Болка ли е любовта?
преди: 5 години, 5 месеца, прочетена 1195 пъти
Добър Вечер на всички в този прекрасен форум!
На 20 години съм. От малък град. Принципно съм много наивна, когато имам човек до себе си гледам да дам всичко на макс от себе си, за да може той да се чувства добре. Това за жалост винаги се е оказвало само една грешка, защото през всичките ми връзки единствено и само съм била наранявана, а съм чувствителна и много тежко приемам раздялата. Накратко запознахме се преди 3 месеца, той след тежка раздяла продължила 2 години. Всичко беше прекрасно, той ме караше да се смея със сълзи, той беше джентълмен, беше загрижен за мен, пишеше ми всяка една секунда от времето си, той ме караше да се чувствам обичана, това не бях аз, при всеки разговор с него аз сияех, нямах търпение да дойде минутата в коята ще го прегърна, в която ще го целуна и ще заспя до него. Отначалото бях по-дръпната, него това му харесваше, ревнуваше ме, макар и да не му давах поводи. Бившата му приятелка не спираше да създава проблеми и интриги между нас, тя искаше отново да е с него и тормоза беше върху двама ни, с непрекъснато писане от нейна страна. Създаваше спорове между нас, но краткотрайни и винаги накрая разбирахме, че няма смисъл да разваляме всичко между нас заради нея. Признах му, че имам интерес към него, нещо, което досега не направих, след този ден той се промени. Почна да ми пише рядко, не отговаряше на съобщенията ми, ако го правеше беше рядко, каза че се е струпало много напрежение около работата му, усетих промяната, но той казваше, че нищо не се е променило просто бил много зает. Бях директна казах му какво изпитвам и мисля че е редно да се изясним какво да правим, той все сменяше темата, когато се стигнеше до разговор за нашите взаимоотношения. Наистина объркана съм, с какво сбърках? Защо в началото той беше моят идеал за мъж, а след това се промени така.. Живеем в различни градове, идваше си всяка седмица да ме види, сега заяви, че дори не е сигурен, че ще си идва.. Предложих му, ако е толкова зает да се разделим, не искам да съм на тежест в никой, той ми отговори, че самия той не знае какво вече му тежи. Днес му се обадих, беше студен, не му се говореше, бързаше да затвори. След разговора проумях, че за първи път ще покажа характер, че няма да позволя да се случи да се унижа отново и да се боря за човек в който не съм сигурна. След разговора го премахнах отвсякъде, изтрих всички наши снимки, изтрих го в социалните мрежи с цел болката да отшуми по този начин по-бързо. Ще опитам да съм силна и да не го търся, ще опитам дори да ме потърси да не се поддавам, защото мисля, че нищо няма да е както преди и, че отново ще страдам.. Въпроса е правилно ли постъпих? А трябваше ли да се боря и да спечеля любовта му?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 5 месеца hash: 9a1f1289d6

