Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

59.   Авторе, покрай изключването в твое присъствие осъзнах нещо: в присъствието на един мъж, когото обожавам и аз изключвам. Много добре образована жена съм. По всеобщо признание интелект не ми липсва. Разсъждавам и анализирам и когато спя. Но... само да го видя и ставам на зомби. Само го гледам в очите и мигам на парцали. Той не ме е възпитавал. Не сме имали връзка, макар че аз много искам да имаме. Обожавам го и губя разсъдък в негово присъствие.

Alpha, ж. 26

60.   Авторе, не можеше ли всичко изречено от теб, да го кажеш по-накратко. Абе човек, как можеш да пишеш толкова дълги отговори на хорските коментари и то повтаряйки едно и също. Аз наистина не мисля, че някоя друга жена би те понасяла. Ти си такъв дърдорко, че даже и мъж не би стоял в компания с теб, ами той ще получи главоболие от твоите бекрайни тиради. Бръмчиш, дрънчиш като повредена ярномелка. Как не се научи да бъдеш по-кратък в словоизлиянията си.
От всичко, което прочетох от теб едно ми стана ясно, че имаш огромно его-Аз, Аз, Аз. Също страдаш болезнено и от нарцисизъм. Когато се погледнеш в огледалото кажи ми какво виждаш? О, всички разбрахме, че "тя сияе от щастие когато си с нея", че "тя не може да си представи да е без теб" и, че "тя само теб обича". Хора, не разбрахте ли, че "тя само него обича. Няма друг мъж на тази планета когото тя може да обикне. Само един мъж съществува за такава обич, това е автора. Поклон пред теб щастливецо, завиждам ти и за финансите ти и за голямата любов.

62.   Нещо не си схванал - изобщо не те сравнявам с Набоков, няма причина за това. Става въпрос за разказаната от него история и действието й изобщо не се развива в Русия.

За света как ще ти стане тесен - просто ще бъдеш лишен от обекта си. Защото ти се чувстваш в кондиция, когато имаш подобен обект. Това ти е дрогата. Не се надценявай. И не, ако говорим конкретно за моята дъщеря, не говоря за заплахи и забрани. Ние имаме изградена връзка на доверие, която е неразбиваема. Твоят метод с преднамерената манипулация може да бъде част от упражнението. Част обаче. Но пак ти казвам, че ти успяваш поради дефицит на любов, защита, общуване в семейството на момичето. Както и поради характера му. То не е научено да се бори, а очаква да бъде спасявано. Възрастта, на която си я зарибил също оказва влияние. Що си ги избираш на минималната законова възраст, дето евентуално ще избегнеш съдебно преследване, ами хвани се с някоя към 30? Въобще, за да си осъществиш патологиите, трябва да са налице ред условия при един конкретен обект. Във всеки друг случай, те очаква провал.

№48/49

63.   Номер 52.
От Юридическа гледна точка, аз не знам за какво точно ще ме обвинят. Че съм я влюбил си я до крайност, а това не е ли предимно нейно лично решение.
От морална - могат да ме съди който иска - но аз избирам дали да чуя този който ми говори.

Айде пак говорим, че нещата са нечовешки, ама нали точно от човек се правят - животно не може да ги направи. За да се създаде психологическа зависимост е нужен висш интелект. А именно човешки.
Как мога да спя спокойно - ми както се спи, лягаш и заспиваш.
Дали съм се чудил, как го преживяват родителите на момичето - Не.
Как го преживява тя - ми сигурно тежко, че да се стигне до там. Нали именно заради съпричастност към нея се върнах и все още съм с нея.
Що за хора сме? - Едни от многото.

Знаеш ли брат ми е от другата страна - той е послушният. На него му се налагат. Не го разбирам, както казах по - умен е от мен. Но в крайна сметка всеки има право да живее живота си както намери за добре, щом се е съгласил с това, прел го е и се бори за това което има, изборът е негов и аз няма да му меся, не мисля че имам право.

Да има такъв момент в който нещата се обръщат - И при мен се обърнаха - мислих, че ще съм с това момиче временно а то вече години и май до живот.
Исках да получа сигурност, любов и послушание - обаче се оказа, че съм длъжен аз да давам това получавам, не че имам в против това.
Просто казвам, че ако го погледнем по определен начин - то аз съм някакво чудовище.
Погледнато от различен ъгъл съм жалка жертва.
То и поради тази причина има разминавания във вижданията.
Всеки го вижда от различен ъгъл.

Да се срамувам, да се лекувам - защо?
Хайде обвини ме във всичко което се сетиш - аз ще повторя думите ти от различен ъгъл, ще видиш, че се получава противоположна крайност.

Съзнателно и целенасочено съм отнел идентичността ѝ?
Родителите на децата не налагат ли идентичност на децата си?
Опитват се да ги направят ги такива каквито си мечтаят да бъдат, правят го съзнателно и целенасочено. Те лоши хора ли са? Трябва ли да се лекуват? От омраза ли го правят? Щото 90% от хората ще ти кажат, че грешиш.
Възпитал съм я - а съм нямал право, не е било моя роля.
И все пак аз исках момиче с което да живея. И тъй като съм избрал да живея с нея - по - дълго време отколкото нейните родители, след като ще продължа делото на родителите ѝ, значи имам право да я направя удобна. Родителите ще си тръгнат, ще я оставят да се оправя - аз съм този който остава и продължава да се грижи за нея.

