Проклятие ли бе да го опишеш - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (75464)
 Избор на редактора (64)
 Любов и изневяра (16712)
 Секс и интимност (9295)
 Тинейджърски (17560)
 Семейство (3462)
 Здраве (6234)
 Спорт и красота (3319)
 На работното място (1340)
 Образование (4001)
 В чужбина (893)
 Наркотици и алкохол (788)
 Измислени истории (677)
 Проза, литература (1207)
 Други (9905)
 
 
Пресметни колко струва пушенето?
 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Проклятие ли бе да го опишеш
преди: 4 месеца, 11 дни, прочетена 866 пъти
Аз изобщо не съм влюбчива. Толкова съм невлюбчива, че над година не можах да разпозная симптомите на любовния трепет. И съм си чепат характер от малка, комуникацията с хора много-много не ми е по вкуса.
Но взех, че се влюбих в един синеок Аполон. Според мои познати не бил красив - бил нисък, косата му била бяла, не се бръснел редовно... Ама какво да ви кажа. Като ме погледне с големите си сини очи и се усмихне прекрасно, аз мога само да отвърна с широка усмивка. Не виждам нужда да бъде Аполон за всички, стига ми за мен да е такъв. А между другото в други връзки винаги ми е пукало как хората възприемат човека до мен. И съм се разделяла с мъже, защото не са покриваи "важен" фактор като височина, красота или друго.
Но лошото е, че моята любов си остава моя. С момчето си говорим много. Смеем се, веселим се. Шегуваме се. "Женим" се, "кумуваме си", бъзикаме се в общи линии. Обсъждане и важни житейски въпроси. Половината ни възгледи не съвпадат. Отношенията ни към важни неща се различават. Ама пусто му сърчице като бие само за него. Гадното ми мозъче като сънува него. Тялото ми като жадува неговото. Какво да направя аз?
Продължавам да търся някой заместник. И по сайтове се регистрирах, и започнах да излизам повече. С половината столичани сигурно вече съм излизала поне по веднъж, с други и повече. Ама не става. Няма тръпка, няма никакво желание, всичко правя насила... е, така не става!
Толкова съм изтрещяла, че като излизам, се шляя само в неговия квартал. Около неговия блок. Надявам се да се видим! Месеци наред никога не се засичаме там ама аз продължавам да опитвам. Взех си домашен любимец от негов любим тип. И аз не знам с какво мислех, че ще ми помогне това ама както и да е. Всеки ден се надявам да имам няколко минутки насаме с него, често нямаме такива. А като настъпят си се шегуваме ама нищо повече. Понякога сядам точно до него. Понякога ръката му неволно докосва крака ми. Или без да искаме допираме длани. През мен минава ток.
Добре, хората ми казват да го забравя. Времето лекувало. Ама как времето да излекува нещо, което дажене се е случило? Как се очаква да ми мине като не съм го изживяла? След 3 години любовни мъки честно казано се чудя и на сърцето си, и на самосъзнанието си, и на късмета си. То момчето смени вече 3-4 гаджета. Щом до сега нищо не е станало между нас значи няма да стане и в бъдеще. Ама надеждата не е умряла. И не разбирам защо. Трябваше вече.
Писна ми от мене си, да ви кажа честно! Писна ми да точа лиги по него, а покрай мен минават и заминават други готини мъже. Аз отчитам фактите - хубав външен вид, финансова стабилност, добра работа, благ характер. А моят възлюбен между другото е с чепат характер като мен, така че ако станат нещата да знаете, че ще настъпи трета световна в нашия дом. Ама въпросните други младежи просто не ме докосват, не ме блазнят, изритвам ги от живота си и не съжалявам. Искам да изритам и него ама нещо не ми се получава.
Безнадеждна работа. Като бях ученичка нараних едно много мило момче, което бе влюбено в мен ама аз изобщо не го обичах. Той ми каза, че ще ми се върне. Дали така ми се връща? Грубичко е. Признавам. Ама то отдавна ме забрави. Не е ли време вече и аз да се откъсна от моя възлюбен? Години в чакане и надежди, имам нужда да сменя мъжа на мечтите.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 4 месеца, 10 дни
hash: a17c435988
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

1.   Обичам умни хора с чувство за хумор и самоирония. По въпроса- за съжаление, на сърцето не може да се заповядва, факт.

