Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   И как тъй насила почват да общуват с тебе по всяко време на денонощието не разбирам? Стоиш си в апартамента и по едно време някой ти нахълтва и почва да ти говори ли? Или по-скоро говориш за виртуалното "общуване"?

7.   Когато някой игнорира. При мен е обратното, аз съм откровен човек, не правя скандали, но ако някой ме е предал като приятел или връзка, казвам си мнението. Но излизам много кофти човек и жена, щото съм откровена, а не хитра по женски и подмолна. Учудвала съм се колко хора са се гърчили, ама да не ми кажат истината в очите - тя е явна, кажи си не искам с теб да се виждаме, така и така. Ама не. Те са едни смешни истории, днес не мога, утре не ми се излиза - кажи си го, бе, шубе ли те е, какво... И разбирам, че хора, които не могат да се изправят в очите да кажат, са мишки и мекотели. А такива с които съм се карала жестоко, но си казват болезнената истина, и да не дружим, ами уважавам ги. А не да ти забиват нож в гърба, а пред теб да са мили и усмихнати. Но игнора е някакъв спасителен вариант за младите сега, щото повечето са лицемери и казват истини само по мрежата. Добре, че нямам фейсбук.

8.   Алоо, земята, ехоооо!!! Да ти е минавало през ума, че хората може да те съжаляват и затова да нахалстват? Може да виждат, че си самотна и да са упорити-нали си жена... Айде слез на земята. :)

9.   Разбирам, че съм нежелана, когато хората не отразяват присъствието ми или го отразяват бегло, не се обръщат към мен, отговарят на въпросите ми с половин уста. Не ми трябва повече от 5 минути (в повечето случаи дори това е много) в социална обстановка, за да схвана, че не ме искат. Съответно се махам - все пак имам някаква гордост и не желая да бъда там, където не съм желана, още по-малко пък да досаждам от непримиримост.
Във връзките е малко по-сложно, защото там наистина имат влияние моментните състояния - например отсрещният не е на кеф и затова не вдига телефона, а не защото не иска да се виждаме повече. Но горе-долу ако съм му звъннала два-три пъти и не е вдигнал, нито се е обадил в последствие, работата е ясна. Или пък вдига, но при предложение да се видим "има работа", но не предлага друга среща и не ме търси после, също е ясно. За мен един категоричен отказ е достатъчен, за да спра да се занимавам - поне принципно. На практика ми се е случвало да звъня на човек, след като с дни не ми отговаря на съобщенията, но това е било защото съм била влюбена и неразумна.
Напоследък съм на следната схема - ако веднъж аз звънна, пиша, предложа среща, следващият път е ред на другия. Така негласно се поставя критерий - за да общуваме, трябва и ти да поемаш инициативата.
Не знам какъв е проблемът при теб. Може да им изглеждаш мекушава, като човек, който лесно си пренебрегва принципите. Може и просто да имаш лош късмет и да попадаш на нахални хора, но аз вярвам, че човек привлича подобни. Тоест ако ти не държиш на себе си и нямаш себеуважение, привличаш хора, които не държат на теб и не те уважават. Но въпреки това не заслужаваш да те тормозят някакви, с които не искаш да общуваш.
Бъди твърда. Трудно е, но трябва. Следващия път, когато въпросният човек те потърси, не вдигай телефона, не отговаряй на съобщението. Ако става въпрос за общуване на живо, говори с хората около теб и нека те ти бъдат подкрепа. Все пак това е вид насилие и имаш нужда от някои приятели, които да застанат до теб и да кажат на нахалника - махни се, тя не иска да говори с теб.
Успех и дръж на своето!

