Споделена история от Любов и изневяра |
Сърцето ми не ме слуша....
преди: 13 години, 1 месец, прочетена 2689 пъти
Здравейте
Точно в края на връзката ми с човека за който ще пиша сега писах тук няколко неща, с мисълта, че някой ще ме чуе и така ми олекваше.
Да, но уви…изминаха 7 месеца откакто се разделихме с човека, който обичах и може би още продължавам да обичам повече от себе си. До ден днешен се събуждам и заспивам с мисълта за него и как, ако не съм направила това или онова, ако той накрая не беше постъпил подло и така нататък, и така нататък………. все още щяхме да сме заедно и да се обичаме със същата сила както преди. Не намирам смисъла и логиката на всичко това. Накрая ме накара да се почувствам като пълна глупачка, след като се бяхме разделили, той отново ме потърси след 2 месеца, за да докаже може би на себе си, че аз винаги ще бъда негова, когато той пожелае и накрая просто най-безмилостно тръгна под носа ми с друга с която се запознал още след като се бяхме разделили първият път, а аз незнаех.
Та изминаха 5 месеца откакто пътищата ни се разделиха окончателно. В днешният момент чувам че се е сгодил за въпросното момиче и лятото ще се женят. Хубаво нека бъдат щастливи, аз не съм злобен човек и не желая нищо лошо дори на човека, който ми е бил и РАЙ и АД. Не се бяхме виждали месеци наред, а аз в главата си пазя само вината, ако аз бях направила това или онова…. сега нямаше да е така…..! та не се бяхме виждали месеци наред и наскоро го видях в дискотеката беше с нея…. Дори не ги погледнах, но едната ми приятелка ми каза непрекъснато те гледа, това изобщо не ми подейства добре, обляха ме топли и студени вълни „пеперудите в стомаха” почнаха да летят на всички посоки. Както и да е имах силата дори да не ги погледна забавлявах се, дори не си тръгнах, както бих направила, ако това ми се беше случило преди 5 месеца например. Свърши вечерта, може би няма да го видя поне още толкова време, но се чудя защо раната в сърцето ми не иска да зарасне, и самото то неиска да разбере, че трябва да се отърси и да продължи напред, да се влюби отново, да е щастливо, да допусне отново някой до себе си… Приемам мъжете около мен като интериор, а не искам да е така, минах фазата на осъзнаването, че трябва да се изправя и да продължа, но то не го приема, не ме чува какво му заповядвам и си знае неговото. На 23 години ще стана скоро не съм малка и съм човек над раснал възрастта си в много отношения, но тук съм слаба и незнам, какво да правя…..
|
