Изневяра ли е комуникацията с бивш?
преди: 6 години, 5 месеца, прочетена 1320 пъти
Привет на всички!
Въпросът ми е леко реторичен и е насочен най-вече към дамите, но и мъжката половина би могла да се изкаже как би постъпила на мое място.
Предполагам моят случай не е нещо уникално, но всеки по свой си начин преживява радостите и несгодите, а на мен случилото се определено ми тежи и някак си не е лъжица за моята уста. Искам да разбера дали устата ми е прекалено малка или пък лъжицата е прекомерно голяма, а може би грешката е в моя телевизор?
Както е видно от заглавието вълнува ме не толкова физическата, а емоционалната изневяра. Вие драги дами като се присетите за бивше гадже какво изпитвате, изпитвате ли нужда да споделяте с него, важно ли ви е неговото мнение за нещата, които се случват в новата ви връзка, изпитвате ли нужда да му натриете носа или просто да се похвалите, искате ли да знаете какво се случва с неговия живот или пък просто ви е важно да го държите на stendby?
Вие колеги рогоносци (защото аз се чувствам такъв) как бихте постъпили на мое място – след няколко години връзка разбирате, че гаджето (любовницата, жената до вас - както там я наричате) търси контакт с бивш, споделя някакви си неща – тя го търси, не той? При наличието на няколко годишна кореспонденция (по време на новата връзка) бихте ли повярвали, че всичко там е приключило?
Опитвам се да си изясня нещата, допускам грешката да е в моя хардуеър, а може да е и в софта, но пъзелът не ми се подрежда.
Сега, когато не повдигам въпроса всичко привидно е наред, казвам привидно защото мен ме гори, за другата страна не знам – повдигна ли въпроса и двамата горим, но не това ми е целта, искам просто да знам къде е причината, с какво бездомните ергени привличат „уж” зрели жени, как жена търсеща сериозна връзка се съгласява да бъде с човек, който никога не е имал семейство и деца, искам да знам с какво един нереализирал се човек е по-привлекателен от доказал се мъж – вярно е, имам своите проблеми с бивша съпруга и деца, но това ли е определящо, който е нямал семейство той не знае за какво иде реч, няма как да съм бохем.
В същност нямам кой знае колко въпроси, ясно е, че се чувствам унизен, предаден, огорчен – основният въпрос е „а сега на къде”, не ми се рита стената градена с години, не ми се остава да я подпирам, подмазвам и надграждам цял живот.
За сега се опитвам да си внуша, че всяка следваща ще е същата, дори с по-голям експириънс (т. е. празни надежди), но не успявам да преглътна хапчето, а то не е едно на всичкото отгоре.
Ако някой е попадал в подобна ситуация и е намерил решение нека сподели, ако някоя дама успее да ме убеди, че това са детинщини и зад тях не се крие предателство нека го направи – това е молба, не заповед, но съм леко отчаян като чета другите теми за „любов и изневяра”, любовта се бърка със сексуалното привличане, изневярата винаги си има разумно оправдание на идиотското деяние.
Нека бъдем честни, аз не съм светец, поглеждал съм в чуждите двори, но за сега спирачките ми са държали яко, ако трябва да ги поотпусна леко, ако трябва да се пусна изобщо по течението, ако това е то любовта слагам си торбата на главата, от липса на кандидатки не се оплаквам, но не го разбирам така този живот, не приемам да зидам постоянно и все в кочина да живея.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 5 месеца hash: 23af08dec5

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Не, нямам никакви нужди да споделям с бивш настоящата си връзка. Би било тотална фалта/липса на уважение към трима ни, вкл. и себе си. Но доколкото разбирам ти си разведен с деца, а тя свободна от подобни ангажименти. Не, това не е причина, нито повод да изживява и бившият и вашата връзка, но е очевидно, че в него намира приятелят на който може да сподели всичко. Не смятам да има нешо повече там, щом това е с години, досега да се е върнала при него. Обаче твоите проблеми с бившата и децата ти, не са нейните проблеми. Ако тя губи често от това, ако ти я пренебрегваш във всеки смисъл зради тези си проблеми-внимание, време, средства, позитивни преживявания в и извън дома, е, тя рано или късно ще потърси свободен от такива ангажименти мъж. Не е проблем бившият и, тя... предполагам, че доверието и към него е голямо щом споделя, но все пак остава явното неуважение. А че дори не можете да говорите по темата без да се ядоса, само потвърждава, че ти си изгубил уважението и и в същност за нея си виновен до там, че дори нямаш право на глас вече. Това е моята теория!

 

...

преди: 6 години, 5 месеца hash: 498ca1dce4

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Зависи от жената която е споделила с теб дали си означавал нещо за нея или си бил кошчето за душевни отпадъци. Преди години съвсем случайно открих единствената си любов в един сайт но макар че му се доверих напълно с писане не го считам за изневяра

 

...

преди: 6 години, 5 месеца hash: 6f21a5d9d8

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Аз като жена съм оставила всички бивши в миналото-затова са бивши и там им е мястото, не поддържам никакъв вид контакти с тях и нямам нужда от това. Съответно и съвсем в правото си съм ако настояща половинка ми се сервира с бивши-просто ще стана и ще си тръгна, без да се обяснявам Хеле ти разведен с деца-нищо лично мой човек, но истината е малко груба-жената винаги ще предпочете мъж без деца например, просто е

 

...

