 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Пред нервен срив заради бъдещето ми
преди: 6 години, 8 месеца, прочетена 1855 пъти
Ще се опитам да споделя това, което ми е на душата. Аз съм 12 клас, ученик в специалност Биология и химия. Както повечето от нас, в 7 клас бяхме изправени да изберем гимназията, в която ще продължим образованието си. Аз съм от малък град, но има около 7-8 гимназии, от които можех да избирам, затова избрах едно "елитно" заведение и бях приет на първо желание в паралелка с Биология. Биологията ми беше много любим предмет, когато бях в 7 клас и реших, че ще е най-добре да се запиша с предмет, който поне харесвам. Не знаех, че това решение може да промени целия ти живот. Никога не съм влизал в такава паралелка за да кандидатствам медицина или да ставам биолог и химик, но още щом пристъпих прага на гимназията, единственото, което се очакваше от мен е да правя точно това, което ми се каже - да следвам медицина. Учителите по тези предмети натискаха силно и казваха "Щом сте влезли в тази паралелка с Биология, значи ще кандидатствате медицина".
Биологията ми беше любим предмет в 7 клас, но после успях да я опозная по-добре и да видя по-тъмната й (сложна) страна. Бързо разбрах, че тези науки не са за мен, особено че и мразих адски много Химията и Физиката (които също вървят с часовете по Био). А и когато караш по 5-6 часа Биология на седмица или много се ентусиазираш или ти писва. Е, на мен ми писна да слушам за медицина и кандидатстване в МУ Варна/София/Пловдив и т. н.
Незнайно как но също съм и отличник в гимназията, успехът ми е около 5. 60-5. 80, но не бих определил себе си като умен или че имам много знания. Обяснявам високия си успех с това, че просто знам как работи образователната система и изпитванията, а останалата част е зубрене.
Въпреки че получавам стипендия за отличен успех се чувствам крайно неуверен в бъдещите си начинания. Дори не мога да избера какво да кандидатствам. От една страна искам да запиша Журналистика, защото мисля, че би ми харесало, но ето ги и проблемите - 1. Страх ме е от КСК изпити по журналистика, тъй като не мога да се изразявам правилно понякога, 2. Има ли реализация Журналистиката в България? 3. Имам чувството, че балът ми ще е много нисък за тази специалност.
От друга страна ме влече едно нещо, толкова щуро, че не съм си го признавал почти пред никой. Това откачено нещо е киното. Заради натиска към медицината бях изпаднал в депресия и често плачех и се намирах в безизходица, но филмите и сериалите ме избавиха от тази дупка и ми помогнаха да се справя с депресията. Възможно ли е да кандидатствам с нещо, което толкова обичам? Какво ме спира, ли? Страх, страх и пак страх. Страх от провал. Страх от това, че се заблуждавам, че изобщо мога да вляза в Натфиз. Страхувам се дори, че може и да вляза, след това да завърша и да съм до там. Не мисля, че ще мога да преживея такъв провал. Страх ме е да призная това пред роднини и приятели. Също обучението в Натфиз е по-скъпо отколкото Журналистиката на пример, но какво да направя като толкова ме влече? Но нямам никакъв опит, никога не съм се занимавал с театър или да съм бил зад сцена. (искам да съм режисьор или продуцент, а не актьор) А има хора, в моето училище, които пишат сценарии, режисират пиеси и играят в училищния театър, но аз никога не съм се включвал в тази инициатива, защото никога не е имало открита покана. Казах ли че имам проблем с общуването? Пред нервен срив съм и имам чувството, че ще се изгубя скоро. Не зная какво да правя, какво да кандидатствам, а всички около мен вече се готвят в кандидатстването си... по медицина. :) Надявам се някой да успее да ми помогне.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 8 месеца hash: 96c9b5863b |
|
1. Здрасти, много е несправедливо, че чрез изборите си на 14 и после на 18-19 г. човек на практика поставя основите за целия си живот.
Проблемът ти е обаче, че явно не си си взел поука и си на път да направиш подобна грешка, каквато си сторил на 14 г.
Тогава си избрал нещо, което си си мислил, че ти харесва. Сега си на път да направиш същата грешка. Изобщо не мислиш за бъдеща реализация, не вникваш и в това, което представляват всъщност науките и специалностите, които избираш, а ти хрумва нещо и толкоз.