Издевателствал съм - как бе? - Като изказвах мнение и проявявах една човешка реакция - защото ядът, ината, сърденето - са емоции присъщи на човека. Тя знаеше, че съм такъв, аз не съм го крил, прие ме, не искаше друго. Пък и аз когато проявявах яд към нея, го правех за значими работи. Неща от който не бих отстъпил.

В какво ме обвиняваш още - че не съм позволил на партньорката в живота ми да ми се налага. Че съм отстоявал позицията си.
Да престъпление от което да се срамувам и да се лекувам.
Но да ти кажа, че сме живеем в Демокрация - където всеки е свободен да бъде това което иска - да, не трябва да вреди на другият.
Обаче как точно съм и навредил - отнел съм и идентичността - а може би не я отнех просто я насочих към по - добро.

Питаш как са се чувствали родителите ѝ, близките ѝ - ако я бях оставил да си разбие живота - да се забърка с дрога, да бъде с различни всяка вечер - по щастливи ли щяха да бъдат.
И ако днес тя е едно свястно момиче - което пие не повече от чаша, не пуши, не се забърква в неприятности - това е защото аз бях до нея и все още съм.
Защо ме обвиняваш, че не съм я възпитал добре!
Е то е твое право, да изкажеш мнение - но и аз изказах своето също.

64.   Номер 58.
Писах много - че такива хора искат всички хора, но то отпадна когато изложи теорията си.

Няма как да изчезнат феминизираните жени - защото винаги ще се намерят мъже който да са отстъпчиви. Там където има търсене има и предлагане.
Но да мисля, че теорията ти е вярна.
Да подкрепям и заключението ти.

Наистина в природата на жената е да бъде по - слабият пол.
Когато сме били в пещерите още мъжете са ходели на лов, докато жените са стояли около пещерата и са обработвали улова.
Докато мъжете уморени от преследването на улова са били изморени и още тогава са искали, жените да не ги закачат много и да са по - послушни.
По - късно - мъжете са станали войни - но пак имаме, че мъжете вземат решенията, явяват се защитници на жените, воюват за взетите си решения. Жените пак са стояли в къщи, гледали са децата, угаждали са на мъжете.
Така в продължение на милиони години.
Първите хора не са имали голям интелект - първите цивилизации в който мозъкът ни ще се развие достатъчно, за да поиска жената равноправие е преди няколко хиляди години. Но милиони години именно мъжът е доминанта.
И е нормално жените да са объркани - тъй като тяхното първично не е властта, а подчинението. Но мозъкът ги пък кара да са по - равностойни, защо не и не повече от нас.
Признавам ти авторството на идеята.

Само че жените именно защото са били по - слабите подчинените същества, са и много по - дипломатични от нас, тъй като при нас еволюцията ни е научила да управляваме чрез сила. Сила която те са нямали, и за да постигнат желаното от тях, защото дори на първобитно ниво, едва ли на жените им е харесвало да са подчинени.
Е трябвало да отработват силата ни, главно чрез дипломация.

Така че те са в пъти по - големи манипулатори от мъжете.
То на тях им е вродено.

Ако искат могат да ни повелият до толкова, че да създадат матриархат. Имат тази сила. Ще ни подчинят именно с добро държане, оставяйки ни да си мислим, че ние командваме и няма и да се усетим, как всъщност правим това което те искат.
И ако ни оставят да мислим, че ние командваме, то е защото така по - лесно изпълняваме желанията им.
Ако ние си мислим, че са достатъчно способни, няма да се грижим толкова за тях, те могат и сами да се справят, и няма да се стараем толкова.
Обаче те са наясно, че ако, ако се представят за слаби, ако ние усещаме че трябва да се грижим за тях, ако знаем, че трябва да се правим всичко, нали от нас зависи живота на семейството. Ние ще правим това. Именно тук се крие тяхната хитрост и манипулация.
Както се изразих, силата не се работи със сила. Да срещайки по - голяма сила, ще отстъпим, ама тогава ще им се наложи да излязат на преден план. Нещо което не искат. Да кажем, че го направят - тогава ще се окаже, че ние обираме плодовете на техният труд. Че тогава те работят за нас. Вероятно ще ни превърнат в търтей, щото ще ни отнемат мотивацията за работа. Тъй че феминистиките имат силата да се наложат, ама ще ни превърнат в търтей и кой иска търтей до себе си.


:) То и при мен е така май.
Аз твърдя, тя е много послушна, получава ли се така, че аз работя за нея? Казвам си, аз ако поискам.... Всъщност защо се получава обратното? Не помня да е пожелала нещо, да не е станало.
И трябва да призная, че ако не беше тя - щях да съм много по назад в професионално отношение в развитието си. Самата мисъл, че ще трябва да се грижа за нея, по - късно и за дете ме кара да работя като вол.
Много пъти си мислих, да се откажа, ама си представям нея, толкова слаба и зависима.
Да бях сам - щях да задоволя нуждите си, ама като сме двама - вече трябва да осигуря и нейните нужди. И да се замисля за нуждите на трето лице.
Ако пък беше независима - то тогава ми отнема съвсем мотивацията.
Защо да се старая - ако и без да се старая получавам каквото искам?

