Изпуснах шанса си за истинска любов
преди: 7 години, 8 месеца, прочетена 1850 пъти
Здравейте!
Искам да разкажа моята история...
Никога не ми е вървяло особено в любовта. Първото ми гадже беше съученик от гимназията-не продължи дълго, защото поведението му спрямо мен стана ужасно, а аз просто вече нямах сили да се обяснявам и знаех че няма как да го променя-затова го зарязах! Както и да е... Мисля направо да пропусна ученическите си години, защото освен дребни незначителни флиртове, друго нямаше...
Студентството за мен започна в чужбина. Влюбих се почти веднага в мой колега от университета-по-голям, по Еразъм и с приятелка, която си го чакаше в неговата страна. Станахме много близки-но само и единствено като приятели. Не се стигна дори и до целувка, въпреки че усещах, че има нещо, няма как да съм си въобразила.
И така цяла година се тормозих по тази неосъществена любов, прекарвахме всяка свободна секунда заедно, но не бяхме двойка... Накрая на годината си тръгна и аз бях толкова и отчаяна и самотна, че преспах с друго момче от университета, адски ме е срам, не се гордея, но случи се-понякога човек се оказва сам и слаб и прави неща, за които после съжалява. Е, това е едно от тях. Секс без чувства е най-ужасното нещо. Не по време, а след това!
След тази случка мина и година, в която не исках да поглеждам мъже дори...
Но се запознах с Него. Влюбих се, като пълна тъпачка. Не знам дори как да опиша цялата ни така наречена връзка, защото бях толкова сляпа, че едва ли ще бъда обективна. Ще кажа само, че направих безброй компромиси за човек, който се интерсуваше само и единствено от себе си. Не бях щастлива, но бях влюбена и въпреки всичко исках да съм с него. Той ме заряза по възможно най-тъпия начин.
След тази случка доста време не можех да се възстановя. Самочувствието ми се скапа, нищо нямаше смисъл. Опитах се насила да излизам няколко пъти с други, но бяха само излизания, които не се повториха, защото не исках. Вече на 23, завърших университет и заминах за друга страна, където успях да си намеря работа по специалността. Потискащ период без срещи, любов, секс. Не за друго-просто работата ми толкова ме затормозяваше, че нямах сили за нищо друго. И този период мина, реших да се преквалифицирам-започнах магистратура. В университета се запознах с един колега, сприятелихме се. Имаше приятелка. Този път обаче автоматично се настроих, дори и да не си помислям за нищо. Така и стана. Цяла година го възприемам само и единствено като приятел. Въпреки факта, че той се раздели с приятелката си преди месеци... Просто нещо в мен вече го беше поставило в графа "приятели" и това е. (Междувременно се запознавах с нови хора, но с никой нищо не се получи. )
Последният един месец се случиха доста неща и някакси така стана, че той се оказа човекът до мен-този, който ме подкрепя и разбира, единственият, с който споделяме същите интереси, виждания, чувство за хумор. Единственият човек, който имам желание да виждам, който ме интересува, за който мисля, дори когато съм заета със сто неща. Единственият човек, чието присъствие ми липсва, когато не сме заедно. Само с него се чувствам разбрана и щастлива. Съжалявам само, че късно го осъзнах-той заминава съвсем скоро, не знам дали ще върне. Знам, че нищо няма да стане, знам че няма смисъл, знам, че няма какво да ме посъветвате. Просто ми е мъчно. И празно. Омръзна ми от излизания с хора, с които нямам нищо общо, омръзна ми да се запознавам, омръзна ми да ми говорят на теми, които не ме интересуват, да ми се обясняват в чувства, които не изпитват, заради единия секс, омръзна ми да съм нещастно влюбена или нещастна в любовта. И се ядосвам на себе си, че ми отне година да разпозная единствения нормален човек, който съм срещала през живота си и с който се чувствах щастлива. Това е всичко. Просто исках да споделя.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 8 месеца hash: a63a82db76

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Човешката психика има една особеност - когато настойчиво обвиняваш някого в нещо, то този упрек и обвинение важи с най-голяма сила за теб. Разбира се, че може да ти се даде съвет - съвсем друг е въпросът дали ти ще го чуеш. Може да се направи и анализ на психиката ти - понякога през този сайт минават и професионалисти в областта. Проблемът ти е, че не живееш самосъгласувано. Това означава, че между резумът (съзнанието ти) и сърцето (подсъзнанието ти) липсва единомислие и единоборство. Да разгледаме студентските ти изпълнения: цяла година си влюбена в един човек, без да предприемеш нищо (разумът ти е бил спирачки). Смятала си, че връзката ви е безперспективна, защото ти е казал че има приятелка... А ти пробва ли, за да узнаеш, че наистина е безперспективна? И откъде знаеш, че не те е излъгал за приятелката по някакви, подобни на твоите, съображения? Съответно си останала разочарована (от себе си?). След това веднага се хвърляш да преспиш към някого, към когото нямаш никакви чувства. Демек - правиш пак точно обратното, на това, което трябва. И вместо да си два пъти доволна, ти си два пъти недоволна. След това какво правиш? Срещаш пак подобен човек през магистратурата и правиш ОТНОВО СЪЩАТА ГРЕШКА!!! Демек - първо прецакваш сърцето си, после прецакваш разума си, а накрая и дори не се поучаваш от грешките си! И при всичкото това твърдиш, че си срещнала "единствения нормален човек"?! Май човекът, който не е съвсем наред, стои от другата страна на уравнението... не от страната на хората, с които се срещаш. А този последният изглежда е толкова стабилен, че дори ти, с всичките си скрити таланти, не успяваш да го извадиш от равновесие. Омръзна ли ти от всичко това, което генерираш? Да те "успокоя" - дори и на Луната да отидеш, от себе си не можеш да избягаш. Единственият полезен ход, който ти остава, е да промениш мисленето си (ако трябва започни някакви духовни практики), да промениш себе си, и да направиш всичко възможно да сложиш някакъв синхрон между разума и сърцето си. В противен случай те очакват депресии, психически разстройства, и много-много провалени връзки и наранени хора.

