 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Страх от любовта?
преди: 5 години, 11 месеца, прочетена 1634 пъти
Здравейте,
Не знам от къде да започна историята си, всичко е толкова объркано, имам чувството, че със всеки изминал ден става по-зле. Чувствам се ужасно и знам, че сама съм си виновна за голяма част от нещата, за да се стигне до тук. Още от дете ми е трудно да изразявам чувствата си към другите. Не мога да казвам само ДА или НЕ, да бъда директна с хората и често оставам неразбрана.
Преди 2 години се разделих с приятеля си след куп драми, скандали и събирания. От тогава изпаднах в една голяма дупка, стоях 1 месец вкъщи, не можех да кажа нищо. Започнах работа, намирах си занимания и видях, че да си сама не е толкова страшно, колкото си го представях. Казах си, че ще бъда силна и независима, каквото и да ми коства това. Но от тогава започна да не ми пука за другите, освен за най-близките от семейството. По отношение на връзките имам някакъв страх, че всичко това може да се случи отново. Имам и нещо като безразличие към хората, най-вече с мъжете, с които излизам. Гледам да не бързам и не влагам излишни емоции в отношенията си с тях.
Така се стигна до преди няколко месеца, когато срещнах по-различен от тези, с които излизах досега. За първи път от много време не изпитвах абсолютното безразличие и се появи някаква макар и минимална тръпка в отношенията ми с някой. Исках да прекарвам повече време с него, но ежедневието и страха ми от нова връзка ме караха буквално да се затварям. Всичко това до една вечер, когато се отпуснах и не му се отдръпнах. Още в момента, когато ме гушна и целуна... чувствах се отново като влюбена тийнейджърка, която изпитва това за първи път. Не знам как да го опиша по-добре. Всичко до сутринта, когато обичайните мисли и страха ми ме обзеха отново. Споделих му за това и се разделихме разочаровани. Поотдръпнах се за известно време, а и имах други неща на главата си, той продължи да ме търси и се получи нещо като игнориране. Въпреки това се видяхме и той ми каза, макар и не в прав текст, че вижда, че нещата не вървят и няма смисъл да си губим времето повече. Не знам как се сдържах, очите ми започнаха да се пълнят със сълзи, но успях да скрия емоцията поне пред себе си. Не исках да вижда слабата ми страна. Но нито аз, нито той се отказваше. Един ден се издъних жестоко. Бяхме си писали сутринта, но го поигнорирах с първото, което измислих. Че не се чувствам добре да правя нищо. А бях излязла с друг, към който имах резерви, но реших да му дам минимален шанс... Не знам дали има някаква карма, но това не остана скрито, беше ни видял. В момента, когато прочетох съобщението му в стомаха ми се образува една огромна топка. Прибрах се и плаках. И така цяла вечер. Не си пишехме за известно време, но в един момент отново започнахме, макар и по-рядко. С времето, това стана все по-често, но вече не ме търсеше да излизаме. Просто чат. Една вечер бях с приятелки в един бар, казах му къде съм... не дойде. За сметка на това срещнах бившия си. Който не пропусна да порови в раните ми от миналото, да се похвали с новия си живот, новото си гадже и да ми припомни колко съм незначителна за него и защо сме се разделили. Чувствах се още по-ужасно, но не паднах и след няколко дни отново не ми пукаше за никой. Малко след това историята се 'повтори' - пишехме си, но си оставахме само с това. Една вечер отново му споделих на къде отиваме с компания, чаках го, но не дойде. Обади се с предложение да се видим по-късно, само двамата. Почувствах се обидена и го отрязах остро, все пак тази вечер бях излязла за друго. Исках да го видя, но мисълта, че ме манипулира по такъв начин да се срещаме след бар ме ужаси. От тогава не ме е потърсил нито веднъж. Нито аз, не мога и да си представя да се моля за нещо и да излиза, че съм типичната слаба и беззащитна жена. Въпреки това си мисля за него, в последно време доста често. Чудя се, какво (не) направих, за да продължа с този човек? Защо се стигна до тук? Аз ли съм толкова зле в отношенията си с хората или просто съм попаднала на поредния търсещ поредната си бройка? Не разбирам защо ми пука, не разбирам, защо ме заболя, не исках да съм с него. Aз го игнорирах и режех, не го исках тогава защо да го искам сега? Защо се случват такива неща, не съм на 16 години по дяволите, защо?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 11 месеца hash: a2eaa1dbb8 |
|
1. Ами защото човека се е вързал, че го искаш, после те вижда с друг... Другия не го харесваш, но искаш да му дадеш „минимален шанс” - каквото и да означава това... звучи като секс.