Абе все повече се съгласявам с номер 44.

65.   Номер 59.
Разбираш моята. :)
Макар че понякога се чудя, нарочно ли го прави.

Като си толкова влюбена, той като поиска нещо от теб, което обаче не е толкова нерационално. Тоест виждаш, че дори и в малка степен той е прав. Вероятно ще го послушаш.
Е така и при мен.
Аз и налагам разни неща, ама те са обосновани.
Като да не пуши.
Да ми е вярна (тук аз допускам да излиза сама по кафета, дори понякога преспива на друго място, когато имам мой приятели там, не искам обаче и да ми се хвали, как някой я е сваляла и на нея и харесвало това, как флиртувала с него),
Да не ми налага грубо мнението си, да не повишава тон, да не бъде агресивна.
Е тя не разбира всичко веднага, щото е в едно отнесено състояние, но аз обяснявам, защо това което искам го искам.
Вероятно ти дори и много умна, би се озовала в състоянието на моята.
Не казвам, че е и лошо.
Противно на всички който ме съдят, аз не съм диктатор, просто имам някой принципи, който обаче са силно обосновани. Не се налагам директно.
Ако донеси ми чаша вода, направи ми закуска са диктаторски заповеди - аз не мисля така.
Трябва да отбележа - че в едни 70% от времето, тя си прави каквото иска.

66.   Номер 60.
Не мога да бъда кратък.
Не се научих и няма да се науча.
Благодаря, че ми завиждаш.
Описано е вече как да си като мен. Положителните и отрицателните страни от това.

67.   Горчивата истина-мъжете като автора (а те са много) искат простовато и глупаво момиче, за да могат да си го моделират както си искат. Да не мрънка, да не му оспорва, да си мълчи, да е безгласна буква, да е като зомби влюбена в него. Направо ми се повръща от мисленето на автора. Това, което прави с момичето е нередно. Искам да те питам щастлив ли си, защото това, което си създал е една илюзия. Както сам казваш "програмирал си я така".

70.   Изобщо не си единственият. При много двойки с голяма разлика се получава така. Особено ако не са се събрали на по-късна възраст, а когато единият си е бил почти дете. Защото едно е единият да е на 40, другият на 50 и няколко и съвсем различно да са на 16 и към 30.
Баба ми и дядо ми бяха така. Той беше 12 години по-възрастен от нея и баба ми се смее, че той направо си я отгледал защото когато се женили тя била точно завършила училище и си нямала и идея какво представлява животът (пък и все пак говорим за 1950-та), та дядо ми доста се постарал да я по ограмоти и на моменти сигурно се е чудил дали си е взел жена или си има ако не дъщеря, то поне по-малка сестра. Така, че изобщо не си чак такъв феномен.

71.   Номер 62.
Не знам къде се развива действието, но Набоков е руснак.
В днешно време - Запада не би видял, нищо нередно в героя от книгата лолита. Това е съвсем нормално поведение и нямаше да му обърнат особено внимание.
В Русия обаче щяха да му обърнат голямо внимание.
Аз за това казвам, добре че не съм в Русия, че щеше да е много лошо, за мене.
Но сме в България. И тук се чувствам сигурен. Нищо няма да ми се случи.
Да не се надценявам - ти не ме подценявай.
Ще бъда лишен от обекта си, който ми е дрога -а как да стане това?
И дори хипотетично да е възможно, то не мисли, че моето момиче е единственото подобно, напротив и тя е една от многото. Така че вероятно ще си намеря нова дрога, може би по - добра.
Радвам се че имаш подобна връзка с дъщеря си, сигурно се гордееш от това. Аз също се гордея че имам изградена неразбиваема връзка с огромно доверие между нас. Би трябвало да разбираш, защо ме слуша толкова.
То това може и да е упражнение за някой, но не ти трябва някой да се упражнява с дъщеря ти.
Някой ден твоята дъщеря ще се влюби в някого, тогава тя ще заживее с някого, ще има и друг любим.
За разлика от мен - който цял живот ще бъда с това момиче, дори и когато не желая това, тя няма да обикне друг, погрижил съм се за това.
Защо трябва да се повтаряме - да дефицитните момичета са по - лесни и аз успявам, защото тя имаше дефицити, които запълних, даже мога да претендирам, че аз пръв изказах тази теория. Но и че никой не е застрахован от въздействие - колкото и да е добър и самостоятелен, винаги има начин, да аз не знам начина, но далеч не съм най - добрият. Има и много по - добри от мен, който вече могат да изключат мисленето на дъщеря ти. Вероятно ти би допуснал някой до нея, не сега ама някой ден. А може би тя заради своята самостоятелна ще вземе сама решение дали го иска, и няма да ти позволи да наложиш мнението си. Чувствата замъгляват мисленето имат силата да го насочат.
За разлика от моята до която изобщо не се допуска подобно трайно влияние.