10.   Малко е темерутско това поведение.
Другите хора имат също желания и чувства. Не може да ги включваш или изключваш като радио или телевизор, когато на теб ти е кеф и те да са готови да ти задоволяват нуждите от социален или емоционален и тн тн контакт.
Просто се извиняваш и усамотяваш, когато имаш нужда да останеш насаме със себе си. Другото е просто биполярно поведение в което искаш да нараняваш и режеш. Компенсиране на ниско самочувствие и самооценка.
Най-малкото не е възпитано. Връщаш обаждане или пускаш есемес, че ти е кофти и тогава се покриваш. Другото е кифленско поведение, криеница... с една дума кофти поведение.
Не забравяй, че някой за да те търси, значи се е привързал и те цени по някакъв начин. Друг момент, никой не би те търсил, ако не си му дала някакъв аванс. В комуникацията, трябва да има ответственост, взаимност някаква. Ако някой с течение на времето се окаже, че не е човека за който се е представял - тия неща се казват веднага на момента. Не да трупаме, щото ни е неудобно, срам или страх да не се обиди еди кой си. Като усетиш, че някой ти се катери на главата, казваш си директно. Ако започне масирана бомбардировка, че не било така, че грешно си разбрала или въобще да се оправдава и обяснява. Казваш, че не ти е Ок и продължаваш. Но криене и мотане е глупав вариант.
Обикновено се крият хора, които имат причина за това, но им липсва смелост и искреност, да си подреждат отношенията и правят емоционален бардак около себе си.
В центъра на вселената са само те, а другите трябва да се появяват по поръчка, да дават там каквото имат за даване... и да са така добри, да се разкарат мирно и тихо без да тревожат височайшата особа на принцесата...
За съжаление, някои хора така и не порастват. Остават си инфантилни деца, изискващи и очакващи, без сами да дават нищо в замяна. Уморяват се бързо, да мислят, да чувстват, да се поставят на мястото на другия... Бързо им писва и омръзва всичко. Искат всичко, веднага и моментално, а сами нищо не правят за никого.
Авторке, знам, че ще ме излъжеш, за това ще ти задам въпроси на които не искам и не очаквам отговор, но поне отговори на себе си.
Флиртуваш ли постоянно, ей така за спорта?
Мислиш ли, че дължиш лоялност на партньора си или смяташ, че можеш да си легнеш с всеки, стига да те кефи на момента?
Имаш ли нужда от различни партньори, всеки от които да задоволява определени твои нужди? В смисъл, да са на стендбай режим и при твоя прищявка всеки от тях да бъде призован да те обслужи. Дразниш ли се, когато някой е настоятелен и иска да повече от инициираните от теб срещи? Дала си му аванси, недвусмислени и явни знаци, срещали сте се, били сте интимни и тн тн...
Не ми е нужно да те познавам или анализирам. Това е типово поведение. Масово.
Искам да имаш следните неща в предвид. Мъжете не обичат да гадаят какво се случва в главата ти и да се подиграват с тях. Никой уважаващ себе си мъж, не иска да си губи времето с жена, която има план Б, В, Г, Д... и тн. Що за човек е, който всяка негова позиция е предпоследна?
И в гората да се изолираш, от себе си няма как да избягаш. Не е нужно никой никъде да бяга. Нужно е просто елементарна искреност. Не се„запасявайте” с номенклатура от хора и да бъдат ползвани най-дивашки и безогледно.
Другия човек не се е родил заради теб. Другия човек също има мисли, желания, чувства, мечти... също като теб. Те са важни, не по-малко от твоите. Загряваш ли? Човека отсреща е важен. Нито повече, но и нито по-малко от теб...
Но егоиста и неискрения човек, без значение от пола казват:
Пет пари не давам, кой какво и как иска... Важния съм АЗ.
Обикновено, когато някой твърди, че го „насилват”, вече ми светва лампичката, че е възможно и тн „жертва” да е един много изпечен пасивен агресор. Правил съм наблюдения на такива „жертви”... В повечето случай се оказва, че са опитни шантонерки и се възползват много ловко и безмилостно от околните... Добре имитират ролята на „жертви” със сълзи, аргументи и каквото се сетиш. Даже си готов на война да отидеш да ги защитиш... Ако не загрееш навреме, че си имаш работа с един много прикрит и опасен хищник...
Не знам какъв ти е лично случая, но мисля, че не си искрена със себе си, а и с околните. Самия факт, че вменяваш вина на другите, че са някакви адски нахални същества, говори много.
Спестяваш много на аудиторията. Спестяваш, как и до колко си зарибявала „лошите” нахалници, които те „насилват” да общуваш с тях... Мимикрията е първия признак на хищника, да се прави на беззащитна жертва.
Искрения човек, моментално разбира кога е нежелан. Но понякога всеки човек може да бъде заблуден, че е желан, ако попадне на опитен лъжец и използвач...
Аз като разбера, че съм нежелан - изчезвам безследно. И никой не може да ми обясни, че съм сгрешил... И никой не се е и опитал де... :)
Ако намериш гората, където може да избягаш от съвестта си, свиркай, може да потрябва. Не е излишна подобна информация за никого. Хитрата сврака, горката, винаги намира начин сама да се нагласи. Къде по-рано, къде по-късно, но сама свършва работата. Перфектно.

Успех ;)

11.   Авторката съм.

