще го използваш и какво ще му позволиш. Успех!

 

...

горе^

преди: 8 години, 1 месец hash: 512d5174e7

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Предполагам, че продължаваш да мислиш за него, защото сигурно са останали много недоизказани неща помежду ви, ти си сложила точката, но може би се съмняваш на моменти дали си постъпила правилно. Смятам, че спомените ще избледнеят и утихнат, веднага щом се появи друго момче в живота ти. Докато това се случи, ти трябва да се постараеш да заемаш съзнанието си с най-различни мисли, които да ти отнемат вниманието от бившия. Като си спомниш някаква ситуация, веднага гледай да мислиш за нещо в самата ситуация, което не е свързано пряко с него. Например, ако се сещаш как сте ходили двамата някъде, помисли си за самото място, че можеш да отидеш там с приятели, какво има да се прави там и разни такива. Звучи малко глупаво, но може и да ти помогне. Друго, което можеш да направиш, е когато се усетиш, че мислиш за него, да си спомняш и всичко, което те е дразнило в него, причините, поради които сте се разделили, разни дребни нещица, които ще ти напомнят защо не сте заедно в момента. Освен това, събирай се с хора, нови, различни, контактувай с мъже. Като те налегне някой спомен, мисли си за това какво ще правиш днес или в петък вечерта, с кого ще излезеш, с коя приятелка ще пиеш кафе. С колкото повече неща се занимаваш, с толкова повече нови спомени ще разполагаш занапред, които ще изместят напълно бившия ти.

 

...

преди: 8 години, 1 месец hash: 5770b5f5f7

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Подобно на номер 3 и аз мисля, че е добре да оставиш мислите да си текат, без да се задълбочаваш над тях. Кажи си - Това е минало. Инак спомените няма да изчезнат с времето ще намалеят, ще отслабнат, но няма да спрат, ще се появяват пак и пак. А там където е имало силна любов, тя не изчезва - желанието за още веднъж да го... чуя, видя или друго остава. И ако се подадеш на това желание, то се усилва, трябва да се бориш с него, искаш да го чуеш, но не е добра идея да го правиш. Такива неща като само за последно никак не се получават. Затова и много често се връщаме при бившият. И се чудим сами на себе си, сега съм много по - добре със сегашният, а направих това защо. Защото желанието към старото остават. Е тук говорим при нормални обстоятелства, а не при някакви продължителни караници, където сме се радвали, че сме се измъкнали от предишният.

 

...