Не аз нея а тя избра мен - пожела ме и ме получи, не ми позволи да си тръгна.
А минималната възраст - защото колкото момичето е по - младо толкова, по - малко е блъскано от живота и има по - малко защитни механизми. В същото време все пак трябва да се съобразим със закона. И затова ако ще правим нещо, то трябва да е поне на минималното позволена възраст.
Една на 30 би имала в пъти повече опит от една на 14г. И там нещата са много пъти по - трудни.
Има и куп други причини - които ако тръгна да описвам, трябва да пусна нова статия пък нямам време да следя коментарите после.
Да за да постигнеш нещо което искаш, трябва да са налице един куп условия. Това е като строенето на етажна сграда. Колкото терена е по - подходящ, толкова и основата ще е по - лесна за направа. После не можем да излеем втора плоча, ако преди това не сме изградили част по част първият етаж. Поставили втората плоча, ние мислим за нея, а не толкова за първата. Както и мен настоящето положение ме вълнува в пъти повече от това което е било.
Аз отдавна съм проучил терена и вече съм изградил няколко етажа.

Тук пак много обяснявах, ама не знам как да го напиша разбираемо. Затова ще посоча извода.

Твоята е самостоятелна - следователно един ден ще тръгне в желана от нея посока, и заради тази самостоятелност, ще я изгубиш, защото тя ще поеме живота си в свой ръце. Да тя няма съвсем да те остави, но вече ще се съсредоточи в нещо друго, няма да останеш неин център.
При моята - аз винаги ще съм център, тя няма да си тръгне, винаги ще е до мен. Но ще трябва винаги да я насочвам.
Както виждаш моята връзка е по - здрава.
И двамата плащаме цена.
Самостоятелност - ще поеме живота си в ръце, вероятно ще си тръгне.
Не самостоятелна - винаги ще трябва да е насочвана, ще е с мен завинаги.
А кое е по - добре всеки сам си решава.

72.   Номер 67.
Щастието е относително понятие - понякога много съм щастлив. Обаче в дефицит на време в трудни моменти - мисля само за нея. Ако имам време само за една, това ще е тя.

73.   От номер 31. Напоследък толкова много мисля за тези неща, а и твоите коментари още повече ме карат да се замисля. Коя съм всъщност, каква искам да бъда. Какво точно искам на този етап от живота си. Коя съм.. вече и аз не знам. Каква искам да бъда, описах ти, но това няма да ми донесе щастие, по-този начин няма да се чувствам по удовлетворена. Добре тогава как да се почувствам щастлива, кое би ме накарало. Моля те кажи, кое би ми донесло удовлетворение. В един такъв етап съм, не се чуствам щастлива, не се чувствам пълноценна. Постоянно съм в състояние "не ми пука" и не знам как да променя това. Не знам от какво имам нужда, за да се променя, да се мотивирам и да направя нещо с живота си. От секс, от любов, от връзка, от какво имам нужда, какво искам всъщност и аз не знам.

74.   "Чичото" да се махне!

75.   от 58

Номер 67

Горчивата истина-мъжете като автора (а те са много) искат простовато и глупаво момиче, за да могат да си го моделират както си искат. Да не мрънка, да не му оспорва, да си мълчи, да е безгласна буква, да е като зомби влюбена в него. Направо ми се повръща от мисленето на автора. Това, което прави с момичето е нередно. Искам да те питам щастлив ли си, защото това, което си създал е една илюзия. Както сам казваш "програмирал си я така".

Защо тази истина да е "горчива"? Аз наистина предпочитам както ти казваш простовато момиче, но което ще е чисто, искрено, не-опорочено от феминизма и от разврат с много други мъже, такова чието сърце прелива от искрена любов вместо да е закоравяло от блуд. Любовта на такова момиче е скъпоценна, не случайно в мохамеданския свят най-ценени са девствените момичета, защото те са най-чисти, най-невинни, изпитват най-силната и искрена любов и привързаност към мъжа. Каква е алтернативата която ти смяташ за нормална? Феминизираната, независима жена, загрубяла от изневери, раздели, множество връзки, която е опорчена, сърцето и е разбивано, тя е разбивала чужди сърца, егоистична, невярна, която не те цени като човек а като инструмент за осъществяване на собствените си меркантилни желания, която спори с теб, огорчава те, кара се с теб, обижда те, опитва се да се бори с теб, изказва претенции, изисква и накратко превръща живота ти в ад. Защо някой който вижда така ясно нещата и е с всичкия си би предпочел феминизираната жена която ще му донесе толкова неприятности, проблеми, сърдечни драми и т. н. пред едно чисто и обичливо момиче и нейната искрена и чиста любов? В случая с чистото момиче мъжа ще бъде щастлив, ще получи искрена любов, хармония, уважение, спокойствие а във втория случай с феминистката постоянни поводи за нещастие, огорчения, спорове, недоволство, изневери и т. н. За всеки разумен мъж който като види как стоят нещата би си избрал чистото и влюбчиво момиче и аз не виждам защо това е проблем? Защото я изолира от порочните влияние на съвременния свят и я опазва за себе си? Та той и прави услуга. Аз бих бил истински щастлив да си имам едно такова момиче като автора, наистина такова момиче би било всекидневна радост за мен. От феминистичните жени съм получил предимно горчива жлъчка, обидно и нагло отношение, претенции, меркантилност, отношение като към предмет а не като към човек и т. н. Лошо ли е, че не желая да имам нищо общо повече с такива жени и искам чиста любов от чисто момиче? Не, не е лошо, всъщност мисля, че е много правилно и разумно.