горе^

преди: 6 години, 5 месеца hash: 3b3c72b5aa

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Авторът съм. След първите два коментара ще трябва да направя някои уточнения - жената, приятелката, любовницата, сегашната ми партньорка също е имала брак и има дете от този брак. Не се наемам да твърдя кой повече занимава другия с радостите и пролемите около децата - нека приемем, че това съм аз, аз като цяло споделям повече, но с идеята, че нямам какво да крия и от какво да се срамувам. Тя е доста по-лаконична, до момента не съм чул каква е причината за нейния развод, но приемам, че такъв е човекът, а и не съм особено любопитен в посока бивш съпруг. Очевидно тя не е от споделящите или поне с мен не иска да споделя, но пред бившия любовник говори за неща, за които той дори не е попитал - вероятно сте прави говорейки за доверието, но на какво е изградено то??? Точно за това подчертах, че става въпрос за ерген, човек който до около 40 годишна възраст не е създал семейство, няма деца, няма собствено жилище, има някаква кола, която не може да кара и вероятно много сладка уста, а може би достатъчно големи уши, за да изслуша и утеши. Другата странност за мен е, че това е трети пореден ерген - питам се колко пъти е нужно да се опариш на котлна, за да разбереш, че когато е включен пари? Добре, разбрах, бившите бракувани са носители на негативи, неминуемо имат проблеми с бивша съпруга, с деца - това ли е определящото при избора на ерген за следващ партньор? Да към вас е въпроса ми уважаеми дами с бивш брак и деца, а защо не и с настоящ брак - ергените са източник на сигурност, излъчват потенциал, свободни са от грижи и ангажименти, мислят само за кефа си и вашия кеф? Няма безгрешни хора, стъпвал е всеки в рядко, изтръскваш се, почистваш се и продължаваш - не се връщаш непрестанно към акото да му обясняваш колко добре си вече, не се отчиташ, не се ровиш в профилите му, за да видиш дали вече си е намерил друга, не го подпитваш, не му "лайкваш" постовете само и само да види, че все още не си умрял/а без височайшето му присъствие. Ясно ми е, че секс повече там няма и няма да има, но копнежа за споделяне не ми е ясен, а още по-неясно ми е изказването "не виждах нищо нередно в това".

 

...

преди: 6 години, 5 месеца hash: 3b3c72b5aa

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

6.   Номер 2, не те разбрах, това което си казала означава ли, че твоята "единствена любов" е бил "кошчето за душевни отпадъци" - извинявай, но просто не те разбрах, май говорим за различни неща, в моя случай е имало интимен контакт, който преминава в писане, в твоя има писане и не се е стигнало до интимност? В интерес на истината и аз съм имал такъв случай, споделяли сме си много неща, видяхме се, но до интимност не се стигна - влюбих се в човека от едното писане и няколкото разменени снимки, но в никакъв случай не мога да кажа, че това е любовта на живота ми - благодарен съм и до днес на тази жена, но добре, че тя беше разумната и не допусна заради едната интимност да си скапе семейството. Очевидно не съм от най-схватливите защото не проумях и написаното от номер 4, в частност "Хеле ти разведен с деца-нищо лично мой човек, но истината е малко груба-жената винаги ще предпочете мъж без деца например, просто е" - кое е простото, нали жените търсели сигурност, нали търсели улегнали мъже. Нормално е ергенът да мисли за собствени деца, но дали е нормално това да се случи едва след 40? Може би гледам малко от високо (според камбанарията си), но на въпросните 40 съм имал и брак, и жилище, и деца, и професия, и кола - въпросният ерген е имал златна уста и въдица, чукал е по мотели и хотели, основно задомени, но неудовлетворени булки. Вярно е, че тя не е можала да знае това при запознанството, но аз защо го знам - ами гледам си в краката когато вървя по непозната и неравна пътека, веднъж-дваж опарил се внимавам с това коя лампа работи за индикация на включения котлон. Да, всеки може да сгреши, всеки може да недооцени, но 3 пъти все едно и също, че и обяснения след това - очевидно аз не съм нещо в час и за това питам вас? Нека не се правя на светата вода ненапита, и аз съм имал комуникация с бивша (някакъв вид криво разбрана отговорност към човека, който си напуснал), но не съм изпадал до там, че да напиша "моят човек ревнува, че те имам във Фейса си". Инересно ми е било дали в живота на бившата се е появил някой друг, но пак от някакво криво разбрано чувство за вина - просто исках да знам, че е намерила своето щастие, не съм изпитвал нужда да се похваля с моето, не съм си и помислял да си я върна, че ако съм искал нямаше да я пускам, но това е друга тема - там говорим за 2 години връзка, а не за 2 чукания през 5 месеца с цел да си докажем, че все още се котираме. Очаквам още включвания, не се притеснявам от плюнки, всеки е в правото си да изживее живота си както го разбира, но не приемам нагаждачеството, казал съм кой съм, искам отсрещната страна да заяви приоритетите си и ако си стиснем ръцете означава, че "има сделка" - подпис и печат в този случай са излишни, моят подпис е думата ми, а аз знам какво е дума, както и приятелката ми каза "знам колко трудно се възстановява загубено доверие". Не искам да съм краен, но веднъж загубено доверие не се възстановява и по този случай винаги се сещам за приказката за мечката и дърваря - помните ли я?

 

...