В общи линии, няма мъж, който да е очарован от подобно поведение. Излизаш с компании, с тоя, с оня... Ударила си го през просото. Стой си в това, докато ти минат маниите. Не се „лекувай” за чужда сметка. Не може да третираш хората като парцали и изтривалки и да им проектираш качества на старите си разочарования.
Постави се на негово място. Виждаш го с друга, а ти обяснява глупости... Как изглежда отстрани? Леко поведение. Така изглежда, а си е точно такова.
С такова поведение можеш да разчиташ само на бройкаджии, сериозен човек няма да се занимава с теб. Гаранция ти давам.
Гледаш доста егоистично на хората. Имаш големи очаквания от тях, но се интересуваш само от своето удоволствие...
Много бих искал да ти кажа нещо хубаво, но от твоя разказ, аз не бих те погледнал повече, ако съм на негово място. Разбираш ли? Нещата за него са точно такива, каквито изглеждат. А ти се опитваш да ги изкараш други... жалко. Жалко, че лъжеш себе си. Търсиш мъже, сякаш си в мола и си избираш тениска...
Не се прави така. Само това мога да ти кажа.
Не ти пожелавам успех, защото това значи, да ти пожелая успех в разиграването на някого. Мога да ти пожелая, да се научиш да си искрена и точна с хората. На тоя етап не виждам как ще стане. То да се държиш гадно вече е като опиум... Вече се „лекуват” така явно... Изпадат в някаква откачена нужда да прецакват другия за да забравят бившия и започва една безкрайна лудост.... От която плачат невинни... После те си „връщат” и така започва една масова шизофрения... Нещо което няма нищо общо с нормалните и искрени отношения между хората. Егоизъм, кеф, безобразия... после сълзи, въпроси, ама аз не съм такава онакава...
Като тръгнеш към един човек, пробвай с искреност. На първо време. После ще е лесно. Спомни си какво значеше това - искреност. Красива дума, която всеки иска, но никой не дава... Като любовта :)
|
| преди: 5 години, 11 месеца hash: e8e9de99ed |
|
2. Проблема ти е, че искаш нещата да стават по твоя начин, не проявяваш разбиране, цупиш се и се държиш като разглезено дете. Ти не полагаш усилия да изградиш отношенията, напротив ти ги съсипваш с едно капризно отношение. Споменала си, че си на бар и очакваш, че той веднага трябва да дойде. "Почувствах се обидена и го отрязах остро" - еми хубаво той после се е почувствал обиден, че се държиш така с него и престава да те търси. Ти какво си мислиш, че ще стане? Аз не разбирам защо си мислите, че можете да се гаврите с любовта, казвам с любовта, дори не толкова с човека отсреща, защото ако той не изпитва нищо няма да му дреме изобщо. Вие се гаврите и подигравате със самата любов, държите се капризно, егоцентрично, но очаквате, че нещата все пак някак ще се наредят от само себе си накрая. Няма да стане. С такова отношение нещата просто се разпадат и нищо не следва.
|
| преди: 5 години, 11 месеца hash: fd1054e785 |
|
3. Нещата са прости. Ако искаш да го видиш, без значение за какво, потърси го, поговорете без да се държиш идиотски, обясни му как се чувстваш. Това не те прави слаба и беззащитна, както си си втълпила. Ако не, забравяй тази история и продължавай напред. По какъвто и да е начин, дали ще е както досега, дали ще си промениш отношението към хората, това е твоят живот. Но да седиш и да тъпчеш на едно място и да си навиваш някакви безумщини на главата, че той е виновен за това, че не те търси и не иска да излизате... извинявай, но това е нелепо.
Изпуснала си момента, когато си го видяла, че започва да се ти се отдръпва и ти е намекнал какво става. Но вместо да проявиш инициативност си извадила втората цигулка от шкафа. Не мисля, че след такава история може да има каквито и да било отношения между двама. С това поведение си убила всякакви чувства и емоции, винаги така става, когато почнем да премисляме много нещата.
