Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   Съвсем нормално е мъжете да се заглеждат по жени (обратното е ненормално). В такъв момент дори ми е приятно жена ми да покаже ревност - тази дума не е точна по-скоро показва, че държи на теб. Въобще не е приятно да ревнува за нещо което няма как да се е случило. Точно тогава съм силно притеснен и си задавам въпроса: - Дали точно тя не е направила нещо? Нали нападението е защита.
Как прекалената ревност може да подтикне към изневяра? ! Просто това е едно от многото глупави извинения за изневяра. А е глупаво, защото няма оправдание за изневярата! Начинът е ясен как да бъдеш с друг човек.

8.   От Автора
Здравейте хора, благодаря ви за коментарите. Като виждам, че има хора, които са се преборили със себе си се амбицирам да работя над проблема си. Написах си на листче на хладилника, това което номер 2 каза '' Ревността ме те предпазва от изневяра'', ''Ревността е да признаеш превъзходството на другия'' и разни подобни и си ги чета постоянно. Но истината, е че се чувствам сама в битката, защото мъжа ми не се и опитва да ми създаде някаква по-спокойна среда. Бизнеса му е свързан с постоянни пътувания в Европа, а съдружникът му е ерген и почитател на платената любов и дори се е случвало с мъжа ми да си говорим по тел. По 1 час, докато чака съдружника му да излезе от публичния дом. На мен съответно ми е филм дали всеки път чака отвън, но той твърди, че ние правим най-невероятния секс (съгласна съм) и изобщо няма интерес към платени услуги. Сега пак е извън бг, но с баща си, работните им срещи минаха в началото на седмицата и от тогава обикалят разни роднини и приятели, живеещи наоколо. А аз нямам търпение да се прибере, по цял ден съм с бебето, не мога да се изкъпя нормално, липсва ми, сега като си дойде ще му се е натрупала работа и няколко дни пак почти няма да прекараме време заедно, после ще дойде уикенда и той ще излезе да разпусне с приятели. Боли ме, че сякаш ние не му липсваме, не бърза да се прибере. А когато е тук е прекрасно, играе си с бебето, готви вкусотийки, ходим на разходки, вечер сядаме с по питие на терасата и си говорим, смеем се (той е супер забавен човек)... Но това е ако успеем да се вмъкнем в графика му. Вчера ми каза, че са решили с баща му на връщане към бг да останат в Прага. Баща му да се види с някакъв приятел, който не е виждал от 10 години. Заради тази Прага няма да се прибере още 2 дни, ще пропуснем и рождения ден на майка ми. Пак ми стана стршно криво и се скарахме, казах му, че повече и аз няма да ходя на рождените дни на техните, че ми е обещал да се прибере и т. н. а той ми вика, че му писнало, как можело да се държа така, вместо да се радвам за него, че ще види нов град, че прекарва време с баща си... и ми затвори. След това ми писа, че иска да се разделим, не може повече (и аз така се чувствам), че не иска да вижда нито мен, нито сина си (защото после много се разстройвал) и ще се грижи само финансово за нас. Само да вметна, че това дете не е станало случайно, а след много прегледи, лекарства и дори операция, като проблем имаше и при мен и при него. Бяхме планували ин витро, но нещата станаха от само себе си преди това. Та уж беше готов за семейство. Сега съм отвратена. Винаги съм казвала, че искам мъж, който да е умен, интересен, от които да се уча и възхищавам, който да следвам и го следвах, бяхме по квартири, по гурбети, много трудности преборихме. И сега? ! Имаме дете, имаме пари, но не му стига, търси нещо друго, иска друг живот, може би. Дано намери, каквото търси. Аз съм толкова разочарована, как лесно се отказа от сина си, че вече не го виждам нито умен, нито силен, нито му се възхищавам. Даже ми е мъчно, че ще пропадне без нас, но негова работа. За себе си знам, че всичко ще е наред, имам си всичко. Толкова ме беше страх, че ще се разделим, а сега... Даже не ми е мъчно, усещам един мир, без съмнения, без очакване ще се прибере ли, няма ли. Без обвинения към себе си, просто знам, че направих каквото можах.
Пиша това за жените, които като мен обвиняват себе си, живеят като жертви от страх, че ще изгубят семейството си. В семейството няма 'и сам воина е воин' и когато видите, че сама бутате колата, слезте. Може да се окаже, че нищо не губите. Благодаря