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Всичко написано имаше много смисъл за мен(макар да се обърках малко по средата) до последното изречение. Там се намръщих и отговора си крещеше "Не", може би заради начина, по който въпроса е зададен. Борене за любов и спечелване на любов може да са реални неща за много хора, но според мен са много по-малко истински, ако това има смисъл. Понякога има разбираеми пречки пред нещо истинско, които трябва да се преодолеят под формата на борба за и печелене на любов, но според мен това обезличава нещата и почвам да не вярвам много в резултата. Щом си почувствала, че няма смисъл и не искаш да си повече в тези взаимоотношения, тогава си права за себе си и това е твоя избор. Не е грешно или срамно или престъпно по никакъв начин. С това казано, трябва да спомена, че по описанието ми звучи като доста чист случай на страх от обвързване и отдаване на нещо сериозно. Това може да са добри и лоши новини за теб, в зависимост от виждането ти по въпроса. От една страна може да чувства истински към теб, но просто да го е страх да заложи "всичко"(както му се струва в момента) на нещо, което не знае дали няма да го нарани, което си е просто страх от неизвестното, който може да скрива и да пречи на нещо истинско. От друга страна това си е черта на характера и с такива хора е доста по-трудно да се гради нещо стабилно и дълготрайно, което често влияе на решението на другата страна(в случая ти) дали иска да се обвърже с човека. Причината да използвам думата "взаимоотношения" по-горе е и корена на лекото ми объркване при прочита на историята ти. В началото описваш... ами честно казано връзка. Може би без титлите и словестните "подписи" ("да, заедно сме") но фактически любовна връзка на двойка. После малко ме стъписа със "признах му", все едно той не е бил наясно, че ти джентълменства, че те разсмива, че си пишете постоянно, че се прегръщате, целувате и спите заедно и като цяло СТЕ заедно. Тортата си е там, всичко си има, украсена идеално, готова за изложби, липсва само табелката "торта" и като се сложи тя, той се подплашва и тръгва да бяга. Любовта не е признание, договор или титла... Любовта е действие, грижа и като цяло всичко, което сте си имали и преди "признанието". За мен няма нужда от ръкостискане или промяна във профила във Фейсбук. Ако аз съм във твоята връзка(ще я наричам връзка, защото такава си е била) ми е пределно ясно, че с момичето сме заедно и няма и да се сетя да "признавам", защото смятам, че е пределно ясно от чувствата ми, които си личат от действията ми. Разбира се, че аз също бих го И казвал всеки ден, но дори да не го казвам, би ми дошло като гръм от ясно небе, ако другия реагира на изказване, поведение или друго заявление, че сме заедно. В моите очи това е ясно без да има нуждата да се подписвам словестно и би трябвало да е ясно на другия какво чувствам към него и че сме заедно, защото така се държат двойките, освен ако изрично не са се съгласили, че не искат да са официално заедно, но искат да се държат, като че са. Като онази картинка от фейса преди няколко дни: "Как казваш на някого, че го обичаш? Не го казваш, показваш, докато стигнеш до Той/Тя просто знае... " В обобщение, смятам, че вие сте си били заедно, всичко е било наред, после той се е уплашил от официалната титла "двойка"(която фактически си е важала и дотогава), заради страха си от обвързване. После ти си се поопитвала, след което си решила, че не желаеш да продължаваш и си прекратила всичко. Това решение не може да е правилно/грешно, защото тези определения просто не се отнасят до лични избори като този, просто така си решила - така си направила. Трябвало ли е да се бориш/спечелиш любовта му? Не. Но ако искаш можеш да се опиташ, при положение, че разбираш ситуацията и защо той е направил, каквото е направил(обяснено по-горе) и знаеш какво си избираш и смяташ, че така ще си най-щастлива. Това опростява ли ситуацията достатъчно и отговаря ли на въпросите ти задоволително? Поздрави! S. A. D.

 

...

преди: 5 години, 5 месеца hash: 5272da2f3f

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   На 39 съм и съм мъж. Описа добре характера и привързаноста си. Това го има и при мъжете. Почти всички мои връзки са подобни на твоята. Силно се привързвам. Следва затишие и след това крах. Лично аз смятам, че всеотдайна любов има само 5%. Всичките останали са времено явление което трае 6-7 месеца. Не съм броил моите връзки но са над 10. Всяка една съм преживявал тежко след раздялата. Предпоследната ми беше нещо адски тежко! Не можех да се храня, спя или живея нормално. 3 години си играехме на котка и мишка. Докато не се почувствах много зле. С огромна мъка прекратих всичко и си казах, че няма да го допусна никога това да се влюбвам и привързвам. Любовта е едно огромно разочарование! Щракаш си с пръсти за 5-6 месеца на осмото небе, и в следващия момент лазиш като глист в калта. За мен това е излишен тормоз с чувствата.

 

...

преди: 5 години, 5 месеца hash: a1a52ecb86

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Виж, може би е осъзнал че трябва да си даде по-голяма почивка. Ти сама каза, че след връзката му сте се срещнали. Аз на твое място не бих бързала с нищо, защото ако той не се отърси от предишната си връзка, няма да е наясно с чувствата си към теб и ще обърква себе си и теб. Ясно е, че бившата му се опитва да си го върне, но тук вече няма смисъл да се бориш, та ти нямаш за какво да се бориш вие нямате толкова голяма връзка, или решаваш сама дали ще го чакаш или продължаваш напред а той сам да си прави изводите. За напред, просто не бързай и изчакай да видиш те как действат първо и какво ти говорят.

 

...

горе^

преди: 5 години, 5 месеца hash: 8d477b73b1

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Много си зле... Проблема ти е, че не можеш да приемеш факта, че света не се върти около теб. За кво му звъниш? Бил студен.. Еми схвани намека, сега не се жалвай че никой не те ебава за слива, ами се замисли какъв ти е проблема. Това че си много чувствителна, не го вярвам.. ние мъжете убиваме за такива жени, не им бием шута. Замисли се, дали не си меркантилна, фалшива или елементарна, като човек и ако отговора е да, се промени. Всяка жена се мисли за богиня(всички сте мили, добри, раними, крехки създания) ама, ако бяхте такива, нямаше да ви бием шута.

 

...

преди: 5 години, 5 месеца hash: 02269010a7

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Правилно си постъпила, той просто си е запълвал времето с теб и се е опитвал да забрави бившата си. Гаранция, че скоро ще се съберът щом така е охладнял към теб и не иска да се виждате. Съжелявам, но това е истината. Не му пука грам за теб, затова го забрави и си живей живота. Преживях абсолютно същото, само, че бях на мястото на момчето. Ж, 24

 

...