А за бившия ти, човека явно си е продължил живота, но ти искаш да му се появиш отново да се съберете. Не знам как е търпял, ако и с него си се държала по подобен начин. От там идва проблема, не от самия човек.
|
| преди: 5 години, 11 месеца hash: 4c26f64319 |
|
4. Това не е страх, а едно удобно оправдание да продължиш да си караш както ти изнася. Изглежда, че все още имаш чувства към бившия ти, там е проблема. А той не. И точно, защото не можеш да направиш нищо по въпроса, реагираш първосигнално и си го изкарваш на другите. Но това не ти помага по никакъв начин. Освен че подхранва егото ти за кратко, докато пак се сетиш за бившия. Дори и някой да спре да те търси, какво ти пука? Нали можеш да извадиш още 3 готови варианта. После цикъла се повтаря. Е така с ровене в миналото си мътиш настоящето и бъдещето. Трябва да се научиш да даваш... и да уважаваш този срещу теб. Каква любов при положение че липсва елементарно уважение и емпатия? Виждаш ли как си станала жертва на собсвената си игричка? Писали сте си, той не те канил, може да си е запълвал времето? Поставяш го пред свършен факт, че си някъде... той не идва. Защото така е решил, днес няма да се съобразява с другите, те не са важни в този момент. Познато, нали? Мислила си, че като се нацупиш след като не е дотърчал като кученце, ще последва извинение и обяснения? Защото ти си важната и нещата ще стават както ти казваш? Е, явно този път не се е случило така. Свиквай, че не си специална и никой не ти е длъжен. Със сигурност имаш някакви чувства, щом още го мислиш. Но той няма да те потърси, ако можеш да си превъзмогнеш егото, направи го ти. Бъди директна и искрена, не боли от това.
|
| преди: 5 години, 11 месеца hash: a243da01ca |
|
5. Според мен имаш много сериозно раздвоение на личността и лошо отношение към хората. Искаш го, но го отрязваш. После се сърдиш като той не дойде на определено място. Защо би дошъл докато ти си с компания, та вие само двамата сте се виждали само няколко пъти. И аз да бях и аз нямаше да дойда при куп хора, които не познавам. Смъкни си малко егото и започни да показваш и ти интерес към хората, ако наистина имаш такъв. До края на живота си ли ще стоиш сама, затваряйки се в себе си и бягаща от всички? Такъв е живота, понякога попадаш на лоши хора, които те нараняват, понякога пък намираш най-подходящия човек. Живота е риск дори и в отношенията ни с хората. Спри да се затваряш в себе си и се отвори към живота и му се отдай и ще видиш, че много скоро ще намериш щастието. Това, че не се е получило с един, не значи, че всеки следващ е като него. Не поставяй мъжете под общ знаменател! Успех!
|
...
| преди: 5 години, 11 месеца hash: fd1054e785 |
|
6. Отношенията ти с хората не са от най-читавите, труден характер си, а и неможеш да превъзмогнеш миналото. Заради това ти се случват такива неща. :)
Нещата в живота не винаги стават, както ТИ искаш. Изискваш специално отношение от тези до теб. Не им отвръщаш с такова и се налагаш НАД отношенията. Като се сърдиш, обиждаш и демонстрираш колко не ти пука за другите единствено разваляш отношенията. Излизаш победителя, намерила вина в другите. Реално обаче другите се отказват от теб. Както е станало, когато не е дошъл в бара, и когато си видяла бившия си. Била си подмината, извън фокус, не си могла да се наложиш както обикновено. Този срещу теб не те харесва, защото е длъжен. Това е човек, а не някаква даденост, която е там да се съобразява с теб. За по-пълноценна връзка трябва да се научиш да даваш нещо повече от времето ти и тялото си. Не искам да те обиждам, но съдейки от написаното ти едва ли си имала такава. Дори и последната ти не е била достатъчно хармонична.
И в момента ти пука, защото си започнала да се влюбваш. Но егоистичното отношение, чувствата към бившия ти приятел, и страха от промяната са развалили всичко. Фокусирай се върху тях, оправи ги и продължавай напред.
|
| преди: 5 години, 11 месеца hash: c826f44813 |
|
7. От авторката:
Благодаря на екипа за публикуването на историята ми. Както и на всички коментирали. Интересно ми беше да чуя мнението ви.