Имам гранично-личностно разстройство и биполярно ако е важно да дам медицинско наименование на образа си, за да е по-лесен за схващане. Ако някой го интересува, може да прочете https://www.webmd.com/mental-health/borderline-personality-disorder-bipolar-disorder

Ясно ми е, че другите са личности искащи да общуват с мен, но... не мисля, че искат да общуват с мен, наистина... както, заядливо отбеляза, номер 8, мислила съм си, че общуват с мен, не от съжаление, а, защото няма с кого друг, все попадам на хора имащи емоционални проблеми, а аз съм емпат, за съжашение, много се натоварвам от това...
Не съм мекушава както каза номер 9, дори съм много принципна и безкомпромисна, но в един момент, а в друг съм изключително загрижена..., и го използват. Не вярвам, че и на един от тези човеци им пука за мен, не им вярвам, и не ги искам около себе си, макар те да казват друго, не им вярвам. Дори, чудела съм се, защо търпят когато ги отблъсквам, мазохисти ли са, садисти ли са, гаврят ли се с мен, използват ли ме или са искрени и имащи нужда от любов...

12.   Сега видях, да отговоря и на нимер 10

Никога не съм била с мъж в сексуална връзка, имала дъм само емоционални взаимоотношения, просто... не им вярвам, аз искам един, но не мога да повяреам на никого. Виждам човечеството е деградирало, само аз Бог и демоните ми, в тази конфигурация има 'завинаги', на хората не вярвам, те са изменчиви... , преди не бях така, но заради общуването, с годините започнах да не вярвам на никого, за нищо...
Не флиртувам, но знам с какво привличам, няма как да го опиша, но и нищо не мога да направя... Имайки предвид, че секс не правя, няма как да отговоря на другите ти въпроси...
Любов... безусловна, уважение... не вярвам, че някой ще ми ги даде, затова и не искам никой да се лицемери около мен.
И не съм жертва, а съм разочарована от света и хората, но... преминавам към смирение, просто не искам да ме занимават, без хора ми е по-добре.

13.   10 съм,
Извинявай, ако е така, както казваш... Просто си извънземна, явно. Прости ми, но изглежда по друг начин отстрани... Не исках да те обидя, но не ти вярвам.
Все пак се извинявам, че те накарах да се почувстваш неудобно.
Плашещо и отблъскващо е някой да ти каже неща, които звучат толкова зле...
Наскоро подобна дама ми обясняваше такива възвишени истории, ама почти същите... Оказа се... сещаш се :)
Но пък, какво толкова... какъв е шанса за 6-ца от тотото?
Май попаднах на извънземна... жена. :)

14.   Няма смисъл да те лъжа, номер 10, тук сме анонимни, а хората лъжат, за да се харесат или, за да използват някого (най-честите причини са това). Тази жена, най-вероятно е искала да те изманипулира, за да те използва, гадно е... случвало ми се е да хващам мъже в такива лъжи за любов, за истинска любов, за семейство... явно, защото са видели, че това са ценни неща за мен, но... не се доверявам и добре, че не се.
Не съм извънземна, разбира се, просто, имам изградена ценностна система и принципи за всичко :)

15.   Птичето каца веднъж на рамото.
Не мога, а и не искам да споря с девствена жена с принципи...
Темата ти е Нежелани... (мн. ч)
Явно ти самата си търсена от много хора и това те ласкае, че си много специална... Може би обичана и желана? ;)
Не бях чувал за бордърлайн или БАР да е емпат... ама щом казваш... :)
Има доста оксиморони и откровени пукнатини в цялата ти история...
А хората лъжат и от... сутринта ;)
Анонимния сайт не пречи да лъжеш. Особено ако си свикнал да лъжеш себе си и живееш в делюзии...
Какъв съвет търсиш?
Да ти дам съвет, как да разкарваш всичко живо по пътя си?
Да ти кажа, да всички са боклуци, права си да ги режеш?
Не мога да ти кажа това. Защото просто не е истина.
Познавам хора с тия страдания. Те изпитват радост, че нараняват. Понякога се опомнят в кратките ремисии и плачат...
Плачат с крокодилски сълзи, докато някой ги вдигне на крак... и после продължават своята „жътва”...
Какво потвърждение очакваш?
Имаш нужда от помощ, но виждаш врагове и демони във всеки който иска да ти помогне и утеши... Как да стане тая работа? !
Искам-не искам... искам-не искам... не знам какво искам, ама много го искам... ама после не го искам...
Да, има безусловна любов, има искрени хора. Тук дори в анонимния сайт съм чел искрени думи... от непознати хора. Думи без фалш, истински. Знам, че има много сърцати и чисти хора, които не се страхуват да дават и да вземат с любов.
Не знам каква ти е ценностната система и принципите, но ако от това другите са наранени...
Хващала си мъже да те лъжат за любов и семейство?
Къде ги хвана тия мъже? Ей така си споделяш мечтите за любов и семейство с мъже и те почват да те лъжат... И ти ги хвана :)
Дълбоко в себе си, знаеш че не си искрена. Наранила си някого, но тоя път дори и ти си се усетила, че си прекалила. С тая тема искаш да оправдаеш постъпката си... анонимно, пред непознати. Искаш дори една думичка на подкрепа, да се самооправдаеш...
Номер 8 те подразни, че е заядлив... Напротив. Човека инстинктивно, но съвсем точно ти каза истината. А истината е дразнеща, дразнещо е да ни прозрат... Да полагаме усилие, да се правим на някакви, а някой без големи усилия да ни изстреля истината в очите... да ни разгадае за няколко секунди. Ебаси :)))
Жената която познавах беше като теб, с една камара принципи, ценности, каузи и тн тн тн... :)
Разсъждаваше като теб, всички я лъжеха... аз също :)
Беше девствена (почти) и след като ми каза „Обичам те”... изчезна...
После се оказа, че всичко за което се представяше е само плод на фантазията и... тя ми разказваше за ценностите и добродетелите, които мечтаеше да има... Просто мечти. Звучеше убедителна и искрена, защото явно харесваше тоя образ, но се умори да се преструва... Упшаши се, че се пропуква... Побърза да избяга и да се скрие, защото не искаше да покаже реалността...
Повярвай ми, ако искаш - Можеш да лъжеш много, можеш да лъжеш дълго, но не може да лъжеш вечно.
Живей си както ти харесва, дръж си на принципите и си вярвай колкото искаш на думите...
Но истината е друга... Нали?

