Споделена история от Любов и изневяра |
Щастлива съм, но влюбена ли съм?
преди: 6 години, 4 месеца, прочетена 1616 пъти
Здравейте драги читатели, момиче на 20 години съм и ме измъчва въпросът от заглавието, надявам се да ми дадете съвети и мнения, които да ми помогнат да намеря отговор и решение. От три месеца излизам с едно много свястно и добро момче на 24 години. Аз уча в университет, а той работи в съседен град и се виждаме често. Не е голям красавец, но е много сладък и най-свестният и добър приятел, който съм имала. Знам, че ме обича и държи на мен, виждам го в начина, по който ме гледа и отношението му. Инстинктът ми показва, че никога няма да ми изневери и че ако забременея няма да избяга и да ме остави. Пътува 3 часа отиване и връщане само да прекара с мен един уикенд, ходим заедно на различни места и той поема повечето разходи, защото знае, че като студентка нямам много възможности. Съвсем наскоро ме заведе на почивка на красиво място. Не ме разбирайте погрешно, не е някакъв богаташ, на чийто врат да съм се увесила, дори напротив, но жестовете, които прави за мен, без да съм ги искала, ме трогват. В сексуалният ни живот също отделя много време да задоволи моите нужди. Мога открито да говоря с него за всичко и да получа разбиране и подкрепа. Когато съм ядосана и говоря напук, той не ме напада, а се опитва да оправи нещата и ми дава шанс да се успокоя. До тук всичко супер, щастлива съм.
ОБАЧЕ той не е много решителен и уверен, не показва голям ентусиазъм във връзката ни. Аз взимам решенията къде ще ходим, какво ще правим, какво ще ядем и това много ме изморява. Аз съм тази, която говори, а той не е много компетентен по много въпроси, не е способен да изрази твърдо и категорично мнение. Трудно му е да завърже разговор и да започне интересна тема. Ако ми е тъжно и не ми се говори, не знае какво да каже да ме ободри. Няма го излъчването на уверен мъж, който знае кое е най-добро за него и за половинката му. Може би това е така, защото е израснал само с майка си и двете му сестри и не е имал такъв модел. Аз започвам да се чувствам все по-изморена и изчерпана, сякаш сме били 10тина години заедно, а това не е добре. В сравнение с бившите ми, които бяха прекалено самоуверени и незаинтересовани от мен и нуждите ми, той е перфектен, но все пак... няма ги пеперудите и тръпката. Аз съм малко старомодна, смятам, че мъжът трябва да е доминиращият в семейството и да отстоява себе си, интересите и възгледите си, като същевременно не потъпква тези на жената до себе си. Ако скъсаме ще ми е гадно, защото го обичам много, оценявам това, което прави за мен и искам най-доброто за него, но не мисля че ще се промени. Таа, нека чуя вас и благодаря!
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 6 години, 4 месеца hash: da13737135 |
|
1. Още сте в период на "веднъж да се влюби и да съм сигурен"!
Ти продължавай по същият начин и скоро ще предизвикаш "доминантният" му яд. Бъди сигурна!
|
преди: 6 години, 4 месеца hash: 0576949399 |
|
2. Идеалния мъж според повечето феминистки! Ако живеете заедно със сигурност той ще върши повечето домакинска работа и ще можеш да го сложиш под чехъл:) Сега сериозно, поговори със него на тази тема, кажи му какво искаш и какво очакваш. Кажи му, че все пак той е мъжът и очакваш от него да бъде водещия във връзката ви. Трябва да знаеш, че това как ще се чувства мъжа зависи до голяма степен от жената. Както можеш да го накараш да се чувства истински мъж, така можеш и да го потискаш и мачкаш. Когато прекарвате време заедно грижи се за него, приготви му любимото ядене например, направи неща за него които ще му харесат. Просто трябва да събудиш мъжа в него, а за това трябва да намериш начин. Момчето е добро и сериозно, може да имате бъдеще заедно.
|
преди: 6 години, 4 месеца hash: 0a29e4d9a4 |
|
3. Явно ти трябва някой мачо, който да те прави на маймуна. Само на 20 си. Няма пеперуди... идва ден на съжителство и куп ангажименти, сметки, деца... винаги единият във връзката е по-силен и взима решенията. Както се казва, мисли с главата си, усети със сърцето ти и накрая женати ще ти каже какво да направиш.
Важна е физическата връзка, уважението, изслушването, да няма лъжа и криеница.
Принцове няма, те са илюзия. Пеперудите в началото.
|
|