За хуманитарните специалности като цяло мога да ти кажа, че реализацията е меко казано под въпрос. Много жени ги записват тези специалности също, а жените за съжаление не умеем и да си искаме високи заплати. В журналистиката няма хляб от доста отдавна, но винаги ще има една ръка хора, които ще печелят много. Същото се отнася и за артисти, режисьори. Мой приятел от детинство е в момента най-вървежният млад режисьор - има няколко Аскера, има поне 6-7 пиеси авторски в Пловдивския театър, в Театъра на българската армия и къде ли не, но едвам свързва двата края. И още - не го приеха също първата година, но в интерес на истината след това някак си се е оправил, работейки, защото идва от бедно семейство. Имаше някаква стипендия и беше 6 м. в Ню Йорк на обучение на Бродуей даже. Той е постигнал това, което може би 1 на 100 курсисти постигат и пак едвам-едвам свързва двата края, но за щастие е хомосексуалист и няма да има да храни деца и семейство, а филми и сериали да снимаш е 1 на 1000 и не само у нас, но в цял свят. Парите ги правят продуцентите, между другото.
Съветвам те затова да не изпадаш в паника и да не учиш разни глупости, просто защото не знаеш какво искаш. Хвани сега много добър успех и се концентрирай върху матурите, а ако не знаеш какво искаш - просто не записвай 1 година. Самата мисъл, че няма защо да кандидатстваш тази година ще те освободи да се концентрираш върху завършване на Средното с отличие.
На твое място бих отишъл в София, бих наел легло в някое студентско общежитие - много студенти дават под наем леглата си и сами спят при гадже. Така на място можеш да получиш впечатления, можеш дори да посещаваш лекции свободно. Малко хора знаят, но в обществените университети всеки може да присъства на лекции - само се обаждаш на преподавателя, обещаваш да стоиш и да си кротуваш и така. Аз съм посещавала в СУ лекции по езици така, защото нямах пари за частни уроци и ми разясниха доста добре граматиката, дори са ми обяснявали на мен лично по-разбрани преподаватели.
Не е голяма драма да загубиш 1 година, в която и работа ще си почнеш. Драма е да загубиш 5-10 години в учене на нещо, което е нямало смисъл за теб.
|
| преди: 6 години, 8 месеца hash: 24f99b20d5 |
|
2. Здравей, младежо! Не се тревожи, не си единствения, който че чуди как да си подреди живота, но бързам да кажа, че не съм съгласна със съвета на н. 1 да отложиш с година решението. Една година е достатъчен срок да изгубиш навици за учене, пък и няма гаранция, че ще ти се избистрят нещата. Знам, че е сложно, но не е фатално, всичко е поправимо, млад си, ще намериш път. Освен това не е задължително да си вадиш хляба с това, което най-много те привлича, даже без да си сигурен дали и ще продължи интереса ти. Съобрази се и с пазара на труда в момента и за в бъдеще, помисли какво би ти харесало за професия, а другите интереси ще си ти останат като хоби, няма лошо. Използвай това, за което си хвърлил труд и време, не е задължително да е точно медицина, нещо свързано с нея нека е, имаш избор. Обсъди всичко това с родителите си, какви са техните професии, виж дали могат да ти дадат адекватен съвет, разгледай университетите и специалностите, които предлагат, все ще си избереш нещо. Човек се чувства в свои води, когато се реализира с това, което е учил най-много. Само не се притеснявай, събирай информация, мисли и реши- и после си гони целта без отклонения, съмнения и т. н. Успех ти желая!
|
| преди: 6 години, 8 месеца hash: d3639975a6 |
|
3. Аз също съм завършила такава паралелка в такава гимназия и знам за какво става въпрос.
Е, никой не може да те накара насила да кандидатстваш медицина! Нервен срив? Пази си нервичките, как може, има много по-големи проблеми. Та ти дори не си осъзнал грешката си на по-късна възраст, когато си изкарал няколко години в университета примерно.
Според мен кандидатствай нещо с компютри, не знам защо това ми хрумна. В смисъл това има голямо приложение и реализация, не може да се окаже грешка. За режисьор, ако имаш талант, може и без НАТФИЗ да станеш, може да ти е допълнителна дейност, хоби и т. н.
Щом толкова те е страх - просто заложи на сигурното.
|
| преди: 6 години, 8 месеца hash: 1e94add1e1 |
|
4. С журналистиката няма да имаш работа. За киното не знам, но и там ми изглеждат несигурни нещата. Щом ти харесват хуманитарни професии озбери право, психология, социология. Също можеш медицинска психология, кинезитерапия и пр. Не си задължен да учиш медицина или биология. Също и нищо не ти пречи да запишеш нещо, пък после да учиш друго. Тоест няма нищо фатално, винаги може да поправиш избора на професия. Имаш много време пред теб.
|
| преди: 6 години, 8 месеца hash: 96c9b5863b |
|
5. До н. 2, тежко и горко на учен човек, който загуби навика си да учи... Цял живот се учим. За инфо - номер 1 е работила 2. 5 години преди да запише в университет, но не си е губила 5-10 г. да учи неща, които нямат никакъв смисъл. Не само не загубих навик да уча, но умеех вече като по-зрял индивид да си разпределям и по-добре времето за учене.