Да, все още имам чувства към бившия ми. Не мога да го забравя и сигурно това ще продължи вечно. Една част от мен иска много да се съберем отново. Друга не, не искам да изживявам отново всичките драмички, които ми сътвори. Пробвах, но не ме иска повече. Не мисля да падам повече. Но си научих урока, никой не заслужава отношението ми, след като не може да се съобразява с мен.
Факт е, че обичам и да имам варианти и избора ми винаги е бил труден. Не мисля, че съм направила нещо лошо. Мога да излизам с който си искам, не съм длъжна на никой, а и не си лягам със всеки. Това, че повечето от мъжете имат нереални очаквания си е изцяло техен проблем. Колкото и да ми киселеят и да ми дават зор, ще излезем, когато аз искам. Това ми харесваше в него, в повечето случаи се съобразяваше с мен. Казвам му, че не искам и повече не ми държи сметка защо, какво ще правя и с кой. Но ме търсеше прекалено често. И всеки път, когато сме се виждали уж за малко, винаги сме откарвали по няколко часа. От онзи момент вече не ме слушаше, когато му казах как стоят нещата. Продължи да си знае неговото и да си прави нещата по неговия си начин, който в дадени моменти беше унизителен за мен. Както и последния път. Намекна, че е наблизо, но не дойде. И предложи да ходим у тях по-късно. Няма как да си тръгна от хората, които бях извикала онази вечер. Постъпката му беше обидна, дори не се и извини. Не ме и потърсил оттогава, единствено ми честити именния ден с клиширано лицемерно пожелание. И все повече си мисля, че си е намерил друга. За него може би съм била просто една кратка авантюра, с която нещата не са се получили както е искал.
|
| преди: 5 години, 11 месеца hash: fd1054e785 |
|
8. Номер 6 съм.
Авторке, време ти е да пораснеш и да започнеш да се държиш малко по-адекватно с хората около теб.
Съдейки по коментара ти, едва ли някога бившия ти ще се върне при теб, колкото и да искаш това да стане и да го раздаваш над нещата. Поведението ти е ужасно, едва ли има такъв мазохист, който да иска да си причини нещо подобно отново. Избий си го от главата, не гледай стари снимки, не го следи във фейсбук, не живей в миналото, а гледай напред. Тези 2 години не са ли ти достатъчни да се въртиш в този омагьосан кръг и да седиш на едно място? Така като отблъскваш хората наред накрая ще се окаже, че си изхвърлила голямата си любов... от собствената си глупост. Вариантите ти рано или късно ще се изчерпат. Хубаво заявяваш, че не си длъжна на никой, но това работи и в двете посоки. И те не са ти длъжни с нищо. :)
Не разбирам защо продължаваш да се убеждаваш как ти си права и нещата трябва да станат по твоя начин. Той се е съобразявал с теб, търсел те е често, ти си откликвала, виждали сте се за малко и сте откарвали часове... дано да осъзнаваш, че при всички тези факти чувствата са били взаимни. Не знам как си стигнала до там да изкараш някой виновен, че си прекарвате добре с часове наред и какво изобщо целиш с това. Той е искал да ескалира кратката ви връзка, напълно нормално, винаги в основата е сексуалното привличане. Нали не мислиш, че ти е длъжен и ще те чака вечно, докато ти го размотаваш и се криеш зад егото си и спомените за бившия ти? Сигурен съм, че ако се беше отпуснала да оставиш нещата да се случват, щяхте да си изкарвате още по-добре. А и щяхте да си лягате доволни и двамата, а и ти щеше да си малко по-далеч от обичайните ти мисли. И така бавно можеше да излезеш от бездънната яма, в която си в момента. И постъпката му не е била обидна, нито унизителна. Ти се напрягаш възприемаш нещата първосигнално и реагираш по обичайния ти начин. Отстрани изглеждаш като типичната злобна кучка, която е способна да изпитва нещо, само когато е в настроение за това и винаги поставя на първо място това да си чеше егото, най-вече със всичките и варианти. Но рано или късно се стига до това и ти да се влюбиш и сама да си изгориш мостовете. Какво повече от това има да анализираме ситуацията тук?
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
