Има ли смисъл да се виждаме?
преди: 5 години, 4 месеца, прочетена 914 пъти
Прочела съм доста истории в този сайт за объркани мъже, и как измъчват жените с нерешителност и своите объркани мисли. Най-гадно е когато някой бивш се появи след време с неясна цел, и никаква промяна в държанието си.
Наскоро един бивш ме потърси , ако искам да се видим на по кафе. Не сме се виждали сигурно 8 месеца , и се изненадах, че ми пази номера. Писахме си известно време, но беше доста раздразнителен. Сякаш всеки път като го потърсех първа, гледа да ме разкара. Все бил зает, все на заведение, или на работа. Уж ми каже, като се събудиш, ми се обади или напиши, после- Аз съм на работа, ако не знаеш, и нямам време. В случаят ставаше въпрос за няколко реда, пък когато ги прочете. Преди когато бяхме заедно, редовно се чувахме преди работа, или поне някой ред сме си писали за добро утро. Но сега хем го иска, хем после защо го правя?
Бяхме заедно почти 2 години и си беше домошар. Повечето време от вкъщи на работа, и пак. Излизал е понякога с колеги и приятели, но чак пък постоянно, както сега се изкарва-не. Даже често съм го карала да излезнем някъде. Казвал ми е, че с мен излиза най-често. Има си приятели, но повечето са женени, или с деца, и по-рядко се виждат. Сигурно се е променил, но защо ми го повтаря, че е постоянно зает, след като той ме потърси след толкова време? Защо ми натяква как постоянно ходи по заведения, след като го познавах като домошар? Ако си живее живота, защо се сеща за мен? Друго-веднъж явно пиян, започна доста отворено да пише за секс, неща, дето преди даже не е говорил. Някакси не е в стила му да говори така, че чак и снимки да ми праща, и да го правим по телефона. Преди никога не сме правили това, защо чак сега му дойде на акъла? Даже и не сме говорили да опитаме. Две години не се сети да си разнообразим връзката в интимен план, че чак сега ли?
Нямал си приятелка, и никоя е нямало след мене. Не е ходил по среши, чак ми се закле. Пазел ми халата все още, както и снимките ни. Даже искаше да опитаме пак да сме заедно. Но същевременно държанието му си е все същото, бързо се пали, и пак му ставам досадна и непозната. Един ден е мил, на другия става зъл. Иска едва ли не веднага да се сдобрим, и да съм пак същата, да се държа пак добре. Но той вече ми е станал чужд, пък и неговото държание допълнително ме отблъсква. А той не го осъзнава, което е страшно жалко.
Има ли смисъл изобщо да се виждаме? Не разбира ли, че така като ме пъди, не гадже, ми даже и бегла позната няма да съм му?
Мислех, че се е променил, но май е станал още по-лош.