Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   Мъж съм на 39. Бил съм в твоята ситуация на времето. Тъй като много се измъчвах от това положение, реших да действам "мъжката" и признах на дамата за чувствата си. Плачевен резултат... не се прави така :) Урокът бе научен.
Ако много държиш да се освободиш от тази "любовна мъка" - направи същото. Тъй като си жена, шансовете са то по-добри от тези на един мъж в подобна ситуация. Но не се надявай на много повече от физическа близост... За съжаление ти едва ли търсиш само това :)
Друг вариант - направи така, че съзнателно да спреш да го виждаш... след година две животът ще те отнесе в друга посока и чувствата ти ще поизбледнеят.
Трети вариант - остани си така на ръба между удоволствието и болката... готино е, като наркотик ;)

8.   Самоиронията, казват, е висша форма на интелигентност. Разказала си го по много интригуващ начин. Не казваш на колко години сте и как сте се виждали, той ли те е търсил, ти ли си го търсила. Това има значение. Аз бях също в твоята ситуация, но имаше и други пречки между нас. Точно три години се измъчвах и се виждахме така случайно, по работа, без нищо да е ставало между нас, освен погледи, разговори и леки докосвания. Той, за разлика от Номер 39, не се осмели да действа. Аз се разкрих, стана ясно, че пречките са много и нищо няма да излезе и поне осъзнах, че няма смисъл да влагам време, мисли и чувства по този човек, не защото не си заслужава той, а защото при нас обстоятелствата са такива. Приех всичко и много се боря със себе си, но продължавам напред. Моят съвет е да действаш, ако толкова го искаш, ако наистина чувстваш всичко, както си описала. Намери начин, кажи му, покажи му, покани го някъде, бъзикни го. И виж. Аз се осмелих за първи път в живота си да направя крачката аз. Ужасно се срамувах, но го направих, защото ми писна да живея така, да си лягам и да ставам с мисълта за този човек, да минавам постоянно покрай неговата улица с надеждата да го видя. Затова рискувах. В крайна сметка нищо не се получи, но не съжалявам. Щях да съжалявам повече, ако не бях опитала. Затова опитай, действай. Иначе как да се случат нещата. Поне ще ти олекне, бъди сигурна. Успех

