Споделена история от Любов и изневяра |
Любов към себе си и още нещо
преди: 6 години, 10 месеца, прочетена 1488 пъти
Здравейте! Всички от нас знаят колко е важно да вярваме в себе си, да се ценим и да се приемем такива каквито сме. Бях стигнала до такъв етап в живота си. Влюбих се в едно момче, което очевидно не отговори на чувствата ми. Аз му признах, казах си всичко в лицето му, успях да изразя чувствата си и това ме направи безкрайно щастлива. Той ме прегърна нежно и не ме пускаше. Беше много нежен и внимателен с мен. Макар и само да ме прегръщаше се почувствах супер свързана с него, все едно сме едно цяло. Чувствах всяко негово настроение може би двойно на него самия. И така, нещата не се получиха, реших да го приема, постоянно се самозалъгвах, че съм добре, докато вътрешно изгарях. Хората започнаха да ме обсъждат от всички страни, учудих се колко много ми пука при положение, че преди 3 месеца грам не обръщах внимание. Цялото това изживяване разруши вътрешното ми спокойствие и самочувствие. Сега съм твърдо решена да продължа напред и да премахна целие товар от миналото. Радвам се, че споделих част от товара си и дори и да не бъде публикуван, важното е, че ще ми е олекнало :)
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 10 месеца hash: 21f44075b9 |
|
1. Аз като по - малка минах през такова нещо и това, което най ме товареше всъщност беше точно тези обсъждащите хора. Давах си вид пред тях, че не ми пука. Обръщах разговорите винаги за друго, но най - вече нещо свързано с тях и така всичко мина. Винаги усмнихната и винаги гледаща ги право в очите.
На повечето хора това им е основното занимание - да се интересуват от животите на други хора.
|
|
