Любов или его?
преди: 5 години, 11 месеца, прочетена 1444 пъти
Здравейте! Имам въпрос, на който ми е трудно да намеря рационален отговор. Аз съм емоционален човек, но съм си крила чувствата и не съм се доверявала на момчета - от страх да не бъде отхвърлена, но това беше в тийн годините и "връзките" ми тогава бяха 1-2 седмици. Тези "връзки" се броят на едната ми ръка. Чисто познанство с някоя друга целувка и надежда от моя страна и накрая зарязване. Сега осъзнавам, че не е нищо особено. Докато не заминах за чужбина и се оставих по течението-исках да не желаят, но да ги отхвърля. Нямах връзка, а беше едни целувки и прегръдки. До секс не се стигна. Това е неприсъщо за мен и го отчитам като желание да наказвам за за предишни разочарования. Абсолютно детинско. Осъзнавам го. Е, вече след почти година се запознах с него. Отхвърлях го, защото бях емоционален инвалид жаден за човек, който ще го разбере и изслуша. Държах се гадно с него, защото не проумявах, че има такъв човек, на който ще му пука. В крайна сметка успях да си разкрия емоциите, доверих се за пръв път на момче, допуснах го до мен. Споделях му всичко. Той започна да дълбае в миналото ми. И за него миналото ми е проблем. Проблем му е, че не съм чакала него, а той чакал мен. Двамата загубихме заедно девствеността си. И той го подложи дори под съмнение, понеже ме съдеше за миналото ми понеже той нямал такова. Той бил безгрешен. Обшо взето се доверих и сега съм изоставена заради това, че съм се целувала с някой преди дори да го познавам. Но явно се предоверих прекалено, макар че в една връзка всичко трябва да е ясно. Накрая, въпреки че ме обича пожела да ме нарани, защото страдал за грешките ми в миналото. Аз съм се отдала на него, не ме интересува друг човек. Аз щом се доверих един път връщане назад няма. Вярна съм до гроб. Но съм разочарована. Нагрубява ме по жесток начин с думи, а после ми се обяснява в любов. Явно ревнува от миналото, но ме подведе, че ми е приятел и миналото не било важно. Важно е настоящето. И след месец прикриване избухна и пожела да се разделим. Не спря и да ме търси. Хем обижда, хем твърди, че ме обича. Но вини само мен и "миналото". Всичко звучи детинско. Над 20 сме. За мен в една връзка е важна лоялността, да израствате с човека, да не се вините, да сте приятели и да се приемате каквито сте. В крайна сметка щом ме обвинява за всичко и твърди, че ще ме обича вечно, защо така лесно се предаде с предтекст минало и не спира да ме търси. Искал да почувствам вина за миналото, но това любов ли е? Не мисля. Някой попадал ли е във връзка, в която "минало" да е проблем и партньор, който не прави компромис и иска да те накаже. Звучи абсурдно, но ревността и неувереността ли са ключа към това поведение?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 11 месеца hash: c75d945b7d

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Аз ще отговоря, защото съм човек, който.... не прави компромиси, твоят човек е такъв, такива хора сме... трудни, но сме доживот, дори и да упрекваме, и да хокаме, то го правим, защото обичаме, и искаме най-доброто, както за себе си, така и за хората, които сме избрали да обичаме. Всичко помним, но обичаме ли - прощаваме, оттам и този парадокс, че приятелят ти обича, а обижда, той просто няма да забрави за всяка твоя издънка, ще помни завинаги. Такива хора, искаме да се грижим, а полагаш ли грижи за нещо, би искал, то да бъде каквото ти го искаш, иначе се почват драмите, тъй като се чувстваш излъган. Хора подходящи за хора като мен и приятеля ти, са - верни, с принципи, безкористни. Много трудно ще ти се довери ако е недоволен от миналото ти, в случая, но използвай това, че те обича (ако и ти го обичаш) и докажи с дела, че миналото е в миналото. Ако твоят човек е като мен, то бъди негова сянка, постоянно с него, за да усети, че си до него, а не някъде в мислите си за друг, примерно... Буквалисти сме, ако някой ми каже, че би направил нещо за мен, не вярвам докато не го направи. И да, добре си помисли дали искаш такъв отдаден човек до себе си, който ще ти е верен до гроб, или докато не се изгавриш жестоко с чувствата му... помисли, защото ако ти не си като него, а си.... като повечето човеци, то ще ти се стори, че той те ограничава, командва и т. н., все неверни неща, и няма смисъл да се мъчите взаимно. :)

 

...

преди: 5 години, 11 месеца hash: ffa6b5a0e3

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   "Аз съм емоционален човек, но съм си крила чувствата и не съм се доверявала на момчета - от страх да не бъде отхвърлена" "исках да не желаят, но да ги отхвърля" "Отхвърлях го, защото бях емоционален инвалид жаден за човек, който ще го разбере и изслуша. Държах се гадно с него" Здравей, когато се държиш по такъв начин с хората, нараняваш чувствата им безотговорно и себично в един момент нещата се обръщат и идва време и ти да страдаш, заслужено бих казал. Да го наречем поетична справедливост.

 

...

преди: 5 години, 11 месеца hash: 5a6ad04778

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   На пича му хлопа дъската :) Кажи му да решава. Без циркове. Не му дължиш обяснения за миналото. Миналото си е минало. Била си искрена, че си му казала за миналоти, но това е било преди да се срещнете. Кажи му, че ако продължава с тия абсурдни простотии скоро и той ще замине в миналото ;)

 

...

горе^

преди: 5 години, 11 месеца hash: 04a825324b

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Не сте норамлни и двамата. Единственото хубаво нещо в цялата работа е, че имате достатъчно (житейско) време да се оправите...

 

...