Съпругът ми има племенник, който е на 33 г. и прави докторантура по Химия, просто защото като химик трябвало да има докторантура. Мрази Химията, живее с парите на родителите си и няма представа какво ще работи с това, а като му подхвърлих няколко идеи, но свързани с преместване в друг град беше веднага против. Като химик обаче няма все пак гладен да остане...
Но с две думи той не е загубил ни 1, ни 2. 5 г., а цели 13-14. в учене. Това за съжаление не е единичен случай и точно в хуманитарните специалности сме свидетели на феномена „3 висши, 30, безработен“
|
...
| преди: 6 години, 8 месеца hash: 4044ddc5ee |
|
6. Здравей, мисля че съм само с 2-3 години по възрастен от теб и се занимавам с компютри. Вече не гледам телевизия, но преди като гледах много лесно се вживявах в това, което гледам. Мисля, че имам някакъв неосъзнат талант да бъда актьор, но заради емоцията която държи най-много хора в плен (страхът) не съм се пробвал. По принцип съм си мислел, че от гледна точка на научаване, да си актьор се учи много по-лесно като гледаш и повтаряш това, което си видял, а не да четеш книги (това става въпрос ако не обичаш да четеш). Човешкото съзнание има механизъм, чрез който като повтаряш много едно и също нещо, то става част от личността ти, дори и първоначално да не вярваш, че можеш да го постигнеш. В гимназията бях с ниско самочувствие, но с времето гледайки и копирайки актьори играещи роли с много силен характер, се развих като личност която успява да си отстоява на своето и да не позволява да я шикалкавят. Ако си емоционален човек, който си казва мнението дори когато се опитват да го подтискат, човек който може лесно да преминава от едно състояние на духа в друго. Ако на улицата се е случвало да се държиш като луд ( на мен не веднъж ) по-продължително време, то тогава според мен ти би могъл да имаш талант за актьор, но не смятам че само защото ти харесва да гледаш филми, означава че ставаш за актьор. Почти всеки човек от както съществува телевизията гледа и се наслаждава на киното, но не от всеки става актьор. Друг метод да разбереш за това за какъв може би ставаш е да се "хванеш" за това какво мислиш през определено време. Вземи си смартфона и стартирай таймерът на 4 сесии по 15 минути. През това време гледай в тавана и мисли, после като извъни таймери бързо вземи химикал и лист и запиши за какво си мислел. Прави това в продължение на 2 седмици да кажем и отиди на кариерен консултант, той може би би могъл да ти помогне за това кои професии с подходящи за теб.
|
| преди: 6 години, 8 месеца hash: 24f99b20d5 |
|
7. До н. 1 и 5- учен човек не може да загуби навик за учене, чете докато е жив. Обаче един пообъркан абитуриент може, познавам и такива хора, на които не им стигнаха няколко стотни да станат студенти навремето, заработиха, откъснаха се и не пожелаха да кандидатстват отново. Смятам също и че всеки труд, положен за четене, няма как да се загуби, но заедно с това трябва и да се мисли за реализация на наученото. Не смятам, че авторът е сгрешил с избора на паралелка за средно образование, това не е толкова важно, сега е важно да се ориентира как да продължи, за да има професия един ден.
А химията е най-малкият проблем на вашия племенник, и друго да беше избрал пак щеше да е същото, той просто не е самостоятелен, не желае да излезе от зоната на комфорт, не му се работи май, а търси оправдания. А за феномена- много учил, а безработен- да си учил е задължително, но недостатъчно, трябва и да си оправен, амбициозен, комуникативен, да знаеш какво искаш и как ще го постигнеш, дипломата не върви в комплект с договор за работа.
|
| преди: 6 години, 8 месеца hash: 96c9b5863b |
|
8. Ами н. 7, може би тези хора, които визираш не са били за университет така или иначе. Замисляш ли се, че 70-80% от хората у нас нямат висше образование. Не се умира, гарантирам ти.
Най-доброто решение поне за мен беше на 18 г. да си подбера багажа и да замина за София да се оправям сама. Познавам хора без висше, които днес живеят много по-добре от хората с 3 висши, но както и Вие казахте - човек трябва да има и други качества.
И все пак при Автора аз не виждам нежелание/неспособност да учи, а по-скоро е един много объркан, много разхвърлен в мислите си човек и е на път да си пропилее живота с учене заради самото учене.
На Запад е нещо нормално 1 година човек след матурите да обикаля или из Европа, или примерно да отиде на work and travel в Австралия, Нова Зенландия, Канада или в САЩ има подобна програма. Не са умрели заради прекъсване на ученето си. Тази практика идва още от аристокрацията - при тях винаги след завършване на интерната или училището 1 година се е обикаляло из Европа, за да се добие житейски опит и да се научи човек да общува, също да заздрави приятелства.