Номер 73

Нека аз ти изкажа моето мнение. Щастието е в това да махнеш от себе си всички феминистични влияния, да спреш с претенциите и да обичаш един мъж заради самия него, да се уважавате, разбирате, да имате хармония и разбирателство и да не се поддавате на покварата в днешното общество която разваля връзките - да не си изневерявате, да няма караници, неуважение, сърдения и т. н.

76.   Номер 70.
Много ти благодаря, че сподели с нас.
Наистина от твоят коментар ми е много по - добре.
Първо показва, че не аз откривам топлата вода, много беше лошо, когато мислих, че единствено аз съм с подобно отклонение, макар че теорията да съм единствен, беше абсурдна. Все някой трябваше да е бил преди мен, човечеството е толкова огромно, би трябвало да има всякакви варианти. Но не бях намерил някой да каже, да виждал съм подобен случай. И аз твърдейки, че ако съм само аз, то трябва да ме изследват, по - скоро питах. Хайде бе само аз ли съм, нима няма други. Ето ти казваш, има познавам такива, даже са ми роднини.

Второ ти казваш дядо ми - което значи, че не е само е имало подобен случай ами и той се е развил благоприятно, щом има деца и внуци. Аз не знаех моето на къде ще отведа и по - скоро си представях не възможен сценарии.

И да и аз така я чувствам - жена, дете, сестра. Просто човек за когото трябва да се грижа и насочвам.
Сигурно и моята ще се смее някой ден - че почти съм я отгледал.

Благодаря!

77.   Номер 73.
Всъщност аз не вярвам, че съществува вечно щастие, струва ми се невъзможно, човек винаги да е щастлив. Или ако има подобни то те са някакви патологични случай. Щастието е нещо преходно.
По скоро вярвам в теорията на приспособяването.
Нещо ако е добро или зло, човек след като свикне с него го приема за обичайно което води до неутралност на емоцията.
Не мисля, че човек може да оцени доброто без лошото и обратно.
Така че който и вариант да избереш не мисля, че ще си винаги щастлива или винаги нещастна.

Не знаеш какво искаш, нито как да го постигнеш.
Ми не го мисли за сега, остави се на течението, не се опитвай да бъдеш някаква и бъди такава каквато си, ако това е една противоречива личност с много разновидности, ами значи това ти е същността, просто се приеми такава каквото си, независимо че сама не се разбираш. Тогава ще си доволна, е на моменти няма да си, ще се питаш някой работи. Ама в повечето време ще си доволна.
Бъди такава каквото искаш да бъдеш - ако искаш да си това или онова ми старай се да бъдеш. Нищо че сега искаш да си това, а след малко друго. Значи сега бъди това, а след малко нещо друго.
Е другите трудно те възприемали, не те разбирали, съдили те.
Да си гледат работата - никой не живее твоят живот, той и да иска не може, единствено ти. Даже и при мен - аз насочвам моята, ама не и живея живота, нейните мисли и чувства аз не ги усещам, така както са. Само предполагам какви са. Единствено тя ги усеща в пълна степен.

Не знаеш какъв партньор искаш - ами общувай с възможно повече хора който ти допадат, ще се появи някой който да те привлече, или ще си неустоима за него, ще се бори за теб. Няма значение кой първи се е влюбил, стига да позволиш да е взаимно, и не мисли за такива неща като манипулация, контрол, зависимост. Когато искаш нещо не се налагай, когато имаш мнение кажи го.
Просто бъди човек.
Нямай определени очаквания, че трябва да си това или онова, че другият такъв или онакъв, по - скоро мисли, да с това мога да се съглася а с това не.
Аз съм самовлюбен, но нима на някой друг му пука толкова колкото на мен за себе си. То не е възможно. Моето момиче казва, обичам те повече от себе си, да тя вероятно би избрала мен пред нея. И пак го прави за себе си, защото не иска да изпитва онова чувство на раздяла, чувство което само тя знае как го изживява. Действията и се ръководят от нейните желания. Е нейното по - силно желание е да не се държа така, а инак, моето поведение си има цена, тя е готова да я плати.
Всичко което правим има цена.
Човек винаги се ръководи от собствени подбуди. Даже и при пълно себеотрицание той продължава да прави това което прави, най - малкото за да се чувства по доволен.

Не се съсредоточвай толкова в това което не можеш да решиш. Така и при мен.
Тоя проблем че я чувствам така като дъщеря - премина или поне спря да ми пука толкова. Ми продължавам темата, заради интереса на останалите, ама вече центърът не е толкова моят проблем, а главно опозицията на мнения.
Какво ще стане между мен и нея, ами като се появи детето - аз от къде да знам, но трябва ли да го мисля сега?
Да става каквото ще става.
И аз като тебе ще почна - ами не ми пука, то май че е най - добре да не ти пука. Проблемът е проблем до толкова до колкото му обръщаме внимание.