 
  ...
преди: 4 месеца, 10 дни
hash: 1196d70fb4
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Обади му се, покани го на кафе, вижте се, поговорете. Така да обикаляш с надежда за случайна среща е голямо мъчение. Хвани бика за рогата и действай. По написаното от теб ми изглеждаш готина и забавна. Той, ако е Аполон, ти си Артемида. ;)

 
  ...
преди: 4 месеца, 10 дни
hash: e26f55431b
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Аз пък обичам разумните хора. Ти защо не спиш пред вратата му, по вероятно е да го срещнеш все някога? Не го харесваш достатъчно, мисля. Аз на твое място и златен пръстен бих му оставила в пощенската кутия! :)
Ж42

 
  ... горе^
преди: 4 месеца, 9 дни
hash: f89bcbe5da
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   A ти до сегa зaщо нищо не си предприелa? По кaквото и кaкто го рaзкaзвaш, изглеждa той дa имa симпaтия към теб? Кaкво чaкaш?
Лесно можеш дa го постaвиш в ситуaция, в която дa не издържи дa те "излови"... женa си, действaй.

 
  ...
преди: 4 месеца, 9 дни
hash: 98784fa446
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Кви сърца кви 5лв. Нямате нищо общо ама била влюбена в него. В сините му очи? Това откога му викат любов? Последно си беше силно свързано със секса.
А като гледам си си го идеализирала в главата. Така и какъвто и 'заместник' да му намериш, никога няма да е толкова добър. Та или правиш нещо по въпроса, или продължаваш да си биеш главата в стената като не можеш да го свалиш от пиедестала на който си си го качила.

 
  ...


...
преди: 4 месеца, 8 дни
hash: 5af597d6a3
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

7.   Мъж съм на 39. Бил съм в твоята ситуация на времето. Тъй като много се измъчвах от това положение, реших да действам "мъжката" и признах на дамата за чувствата си. Плачевен резултат... не се прави така :) Урокът бе научен.
Ако много държиш да се освободиш от тази "любовна мъка" - направи същото. Тъй като си жена, шансовете са то по-добри от тези на един мъж в подобна ситуация. Но не се надявай на много повече от физическа близост... За съжаление ти едва ли търсиш само това :)
Друг вариант - направи така, че съзнателно да спреш да го виждаш... след година две животът ще те отнесе в друга посока и чувствата ти ще поизбледнеят.
Трети вариант - остани си така на ръба между удоволствието и болката... готино е, като наркотик ;)

 
  ... горе^
преди: 4 месеца, 8 дни
hash: b9be95834c
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Самоиронията, казват, е висша форма на интелигентност. Разказала си го по много интригуващ начин. Не казваш на колко години сте и как сте се виждали, той ли те е търсил, ти ли си го търсила. Това има значение. Аз бях също в твоята ситуация, но имаше и други пречки между нас. Точно три години се измъчвах и се виждахме така случайно, по работа, без нищо да е ставало между нас, освен погледи, разговори и леки докосвания. Той, за разлика от Номер 39, не се осмели да действа. Аз се разкрих, стана ясно, че пречките са много и нищо няма да излезе и поне осъзнах, че няма смисъл да влагам време, мисли и чувства по този човек, не защото не си заслужава той, а защото при нас обстоятелствата са такива. Приех всичко и много се боря със себе си, но продължавам напред. Моят съвет е да действаш, ако толкова го искаш, ако наистина чувстваш всичко, както си описала. Намери начин, кажи му, покажи му, покани го някъде, бъзикни го. И виж. Аз се осмелих за първи път в живота си да направя крачката аз. Ужасно се срамувах, но го направих, защото ми писна да живея така, да си лягам и да ставам с мисълта за този човек, да минавам постоянно покрай неговата улица с надеждата да го видя. Затова рискувах. В крайна сметка нищо не се получи, но не съжалявам. Щях да съжалявам повече, ако не бях опитала. Затова опитай, действай. Иначе как да се случат нещата. Поне ще ти олекне, бъди сигурна. Успех

