 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Защо Тръпката И изчезна.
преди: 5 години, 2 месеца, прочетена 1709 пъти
Добър Ден, Казвам се Боян на 20 години съм и искам да споделя нашата история със моята приятелка, но вече не сме заедно.
Така нашата връзка беше страхотна поне за мен не знам дали за нея е била съвършена или не ама само едно Знам.
4 години и 5 месеца продължи докато един ден аз не я скъсах трябваше да ходим на кънки със нашата компания и точно преди да тръгнем тя ми се развика пред всички и то много жестоко и аз реших че няма да ходя с тях и те тръгнаха на там но преди това те трябваше да вземат една приятелка по път, аз отидох при тях седях 10 мин. пред тях докато тя се осъзнае да се качи при мен.
И така приятелката ни слезна и най-после тръгнахме към кънките аз си возих приятелката и още един приятел на задната седалка,
потеглихме и нещо пак се започна темата с карането от само себе си
не знам какво се случваше но знам че ми беше много гадно че се карахме, но малко преди да стигнем кънките вече в колата беше хаос аз и виках тя ми викаше беше много гадно и аз и казах като стигнахме аз съм до тук с това писна ми слизай от колата и скъсахме и аз си тръгнах цяла нощ не се прибрах карах като идиот, правех простотий защото знаех че голяма част от сърцето ми липсва (половинката ми).
На следващия ден аз я потърсих и тя ми каза искам време добре дадох и време, тя замина за село си аз продължавах да и пиша да и званя но нищо отказах се знаех че като тя е готова да ми звънне или да ми пише чаках опорито със дни чаках и се надявах да е взела правилното решение и да ме зарадва.
От както аз я скъсах нямаше и нощ да съм спокоен или да не рева но знаех знаех че всичко ще се оправи както и на нея бях казвал мисли позитивно.
Един ден аз реших да и звънна не можах да издържа без да я чуя как е добре ли е, и аз и звъннах чухме се каза ми че е добре и тя ми каза аз реших какво искам.
Аз и отвърнах мисля че най-добре ще е да се видим и да поговорим лично, но аз исках да чуя отговора вече бях толкова сигурен че щеше да ме зарадва и да ми каже да искам да съм с теб обичам те съжалявам.
Но за нещастие не беше такъв отговорът, отговорът беше аз помислих и мисля че най-добре ще е да си останем приятели аз откачих защото вие знаете толкова дълга връзка да сте имали и после да не можеш да си я гушнеш като преди да знаеш че не можеш да я целунеш и най-вече да знаеш че вече никой не седи до теб.
Аз и отказах да бъдем приятели първоначално.
Но след това нямаше иначе как да се видим и реших да пробвам
и аз я заведох на местото където се запознахме много се радвах че се виждаме или че излизаме седяхме на една пейка ядохме царевица след царевица разбрах че и тя си има сериозни проблеми вкъщи но аз и отвърнах ако имаш нужда от помощ на среща съм дори ако имаш нужда от пари и каквото и да е знай аз ще съм зад теб.
След време да кажем седмица две реших да я потърся отново и аз и бях направил един много ценен албум с наши снимки, под всяка снимка си пишеше къде сме били колко съм те обичал и така,
но към албума вървеше едно специално писмо което аз написах за нея седял съм с нощи късал съм хвърлял съм и така докато стане незабравимо.
Но забравих да кажа че тя ми беше казала че ще е по добре да мине време за да се видим пак.
Аз реших една вечер към 22:00 да мина не знаех дали е в тях за
това качих се до етажа и се спрях пред входната и врата звъннах оставих плика пред вратата скрих се на стълбите и изчаках някой да го вземе след време се отвори и тя си беше в тях и взе плика аз много се зарадвах.
И вече реших да слизам на долу по стълбите стигнах до долу много се зарадвах какво и подарих.
След време с нея се видяхме но бяхме с компанията и решихме да го говорим като сме на саме но тя като ме видя така ме гушна че аз се разтопих буквално и си мислех че вече съм си я върнал но не не беше така.
Другите си тръгнаха и трябваше да я закарам и нея във тях аз я попитам има ли начин да ми дадеш втори шанс нали знам направих грешка и то голяма извиних и се казах и че я обичам много и че си я обичам повече от всичко и не мога без нея но тя пак ми отвърна не знам трябва ми време или моят отговор не съм го променила аз я питах няма ли някакъв начин да направя всичко не зависимо какво е то за да си те върна тя не ми каза нищо реших да си тръгна.
