Безизходица
преди: 5 години, 3 месеца, прочетена 1264 пъти
Привет. Отдавна се каня да споделя и аз нещо. Всъщност от няколко години. Историята може да е изтъркана, банална или както там искате да я опишете. Всъщност май е наистина такава. На 25 съм, почти завършил студент. Интроверт съм, но не до степен асоциален. Обичам много да съм някъде с някого, да се събирам с хора. За съжаление хората около мен са алкохолици, някои дори наркомани. Също съм и много беден и това се вижда от всеки. Неведнъж в живота ми съм страдал заради това - откакто се помня та до настоящето. Било то отхвърляне, защото много пъти съм отказвал събирания или излизания, чисто и просто по финансови причини. Колкото и да говорят, че не е така, хората просто помагат един-другиго ако са на едно социално ниво. Да, срам ме е, че съм беден. Имало е опити да бъда унижаван публично заради това, но това, което ме спасява е физиката ми; висок и здрав съм, не мога да се оплача, че природата ме е лишила от това и съм сигурен, че заради това никога не съм имал проблеми като младеж при сбивания заради поредни опити на унижение и т. н., макар да не съм конфликтна личност (освен когато се налага). Така го карам вече 25 години. Никога не ми е вървяло с момичетата. Хората около мен (включително и роднините ми) постоянно ме питат и натякват "Хайде, на тая възраст връстниците ти вече по едно дете имат, ти една приятелка не можеш да си хванеш. ", което е самата истина и това допълнително ме потиска. Работата е там, че си търся сериозна приятелка, а вече почвам да си мисля, че всички момичета са еднакви, абсолютно 100% от тях и даже и в изключения спрях да вярвам. Хубавите момичета са обвързани, другите, които в моите представи не са хубави, че да се прежаля, са си сами, ама и действително не бих се прежалил с тях. В най-добрия случай са чалга-тупалки. Преди време бях с момиче, което не беше първа хубост, но се разделихме не затова, че някой се подиграваше, а по-скоро заради мнението на родителите ѝ, че аз не съм способен да издържам сам себе си, камо ли и някой друг. Лошото е, че в такива случаи не мога да се защитя, не защото ми липсва речников запас, а защото са прави. Приятел от студентството ми постоянно ме бъзика, че нещо съм направил в миналия си живот и сега си плащам. От всички се вижда, че не седя забит само да се оплаквам, а правя нещо, било то да се сближа с някоя или просто да пробвам да се приобщавам в компании, в които ми е приятно да съм. За съжаление в 100% от случаите съм тактично отблъснат. Имах случай дори в първи курс, когато кандидатствах за социална стипендия и покрих абсолютно всички изисквания, за да я получа, но не стана. Получиха я хора, които можеха да си позволят квартири, имаха коли, хубави дрехи и разни електронни джади, а аз с едни дънки и гладен чаках отговор от служителите в ректората, отрицателен разбира се. На първия ми изпит още като студент, си спомням, че ме бяха скъсали, защото покупката на учебника на съответния преподавател даваше три единици към оценката. Аз си бях направил изпита за 5, но като извадим 3 единици, знаете какво се получава. Нямах 20 лв., за да си го купя просто... така след време заминах на студентска бригада. За пръв път в живота си, със заем от приятели, заминах за Щатите и за пръв път в живота си бях материално осигурен. Чак не можех да повярвам накрая на лятото. И реших, че явно това е начинът, и така три бригади изкарах, работейки по 16 часа и без нито един почивен ден последните две бригади. Да, материално си стъпих на краката, макар и временно, защото недоимъкът ми трябваше да се компенсира особено вкъщи - малък ремонт, домакински уреди от първа необходимост (майка ми и баща ми перяха на ръка повече от 10 години, защото си спомням, че просто една стара пералня се бе развалила тогава, а ние живеем буквално ден за ден и нищо никога не можахме да отделим. ) Тогава лятото се хващах на земеделска работа на полето, и там парите не бяха много, но като трябваше да изляза някъде, не се притеснявах, че няма да мога да си платя автобуса. Но да се върна на основния ми личен проблем - момичетата. Нямам лоши отношения към тях, винаги съм ги уважавал за това, че са жени, не си позволявам неприлични подмятания и унижения спрямо тях. Но това явно не е достатъчно. Всяка, която ме е отрязвала ми казва "Ще си намериш по-добра от мен, не се притеснявай. Заслужаваш. " И така вече доста време. Брех, мама му стара, не смея да кажа на приятелите си дори като излизам с момиче, защото е ясно, че няма да го бъде и после само ще ме бъзикат. И гледам ги, всички около мен си имат, някои живеят на семейни начала, щастливи са. И аз се радвам, наистина ми е хубаво да знам, че ако не аз, то поне хората, които уважавам са добре. Но буквално със всяка нощ започвам да усещам как ме обгръщат суицидни мисли. Сутрин да няма на кого да кажеш "Добру утро", вечер да няма на кого да пожелаеш и да целунеш за "Лека нощ. " Седя си сам в стаята в общежитието и така си ми тече живота. Добре де, излизам, и то доста често даже. Но в повечето случаи сам. А ако не сам, то пия. Да, това ми е другия проблем, който се задълбочава със всеки месец - пиенето. сега от бригадите имам малко пари, но усещам как ги давам за пиене. Дори на последната бригада за първи път пробвах наркотици. Лошото е, че ми харесва ефекта, който ми доставят, не на следващия ден. Но все пак ме караха да избягам от реалността поне за няколко часа. Тук, в България не употребявам, но пък алкохола е в големи количества. Дори сам пия. Лошото е, че това наистина ме удовлетворява. Нямам конкретен въпрос за съвет какво да правя. Скоро се прибирам в родния град за постоянно, ще работя наравно с циганите и така, всичко ще е по старому. Болно ми е от това, че съм сам. В момента пак пробвам да станат нещата с едно момиче, не очаквам чудеса (прекалено много житейски опит имам вече), но не се отказвам. Да видим има ли на какво отгоре. Искам просто да си имам момиче, да можем да се изнесем където и да е и да живеем двамата на квартира. Ще си работим, ще ги свържем някак двата края. Писна ми от самота и аз съм човек. Направо ме хваща срам от баба ми, която е на преклонна възраст, но винаги като се чуем ме пита как съм с момичетата. И аз какво да правя, лъжа я.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 3 месеца hash: 98af3809e4

