Те не познават внучка си
преди: 6 години, 11 месеца, прочетена 1628 пъти
Родителите ми, които толкова много мечтаеха за внуци стигнаха до там да не познават внучето си, защото са все много заети. Детето е на 3 години и ги е виждало не повече от 1 път годишно. По телефона много рядко се чуваме. В следствие на тези обстоятелства ние с жена ми много се обидихме и спряхме да ги търсим, без да им казваме че сме сърдити и съответно и те не се обаждат. Преди когато нямах деца постоянно се оплакваха че искат внуци. Когато им съобщих че ще имат внучка, бяха щастливи до небето. Детето се роди, а те станаха много заети, и двамата са пенсионери и се занимават с градината на село. Оплакват се колко са заети с градината и като ги питам защо се трепят казват че все пак им е приятно. Когато заведем детето там му крещят там да не ходи да не стъпва, топката ако падне в цветята става проблем, сърдят се че детето драскало с тебешир по плочките, а когато детето е кротко и не им пречи по никакъв начин не му обръщат никакво внимание. Бабата си чете жълтия вестник, дядото предпочита компанията на селския козар и постоянно юркат жена ми да им ражда още внуци. Питам се за какво са им? Може би да се хвалят пред хората? Трябва да спомена и причината толкова рядко да ги посещаваме, освен вече споменатото, сестра ми има 3 деца и те напрактика ги гледат и явно им е дошло до гуша от магарии и деца и сигурно за това е и това отношение към моето. Те са им на гости почти постоянно, отглежат ги от бебета, големия е вече на 9, малкия е на 4 и когато са им на гости ние не ходим защото няма място. А те са им почти постоянно и така ние оставаме в периферията. Те не ни търсят защото са заети с тях и когато родителите им ги вземат и те се заемат с градината. Честно ли е според вас детето ми да расте без близки?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 11 месеца hash: 7777680bbc

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Абсолютно същия проблем го имам и аз с тази разлика, че моите родители работят. Но намират винаги време за децата на брат ми, направо си ги отгледаха от бебета и още ги гледат, моите вече пораснаха, но така и не ги вземат. Нямам представа защо, но определено са много привързани към децата на брат ми а към мойте им е малко като тежко задължение. В първите години ми беше кофти, после реших, че няма смисъл да се нервя за неща, които не мога да променя. А не мога да им се сърдя, защото са ми родители и са ме отгледали.

 

...

преди: 6 години, 11 месеца hash: 8de341864c

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Здравей. Ако ти разкажа моята история. Ще видиш, че има и по лошо от вашето. Преди 4 години се омъжих за скромно момче, но от лошо семейство. Сега чак чакаме дете, защото живеем при моята майка, вдовица от 6 години. Исках да кажа отлагахме за по добри времена. Свекърва ми не я познавам. Починала е също като баща ми. Свекър ми е пияница. Няма имоти, а само общинско жилище. Живее под наем. Има дългове защото е теглил малки суми, които не е върнал. Сега мъжа ми така както си няма нищо се налага когато почине да прави отказ от наследство защото не се знае колко общо дължи. Обмисляхме с моята майка да върнем парите. Но като ги върнем. Той пак изтегли. Защото се оказа, че дори и пенсионер, беше изтеглил кеш кредит за 300 и трябва да върне 600. Няма спирачки. Всеки ден пие. У тях в кочина. Губи си телефона 100 пъти. И е сключил нв знам колко договори за мобилни услуги и не се знае кое е плащал кое не. Освен това, когато свекърва ми починала била съдила вик за неплатена вода. Загубила делото и когато се разбрало мъжа ми платил около два Бона с лихвите. И наеми е плащал и ток и вода перманентно. Стигна се до там, че аз не съм посещавал а човека от много време и мъжа ми го отбягва. Само ако си даде всички пари за алкохол. Мъжът му носи храна. Ако му даде пари. Той купува ракия. Мъжът ми има брат той се ожени и разведе за една година. И той има неизплатен лаптопи топ и кола от едновременно. Избяга при една жена чак в Украйна. Съпруга та му се разведе с него без той да се яви в съда. Така че детето ни ще познава само баба си и моята сестра. Отделно баба ми леля ми и свако ми починаха не отдавна. Моят мъж се изучи сам работи и се оправя в живота сам. Без подкрепа, роднините са се отказали от семейството им. На сватбата ни никой от тях не дойде. Макар че той ги търси. Имат лошо мнение за него заради родителите му. Прочети ако искаш още веднъж. Ще разбереш, може би твоите родители вече са остарели и не могат. Толкова са им възможности те. Нали не ви пречат защо протестираш? Замисли се.

 

...

преди: 6 години, 11 месеца hash: af93dbf5ab

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Определено ти съчувствам, и моето дете е лишено от връзка с бабите и дядовците си, но поради други обстоятелства. Не мога да си обясня във вашия случай, защо пренебрегват едното си внуче, а гледат другите. Не е честно, но не се ядосвай! За съжаление децата растат и почват да разпитват, но ще се опитваме по някакъв начин да компенсираме. Друг начин не виждам.

 

...

горе^

преди: 6 години, 11 месеца hash: 36d3c18e78

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Не се занимавайте с тях. Те губят. Ние сме в същата позиция-свекърът не иска да си види внучето. Прави се на болен, а върти любовница. И не го е виждал нито веднъж. Загубата си е за него. Ние вече не му се и обаждаме.

 

...

преди: 6 години, 11 месеца hash: 24af4466a8

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Виж, не драматизирай толкова. Има много хора, които дори не са имали живи баби и/или дядовци, когато са се родили. Аз например имах само една баба, която си живееше на село при другото си дете (вуйчо ми), а пък дядовци изобщо не съм имала живи. И родителите ми си ме отгледаха сами, а при баба ми съм ходила само на гости на село и при това си отсядахме на нашата си къща там, а с баба ми буквално само сме си ходили на гости. И не са се оплаквали изобщо родителите ми, че са ме отглеждали сами. И вие ще можете да си отгледате детето сами, щом моите родители, а други хора, също могат. Нали това е идеята да бъдеш родител в крайна сметка - сам да си гледаш детето, а не да го оставяш все при баби и дядовци, докато ти си вършиш други 'по - важни' неща. Имам приятелки от детството, които като деца вечно бяха се с бабите си и още им е травма.

 

...