Успех :)

16.   Мисли си каквото искаш, човеко.

17.   Знаеш ли, човеко, прочетох те още веднъж и ми е жал за теб, изпълнен си със злоба към някаква жена, която е наранила егото ти, и проектираш нейния образ върху мен, в случая.

Още с първия си коментар, показа, че си предубеден, а няма смисъл да се говори, с хора, които имат предразсъдъци и са пристрастни.

С коментарите си, единствено показваш, личното си огорчение към някакво момиче и пускаш злоба към мен, с цел да се почувстваш по-добре, защото си 'успял да разобличиш' поне мен, след като не си успял с нея? ! :) Моля ти се, освен това се ограмоти - има бордерлайн-емпати, има научни изследвания по темата, бордерлайн, много често е в комплект със силно-чувствителна личност (HSP engl. ), освен това, емпати, които са отглеждани от родител с депресия или др. разтройство, може дори да не е личностно такова, но оказва влияние върху емпата - дете, което попива настроения и поведения много повече от едно дете - не емпат. Също така, абсолютно всеки човек е с психични отклонения от нормата, която норма означава - баланс, няма балансирани хора, не и в тази среда, в която сме. Ограмоти се и относно видовете психични/душевни отклонения, защото нямаш знанията за тях, ако ги имаше, нямаше да се опитваш, да анализираш непознат по подадена от него медицинска терминология, и да напасваш към нея, своя лош, личен опит, а щеше да подходиш безпристрастно към конкретната личност.
Искам прекалено много от човек с твоя капацитет, знам, но утре, някоя друга жена ще trigger - не болното ти его, наранено от... реално, не е ясно от какво, прочетох само версията на зарязания мъж, не е достатъчно, за да анализирам ситуацията.

Мерси на коментиралите, ясно е, че има много нахални хора, които не уважават личността на 'приятелите си' и на 'любимите си', в кавички са, защото е ясно, че човек, който те напряга, не ти мисли доброто, а е егоист, каквото и да твърди.