След няколко тежки дни наближи 8-ми март и реших много да я зарадвам тъкмо ми бяха превели заплатата и отидох до jumbo и и взех буквално най-голямото мече дори по голямо о нея тръгнах си от jumbo слощих мечо на предна дясна седалка и реших че не само мечето ще и взема, запътих се към най-близкия магазин за цветя взех и възможно най-големия букет сложих го при мечето
и реших да и купя голяма кутия бонбони.
След това стигнах пред тях звъннах и казах може ли да слезнеш за малко, тя ми отговори да ще слезна.
Аз много се зарадвах и реших да я изчакам на пейката пред входа,
тя слезна, казах и може ли да дойдеш с мен до колата,
тя дойде казах и честит празник обичам те.
Но за съжаление не реагира както аз очаквах, нали видя ги харесаха и усмихна се за кратко нямам си представа защо беше така но аз пак независимо как е реагирала аз пак исках да съм си с нея.
После тя ме помоли да се разходим пак до цветарски магазин за да вземе и на прекрасната и майка едно цвете.
Разглеждахме тя постоянно ме питаше кое да вземе,
аз и казах че и на мен ми беше много труден избора защото на света по хубаво цвете от приятелката ми няма.
Взехме и цвете и продължихме към тях пеша оставихме цветето.
След няколко дни реших да отида у тях на именния и ден за да я видя да си поговорим на спокойствие ни да си викаме ни нищо просто исках да и дам едно скромно подаръче от мен, от едната страна беше нашата дата (23. 09. 14) а от другата Обичам те любов моя.
Най-много ме зарадва че отново и видях красивата усмивка на мойта прекрасна принцеса и това ме размекна защото това не беше някаква случайна или просто ей така това беше мойта 24 каратова усмивка.
След като я питах как си ти и всичко друго говорихме около един час, след това и зададох 2 въпроса ще ми дадеш ли втори шанс и какво лошо ти направих да бягаш от мен и да искаш да сме само приятели.
И реших вече да си тръгвам толкова лошо ми стана че си тръгвах за винаги че щях да припадна.
Исках едно последно гуш да ми даде за сбогом тя ми го даде идвамата се разтопихме в прегръдките си и на мен почваха да ми омекват краката да ми се виееше свят и тя ме дръпна обратно във тях заключи вратата и ми каза ще си тръгнеш докато не се оправиш но аз казах защо като не ме искаш и не можеш да кажеш найсина какво искаш ме държите насила.
Седях сигурно 20 минути пред вратата без ключове и не ме пускаха от притеснение молих им се пуснете ме, накрая ме пуснаха и от събрания гняв който за цялото това време дето ме разиграваха ми дойде в повече и блъснах със всичка сила едно голямо и дебело стъкло като ме пуснаха и слезнах при колата ми взех мокри кърпи почнах да си увивам ръката в тях но кръвта не спираше, облегнах се на колата ми опънах си краката напред и почнах да крещя, какво направих аз до къде стигнах аз да блъскам и защо позволих да ти изчезне тръпката как успях до там да стигна.
След това най-доброто ми приятелче дойде и ме помоли с да тръгна с него към пирогов добре че го послушах защото се стигна до операция.
Вкараха ме в операционната зала почнаха да ме промиват да ме дупчат и да ме шият.
Много време се питах до там ли трябваше да се стигне саслужаваше ли си, надявах се да я видя след като излезна след операцията да е там да си я гушна и да си я целуна, но за залост нея я нямаше.
До ден днешен все се питам дали има още шанс пак да си я върна обратно защото нали знаете ако обичаш някой бори се така все едно умираш.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 2 месеца hash: 41ee6d49e8 |
|
1. Любовта си е отишла.
Успокой се и чакай истинската, супругата ти, с която ще свиете семейно гнездо.
Повярвай, 99% от хората не се женят за "голямата любов". Светът не свършва, живота продължава.
Живей дълго и се радвай на малките неща - на птичките, на тревичките, на слънчицето, на облаците.
Бъди здрав!!!!!
|
| преди: 5 години, 2 месеца hash: e35c9d118d |
|
2. Изключително тъжно е, личи си, че се обичате, макар и да не сте заедно, опитай се да си я върнеш, намери някакъв контакт с нея, недей да изпускаш това момиче, и двамата сте направили грешки, но в този живот кой не прави? Нали така? Има още надежда и то не малко. Късмет ти желая!
|
| преди: 5 години, 2 месеца hash: 27fc794373 |
|
3. Ако историята ти е истинска, то ти имаш нужда от лечение. Пишеш като някой манияк, остави момичето да си живее живота.