9.   Аз преодолях ревността след 7 месеца в тази връзка. Просто нещо в мен се скъса и спря да ме интересува. Казах си- :да прави каквото иска, негова си работа: - и приключих по темата. Достатъчно разочарования и разбито доверие изтърпях. И спря да ми пука.

10.   Виш авторке аз също си мислех че сам параноичка и ревнувам защото ние сас сапруга ми живеем 13 год заедно но нуждата от пари ме принуди да взема нещата в свои ръце и трябваше да замина в чужбина говорехме с часове знаех каде ходи как е минал денят му тъи като ние имаме две прекрасни деца и няма кои да ги гледа трябваше да се заеме тои а аз трябваше да работя тои е бил на ясно но с времето нещата станаха сложни тои изгуби интерес и в един момент няма какво да си кажем дори и сега не сме се чували почти две седмици разговарям само с децата и ми се струва че има друга тъикато тои започна мн да ме ревнува без причина според мен прехврля своята вина на мен и понеже тои изневерява си мисли същото и за мен. Как да постъпя незнам и аз???

11.   По-добре ужасен край, отколкото ужас без край. И сама, авторке, си стигнала до извода, че мъжът ти е егоистично копеле, така че ако нямаш финансови проблеми, по - добре режи и късай. Че и от сина си е готов да се откаже - що за боклук е тоя. Вземай му парите и си уреждай живота. Но имам чувството, че тоя няма да ти позволи. В момента, в който се опиташ да го разкараш, ще ти се замотае из краката. И всичко ще започне отначало.

12.   Здравей авторке, номер 7 съм. Много модерно е да се използват женско-педалски извинения, от "мъже"! Разстройвал се като вижда детето, вместо да се радваш, че ще види нов град, направо се радвай да се среща с нови жени? ! Ако нямаше нищо, щеше да се опита да обори страхове ти, а и направо в прав текст ти го е казал.
Казваш, че трудно си забременяла? И вече не му пука за детето. Имам четири деца от две жени и не съм имал никакви затруднения в направата, освен ако е друг бащата (не бива да се изключва напълно). От първата жена имам дъщеря и почти 18 години не съм я виждал (само отдалеч), документи от съдебните дела са една педя дебели. Причина - зла майка, съдът дава свиждане, ама "майката", не. Да, ама аз се разстройвам, че не я виждам.
А мъжът ти, кога му се е искало дете, кога се е мъчил и кога му омръзна? !


Както и да е, дрънкам си моите неща. Все пак може повечето да грешим за очевидното, а дори и да е така. Все пак, ако наистина всичко друго е наред, дай му шанс! Може повече да говори, отколкото да мисли. Но, все пак, не може да продължи със същото поведение. От позицията на мъж, смятам че имаш право да бъдеш спокойна и да не ти създава тревоги с поведението си. Ама то и как стана, до преди няколко дни не даваше основание за съмнение, а сега е почти сигурно (все пак почти).
Не бързай с действията и думите. Хубаво е поне един да е разумен в семейството. И пожелания за още деца.

13.   От Автора: Номер 11, искам да ти кажа, че ги усещаш нещата :) точно това става в момента.

