Бързо ли минава?
преди: 6 години, 2 месеца, прочетена 1353 пъти
Здравейте! Ще започна така. От доста години съм влюбена в един човек. Дори не знам, дали влюбена е точната дума. Просто знам, че не мога да го пусна. Стои там някъде вътре и не ми позволява да допусна друг. Но той изобщо не подозира за това, защото е обвързан. Нито общуваме вече, нито нищо. Не съм от момичетата, които кроят планове да разделят двойки или правят всичко, само и само да завладеят някого - дори и насила да е. На мен тези неща са ми чужди. Просто успявам да крия от всички останали и да ги тая някъде там вътре. Обаче на пътя ми се появяват и други, които наистина са стойностни, просто аз не мога да се влюбя. Доверявам им се, позволявам им да ставаме близки - поне приятели, но нищо повече. Но аз не мога, просто си обичам него и това е. Дали такава любов е възможно да бъде преодоляна? Бързо ли минава такова усещане? Споделете ми, вие изпитвали ли сте подобно нещо и как се справяте с това. Благодаря предварително!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 2 месеца hash: 116d9d7c69

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Изпитвах такова нещо много дълго време. Бях с въпросния човек, разделихме се, но доста след това аз не се влюбвах и не се занимавах с други момчета. Преодолява се. Отнема различно време, но винаги се преодолява. В един момент вътрешно се уморяваш да чакаш и да тъпчеш на едно място. Става без да го осъзнаеш, постепенно. Някоя сутрин се будиш, не мислиш за него и животът ти продължава, след месец се усещаш, че този човек дълго не е бил в главата ти, че не си му гледала профила и не си се интересувала от него. Малко след това си способен да изпиташ чувства към други. Не трябва да си даваш много зор и да се опитваш насила да го преодолееш. Това е нещо, което просто се случва само. Чак да минава бързо, ами, не, не винаги е бързо. Относително е, при всеки е различно. На мен ми отне около година- две.

 

...

преди: 6 години, 2 месеца hash: b67291c7ed

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Аз съм мъж, но съм бил и съм в същото положение като теб. Според моя горчив опит, има два начина: 1. Да опиташ да бъдеш щастлива без мъж изобщо. Когато станеш щастливо самотна, ще се появи някой нов, който ще ти напомни какво значи да си влюбена. (това е начинът, по който до сега съм преборвал това) 2. Да идентифицираш какво конкретно харесваш в мъжът, в който си влюбена и да намериш някой, който има поне повечето от тези качества. (това е начинът, по който опитах да преборя сегашното ми положение, но жената, която намерих се оказа пълна противоположност на тази, в която съм влюбен, та не ми се получи и в момента пак си нямам никоя... )

 

...

преди: 6 години, 2 месеца hash: e85684912e

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   От авторката Там е работата, че всичко е до време при забравянето ми спрямо него. Минават седмици, в които си казвам "о, най-накрая, излезе от ума ми и вътрешността ми" - направо, така мога да се изразя, обаче идва един момент, в който отнякъде просто се появява - дали ще е в някой сън, припознаване в човек на улицата, просто винаги става нещо. И така почти 5 години мъчение. И аз я карам без приятел, то дори не желая да имам такъв. Много мразя да заблуждавам хората, че ги обичам, само за да не оставам сама. Не! Това не е за мен, чувствата не са игра и не искам да постъпвам така, както са постъпвали с мен!

 

...

горе^

преди: 6 години, 2 месеца hash: 34aa9158a0

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Здравей, историята ти ми е до болка позната. Около седем години се борих с това обладаване. Вероятно и ти като си излизала с други, си ги сравнявала с него и той винаги е печелил. Трябва да си дадеш сметка, че времето е направило образа на този човек идеален в съзнанието ти, забравила си негативите му. Защото така несъзнателно ти се иска. Съветът ми е наистина да си потърсиш мъж в живота и да го приемеш. Не да се насилваш да си изкараш другия от главата. Просто приемаш новия човек и започваш да градиш истории с него. Така дори при една евентуална раздяла, ти ще страдаш и ще тъжиш по новия (и това ще е далеч по-безболезнено). По този начин болката ти по човека от миналото ще остане в сянка. В най-добрия случай ще се влюбиш пък в новия. Просто дай шанс на някой друг да те направи щастлива, колкото и вътрешно да се дърпаш! Любов с любов се лекува.

 

...

преди: 6 години, 1 месец hash: a0225b3131

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Мъката на несподелената любов - изпитвал съм го, а когато съм събирал смелост и съм я споделял се е оказвало, че терзанията ми са били напразно - живял съм в заблуда, прегърнал съм някакъв идеал, а всичко е било балон роден и надут в главата ми. И все пак по-добре така отколкото да прескачаш от цвят на цвят в търсене на "истинската любов", но пък и 5 години са много.

 

...