Питаш от какво имаш нужда - имаш нужда от почивка, от това да спреш да мислиш каква искаш да бъдеш, и просто да си живееш живота. А някой ден ще разбереш че искаш нещо определено, и тогава ще почнеш да се бориш за него.
Ма това не става със въпроси, ама това или онова.
Даже в един момент осъзнаваш, че вече се бориш за нещо, което не си разбрала още че искаш.
Моята се бори за мен, аз за бизнеса си. Ние подсъзнателно се борим за това което искаме най - силно. И не е необходимо да го разбираме, то така или иначе ще стане.
Но ако се усетим, че се борим за нещо, то е добре да знаем, защо подсъзнателно искаме това нещо.

В твоят случай аз виждам едно момиче което просто се нуждае да говори с някого който я приема такава каквато е, нищо че тя сама не знае каква е. И тоя някой да може да я изслуша активно, давайки мнение, но не и да го налага.
Ти искаш просто някой да разсъждава заедно с тебе. Да стигате заедно до решения.
Такива са повечето хора, даже и аз.

Ти знаеш, че когато срещнеш подобен, вероятно ще се влюбиш в него. А не искаш да те нараняват.
Не бива да мислиш, дали ще си тръгне, да има такава вероятност, но пък и ти си достатъчно самостоятелна за да се оправиш.

Само че при мен наистина нейна млада възраст, обърка нещата. Тя не е равностойна в споровете, ми аз съм години над нея. И се е научила, да ме слуша.
Аз пък разбирам, че не съм равностоен в споровете на някой 20г. по - голям от мен.
То вярно, не е от години, а от опит, ама трудно някой 20г. над мен ще е под моят опит. Има и такива, но повечето не са.

Търси си някой на твоята възраст - по вероятно е да с подобен на твоят опит и е много по - вероятно да сте равностойни.

Ако знам, че разбитото сърце се преживява и даже се забравя - то е защото вече съм го преживявал и то няколко пъти, тя не го знае, защото няма опит.
По - добре равностойност. Но за това трябва да завърши висше, да започне работа, да се наложи да се изправи срещу живота, и когато това се наложи, да е сама, да няма на кого да разчита, да знае че или ще се справи или ще се срине. Едва тогава, ще бъде самостоятелна и равна. Нещо което обаче аз не мога да позволя, най - малкото за да я предпазя от страдание, но без страдание няма как да е силна.
Там ми е грешката - че я взех преди да се сблъскала с живота.
И на теб ти трябва някой блъскан от живота, който знае, че може премине през всичко, да си вярва, че може.
И не много по - напред от теб, че да мисли, виждането ти като елементарно.
Не се питай кога ще намериш подобен - само знай че ще го намериш някога.

78.   От номер 31 до номер 27. Направо ме шокира с последния си коментар за фенимизираните жени, защото ако на този етап все още не съм такава, то искам за в бъдеще да бъда. Искам да те попитам нещо и да се опитам да те оборя по някакъв начин. Казваш, че за вас мъжете едно кротко, влюбчиво и послушно момиче, би бил по-добрия вариант, отколкото някоя като мен. Но доколко могат да ви впечатлят такива момичета, доколко могат да грабнат и същевременно задържат вниманието ви. Аз се имам за интересна личност, която умее да привлича и задържа внимание. Интелигентна съм, изглеждам добре, имам самочувствие. Умея да общувам с хората. На теб, а както и на всеки мъж, не би ли ви направило повече впечатление едно самоуверено момиче, отколкото някое свито невзрачно девойче. Защото точно това са тези влюбчиви момичета. Те нямат самочувствие и по-този начин не получават внимание и когато им се даде такова, те са готови на всичко, за да го получават. Такива момичета няма как дълго да задържат интереса на един мъж. Да послушни са, да добри са, нямат претенции, не изневеряват. Но това омръзва и го казвам, защото имах такова момче до себе си и това просто ме отегчаваше и да изневерих, но това е друга тема. Та мисълта ми е, че винаги ще има такива жени и вие винаги ще им обръщате внимание, защото те са в пъти по-интересни отколкото онези които описа като перфектни.

79.   От номер 75 до номер 78

Ами бъди си феминизирана, пътищата към страданието са широко отворени и който иска да върви по тях е свободен да го стори, разбира се от друга страна седи въпроса с плащането на цената. Предполагам, че си шокирана от моето мнение, защото това е позиция за която не си се замисляла а я виждаш изразена по такъв ясен и логичен начин и понеже не попадаш в желаната група в теб се появява желание да я оспориш и да защитиш собствената си позиция, така ли е? Ще ти отговоря - за мен лично, такова "кротко, влюбчиво и послушно момиче" би бил не просто "по-добрия вариант" а разликата е грамадна, несравнима. В единия случай с влюбчивото момиче имаш любов и щастие, спокойствие и разбирателство а в другия с феминистката - изневери, караници, претенции, страдания. Изобщо не ме интересува да ме впечатлява. Има естествено и глупави хора които не ценят това щастие и го проиграват и после страдат като се забъркат с феминистки. Има една истина, че ако не цениш и не си благодарен за нещо го губиш. За мен "свито невзрачно девойче" което е "послушно, добро, няма претенции, не изневерява" е десет пъти по-добро от някоя ефектна красавица, интересна, образована, забавна, със самочувствие, но която демонстрира "обидно и нагло отношение, претенции, меркантилност, отношение като към предмет а не като към човек" и т. н. Просто няма база за сравнение, на момичето давам 10 от 10 на феминистката 1 от 10.