14.   От Автора: Здравейте, нали стана клуб на борещите се с ревността, та реших да ви запозная с развитието на нещата при мен. Мъжът ми така и не стигна до Прага. След като ми написа нещата, които вече ви казах, или по скоро след моята реакция, която този път беше просто '' прав си, съгласна съм, когато пристигнеш, ела да си вземеш багажа'' явно нещо му е станало, защото са продължили директно към бг и в събота по обяд дойде вкъщи с един куп извинения и обещания. Честно да ви кажа, по телефона съм най-силната, но когато го видя... коленете ми омекват и съм си влюбена, както и в първия ден. Едва се удържах да не го гушна и да забравя, но преди съм го правила и да кажем, че вече ми е ясно, че със същите средства няма да постигна различен резултат. Така че стиснах зъби и му казах, че трябва да поживеем отделно, за да си даде сметка семейство ли иска или ергенски живот. Решихме да започнем да ходим и на семейна терапия, защото в разговора ни в събота и от двете страни се стигаше до едно ''ти не разбираш''. Споделих с майка ми какво съм решила, тя мисли, че правя грешка. Смята, че рискувам давайки на един красив, млад и богат мъж пълна свобода, мисли че този живот, може и да му хареса. Аз обаче имам крайна нужда от такава яснота, ако това му харесва ОК, ама да му харесва някъде по-далече. Още в понеделник се обадих да запазя час за семейна терапия (с тънката женска мисъл, че вече нямам търпение поне да го видя, доста ми липсва), обаче като поговорих с жената по телефона, тя прецени, че иска първо да отидем по отделно и му записа час за сряда. Снощи са се видяли и днес сутринта психоложката ми звънна да уговорим моя час. Супер изненадана съм, от това което ми каза. Мъжът ми бил прекрасен, 100% верен и влюбен до уши в мен. Говорил, че съм като кралица сред жените, цял час ме възхвалявал. И я питам аз ''и какво за моята луда ревност, за задушаването и т. н. '' тя каза, че няма да ми разкрива разговора им, но да съм спокойна, защото мъжа ми бил '' доволен от поведението ми и го разбирал''. Аз ви казвам, че е много обаятелен. Що за глупости е говорил не знам, в къщи е ''задушен'', преча му на бизнеса, преча му на приятелствата, веднъж ме нарече ''вампир''. Чудя се дали ходи там и говори нещата, които искам да чуя или е искрен. Аз ще ходя в понеделник. За сега сме си всеки по къщите.
Искам пак да благодаря на всички съпричастни. Особено на номер 7/ 11, който ми даде много материал за размисъл. Ще те наричам номер 7. Номер 7 аз съм една такава дъщеря, като твоята, а майка ми (най-прекрасната за мен) е ''злата майка'', тя действително ограничи контактите ми с баща ми (миротворец към НАТО, който толкова пътуваше, че почти не го помня в детството си). Ограничи контактите ни по повод едно писмо (такава ни беше комуникацията с татко), в което той я нарече комплексарка, защото тя заживя с по-млад мъж. След години втората му жена ни сближи. Роди ми сестричка и много настояваше да се познаваме и обикнем, постигна го. Сега с нея съм по-близка отколкото с баща си, голям Човек е. Но както и да е, това което е факт, е че ей ме на с мъж Герой, вярно не е миротворец, но също е душата на всяка компания, всичко живо е във възхита от него, благороден, помага на всеки, забавен, все ще измисли как да те усмихне... и също не се спира вкъщи. Родиятелите на мъжа ми също са били разведени 6 години, но после са се събрали. Дано да не повтаряме родителите си, че ще се гръмна. Но номер 7, ако познавах добре баща си, мисля щях да съм по-мъдра, по-уверена, по-обичана, може би нямаше да се вкопчвам така в другите мъже. Може би. Откакто родих изгубих способността си да обвинявам родителите си в каквото и да е. Само исках да ти кажа, че никога не е прекалено късно или прекалено странно и неловко. Дискомфортът е 5 мин. при първото виждане, после всичко става естествено. Аз бях на 15, когато една непозната ми се обади да ми каже, че тази сутрин ми е родила сестра и ме чака да се запознаем, колко по-неловко можеше да бъде.