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Хем хубава, пък и хем да ти свързва двата края? А ти какво можеш да й предложиш, пари нямаш, ти хубав ли си, след като не можеш да се ”прежалиш” с грозна?

 

...

преди: 5 години, 3 месеца hash: c739d410ee

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   От написаното личи, че не си лош мъж (на 25 не се имаш вече за момче, нали :) ) Но, уви, в днешно време добротата не е достатъчна. Мисля, че жените и момичетата, с които общуваш "надушват" някои твои комплекси, или притеснение, неувереност заради социалното ти положение "беден", както ти се нарече. Но! Също така описа, че си висок здрав мъж, почти завършил студент, което значи, че си способен да смениш скоро средата, работата си, да добиеш самочувствие. Жените харесват увереността. Действията на мъжете. Да виждат мъжка сила в тях, да виждат как мъжът се бори, за да почувстват сигурност в него. Само едно нещо ми направи лошо впечатление, каза, че всички жени на 100% били еднакви. Опитай се да промениш (доколкото можеш) нагласите и мислите си, защото иначе няма да се получат нещата, има и свестни, сериозни и хубави момичета, които просто не са чак толкова забележими. И ти ще срещнеш подходящата за теб. Вярвай в това! Вярвай повече в себе си! И късмет. The Little Donut

 

...

преди: 5 години, 3 месеца hash: a034731776

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Здравей приятелю, Аз имам няколко неща да ти кажа 1. Това че си беден не е срамно изобщо - аз съм долу горе колкото теб и винаги съм бил беден. Положението винаги е било като твоето - родителите ми цял живот заеми връщат, а не да заделят. Е като завърших гимназия започнах работа и сег мога да кажа че се справям добре, взимам голяма заплата за професията и града. Също съм студент(задочно), сам си плащам ученето и това не ме притеснява изобщо. 2. Много важен А мен въпрос--защо учиш редовно? И друг въпрос - защо учиш 5 години след като ще се връщаш да работиш наравно с циганите? 3. Остави тия работи с наркотиците и алкохола това го правят слабите хора.. Ти слаб ли си? 4. За момичетата съм в същото положение там нямам какво да кажа "

 

...

горе^

преди: 5 години, 3 месеца hash: 5b1ae33bac

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Не мога да ти чета дългата история до края, но и от пет реда личи. Слушай ме сега: Демонстрираш сериозни комплекси, много ниско самочувствие и отчаяние. Хората бягат като дявол от тамян от отчаяни хора. Освен това си супер консервативен.... алкохолици са, ама само в твоите очи. Почни с това да си оправиш самочувствието. Не ти е такава съдбата, всеки, който се държи така, постига горе долу същото.

 

...

преди: 5 години, 3 месеца hash: 3f42321618

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Пич, вземи се в ръце и зарежи пиенето, наркотици и други подобни. На 25 си и сега му е времето да работиш и да се развиваш. Особено днес има работа всякаква. Да, няма да тънеш в лукс, но ще можеш да си поемеш елементарните неща. Има много по-страшни неща от това, че нямаш приятелка. Здрав и прав си, това е много по-важно. Аз съм минал по твоя път с тази разлика, че не успях да отида на бригада в щатите, понеже нямаше кой да ми даде пари. Когато човек обаче е дисциплиниран и целенасочен, нещата се получават. Трудих се здраво и Господ ми помогна да постигна неща, за които дори не бях си мечтал. Също като теб нямах приятелка и това ми тежеше, но от опит ти казвам, че не е хубаво човек да се потапя в сивота и да не оценява това, което има. Аз стигнах до там, че дори след като започнах да изкарвам много добри пари, не бях в състояние да се зарадвам на нищо. До толкова бях потънал в тъмнина и сивота, че всичко ми беше еднообразно, безинтересно, празно и т. н. Благодарен съм на Господ, че много добре ми показа какво имам, какво винаги съм имал и че нямам право да се оплаквам, ама изобщо! От тогава сякаш живея нов живот, сякаш се събудих от дълъг кошмар. В момента също нямам приятелка, но знам, че това е просто временно и всичко ще си дойде на мястото. Наслаждавам се на живота и съм благодарен за всичко.

 

...