 

...

преди: 7 години, 8 месеца hash: 4569440e92

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Е, заминал е. Да не е заминал в отвъдното? Отиваш при него и това е. Не мога да разбера защо си правите живота труден.

 

...

преди: 7 години, 8 месеца hash: 07efaca8f0

гласове: 1 2 3 4 5   (5 гласа)

3.   N1: Да, сигурна съм, че имаше приятелка, защото е идвала няколко пъти да го вижда :). Т. е. не ме е излъгал, напротив, беше съвсем честен с мен като ми каза, че след Еразъм-а ще се върне при нея и няма смисъл да започваме нищо. Защо мислиш, че не съм се борила да се получи нещо? Просто никога не съм била човек, който ще тръгне да разваля връзки за сметка на собственото си щастие. Считам, че съм му показала чувствата си безброй пъти и ако той виждаше смисъл щеше да се бори за мен. Прав си, че действията ми си противоречат, не го отричам, бях на 19 години и бях сама и объркана. Всички правим грешки. Това за "скритите таланти" си беше доста хейт!! Аз си изливам душата тук и преминавам през труден период в момента-последното нещо, от което имам нужда, е да бъда съдена от човек, който не ме познава. Не съм идеална, но чак пък да "не съм била наред" е малко прекалено!

 

...

горе^

преди: 7 години, 8 месеца hash: 608e5f0641

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Първо започни да обичаш себе си и да се уважаваш. Опитай се да си си самодостатъчна. По начало, когато човек пътува, сменя държави, му е по-трудно да завърже връзки - няма среда, адаптира се към новата държава и т. Н. Така, че е нормално това, което се случва. Тук са ти дали добър съвет- ако това момче има чувства към теб, може да заминеш за неговата държава или пък той да дойде при теб.

 

...

преди: 7 години, 8 месеца hash: 148a3a75bd

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Здравей, вината не е в теб просто днешното общество деформирано по-западен образец е морално, сексуално и сексуално деградирало и затъва все повече. Разрушени са вековни устои и отношения между хората и всичко това е в процес на разпад. В миналото за да няма блудства родителите са женели децата си рано, да речем на 15 години те са си били верни цял живот а първата любов е най-силна и истинска. Сега нещата са оставени на произвола без никой да се грижи за младия човек и той има голям шанс да изпадне в блудства, изневери, разбиване на сърцето или да остане сам, нещастен и неразбран. Обществото е толкова дефрагментирано и разделено, всеки гледа себе си и своите себични интереси, че е направо ужасно. Проблема ти а и на много други жени е, че сте бавни реотани. Трябва ти много време за да стоплиш и да се привържеш към някого, време което нямаш, защото нещата се променят бързо и докато си направиш мнението този човек изчезва от живота ти. Не се заблуждавай, че този човек е специален, много мъже биха ти свършили работа, но ти просто не им даваш шанс, защото страдаш от предразсъдъци, че трябва да опознаеш човека преди да излизаш на срещи с него и нямаш търпение да изминеш пътя на опознаването на самите срещи. Искаш всичко "да става естествено", но нищо не става естествено и някой трябва да го направи да става иначе не се получава нищо. Вместо да чакаш нещо да стане започни да излизаш на срещи и преди да спиш с когото и да било си дай няколко месеца да го опознаеш, да видиш в какво вярва, как се държи, как говори, как се отнася с теб и т. н. Ако чакаш на сляпата случайност както много жени да ги срещне с "принца" и "да изживеят любовта" можеш и да си останеш сама. Сега ме прочети пак много внимателно, няма принцове, не се обърквай в комплекси на избраност, специалност, неповторимост. Всички които днес живеем сме специални и неповторими, защото сме плод на любов на мъже и жени в непрекъсната линия водеща до сътворението. Да мислиш, че ти си специална или да чакаш специалния е просто суета и самозаблуда. Почти всеки мъж ще ти свърши работа стига да е лоялен и да се държи към теб добре и ти да правиш същото. Почти всеки! Мъж>30

 

...