81.   Номер 74.
И защо да го прави?

82.   Номер 75.
Би трябвало да съществува и някакъв среден вариант.
В което жената ще бъде равна на мъжът.
Хората са твърде много и разновидностите би трябвало да има всякакви.
Така не би трябвало винаги да сме в крайност.
Ако момичето не чисто и найвно то тя е феминистка.
Не мога да подкрепя теорията си, но предполагам, че все пак има и равностойни отношения.

83.   Номер 78.
Права си, че девойчето не бива да е чак толкова свито, за да се получи нещо. Моето е по - инициативна от мен, що се касае до обвързване. Познавам и скромни момичета - ама едно момиче което е толкова скромно, че се бой да говори, то просто си остава незабележимо. Момичето трябва да е поне малко нахъсано, за да излезе и да каже ето ме бе. Искам те. Вземи ме. Поне малко трябва да е инициативно.
От друга страна - една властна жена, би ме отблъснала.
Всеки иска мир и хармония поне в къщи, не да го командват и да му мъмрят когато се връща изморен от работа, да му ръмжат. Аз не бих издържал.
Но една усмивка и радостно посрещане не значи, че момичето е крайно покорно.
И ти също застъпваш тезата или - или.
А трябва да може и двете и го казвам от опит.
Но искам да се усетите сами.
Че от едната крайност до другата има едно голямо разстояние на разновидности.
При мен и по - добре - не сме в крайност.
Аз не съм абсолютният диктатор, а тя не е крайно покорната.
Понякога аз отстъпвам, понякога обсъждам мнението ѝ.
Стремя се да съм романтичен с нея, никога не съм я обиждал, съобразявам се с нея. А твърдя, тя е умно момиче, умее да преследва целите си, но когато говорим, тя се убеждава, в моята гледна точка. Това става чрез диалог. Но при нас е по - скоро монолог, аз говоря тя слуша. Ми просто не знае какво да каже.
А аз бих я чул.

84.   Чичо ти нали беше женен с две големи деца бе,сега откъде я измисли тая?

85.   От 59 до Автора:

Всъщност, не се подчинявам на любимия си. Много бих искала, но той, макар и властен мъж, не изказва желанията си експлицитно. По-скоро очаква аз сама да ги отгатна и да започна да ги изпълнявам, без да ме е молил. Е, имало е няколко случая, в които той директно ми нареди нещо, а аз с радост го изпълних. Но повече са случаите, в които ме оставя да се оправям напълно сама. Аз свършвам работата, без да се допитвам до него и му предоставям крайня продукт. Той е доволен така, защото не желае да поема допълнителни задачи, а да командваш и насочваш си е работа и още как. В някои случаи сме спорили, но това е много рядко. Не че нямаме за какво да спорим, но аз се въздържам. За мен е по-важно да му угодя, отколкото да отстоявам мнението си. Искам да го правя щастлив, да бъда незаменима за него и в крайна сметка да стане мой. Имали сме и случаи, в които съм успявала да наложа своето виждане. Не с наглост и упорство, винаги с аргументи и крайно почтително. В такива случаи той доброволно отстъпва. Това се дължи донякъде на моите аргументи, но повече на простия факт, че нещата, върху които сме спорили, не са първостепенни за него.

Изключването на мисленето се получава не толкова когато обсъждаме важни неща, а в хода на ежедневната комуникация. Той казва нещо, аз не знам как да реагирам. Само го гледам с обожание. Случвало се е и друго: той ми обяснява нещо, което аз по принцип не разбирам добре. Слушам го, но не мога да се задълбоча. Заплесвам се по вида му, гласа му, факта, че говори с мен.

Ако той иска пълното ми подчинение, ще му го дам с удоволствие. Ако иска да съм по-самостоятелна, мога и това. Всичко, само да е мой. Сигурно и при твоята е така. Тя просто се е нагодила според това, което вярва, че ти искаш от нея.

Alpha, ж. 26

87.   Номер 85.
Останалите останаха с впечатление, че аз съм някакъв абсолютен диктатор, който само да не мине на моята и започвам да се карам и сърдя.
Аз самият се боя от този образ и макар да имам възможност, винаги съм се стремял да бъда преди всичко човечен.
Така аз не заповядвам - изказвам мнение.
Само за малко - но трябва да са наистина сериозни неща, проявявам воля, и ако тя не се съобрази с това, едва тогава се сърдя.
В останалите моменти - изказвам мнение и гледам да обясня защо така мисля.
Така че аз не заповядвам на моето момиче, и не бих желал да заповядвам, не мога да приема обаче, да съм безгласен, да не изказвам мнение, оставям на нея да прецени дали да се вслуша в него. Често проявявам отстъпчивост.
Друг е въпросът, че тя приема думата ми като закон, самият аз никога не съм мислил, че думата ми е закон, бих приел опозиция, според мен опозицията е просто друга гледна точка, която трябва да се обмисли. Нямам в против да изказва опозиция, така ще се замисля повече над нещата. Но щом започна да мисля по нейната позиция - преди млъкваше, а сега даже не изказва такава.
Но това според мен си е лична нейна преценка, и когато тя отказва да мисли, еми някой трябва да го прави, защото какво би станало, ако и двамата откажем да мислим?