9.   Здравейте от мен! Благодаря за милите думи и оказаната подкрепа! Нека сега си покажа и не толкова емоционалната и иронична страна. :-)
При нас няма много усложняващи фактори - никой не е сключвал брак, нямаме деца, не сме финансово твърде различни един от друг, възрастовата ни разлика е средна, и двамата сме на една вълна - искаме вече деца и семейство. Професионални отношения ни свързват, но кариерите ни няма да пострадат, ако се съберем, даже може ефективността ни да се подобри.
Да отбележа, че различавам сексуално от любовно влечение. Първоначално и аз самата смятах, че ме привлича чисто физически, но после осъзнах, че той не е точно типа мъж, който ме възбужда само с визия. Аполон си е за мен, но ако опираше всичко до сините очи - бързо мога да намеря друг техен носител. :-) Освен физическите характеристики, които ми допадат, той е с остър ум, природно интелигентен, доста любознателен, с много големи знания в разнообразни посоки; малко загадъчен, малко интровертен, но пък приятно приказлив; отвръща на отношението с отношение като мен.
Различията ни не са малко, както споменах. Той е традиционалист и изповядва много стари привички. Имаше една тема тук за това как жената трябвало да нарича родителите на мъжа си с "майка и татко" - е, с него ли съм, това ще е нещо, което той ще очаква да се случи. Семейни празници - цялата рода се събира, няма туй-онуй. Сватба - не ми се мисли просто колко народ би поканил, знайни и незнайни! Домакинство - женска работа. 40 дена бебе не излиза от дома. В суеверия някакви вярва. От една страна ми допадат някои негови възгледи, но аз изобщо не съм традиционалистка. След като работим и двамата наравно не смятам, че трябва да поемам цялата домакинска работа; не смятам за нужно на сватбата ми да идват хора, които виждам за пръв и последен път, нито пък смятам за толкова задължително на Великден и Коледа да виждам всичките си братовчеди. Ако става на въпрос за семейни празници, аз с моето семейство не съм се събирала по такива от много време. Звучи ми хубаво, но имам детски спомени, които ми показват, че семейните празници, в които сме се събрали с приятелски семейства са били по-хубави спрямо такива при роднините. Има неща от неговите вярвания, с които бих свикнала, но и други, с които категорично не съм съгласна.
А той не приема чужда гледна точка! Почти не съм хващала нещо, за което да няма собствени възгледи на база много прочетена информация, лични наблюдения и други източници. Наистина се интересува много от всякакви неша, което е хубаво. Но оттам насетне щом той е решил, че нещо е така както си мисли, няма абсолютно нищо на света, което да го разубеди. Хубаво е, че не прави заключения на проста база, а се информира наистина. Но оттам насетне не възприема чуждите гледни точки, просто не ги приема. Той знае истината и всички трябва да се съобразяват с нея. Покрай него да изразиш собствено мнение, различно от неговото, те включва в безсмислен дебат, защото той настоява да те убеди в своята си истина, а твоята не я и чува. За пет години познанство с него се сещам за единични случаи, в които съм успяла да го убедя да ме изслуша, да погледне през моята призма и да разбере, че през моя поглед, еди-какво-си е по-правилно спрямо неговото мнение.
Проблем за мен е и тоталната му липса на толерантност към различните видове хора. Расист е. Как да е, да речем, че ще го приема, макар че ми е криво, когато някой подхожда с предубеждение към друг човек. Но оттам насетне не приемам за нормално да играеш ролята на съдник за хора с наднормено тегло; за по-възрастни родители от обичайното; за двойки с различна сексуална ориентация; за двойки с голяма разлика във възрастта; за хора, вярващи в извънземни сили или в други религии. Аз съм широко скроен човек, за моята среда напълно нормално е ВСИЧКО! Аз не си падам по жени, но това не значи, че ще осъдя и повече няма да погледна човек с обратна сексуална ориентация. Еднополовите връзки не са за мен, но това не означава, че не са за никой - щом това прави щастлив някой друг, аз ще бъда доволна да контактувам с него, защото прави това, което чувства и му харесва. Все ми е тая кой каква религия изповядва, ако не ме кара да я приема и за своя. Аз обичам да контактувам с хора, които следват своите възгледи, правят това, което на тях им харесва и се чувстват добре така. Затова ми е приятна и комуникацията с него - той е щастлив, защото следва себе си и своите разбирания.
Що става въпрос за създаване на семейство или за поддържане просто на хармонична връзка са необходими компромиси. Той не е много склонен към тях, да не кажа изобщо. Аз проявявам толерантност, но също не съм особено склонна към компромиси от моя страна. А имаме доста различни разбирания на разнообразни теми, които биха били силни спънки, ако преминем границата на познанство, приятелство и/или колегиални отношения. Предвид това, че тая чувства към момъка, съм убедена, че ще надскоча нивото на компромиси, което съм стигала до сега, за да бъде вървежна дадена връзка, но се страхувам, че той няма да е така. А както писах малко по-горе аз отвръщам на отношението с отношение. Ако той не се съобразява с моите желания и разбирания, аз няма да имам никакъв стимул да продължавам да ходя по неговата гайда.
Аполончо е интересен събеседник. Чувството ни за хумор е идентично, иронично и саркастично. С него мога да говоря за политика, да обсъждам поредното културно мероприятие, да искам съвет за някое авантюристично приключение, да споделям спомени и да танцувам цяла вечер в някой забутан бар. Честно казано, ако нямах чувства, беше по-възможно да се втурна във връзка с него, защото да се забавляваме заедно умеем. Но като има чувства има и желание за нещо повече от изкарване добре, а в сериозната част има много утежняващи неща, които някак съм убедена, че няма да преодолеем.

Иначе си се виждаме ежедневно, без уикендите и отпуските, по работа. Имаме около половин час денем, в който да общуваме на свободна тематика- понякога за служебни въпроси, по-често за странични неща. Рядко, но се случва, след работа да останем да доизбистрим някой разговор, който е секнал по никое време, а не е казал всеки какво мисли. Няма инициатори за срещите ни - те са наложителни. Уикендите и почивните дни съм му звъняла единични пъти - никога не ми е вдигал, аз не съм настоявала и не съм го питала след това защо така. Той ми е звънял десетки пъти в почивно време, почти винаги съм вдигала. А когато не съм успяла да отговоря на обаждането веднага след това внимателно е проучвал на какво се дължи забавянето. Той ме помоли да му изтрия личния му телефон от указателя си, беше ми го дал шефа ми като момъка си беше забравил служебния в офиса, което води към мисълта, че отношенията ни са само колегиални според мен. Случвало се е да го помоля за лична услуга- да ме закара някъде, да ми купи нещо, да свърши нещо вместо мен. Винаги е помагал, но с доза недоволство. Напоследък се наблюдава по-голяма отзивчивост, но все пак и годините, в които контактуваме се увеличават и приятелските отношения се засилват. Така че е напълно възможно изобщо да не се дължи на това, че ме харесва. Докосванията ни са главно по негова вина, аз като усетя, че са се разпърхали пеперудите по-осезаемо се отдръпвам леко, но той предпочита да седим един до друг, да ме пощипне по ръката като се разминаваме и да дойде на една ръка разстояние, за да си говорим по работа.

И като за финал - нито аз съм негов тип, нито той пък мой по чисти физически признаци. Съдя по моите бивши и неговите гаджета, които съм виждала. Но пък много си приличаме по физиономия и една жена не престава да ни закача, че трябвало да си направим бебе, защото щяло да бъде много красиво независимо чий гени вземе. На което и двамата се смеем и твърдим, че грозно бебе няма. Ама пък никой не й каза, че е луда и че няма шанс да се случи, така че знам ли... може и той да се възпира от някакви други фактори, а не заради липса на привличане и чувства. :-)