Споделена история от Любов и изневяра |
Влюбена в разведен мъж
преди: 5 години, 9 месеца, прочетена 1344 пъти
Здравейте, аз съм момиче на 22 години. Необвързана, уча и работя. Преди 5 месеца се изнесох да живея на квартира в друг квартал, който е близо до работата ми. Оказа се, че до моята квартира работи един мъж, с който се познаваме от около 4 години. Той си имаше жена, имат и дете на 4 годинки. Той е на 29 години. Още преди години с него бяхме попадали в обща компания, но само до там. Откакто се преместих тук, започнахме все по-често да общуваме, защото освен, че работата му е наоколо, живее през 1 къща от квартирата ми. Малко по малко започнахме да се сближаваме. Доста често му правих компания докато е на работа, а аз съм нямала какво да правя. Сподели ми, че с жена си са се разделили, че не се разбирали. Тя си е взела детето и си е заминала за нейния град. Без да искам започнах да го желая. Случи се така, че една вечер отново попаднахме в обща компания в дискотеката. Пийнахме повечко и двамата, след което си тръгнахме заедно. Остана да спи вкъщи. След това продължи да ме търси понякога за секс, а понякога просто сме си седяли на работата му. Проблемът е там, че той си е женкар. Той сам ми го каза, че откакто се е разделил с жена си преди 5 месеца, не се е спрял. Каза, че му се живее, че толкова години е бил едва ли не, , под чехъл'', защото жена му постоянно го е ревнувала и че сега иска да си навакса изгубените години и да си походи. Добре, разбирам го и него, оженил се е млад и сега му се живее. Има пълното право да го прави и оценявам това, че е искрен с мен. Проблемът е в това, че малко по малко започнах да хлътвам по него. Започнах да го ревнувам, ако говори с някое момиче, започнах да го следя... Не му показвах по никакъв начин това, защото знаех, че няма да ми отвърне на чувствата. Това продължи около 2 месеца. Виждахме се почти всеки ден, като всеки път ми споделяше колко му е гадно, че не може да си вижда детето. Давах му някакви съвети доколкото мога, опитвах се да го разбирам, успокоявах го. През тези 2 месеца беше доста отдръпнат, имам предвид, че не можеше да се отпусне да ми сподели всичко. Зодия Козирог е, ако има значение. В един момент усетих, че съм толкова хлътнала, че буквално го сънувах. Събудих се и си казах, че всичко това трябва да приключи веднага, защото накрая наранената ще съм аз. Започнах да не му отговарям като ми пише, да го подминавам и да се правя, че не го виждам. Една вечер ми се обади и реших да вдигна. Каза ми, че е пред нас и иска да изляза. Излязох, а той ме попита защо постъпвам така, с нещо ме е обидил ли... На мен ми беше заседнала буца в гърлото, исках да му кажа, но нямах смелост. Казах му, че няма проблем, че не е в него вината и че сега нямам много време да говоря. Както и да е, след това продължихме да се виждаме, просто не можах да се овладея... Вече се виждаме 4 месеца, а той не подозира, че имам чувства към него. Е, може би подозира, но не е сигурен. Бих казала, че малко по малко започнах да разчупвам леда в него. За разлика от в началото, сега ми споделя всичко. Той сам ми каза, че сега като ме е опознал, знае, че може да ми сподели всичко. Усещам, че с него станахме преди всичко приятели. Наскоро изпаднах в тежка ситуация, имах нужда от подкрепа, а той беше един от тези, които бяха до мен. Винаги е искрен, което обожавам в него. Дори и нещо да не му харесва, си го казва веднага. Много хора не го харесват, но аз знам, че не е такъв, за какъвто хората го мислят. Има външност на, , лошо момче'', но не това е нещото, в което се влюбих. Влюбих се в уникалния му характер, в топлината, която изпитвам, когато е до мен. Външния вид и характерът му са в пълна противоположност - не познавам по-добър човек от него... Имало е моменти, когато заспива вкъщи, а аз не мога да отделя поглед от него. Просто го гледам в очите и осъзнавам колко го обожавам. Искам да съм нон-стоп с него. Толкова съм хлътнала, че снощи беше вкъщи, но не остана да спи тук, а си тръгна. Аз заспах, но след около 2 часа се събудих. Сънувах, че нещо лошо му се е случило и цялата треперих. Почти се разплаках. Исках да му звънна, да го попитам дали е добре, но се осъзнах, че това е просто сън. Имам чувството, че скоро ще се побъркам, казвам ви. Не знам какво да правя - единият ми вариант е да прекратя всичко (което ще ми бъде много трудно), а другият вариант е да продължавам да бъда до него и да се надявам скоро да разбере, че мен наистина ме е грижа за него. Много бих искала да седна и да проведа един сериозен разговор с него, да му призная аболютно всичко, защото повярвайте ми, той не подозира, толкова добре се прикривам. Искам просто да му кажа, че ме е грижа за него, и че останалите жени, с които спи, едва ли биха скочили в 2 през нощта, ако ги помоли за нещо. Знам, че някои от вас ще кажат да го оставя, но как, като той е страхотен човек? Също така аз не съм убедена, че се вижда и с други жени, но щом сам ми беше казал, че иска да ходи, значи е така. Като цяло аз мисля да продължавам напред, да му бъда приятелка, да разбере, че съм истинска към него, нямам намерение да го задушавам и да му поставям ултиматум - или сме заедно, или нищо, искам да разчупя максималко леда в него а от там нататък той ако е достатъчно умен, ще бъде с мен - човекът, който го е грижа за него 24/7. Просто явно му е нужно повече време, много трудно се доверява попринцип и има много малко приятели. Дайте ми съвети, моля ви... Как да постъпя?