18.   Искам да ти се извиня.
Аз разбирам, че ако не те боли, няма да пишеш в подобен сайт...
Сам пиша тук от 6-7 месеца с надеждата да ми мине огорчението. Дал съм си време до Нова Година :)
После изчезвам. Заседях се, а полза няма. :)
Пиша мнения, съветвам, съчувствам... понякога се дразня, когато прочета нещо, което се разминава драстично с личното ми светоусещане... Полагам наистина, огромни усилия да не затъна в блатото на цинизма и отрицанието... Отказвам да се предам, като теб, че няма достойни хора... Има. Усещам ги. Там някъде са, толкова близо, но и толкова далеч от мен... Може би не съм достоен да ги срещна, да ги видя, да разговарям с тях, да стана част от живота им и те да са част от моя... Но не се отказвам да ги търся...
В крайна сметка, всеки има право да прави каквото иска с живота си. Така е.
Не всеки, който те напряга ти мисли лошото...
И не всеки, който винаги се съгласява с теб и ти реди мили думи ти желае доброто... Светът е пълен със зло, има лъжици, лицемери, егоисти, но има и добри и искрени хора.
Понаучих доста за лошите. Не ми беше цел, те ме намериха за да ме научат...
Ако мислиш, че ми доставя удоволствие, че да познавам кога някой не е прав - грешиш. Наранява ме. Защото знам, че сам по себе си, човека е добър. Просто ми е тъжно, кой го е деформирал, кога се е пречупил, защо се е отказал...
Тъжно ми е, че стигаш до тия заключения. Мислиш ли, че мога да се усмихвам и да съм щастлив, ако съм те наранил? Не, не мога да съм щастлив от това. Провокирах те. Прунуди ме, защото не може да си права. Не може да не същесъвуват добри хора. Мислиш ли, че си права? Би ли искала такъв свят, такъв живот, да си постоянно в кръгова отбрана? Всички около теб да са зли... Що за кошмар е това...
И не позна, не съм изпълнен със злоба, а с болка. Разбра ли?
Желая ти, да намериш, това което търсиш. Моля да бъда извинен, ако съм те обидил. Не търся битки, които нараняват и няма победители...
Провокирах те, за да ти помогна, ако си огорчена, съжалявам.
Бих искал да имаш радост и усмивки в живота си, а не съзи и отчаяние. Емпатия е, когато усетиш болката на другия и я преживееш, като своя лична... Накрая разбираш, че няма как да отхвърлиш човека защото отхвърляш и себе си...
Не съм предубеден и нямам предразсъдъци, просто огромен личен опит. Знам доста за тия страдания - бар и бордърлайн, не ме подценявай ;)
Поднасям ти моите най-искрени извинения и ти желая много радост, щастие и усмивки :)

Бъди щастлива! :)

19.   "но това не се приема на сериозно, и трябва да стана груба, буквално, а аз не съм, за да засегна човека, и той/тя, да разбере, че съм сериозна в желанието си да не общуваме" - и при мен беше нещо подобно, но като бях по - малка. Говоря за мъже нали. Та има мъже, които надушват, че си миличка по характер и затова автоматично те възприемат за лесна и сигурна плячка. Те са твърдо убедени, че ти "им се дърпаш", просто защото те е срам от тях - по някаква причина вярват, че ако са настоятелни с теб ще получат това, което искат от теб., и като цяло ще стане на тяхното. Да, и аз съм съгласна, че никой не е напълно уравновесен, но щом си и с личностно разстройствто - това автоматично те прави магнит за най - различни такива нагли, откачалки, предполагам агресори дори - такива хора инстинктивно се привличат от хора с лабилна душевност и/или с някакви други сериозни проблеми. Но според мен ще се научиш да се справяш по - лесно с тези хора, защото виждам, че си мислеща - четеш, разсъждаваш, задаваш си въпроси и търсиш отговори.

Значи неслучайно е казано - "мачкай, за да те уважават". Бъди мила, но не бъди толкова добричка. Бъди си нежна, но винаги се дръж на положение - веднъж, бях на 15-16г. някъде, една нещо ми се заяждаше, аз бях почнала да ѝ се обяснявам, (обаче тогава още не осъзнавах какво е това) все едно се обяснявам на някой от родителите ми, край нас имаш и разни други хора. Един от тях беше някакъв сигурно 15 години по - голям от нас и такъв ми каза: "ни са обисняай ве, ни са обисняай ве", обаче го каза някакво грубо такова, аз само допълнително спекох и продължих да говоря. Та след време като почнах да осъзнавам разни неща за човешките характери и общуването изобщо, си спомних за този, който тогава всъщност е застанал на моя страна, но пък аз тогава като емоционално не съм схващала особено много.. Та, защо ти го разказах това - ами да ти кажа много-много да не се обясняваш, а най - добре изобщо. Когато човек почнеш да се обяснява все едно е малко дете, отсрещната страна се чувства по - силна, по - авторитетна един вид, все едно в ролята на родителя - на този, който ще доминира ситуацията. А като не даваш обяснение един вид обезоръжаваш, оставаш отстращната страна без карти.

Както казах, виждам, че си проницателна, ето тук един нещо ти се е заял и ти много правилно си го усетила, че той проектира преживяното с някаква жена върху твоята тема. Но не трябва и да се учудваш, защото все пак тука влизат предимно хора с голям емоционален багаж...
И още нещо, колко и клиширано да е - уважавай себе си повече. Намирай начини да си вдигаш самочувствието и ще видиш как и теб ще те уважават повече.
Най - лесно е да се проявява неуважение към човек, който сам не уважава съвсем себе си, който е несигурен, нещо по така уязвим.
Както и номер9 ти е казала, трябва ти повече себеуважение и да бъдеш по - твърда. Не си глупав човек и ще се справиш, само бъди по - смела.