|
| преди: 5 години, 2 месеца hash: 249f324110 |
|
4. Поведението ти е "зряло" точно колкото и правописа. Съжалявам, че ще трябва да ти го кажа по този начин, но е за твое добро. Остави момичето на мира и поработи сериозно над себе си. Много пропуски в съзряването правят впечатление на първо четене: " Така нашата връзка беше страхотна поне за мен не знам дали за нея е била съвършена или не ама само едно Знам. 4 години и 5 месеца продължи докато един ден аз не я скъсах" Значи за теб нещата са били ОК, а за нея "не знаеш" /не те е интересувало/ и е продължило да не те интересува близо 5 години докато не си я "скъсал" И от там на сетне продължава: "аз така...","аз се чувствам...","исках това","исках онова" "аз""аз""аз".. Пич, и тя к'во - на челна стойка ли да ти застане ?! Че дори си трошил прозорци и си се тръшкал като някой 4 годишен сополанко, на който не искат да му купят сладолед. Прочети си писанията като страничен наблюдател ако можеш, и може би отговорите сами ще ти изплуват. 5 години те е търпяло момичето и те е чакало да пораснеш. Не съм привърженик на времената в които израснах аз, но имаше една институция "казарма", която повлияваше много добре на случаи като твоя. Тъкмо си на подходящата възраст, а с този правопис веднага биха ти връчили лопатата. Всичко това не го пиша с лоши чувства, не ме разбирай погрешно. Просто е време да осъзнаеш, че никой в този свят и самия свят не ти е длъжен с нищо. Порасни !
|
| преди: 5 години, 2 месеца hash: 85146c7b02 |
|
5. Копеле, ти си зловещо неграмотен, бе човек. Какво ли писмо си и писал, стоя и се чудя...
|
...
| преди: 5 години, 2 месеца hash: 3a81698809 |
|
6. До №5 Абе и ти едни запетаи ги нямаш за нищо, но както и да е...
Надявам се такива форумни тролове като теб , които няма какво да кажат и пишат само, за да обидят някой скоро да не бъдат допускани да коментират. Авторе, мога само да то кажа, че когато един човек не иска да е с тебе просто няма смисъл да се бориш за него. Просто ще събираш излишни нерви още определено време и пак ще си тръгнеш по своя път. Няма смисъл, тръгнете по своите пътища, и ако е възможно бъдете приятели, ако ли пък не просто се поздравявайте, ако се засечете. Не е нормално да си обичал толкова един човек, и като се видите да се обръщате на другата страна. Поне аз така разбирам нещата.
|
| преди: 5 години, 2 месеца hash: 6e470b7b56 |
|
7. Разбирам, че си млад и трудно се владееш, но според мен трябва да спреш да се лигавиш. За мен цялата тази история е изпълнена с хаос, драми, сополи, рев и сълзи и аз изобщо не съм убеден, че си струва да преживяваш тези сцени дори и после да се съберете.
|
| преди: 5 години, 2 месеца hash: 36243ba92a |
|
8. От двама влюбени винаги единият обича повече, съответно и страда повече. Другият понякога просто се оставя да го обичат. Но рано или късно липсата на взаимност проличава. Връзките, както и всичко останало все някога свършват. Тогава не ни остава нищо друго освен да продължим напред. Един от житейските уроци, с които израстваме. Стойността на нещо, което сме имали, разбираме едва след като го загубим, преживели сме го всички. Знам, че това няма да те успокои, но никой не би могъл да ти помогне в случая. Има една мисъл- ако много обичаш някого, пусни го, ако е твой ще се върне при теб. Ако тя не иска да е с теб, не можеш да направиш нищо. Просто запази достойнството си, преодолей болката и продължи. Надявам се, че си научил нещо от случилото се - да се владееш по-добре и да внимаваш да не нараняваш хората, които обичаш. Успех!
|
| преди: 5 години, 2 месеца hash: 41ee6d49e8 |
|
9. Казарма за вас, само казарма!!!!
По 3 години! Да ви обучават, като спецназовци!!!
Едно време, такива неща не съществуваха в речника на младежите, смятаха се за позорни.
Искам гуш, искам си те, омекнаха ми краката и ми прилоша... Боже, спаси България.
|
| преди: 5 години, 2 месеца hash: 8087fcd171 |
|
10. Колеги може да ме псувате че съм неграмотен ама аз съм със гипс и едва едва пиша с лявата ръка мерси предварително.
|
...
| преди: 5 години, 2 месеца hash: 8087fcd171 |
|
11. Колеги псувате ме че съм неграмотен ок но помислете със гипс съм и едвам пиша мерси предварително.
|
| преди: 5 години, 2 месеца hash: 06723fe57a |
|
12. Братле, в същата ситуация бях до преди час, та, има надежда, не се предавай!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