 
  ...
преди: 4 месеца, 5 дни
hash: ccc455214f
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   Здравейте от мен! Благодаря за милите думи и оказаната подкрепа! Нека сега си покажа и не толкова емоционалната и иронична страна. :-)
При нас няма много усложняващи фактори - никой не е сключвал брак, нямаме деца, не сме финансово твърде различни един от друг, възрастовата ни разлика е средна, и двамата сме на една вълна - искаме вече деца и семейство. Професионални отношения ни свързват, но кариерите ни няма да пострадат, ако се съберем, даже може ефективността ни да се подобри.
Да отбележа, че различавам сексуално от любовно влечение. Първоначално и аз самата смятах, че ме привлича чисто физически, но после осъзнах, че той не е точно типа мъж, който ме възбужда само с визия. Аполон си е за мен, но ако опираше всичко до сините очи - бързо мога да намеря друг техен носител. :-) Освен физическите характеристики, които ми допадат, той е с остър ум, природно интелигентен, доста любознателен, с много големи знания в разнообразни посоки; малко загадъчен, малко интровертен, но пък приятно приказлив; отвръща на отношението с отношение като мен.
Различията ни не са малко, както споменах. Той е традиционалист и изповядва много стари привички. Имаше една тема тук за това как жената трябвало да нарича родителите на мъжа си с "майка и татко" - е, с него ли съм, това ще е нещо, което той ще очаква да се случи. Семейни празници - цялата рода се събира, няма туй-онуй. Сватба - не ми се мисли просто колко народ би поканил, знайни и незнайни! Домакинство - женска работа. 40 дена бебе не излиза от дома. В суеверия някакви вярва. От една страна ми допадат някои негови възгледи, но аз изобщо не съм традиционалистка. След като работим и двамата наравно не смятам, че трябва да поемам цялата домакинска работа; не смятам за нужно на сватбата ми да идват хора, които виждам за пръв и последен път, нито пък смятам за толкова задължително на Великден и Коледа да виждам всичките си братовчеди. Ако става на въпрос за семейни празници, аз с моето семейство не съм се събирала по такива от много време. Звучи ми хубаво, но имам детски спомени, които ми показват, че семейните празници, в които сме се събрали с приятелски семейства са били по-хубави спрямо такива при роднините. Има неща от неговите вярвания, с които бих свикнала, но и други, с които категорично не съм съгласна.
А той не приема чужда гледна точка! Почти не съм хващала нещо, за което да няма собствени възгледи на база много прочетена информация, лични наблюдения и други източници. Наистина се интересува много от всякакви неша, което е хубаво. Но оттам насетне щом той е решил, че нещо е така както си мисли, няма абсолютно нищо на света, което да го разубеди. Хубаво е, че не прави заключения на проста база, а се информира наистина. Но оттам насетне не възприема чуждите гледни точки, просто не ги приема. Той знае истината и всички трябва да се съобразяват с нея. Покрай него да изразиш собствено мнение, различно от неговото, те включва в безсмислен дебат, защото той настоява да те убеди в своята си истина, а твоята не я и чува. За пет години познанство с него се сещам за единични случаи, в които съм успяла да го убедя да ме изслуша, да погледне през моята призма и да разбере, че през моя поглед, еди-какво-си е по-правилно спрямо неговото мнение.
Проблем за мен е и тоталната му липса на толерантност към различните видове хора. Расист е. Как да е, да речем, че ще го приема, макар че ми е криво, когато някой подхожда с предубеждение към друг човек. Но оттам насетне не приемам за нормално да играеш ролята на съдник за хора с наднормено тегло; за по-възрастни родители от обичайното; за двойки с различна сексуална ориентация; за двойки с голяма разлика във възрастта; за хора, вярващи в извънземни сили или в други религии. Аз съм широко скроен човек, за моята среда напълно нормално е ВСИЧКО! Аз не си падам по жени, но това не значи, че ще осъдя и повече няма да погледна човек с обратна сексуална ориентация. Еднополовите връзки не са за мен, но това не означава, че не са за никой - щом това прави щастлив някой друг, аз ще бъда доволна да контактувам с него, защото прави това, което чувства и му харесва. Все ми е тая кой каква религия изповядва, ако не ме кара да я приема и за своя. Аз обичам да контактувам с хора, които следват своите възгледи, правят това, което на тях им харесва и се чувстват добре така. Затова ми е приятна и комуникацията с него - той е щастлив, защото следва себе си и своите разбирания.
Що става въпрос за създаване на семейство или за поддържане просто на хармонична връзка са необходими компромиси. Той не е много склонен към тях, да не кажа изобщо. Аз проявявам толерантност, но също не съм особено склонна към компромиси от моя страна. А имаме доста различни разбирания на разнообразни теми, които биха били силни спънки, ако преминем границата на познанство, приятелство и/или колегиални отношения. Предвид това, че тая чувства към момъка, съм убедена, че ще надскоча нивото на компромиси, което съм стигала до сега, за да бъде вървежна дадена връзка, но се страхувам, че той няма да е така. А както писах малко по-горе аз отвръщам на отношението с отношение. Ако той не се съобразява с моите желания и разбирания, аз няма да имам никакъв стимул да продължавам да ходя по неговата гайда.
Аполончо е интересен събеседник. Чувството ни за хумор е идентично, иронично и саркастично. С него мога да говоря за политика, да обсъждам поредното културно мероприятие, да искам съвет за някое авантюристично приключение, да споделям спомени и да танцувам цяла вечер в някой забутан бар. Честно казано, ако нямах чувства, беше по-възможно да се втурна във връзка с него, защото да се забавляваме заедно умеем. Но като има чувства има и желание за нещо повече от изкарване добре, а в сериозната част има много утежняващи неща, които някак съм убедена, че няма да преодолеем.