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: 350d248470 |
|
2. Единственото с което ми стана симпатичен този човек е това, че държи на детето си. Може би защото органически не понасям женкари, а и заради смешните му обяснения че е бил мъж под чехъл, оженил се без да се е наживял-че кой го подкара насила да се жени щом не се е наживял, пищов във тила му ли опряха? Стойностния човек поема отговорност за постъпките си. А сега да ти кажа сериозно какво мисля-мисля, че той прави опити да се събере с жена си, или ако не е почнал ще го направи. Никоя жена не може да замени детето му-няма значение колко държиш на него, най добрата майка за детето му си е неговата собствена. Не ми е приятно да ти го кажа, но мисля, че той те използва само за секс. Оттук натътък ти си решаваш дали те устройва това.
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: 3119e37158 |
|
3. Това, че е разведен не е проблем, аз също съм с разведен татко, но при него нямаше такова шикалкавене, т. е. беше си директен, аз също, казахме си какво искаме и чувстваме един към друг и сега вече 3г сме неразделни, чакаме и бебче. Той ми е всичко, адски го обичам, също е много искрен като твоя човек.
За теб най-правилното нещо ще е да си поговорите на 4 очи, казваш му какво чувстваш и искаш, нека ти каже и той и това е, не се измъчваха а говори с него!
Ж25
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: 49b7d6cf55 |
|
4. В други ситуации не съм за директния подход, но мисля, че в този случай единственият ти вариант е да го попиташ направо иска ли да бъде с теб сериозно, или не. Познавате се от достатъчно време, че да се чудиш и да гадаеш. Седни с него и поговорете. Ако тръгне да се обяснява и оправдава, да отлага и т. н., значи наистина му е само за секса и компанията ти. Ако държи на теб, подобен разговор, дори да го уплаши на момента, ще го накара да изясни пред себе си и пред теб отношенията ви.
Според мен ако продължиш да я караш така, ще страдаш много после. Защото хем му даваш всичко - времето си, ласките, нежността, любовта, хем в замяна получаваш... нищо. Колкото и да си влюбена, не заслужаваш някой да те използва за отдушник и секс.
Друг е въпросът дали си заслужава да се хващаш с мъж с дете, но нали не обсъждаме това тука. Ти си преценила, че го искаш, така че - действай. Постави картите на масата и виж какво ще се получи. Ако е писано, ще стане, ако не - по-добре да се отървеш сега.
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: 5b1c628ac4 |
|
5. Когато се запознахме с мъжа ми беше приключил такава връзка тип "мъж под чехъл". Живееше му се, спеше с много жени, виждаме се за секс и аз бях влюбена като теб, но се бяхме разбрали - само секс и нищо повече, за това и дума не съм отваряла. Мина време, казах му, че имам чувства и ми е писнало от тази несигурност, той прецени, че не иска да ме загуби. Сега сме по- щастливи от всякога и се радваме на първото си дете. Един ден ми сподели, че в мен го е привлякло спокойствието, което му давам (и той така заспиваше у нас) и търпението ми, че не съм му давала зор. Така че бъди търпелива, разбирай го, не го притискай - очевидни има някакви чувства, пък нещата сами ще се случат, когато им дойде времето. Успех!
|
|