20.   Авторката съм.

18, не ти искам извиненията, май и ти си биполярен, само ме нападаш, а после се извиняваш, нямал си битки - имаш, със себе си. Имай си вяра, че някъде там има човек, който е способен да те обича безусловно и истински, аз - нямам такава вяра, и съм в правото си да го мисля, ако моите мисли разклащат твоята вяра, вместо да ме нападаш - подмини ме, все пак не съм дошла у вас, за да ти изнасям лекции - колко са безчувствени хората, според мен, нали?
Също така, тази пасивна агресия, която ти наричаш провокиране, не я искам, не харесвам провокатори като теб! Мислиш, че какво? Като ме нападаш, провеждайки си монолог с реторични въпроси, уж към мен... какво? Ще ме подтикнеш към себеанализ ли. Правя го ежедневно, мерси. И пожеланията ти не искам. Искам, такива като теб да стоят далеч от мен!

19, много се зарадвах докато те четях, сякаш чета себе си. когато съм в спокойно, емоционално състояние. И всеки път е така, когато разсъждавам съм добре, дори съм плашещо хладнокръвна, но после, когато съм емоционална, ставам друг човек. Не е лесно. Има две жени в мен, две жени със своите характери.
Благодаря ти за съветите и човешкото отношение!

21.   Авторке, аз имам лек БАР, който не третирам медикаментозно (не ми харесва идеята да се подтискат моите 'багри', които НЕ са в опасна форма, а по-скоро да ги изучавам), би ми било интересно да науча повече за твоя случай, личи че си доста запозната и ми изглежда, че мислиш трезво.
Доколкото съм разсъждавала по твоята тема, то хората с БАР сме като магнити за всякакъв вид манипулатори, заради емпатията, откритостта, творческите способности, емоционалността, чувствителността... богат арсенал за грабене има. Поради този факт, предполагам, че виждаш доста по-голям процент манипулатори в живота си, хора които са в другата крайност - със силно застъпена логика, съчетана с безчувственост, осъзнали от малки различието си и градили в посока манипулация и градене на маски. Озлобеният познавач на човешката психика от по-горните коментари, бърка БАР с нарцистично личностно разстройство. Двете диагнози понякога доста си приличат и когато съм била на психотерапевт, виждах, че през по-голямата част от времето се опитваше да разбере дали не се гъбаркам с него, дали не лъжа, дали не съм отишла там, само за да го обърквам и да извличам наслада от тази ми дейност. Даже след като му казах, че губим ценно време с такъв вид въпроси и не, не бих отишла да му плащам, за да го лъжа, тъй като има достатъчно места и психотерапевти на свободна практика в сайтовете за запознанства, които бих гъбаркала на воля безплатно, ако това ми беше табиета, пак подхождаше с някакъв вид лек страх към мен. Та, прости младежа, който не успява да прави това разграничение между две диаметрално различни по своята същност, но понякога сходни в своето проявление, диагнози.
Тук аз приемам, че говориш искрено и няма да се впускам във въпроси дали не си правиш кефа с публиката, затова ще пиша само по така зададената от теб тема.
Когато имам съмнения, че някой е манипулатор, с нищо не показвам какви червени лампички започват да светят, оставям го да вярва в моя наивитет, в неговото превъзходство над обикновения човек, лаская го и оставям да се разгърне в своята прелест. С тази тактика свалят достатъчно бързо гарда и показват своята същност без големи загуби на време, емоции, капиталовложения... от моя страна. И изчезвам, с обяснението, че съм объркана. Обикновено продължават да настояват за приятелство, контакт, семейство, бебета, задълбочени разговори по темите, които ме вълнуват, но без поддържане на отношенията от моя страна и показване на ледена незаинтересованост и лавина от ангажименти, успяват доста бързо да се преориентират в намирането на друга жертва без да сме си разваляли отношенията.
