Споделена история от Любов и изневяра |
Разделих се с приятелката ми, и преодолях страхът си.
преди: 5 години, 1 месец, прочетена 1057 пъти
Добър ден или добър вечер.
Така да започно с това, че преди време бях писал в този сайт за едно момиче в което бях влюбен, но тя не ми обръщаше никакво внимание. Както и да е, когато спрях да се "занимавам" и да си губя време с човек за който емоциите бяха "филми", почнах да обръщам внимание на себе си, бях уникално щастлив, правих какво пожелая имах много свободно време за мен, и излизахме повече с приятели. Тук идва момента да кажа, че се запознах с няколко нови човека, покрай един приятел. Едно от момичетата с които се запознах беше харесало този мой приятел, няма да давам истински имена, например Георги. Така тя не знам дали беше влюбена в него, но със сигурност знам, че го харесваше много. Той не знаеше какво да прави, харесваше я, но в същото време не искаше да бъде с нея, защото по моите наблюдения го е било страх, че пак е щяло да му се падне някоя извинявам се за израза "развратница". Аз му казвах, че няма да съжалява ако тръгне с нея, защото вече я познавах от две седмици и от това което виждах беше наистина уникално момиче, супер свястно и много добро. Те все още не беше сигурен какво да прави, но все пак една вечер бяхме се събрали и той я вдигна и си я взе. И до колкото разбрах са се взели. На следващата сутрин са се разделили заради него, понеже го е страх. Не след дълго тя му се разсърди заради това което направи, и аз просто му казах да и се извини, защото поне това заслужава. Продължихме да излизаме с това момиче в една компания в продължение на месец, докато не разбрах от моите приятели, че тя ме харесва. Почуствах се много странно, защото не се беше случвало от доста време някой да ме хареса, така в продължение на няколко дена не знаех как и какво да направя. Защото не бях имал приятелка до сега. В началото си казах, че не знам какво да направя, защото колкото и пъти да съм харесвал някой, всеки път са ме рязали. Тя показваше, че ме харесва. Докато един ден не бяхме в една кола, бяхме седнали на задната седалка, и докато един приятел караше колата тя каза, че и се спинка. И ми легна с скута. Стана ми много сладко, почуствах се много добре, и исках да направя нещо, но в същото време не знаех какво. И просто и хванах ръката, тя е хвана, стисна я леко, и я дръпна към себе си. Може да прозвучи детско, но като човек без опит в тая сфера, ми стана много топло и приятно. След може би една седмица тръгнахме, реших да направя нещо, в началото си казвах, добре защо пък да не пробвам, какво ще загубя, и какво ще стане ако пробвам. Имайте на предвид, че аз бях на 17 ( вече на 18 ), а тя на 15. И тръгнахме всичко вървеше много добре, уникално, даже бих казал като в приказките, не се карахме, всички вървеше по мед и масло. Ние тръгнахме Декември миналата 2018г, и след малко ще обясня защо го споменавам. До преди 2 седмици всичко беше 6. Но изведнъж почна да се държи малко по студено, по като отдръпнато, мислех си, че аз съм направил нещо. Защото когато се накланях да я целувам, тя се дърпаше, обикновено преди го правеше да ме дразни, но след това ми даваше целувка, но не и сега, не ме прегръща;е толкова, да не кажа изобщо. И аз почнах да се страхувам, да не би са и изстинали чувствата към мен, защо се държи така странно. Беше ме страх да не я загуби, беше ме страх адски много. Тя започна да забелязва, че съм по тъжен, по тревожен. И преди 3 дена и казах, че наистина се страхувам да не я загубя, искам я в живота си. И тогава разбрах колко силна е тя в същност, тя беше преживявала неща къде къде по тежки от мен, с две думи ми обясни как стоят нещата при една раздяла. Добре приех го, или поне така си мислех аз, вечерта понеже бях останал да спя в тях, си легнах с сълзи. Никога не ме е било срам да плача пред човек които обичам, да си показвам емоциите. На следващия ден я изпратих до спирката на автобуса ня който щеше да се качва, и дори не ми каза чао, тогава получих нещо като параноя, какво става с нас и тн. Беше 1 април. Бях си вкъщи докато един приятел не каза, че е бил пред вратата ми да му дам вода, защото щяхме да излизаме. Отварям врата и я гледам нея, с цялата и красота, с една очарователна усмивка ми казва " Здравей ", това ми направи деня, тогава разбрах колко е силна една усмивка. Дойдоха в къщи, и след време трябваше да излизаме защото тя трябваше да се прибира. Обичах я адски много, бях готов на всичко само и само тя да е добре да е щастлива, весела и да е добре. До вчера 2 април. Писа ми, че спешно трябва да говорим за нещо, а мен ме беше страх от това, че ще ми каже, че иска да се разделим, както и да е. Отидох при нея да говорим, и учудващо не ми беше тъжно, бях адски весел и щастлив дори и да не бяхме заедно. Говорихме каквото говорихме и се разделихме, обаче странното е, че аз не я чувствам като приятел, а като сестра. Излязохме с приятели и бяхме щастливи, държахме се все едно сме заедно, което ме обърка. Отидохме в тях да гледаме филм, и тя легна в мен, беше си вдигнала ръката върху гърдите ми и аз я хванах. И тогава се обърках още повече в какви отношения сме, не бях сигурен какво става. На следващата сутрин и писах какво става, все още ли сме заедно, тя отговори, че не сме, изясниха ми се нещата. Като цяло това е исках просто да споделя през какви минах, не че е нещо много велико и трудно, просто съм много емоционален и както тя казва сигурно съм по емоционален и от нея. Така за нашата раздяла причината е, че на нея и идваше в повече нещата които и се случваха, с всичко. Аз просто искам тя да е щастлива, и ако раздялата щя е накара да е по добре, тогава няма да ми е толкова, тя не ми е изневерявала нито пък аз, и двамата си имахме доверие, вярвахме един на друг, обичахме се. Сега вместо гадже си имам сестричка :). Само ще трябва да свикна пак с факта, че няма да мога да я целувам, прегръщам и да и казвам, че я обичам. Просто не можех да си я представя с друг и това ми беше най-големия страх.
Като цяло е това, ако има някой който да ми е прочел целия този роман, бих се радвал да чуя някакво мнение, ако съм пропуснал нещо ще го добавя като коментар.
Благодаря Ви, за вниманието!
|