По-често е прекъсването отколкото мислите, защото и много хора почват някъде, а после решават да се прехвърлят като 1 година не са учили реално. Също май забравихте добрата стара военна служба - преди имаше също практика да ходиш войник ако не те приемат да кажем и пак тези хора след това са учили ако са имали желание за това.
По-добре да не учи човек 1 година или изобщо да не учи, отколкото да си губи времето с глупави следвания на глупости.
Ако ми беше син Авторът щях да откажа да му финансирам следването и щях да го пратя да се оправя сам. Имаме познат, който накара дъщеря си да пише 3 листа мотивационно писмо защо иска да учи точно това и защо точно в този университет. Преди това и тя се луташе, ходеше на кандидат-студентски курсове за нещо съвсем различно, после се отказа, после това, после онова. В крайна сметка 1 година не учи, но реши да учи нещо друго, а бащата ѝ каза да пише фермани и около 1 месец не ѝ каза дали ще и помага или не, а тя трябваше да го убеждава.
Също имаме близък приятел, чиято дъщеря записа Моден дизайн, той плаща. Записа после мисля някаква икономика. Бащата плаща. Сега (1 година преди завършването) е решила пък, че ще става правистка. Таткото плаща... а този баща е много беден и живее на минимум, за да издържа дъщеря си, също е самотен баща.
Висше заради висшето няма никава стойност. Това да знаете от мен. Всеки иначе си прави сам сметката и си троши главата после.
|
| преди: 6 години, 8 месеца hash: cac8285738 |
|
9. Номер 3, вече почти всеки учи „нещо с компютри” и конкуренцията е жестока, как може да го предлагаш като някакво универсално висше?? Разбира се, че може да се окаже грешка-ако човек няма математически и технически заложби, желателно и някаква представа от програмиране от преди, то във ФМИ ще му разкажат играта, за ТУ не знам, но и там не е детска игра. Да запише ИТ, АКО МУ Е ИНТЕРЕСНО, но не просто така, защото е мода, тъй като техническите специалности също като медицината се получават само с талант и ИНТЕРЕС. Да не говорим, че пазарът на труда се наводни с програмисти, кой знае какво ще е след 5 години...
|
| преди: 6 години, 8 месеца hash: e5ae993e57 |
|
10. Заблуждаваш се, че съучениците ти са 100% уверени в избора си. До този момент не съм срещнала завършващ гимназия, който да не се чуди цяла година какво да прави с живота си. Самата аз бях свела изборите до 2 и в последствие реших седмица преди датите за записване в университет. Имаш време да вземеш решение, учи си по всички предмети, подготвяй се за матури и се замисляй от време на време. Имай предвид, че предмет, който ти харесва в училище, няма много общо с професия, в която този предмет е водещ. Едно е да ти харесва биологията и да я разбираш, съвсем друго е да си лекар. Другото, което е важно, това колко си учил и разбирал в университета също не е 100% гаранция, че професията ще ти хареса. Бях в строителен техникум, теорията ми се струваше досадна, но когато дойде практиката, се влюбих в специалността и започнах да разбирам и теорията (иначе никога не съм се мислила за математичка, а професията ми е 90% математика). Това, че си бил в МГ с биология, не те задължава да станеш лекар, не ти гарантира, че ще те приемат за медицина и че ще си добър кадър, повечето от класа ти няма да станат медицински лица.
Обмисляла съм журналистиката като опция, но една приятелка журналистка ми каза, че мога да работя в тази сфера дори и да нямам висше, пък и не винаги парите били много. Реализация има в специалности, които са важни, но няма твърде много висшисти. Един счетоводител може да изкарва много, но защо да предлагат хиляди за дадена позиция, при положение, че има много счетоводители, тоест много кандидати за едно и също място и фирмата няма да остане без работник. Насочваш се в бранш, в който няма да се получи без да си комуникативен, позитивен и да имаш правилните познати. Не, че няма да те приемат, оценките ти са добри и в много университети ще ти отворят вратите, вероятно и ще се дипломираш без много проблеми, но важното е какво наистина искаш да работиш и с каква работа наистина ще си и щастлив, и осигурен. Не мисли за самото приемане, за предметите, които ще учиш и прочие... мисли за професията, с която искаш да се занимаваш.
|
...
| преди: 6 години, 8 месеца hash: e071680f0c |
|
11. Аз послушах хората и завърших и работих 5 години добре платена работа и бях нещастен сега работя по много часове но съм щастлив и работя в насока просто по малко да работя че да имам време за семейството си
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