Сега за метода с по-уравновесените хора като наранения коментатор по темата ти. Те, живеейки с един по-балансиран светоглед веднага харесват силната доза емоция, която БАР предизвикват у тях в период на повишено настроение. Съчетано с вниманието, което мога да обърна в подобен момент на даден човек, интереса към личността на събеседника, емпатията и тоталното разчупване на рутината, те се привързват бързо и са склонни да се влюбят. На този етап започват да търсят повече, но аз не смятам, че трябва да се чувствам виновна за това, че не съм влюбена, защото емоцията съм я носила през цялото време аз, а отсреща не са могли да дадат на мен. Нито пък те са виновни, че понякога не съм успяла да се заредя достатъчно, за да мога да продължа да им давам, поне в приятелство и се налага да се оттегля, докато си възстановя ресурса. Тогава им обяснявам, че имам периоди, през които имам нужда да се усамотя, че поведението ми не е лично към тях, че не трябва да го тълкуват като никакъв вид целеустремено мое поведение към тях, че се извинявам, но функционирам различно и е важно за мен да знам, че никой не е наранен, защото с това поведение съм наранявала в миналото, без да си давам сметка. Обикновено ме разбират, може да продължат да търсят контакт през идните дни, но се скатавам, не пиша, не вдигам телефон, не прочитам съобщенията им, за да няма 'сийн'... И смятам, че така е честно, защото в крайна сметка нито на тях им се налага да ходят по психотерапевти, да дълбаят в тъмните материи на психологията, да са в постоянни опити за самобалансиране, със справяне на чувството за вина, че съм наранила или не мога да съм постоянен слушател, емпат и извор на цвят за човек, който сам не може да си го добавя. След като аз мога да се справям с дисфункциите си и съм търсила отговори защо се чувствам еди как си, защо други се чувстват еди как си, следователно е възможно и 'нормалните' хора да се запитат подобни въпроси, когато останат без емоционалния донор в мое лице. И имат възможността да започнат и сами да си правят весело или да се върнат към рутината на спокойния живот.
Значи, аз си запазвам контактите с манипулаторите и енергийните вампири и когато енергията ми дойде в повече им давам на тях, когато се отърва от излишната, изчезвам и няма страдащи - те са взели, аз съм дала. Квит. С 'нормалните' хора предпочитам да съм внимателна, защото не са имали предпоставка да се справят със собствени проблеми от подобно естество, да задълбаят, да преминат границата на повъхостта и много често се чувстват отхвърлени, недооценени, което ги озлобява.
Като цяло най-добре се чувствам сред БАРоподобни, най-успешно успявам да си балансирам енергията на горна граница, стига да не са в период на депре и самоанализа.
В друга тема съм писала, че симптоматиката на БАР може да бъде объркана с трепетите, които се получават след влюбване и несподелена любов, диагнозата трябва да се поставя от добър специалист, защото не винаги е нужно да се дава веднага медикаментозно лечение. Понякога БАР е в съвсем лека форма, и е предпоставка за креативност, глупаво е да се лекува.
Попаднах на някакъв много забутан сайт за психоанализа, от психолози, психиатри, психоаналитици... от еврейски произход, там се говореше за лечение при социална неадаптативност, иначе се разглеждаха и обясняваха леките форми на отклонение, като се даваха съвети как това може да бъде използвано конструктивно. Трябва да си познаваме отклоненията и да се събираме по психологически профили, а не да се нараняваме хаотично.
Между другото има някакви изследвания, които предполагат някаква връзка на БАР с глутенова непоносимост. Тест се прави в Александровска болница с взимане на кръв.
Моля модераторите да публикуват мнението ми.

22.   Авторке,
Идват празници. Усмихни се малко, защото Дядо Коледа не обича нацупени киселяци :)
Запасявай се с червено винце и други готини работи и не се тревожи. Както казва Мечо Пух, понякога, правенето на нищо е най-правилното решение за да е щастив човек.
Навън заваля хубав сняг, а парното е на макс ... Живота е прекрасен. Радвай се на малките неща.
Желая ти щастие. Весело посрещане на Коледа и щастлива Нова Година !
Успех :)

23.   22, не съм авторката и не си падам по такива лигави неща, но странно защо ми се стопли душата от думите ти. Тъкмо се чудех как ще изровя колата от снега, за да се добера до вкъщи, и изведнъж погледнах на снега през очите на дете.