Според мен това е още по - тежко да се налага да отгатваш желанията на партньора, как знаеш кога - какво иска, ами ако е нещо друго. И освен това е много тягостно да живееш според това какво би могъл да помисли или каже някой друг.
Ние живеем за себе си, решенията който вземаме рефлектират най - вече върху нас.
Даже на мен ми омръзна да се повтарям.
Но ако човек е решил да бъде в подчинена - явно има хора на който това им харесва. Е по - добре другият да си каже направо какво точно очаква.

Да контролираш и управляваш е работа.
Но да проявяваш загриженост, да изказваш мнение и да държиш на някой основни принципи - за мен е просто едно нормално човешко отношение.

Ако тя поиска нещо от мен, аз обмислям дали изобщо може да се направи. И ако не може, обяснявам защо не можем да го изпълним.
Питам я как мислиш, че могат да се преодолеят тези пречки - тя ми отговаря, че не знае. Ами как изобщо ще постигнем целта ѝ, като тя не знае, как точно да стане, а и аз не виждам начин да се успее, само пречки. А в неправилни решения е напълно нормално, като по - голям, и загрижен да обясня последствията от взетите решения. То живота си е нейн. Обаче той засяга и мен. И преди да я оставя да направи каквото си е наумила, трябва поне да и посоча предполагаемият резултатът от решението ѝ.

Да и аз гледам да отстъпя, когато нещата не са от първостепенна важност, но когато са - трябва да се съобрази малко.

Приемам (не се бях замислял), че може би изключва от гласа ми.
А на нея и обяснявам, още по - обстойно.
Всяка нейна дума - води до нов роман мисли.
Който обикновено са в логична последователност.
Или на мен ми звучат така.
Като при лекция.
Където повече от час се говори по една тема.
Мисленето на професора е увлекателно, дори важно, и логично и последователно.
Обаче много малко студенти могат да преразкажат поне 20% от материала, само след еднократно слушане. Те биха схванали една обща идея. Но не и напълно нещата.
И е почти невъзможно да се повтарят периферните точки на темата, дори след 1 ден.
И това говорим, за един съсредоточен студент, които се опитва да разбере темата.
А при едно влюбено момиче, чиито интелект е висок за възрастта ѝ. Но не е достатъчно висок за един с 10г. над нея, които освен с много по - богат опит има и 2 образования над нея.
Така в един разговор, опитвайки се да мисли, вижда че не е чак толкова компетентна и то реално си е така. И предпочита да замълчи и да не мисли толкова.
Обръща внимание повече на това как съм изглеждал когато съм говорил. Това се помни много по - лесно.
Сигурен съм, че ако след една голяма лекция - я питам за какво съм говорил, ще вдигне рамене - и ще каже плахо, само една - две думи.
И то нормално - трябва да си с много висок интелект, да схванеш повече от 1 - 2 момента в един голям разговор.
От нейна гледна точка - разговорът вероятно ни е така.
Прави нещо - Отрицателна реакция... - (празно място).
Слуша или поне мълич - успокоение... - празно място.
Обещание за подобрение - усмивка... - празно място.

Инак тя ме разбира отлично, когато и говоря с прости думи. Без много обяснения - ама на мен ми е скучно разговор от една - две думи.

И после не спори - ми то за да спори трябва да е с поне приближаващ интелект - а това е невъзможно.
Или висока решителност - но пък той се пречупва когато, среща по - висока решителност и за разлика от мен тя не си казва: И всичко да загубя, ще се отстоявам. Ще застана твърдо. Щото най - малкото че е влюбена или че разчита на съвети от мен я прави зависима.
Много пъти съм си мислил, ей сега ми тегли една и ме заразя, това е края, като го кажа и край. Но ще го кажа. Обаче не е край.

Пък то достигнахме етап в който само от поглед вече ме разбира.

Приемам че може да сте подобни.

И аз ще пусна друга тема, не знам точно как, ще я формулирам.
Ама главното ще е, защо някой хора се влюбват до толкова, че проявяват себеотрицание.
Това за мен не е нормално поведение - да се поставиш в доброволна зависимост от някого.
Има такива момичета - ти и моята не сте единствени.
Който виждат само един човек, от цялото множество, тяхната любов продължава като че ли цял живот.
Независимо какво прави другият - той е идеял.
Най - голямата мечта е да бъдат с него.

Ама вероятно няма да е сега. Че заминавам на пътуване и няма да мога да пиша.

Мисля, че тая тема се изчерпа, пък и аз получих желан отговор и вече не ми е толкова интересна.

90.   Когато сте се запознали, тя е била самотно момиче със слаб социален живот. След първата ви раздяла е започнала интензивен, не много хигиеничен, да, но ве започнала да среща много връстници. На коя от фазите се случи това, след случката с другото момче? Родителите ли ти поискаха съдействие?
Когато сте се събрали отново, се е върнала към предишната самота. Това не изглежда ли странно?
Проучи детството и отношенията с родителите, начина на възпитание. Може причината за това, което се случва да не е самов теб.