Иначе си се виждаме ежедневно, без уикендите и отпуските, по работа. Имаме около половин час денем, в който да общуваме на свободна тематика- понякога за служебни въпроси, по-често за странични неща. Рядко, но се случва, след работа да останем да доизбистрим някой разговор, който е секнал по никое време, а не е казал всеки какво мисли. Няма инициатори за срещите ни - те са наложителни. Уикендите и почивните дни съм му звъняла единични пъти - никога не ми е вдигал, аз не съм настоявала и не съм го питала след това защо така. Той ми е звънял десетки пъти в почивно време, почти винаги съм вдигала. А когато не съм успяла да отговоря на обаждането веднага след това внимателно е проучвал на какво се дължи забавянето. Той ме помоли да му изтрия личния му телефон от указателя си, беше ми го дал шефа ми като момъка си беше забравил служебния в офиса, което води към мисълта, че отношенията ни са само колегиални според мен. Случвало се е да го помоля за лична услуга- да ме закара някъде, да ми купи нещо, да свърши нещо вместо мен. Винаги е помагал, но с доза недоволство. Напоследък се наблюдава по-голяма отзивчивост, но все пак и годините, в които контактуваме се увеличават и приятелските отношения се засилват. Така че е напълно възможно изобщо да не се дължи на това, че ме харесва. Докосванията ни са главно по негова вина, аз като усетя, че са се разпърхали пеперудите по-осезаемо се отдръпвам леко, но той предпочита да седим един до друг, да ме пощипне по ръката като се разминаваме и да дойде на една ръка разстояние, за да си говорим по работа.

И като за финал - нито аз съм негов тип, нито той пък мой по чисти физически признаци. Съдя по моите бивши и неговите гаджета, които съм виждала. Но пък много си приличаме по физиономия и една жена не престава да ни закача, че трябвало да си направим бебе, защото щяло да бъде много красиво независимо чий гени вземе. На което и двамата се смеем и твърдим, че грозно бебе няма. Ама пък никой не й каза, че е луда и че няма шанс да се случи, така че знам ли... може и той да се възпира от някакви други фактори, а не заради липса на привличане и чувства. :-)

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker