 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Как да й отворя очите и да й покажа, че е в грешка??
преди: 5 години, 1 месец, прочетена 1715 пъти
Здравейте :)
Момче, 17 годишен; досега без приятелка.
От около 3 години се познавам с едно момиче по-голямо от мен с година и 6 месеца. По стечение на обстоятелствата и двамата станахме по-близки един към друг. На кратко казано - знам доста за нея, тя знае доста за мен (аз споделям повече, но тя е по-отворена книга за четене от мен самия).
За нея - тя не допуска много хора близко до себе си (общителна е, просто е сложна личност), тоест - тя трябва да бъде впечатлена. "Вярва" в "розовия свят" и в "еднорози" или поне се опитва да вярва в това (най-вероятно е вид защитна реакция от света).
За нея съм доста добър приятел, който й е важен, но в същото време съм такъв човек, който я държи на тръпка (почти всичко може да очаква от мен - идеи, държание, мислене, всякакви глупости)
Тя си има "сериозен приятел" от 3 години. С него обаче са в "разклатени" отношения и тя не е щастлива.
Предистория:
Преди аз исках да прекратим приятелството си, защото я харесвам и вътрешно се измъчвам, докато съм с нея. Явно за късмет не го направих. Не исках да я наранявам, докато й изслушвах проблемите, защото знаех, че е по-слаба и супер ранима, което пък ни направи по-близки...
Онзи ден се случи да си пишем глупости и пак да я питам защо въобще е с приятеля си като може да е с някого, на когото му пука за нея (естествено, в разговора споменах себе си). Последва друг разговор, в който й казах защо не бих се пробвал да съм с други момичета (не ме впечатляват, а да си с някого само за да си с някого и разбира се за физиологичните си нужди, е адски жалко).
Случи се, че след това й признах чувствата си, защо точно съм ги криел и защо въобще не смятах да се пробвам с нея (за да не загуби приятел). Сякаш почувствах, че леко съм я спечелил - благодари ми за всичко, което съм направил, и че съм жертвал себе си (имам чувството, че досега никой друг не е правел това за нея). От любопитство я попитах дали бихме могли да имаме връзка в бъдеще, а отговорът й беше "нищо чудно".
Поговорихме още малко и разбрах нещо друго, което тя не е казвала - надява се да остане с приятеля си и с него да създаде семейство, защото това ще е нейното доказателство, че съществува този "розов свят". Съмнявам се, че ще успее, защото от това, което ми е споделила, той я е наранил много и то не веднъж, както и "ще трябва да събере счупените пърченца от сърцето ми, при това с пинсета" - нейни думи.
Не я съдя, но зная, че това нейно мислене ще й донесе много бели на главата - тя вярва в този свят, който не е хубав, а твърде, прекалено перфектен, без белези от грешки. Осъзнавам, че ако продължи така, дори и да успее с това, което иска, накрая ще й дойде твърде в повече и ще се съжалява и самообвинява...
Аз не искам тя да напуска приятеля си, а да осъзнае, че нейния инат е нелеп и самите й действия нищо не доказват. Да разбере, че светът не е "розов", но може да е хубав/интересен/забавен... Чак след това да отсъди дали ще е с приятеля си или не, дали цялото това си заслужава, макар и връзката й да я изтощава и само тя да проявява усилия.
Миналата година те се бяха разделили за малко, когато едно момче, занимаващо се с наркотици, й беше замаяло главата (наложи се да ги наблюдавам, докато са заедно, за да не й направи нещо, което беше доста възможно). За късмет тя се върна при сегашния си приятел, с когото явно имат сходни отношения като преди (пфф, лично това ме радва, че не е с другото момче).
Тъй като я познавам, зная, че ако се разделят, тя може да изпадне в леко отчаяние и да се хване с първия срещнал я, което не бих допуснал в никакъв случай - има доста момчета, които я искат за секс (да я използват).
Въпросът ми към вас е - как да й отворя очите и да й покажа, че всичко това е леко измито, че това, в което вярва, ако не го промени, ще я съсипе?
Как, ако го напусне, да й покажа, че трябва да прекара време със себе си (да разбере, че нейната единствена компания е най-важната, а не толкова компанията на другите хора)?
Приятелите и "приятелите" й са й казвали, че това не е добре за нея, но само до тук. Аз наистина искам да й помогна.
Как да направя това? Ако се справя, може би чак тогава ще мисля за връзка с нея, но засега...
Да кажа, ако въобще има значение - тя е работохолик и главно се стреми към своето самоусъвършенстване, а аз съм се запътил към "self employment-та". Тоест - от части и двамата се допълваме взаимно.
Благодаря ви на всички за отделеното време и съветите :)
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 1 месец hash: bee54cee49 |
|
1. Животът ще отвори и нейните очи и твоите, както е отворил и нашите, на по-големите от вас. Най- добре е да не се месиш в чуждия живот, любови, интереси и пр. Това, че някой ти има доверие и ти споделя не значи, че ти трябва да се ангажираш да му редиш неговия живот така, както ти си мислиш, че трябва да бъде. Което е добро за един, за друг не е чак толкова. Момичето засега ходи с друг, каквито и да са им отношенията, те засягат САМО тях. Ако ТЯ те поиска за гадже, ще ти даде да разбереш. Жените са тези, които избират с кой мъж да спят, да имат семейство, дете и т.н. в крайна сметка. Може, ако се раздели с него да поиска друг - нейно право е. Теб никой не те е назначил нито за неин настойник, пазител, ментор или каквото се сетиш друго. Другите момчета искали секс, че то всеки мъж това иска, ти да не би да я искаш заради характера и успеха и в училище? Нагонът е в основата на отношенията между половете, но ти не можеш да диктуваш нейния избор. Може да си казваш мнението, да дадеш съвет и помощ, ако ти го искат, но дотам.
|
| преди: 5 години, 1 месец hash: 13854be7bc |
|
2. Ох, толкова си влюбен, че чак я обичаш. Защото повечето хора са егоистични, а ти не искаш на всяка цена тя да се раздели с приятеля си и да е с теб, а просто искаш най-доброто за нея. Браво, момче! Добър човек си.
Проблемът е, че има голям риск завинаги да си останеш приятелят, на чието рамо тя може да се облегне и да поплаче. И дотам. А през това време кой ще слуша за твоите емоции и проблеми - ние в чата? Или някое момиче, което пък е влюбено в теб? Аз мисля, че ще си подхождате, възрастта не е проблем също. Проблемът е, че тя трябва да те види в ролята на мъж, не само на приятелско рамо. Това не означава да спреш да я изслушваш, а просто да започнеш да се опитваш да я зарадваш и по друг начин...
Ако остане сама, при първа възможност я изведи някъде на среща, ама без да го наричаш така. Без крайности и големи признания, може да пиете по бира и да позяпате звездите в някое паркче... няма значение. И просто се дръж като към момиче, в което си влюбен, а не като към приятелка. Може да я прегърнеш леко, знам ли... Тя все ще усети промяната.
Ако след това не реши, че иска да опита с теб, явно ще оставате приятели и това е...
|
| преди: 5 години, 1 месец hash: a97cb7f801 |
|
3. Приятелю!
Много нещо си изписал, и мога да ти отговоря на всичките въпроси. Животът си е твой, и можеш да го правиш каквото решиш.
Питай патило а не старило.
Та аз съм мъж на 40 години с 5 годишен син с аутизъм, и някакво подобие на жена по- голяма от мен с 1 година. Много пъти съм бил в подобна ситуация като твоята. Докато не станах на 25 години и започнах да въздишам за живота на семейните двойки които се разхождаха хванати за ръка, усмихнати и децата им бягаха около тях. Постепенно това ми стана мечта и фикс идея. Имах много връзки. Но след година характерите ни се разминаваха страшно много. Падах. Ставах. Отчайвах се. Стигнах до едно нервно състояние което си личеше. Тогава един мой приятел /35 годишен/ след инсулт, остана почти сляп, ме хвана за гърлото и ми каза:
Ако искаш да станеш като мен- продължавай с нервите.
Уплаших се от инсулт. Пооспокоих се. Започнах да се държа като зомби. Стигнах другата крайност. Тих, спокоен, нищо не можеше да ме подразни. Бях започнал работа при едно семейство. Бях на 23-24 години. След година дъщеря им започна да ги посещава редовно. В момента в който я видях, откачих по нея. Постепенно се сближихме и започнахме да си изливаме душите един на друг. Тя имаше две деца и много не успешни връзки. 15 години аз не събрах смелост да и призная чувствата си. Залъгвах се с други жени. Не се получаваше. Мислите ми бяха винаги към шефската дъщеря. Докато един ден не ми каза, че е бременна от сегашния си приятел. Всичко ми се срина пред очите. Не се хранех, не спях. Но успях да се изправя. И така продължавахме с разговорите си. Отказах се от нея. Стисках зъби и мълчах. Разбрах, че така няма да съм щастлив и да постигна мечтата си за семейство и дете. Опитах две-три връзки. Не ми се получаваше. Накрая реших за последно да опитам. Запознах се с "уруспията"! Всичко вървеше точно. След 6-я месец на връзката, седнахме на една маса и и свалих картите. Казах и: Това съм аз. Имам ; това и това, искам от теб да останем така и така и най- вече умирам за мое дете. Искаш ли да останем заедно или да не си губим времето?
Остана! Остана и след три месеца беше бременна. Като разбра, това "животно" превъртя или показа същноста си. Съана сприхава, заядлива, злобна, постоянно търсеща скандали. За нея аз съм бил келеш. Тя била по голяма. Знаела кое се яде и кое лети. Сби се с майка ми. Скандалите и крясъците и станаха ежедневие. Боли ме душата приятелю! Боли ме, че това дете получи психоза от държанието на изродската си майка! Както и да го докажа в съда, винаги майките взимат превес в подобно дело. Тя не знае в кой свят живее. Всичко за нея е розово и идва от горе. Както имах спокойни нерви и не можеше да ги разбуташ с топ, тази "жена" ми разказа играта! Изгубих желание да се прибирам в собствения си дом! Не можах за 6 години да и обясня, че живее и греши по собствени правила. За толкова години веднъж не чух: Да сбърках. Или да прав си. Ходил съм болен и със счупен крак да работя, за да донеса нещо в къщи да се нахранят. И знаеш ли какво получих в замяна? Скандали! Майка и ми плащала сметките! Защото за нищо не ставам. Дори за пистолет и куршум не мога да заделя. А времето което загубих да въздишам по щерката на шефа и загубените връзки заради тази ми прищявка, няма как да го върна. По някога ние трябва сами да прекратим това, но на мен ми загуби 15 години. Накрая я намразих. Намразих я за да спра да въздишам по нея. Показах и го. Започнах да се държа гадно с нея. И успях да я отдалеча от мен. Нямаше кой да ми каже да го направя по рано. Най-вероятно нямаше да съм в това положение.
Не прави моите грешки. На 40 съм и не ми се живее повече. Ако си заслужаваше твоята изгора, сама щеше да те потърси.
Успех!
|
| преди: 5 години, 1 месец hash: 5a63aea824 |
|
4. Ако тя беше моя приятелка, щях да ѝ кажа, че розовият свят съществува, но той не се изгражда със сиви хора. Възможно е да намериш половинка и всичко да е повече от прекрасно, а любовта никога да не свършва. Възможно е да се будиш всяка сутрин с усмивка и да живееш спокойно, защото се чувстваш уверен и си намерил своя вътрешен баланс. Аз също вярвам в щастието, вярвам и в идеалите. Ако има много черни истории, то има и много розови. Никой не знае каква ще бъде неговата история, но всеки може поне да вярва в положителното. Кажи ѝ просто, че розовият свят не включва нещастната връзка, която тя крепи с години. Че розовият свят не включва първото момче (наркоман!?), което ѝ обърне внимание. Че тя трябва да създаде розов свят и да го пази, но не и да изгражда нещо прекрасно с хора, които не я карат да се чувства прекрасно.
|
| преди: 5 години, 1 месец hash: 868068c865 |
|
5. Авторе
Сега като съвсем зряла жена ще ти го кажа така
Това да мислиш че една жена си я прочел толкова добре тебе те вкарва в такава голяма заблуда,че сам си играеш със собствения ти филм
Първо че самия ти си незрял за да го кажеш,второ че изобщо не подозираш жените какви маски си слагат и че доста пъти в живота нарочно играят такова поведение например,но ти като непрочетен даже не се и замисляш над тази възможност,нали
Второ аз самата имам една такава приятелка,която напълно умишлено играе ролята на жертва във всяка ситуация,никога не поема отговорност за собствените си действия и избори в живота,сама се хвърля на неподходящите за нея мъже,после света и крив и тя е жертва.Просто цялата й идея за тези глупости е да прави напук на себе си и на всичко живо около нея до точката на кипене-ето такава е моята приятелка.Която за разлика от теб обаче на мойте зрели години никога не съм се изразила за нея,че е прочетена книга.Така че вземи авторе узрей преди да използваш глупави изрази,защото нещата както ги описваш са че ти си този,които се върти около "прочетената",не тя около теб :)
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