Само исках да ти благодаря

24.   Нека си признаем. Човешките отношения и начина на живот в обществото, особено в днешната система (на че комунизма се е доказал), се основават на множество тежки заболявания и инфекции. Предрасъдаци, насилие, егоизъм и тнт. Всеки ден виждаме безсмисленните войни и убийства по целия свят, които са огледало на съществуващото човешко съзнание. Всичко се отразява върху възпитанието, поведението, светогледа на хората и техните истински отношения към себе си и към близките. Да, авторката има право да приеме държданието на 90 процента от хората като нежелано или отблъскващо понякога. Но изолацията и последвалите внушенения, че всичко е лошо - се отразяват зле върху нея. Човек започва да мисли само негативно и дори да се самосъжалява, а това довежда повече и повече страдание. Човек като че ли започва да живее с идеята, приема я за собственото си съществуване. Истината е, че хората са различни и всеки минава през различни етапи на развитие, а съденето на другите означава да съдиш себе си, да се отричаш от себе си. Означава, че не познаваш себе си, ами само програмираните в теб кодове за реакция и пристрастие към опредлен модел на мислите - чувствата - реакциите. Да, резултатите са ада, страданието, насилието, болката и нещастието. Ние привличаме всичко лошо, когато мислим лошо. Чувстваме се зле, когато мислим зле. Мислим негативно, когато не сме се примирили и разбрали реалните ни проблеми. А именно, че ние сме изградили представите си за света според това, което ни е внушавано за правилно, според нормите, според всичко в това изкуствено общество. Да, много е трудно да излезем от тази схватка, но може би за това живеем, за да успеем един ден. И, да, хората мислят проблемнно. Нормалните хора, не хората в лудницата. Нормалните хора живеят проблемнно и не го осъзнаваме, приели сме го за нормално. Отношението на приетото от хората, ако беше нормално, нямаше да има толкова много неуредиции, насилие и тнт. Нормални хора се смятат за побъркани. А побъркани са управлявали света от край време. И въпреки това, не означава да се предаваме. Колкото до нежеланите хора, аз лично много трудно приемам нежеланието от друг човек, когато има чувства или емоции към него. Според мен авторката трябва да внимава много един ден да не зареже по този начин човек, който наистина я цени, например. Само защото представата или чувствата може да я подведат. Натрапчивото поведение също си има основна причина, но това вече стои вътре във всеки един човек - индивидуално.

25.   21,
Удивително е, че с толкова много думи каза просто:

„... И изчезвам, с обяснението, че съм объркана... ”

Сигурна ли си, че има такава болест БАР?
Защото звучи, като елитен клуб в който не могат да припарят плебеи... някак си стоят голи и повърхностни и стават само за забавление и дисекции...
Наистина ли смяташ хората, че са достигнали интелектуалния си капацитет служебни същества, които са създадени да задоволяват твоите нужди? И справедливата им „заплата” е, че са се къпали в светлината с която ги озаряваш? (Имам предвид, като са заредени батериите де, не като си в мрачни анализи и самоанализи)
От поста ти, ме лъхна толкова силна емпатия, че се замаях... :)
Свеж полъх и аромат божествен на магнетична личност, която със своята креативност ме дари и мен с толкова мощен импулс... Ето на, чувствам се зареден на макс :)
Трогателно е, че защитаваш своята посестрима по диагноза (надявам се, че не звучи обидно, то дори си е завист май)
Ако има такава... болест, слушай докторите и пий хапчетата, че от много „цветни”... да не цъфнеш хептен посред зима ;)

Желая ти дълга безцветна ремисия и един обикновен спокоен живот. Без лоши чувства. Криеницата е хубава игра, обичахме я като малки и я играехме с голяма радост и удоволствие. Идеята е някой да те потърси...
Весело посрещане на празниците и усмивки :)

26.   "Сигурна ли си, че има такава болест БАР? "
Мда, има - Биполярно афективно разстройство.
Ползвайте го тоз Гугъл бре, за това е направен.

27.   Авторката съм.

Спрете се, хора.

24 е написал нещо, доста на място, защо сте му дали единици?

Защо с такава агресия към непознати, номер 25? Сарказмът ти е проява на злоба и страх, да знаеш.

Колкото до момичето с биполярно, беше ми симпатична допреди да прочета личната ти тема, за жертвата... Ще сбъркам ли ако предположа, че си между 15-20 годишна? Не знам, но така ми звучиш, нали знаеш, че всички тийнове имат подобни периоди, защото, извинявай, но ми звучиш като човек без реални проблеми, но с много свободно време, в което да се вторачваш, в околните.

28.   Авторке,
Пожелах ти весели и щастливи празници.
Не съм злобен човек и не съм наранил и ощетил никого, за да се страхувам. Всъщност малко да, страхувам се от хора, които са ме използвали и подвеждали, които са ме наранявали, когато съм ги обичал и подкрепял безусловно...
Страхувам се от лекотата с която са ме захвърляли, от лъжите, измамите и вероломството...
Но това си е мой, личен проблем.
Извиних ти се. Ти не прие извиненията ми. Ок.
Весело посрещане на празниците и успех.
Нямам какво да ти кажа повече, не мога и да ти бъда полезен.
Темата ти е „Нежелани” (мн. ч. )
Значи не желаеш нищо и никого. Ок. Разбрах.