Не мога да повярвам че лека полека се превръщам в голяма предателка!
преди: 5 години, 1 месец, прочетена 1012 пъти
Имам 2 най-добри приятелки. Едната е от фейсбук. От една чат група която беше пълна с непознати съвсем "случайно" се запознахме. Първо в тази група една от класа ми без да иска ме добави но после тя се махна и аз просто бях заинтересована в чата им понеже нямам приятели и никъде не се вписвам и живота ми е скучен. Това момиче много пишеше в тази група и характерът и почна да ме кефи. Ще я нарека Симона. Почнах и аз да пиша в тази група. Лъгах много защото живота ми е жалък и щяха като класа ми да си помислят, че съм загубенячка каквато съм. По едно време Симона почна много да ме пита какво правя и как съм в групата. Един ден тя ми прати покана и я приех. Така започна всичко. Писахме си много. Годината в която се запознахме беше 2015 почти 2016. По едно време стана спор в групата, и двете я напуснахме. Ние се разбираме много добре и никога не сме се карали. До 2018 се лъгахме взаимно без да осъзнаваме, но един ден ми писна и и казах всичко, след това и тя ми каза всичко за което ме е лъгала. Не и се сърдих защото аз за всичко я лъгах, а тя за малко неща. От 2018 си я водя като моя най-добра приятелка и тя така прави, защото няма най-добра приятелка. Симона всяка година лятото идва в града ми, защото нейни много близки роднини живеят там и само 1 път годишно са в България и не могат да отидат в града на Симона. Със Симона имаме 1 година разлика, защото тя е по-малка от мен.



Миналата година се разхождах с другата ми най-добра приятелка, която ще нарека Ивайла. Ивайла няма представа за това че си пиша с непозната и ако знае ще каже на нашите, а те ми забраняват да си пиша с непознати. Не един път като са ме питали коя е тази Симона и аз ги лъжа че е една приятелка на Ивайла. Не един път съм се опитвала да свърша нещата със Симона, защото се чувствах виновна че лъжа. Не успях и не съжалявам. Аз достатъчно добре познавам Симона и даже на видео чат сме си говорили и съм остановила че не е някаква убийца, престъпница или наркоманка. Със Ивайла често спорим заради различията ни, докато със Симона какво да кажа. С нея сме толкова еднакви, харесваме еднакви неща, мислим доста често еднакво и даже и двете сме зодия козирог имаме и малко различия. С Ивайла нямам нищо общо, само това че сме на едни и същи години. Като съм сама с Ивайла тя много ми говори, но ако съм с Ивайла и нейна група тя постоянно ме игнорира, дори и да не е групичка. Ако е 1 човек пак с него говори много повече, а аз рядко. По едно време забеляза че ме забрави и даже го каза, но след това пак ме забрави. С нея съм споделяла почти всичко, но вече имам чувството че я отблъсквам от себе си. Като ме извика да излезем понякога и казвам не защото не ми се излиза. Понякога си мисля че ако беше Симона на нейно място бих казала да. Ивайла е добра приятелка, но почнах да крия много от нея. Нашите ми казват да и нямам доверие защото с уговорките не е никак сериозна, отлага ги с минути или изобщо за друг ден. Нашите викат че ако те бяха на мое място щяха да се сърдят и да не излизат с нея много време. Аз не съм отлагала никога и нашите ми казват да отлагам, за да се почувства и тя зле, ама аз не съм го правила още, но ще го направя.

Симона каза, че и тази година ще идва и че ще иска да се запознаем. Предните години като е идвала в града ми не съм я виждала и не исках защото я лъгах за всичко до 2018. Лъгах я че съм 45кг, а аз съм 25/30кг повече и съм ниска, а и казах че съм 1. 74см., всъщност съм 1. 56см.. Тази година чакам да стане юли месец и да се запознаем, защото ако се запознаем ще станем най-добри приятелки и на живо. Понеже и казвах за най-добрата ми приятелка всичко което го пише тук не искам да се познават, защото знам ли я Симона, може да каже всичко което съм и казала на тях и накрая ще се прецакам. Със Симона си имаме и телефонните номера и тя често ми звъни като родителите и са на работа, е и когато и моите родители са на работа, защото знаят че имам 1 приятелка и ще се чудят с кой говоря. Понякога отказвам да си говоря с Ивайла само защото говоря със Симона. Симона винаги повече ме разбира, а Ивайла се чуди защо съм толкова тъпа. Нямам приятели заради срамежливостта ми и винаги мога да съм отворена в социалните мрежи, а на живо някой да ми каже че съм простачка и мога да се разрева. Винаги като ме обидят си седя тихо и засрамено гледам надолу. Става ми гадно при мисълта да говоря с хора, дори с най-добрата ми приятелка понякога заради тайните ми. Днес Ивайла писа че ще ми се обади и ми стана тъпо и хич не исках да говоря с нея. Не знам защо вече не искам Ивайла да ми е най-добра приятелка. Нищо не ми я направила и аз я отблъсквам. Преди 1 месец ми се сърдеше че цял месец само тя ми е писала първа, но като аз и пиша първа понякога хич не отговаря, тя като ми пише аз и отговарям. Един ден събудих се щастлива и си легнах плачейки, че Ивайла ми се сърди защото не и пиша. Виках си "Как може аз на Симона да пиша всеки ден през час, а на най-добрата ми приятелка хич да не и пиша". От този ден нататък аз дори без желание през 2/3 дни пиша на Ивайла.



От всичко това искам да ми отговорите на въпросите. Защо вече не искам да съм приятелка с Ивайла имайки напредвид че нищо не ми е направила? Защо се привързах към Симона имайки напредвид че съм я виждала само 1 път без да се запознаем на живо? Може и да не съм го написала но и Симона мисли че някак си Ивайла не е добра приятелка. Вярно ли е? Също и знам че с Ивайла няма да сме приятелки след като навърши 18 защото се маха от България и аз ще си остана, защото не искам да се махам. Защо Ивайла няма да ми липсва? Наистина ли се превърнах в предателка? Кажете ми че полудявам и си го изкарвам на нашите.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 1 месец hash: 0b1333f84c

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Не искаш да си приятелка с Ивайла, защото отношението ѝ към теб не е толкова приятелско, колкото ти се иска и го осъзнаваш. Един приятел, който си струва, няма да ти обяснява, че си тъпа и няма да нарушава уговорки непрестанно. Така е в живота, разбери, че всеки е имал и такива хора до себе си. Привидно приятели, но всъщност от тях усещаш лек студ, леко лошо отношение и не можеш да им се довериш напълно. Вярвай на интуицията си. Ивайла, поне според мен, не е твоя човек. Колкото до Симона, защо родителите ти да ти се карат? Виждала си това момиче на живо, макар и тогава да не сте говорили. Знаеш, че тя е истинска, а не е фалшив профил. Говориш с нея, пишете си, приятелки сте. Няма такова нещо като приятел в интернет... човек или ти е приятел, или не е. Родителите ти не искат да си пишеш с непознати, но това момиче отдавна не е непознат. Аз се запознах с моя добра приятелка през 2012 година. Видяхме се 2-3 години по-късно. Сега сме съквартирантки. В началото не бях казала на родителите ми, но после се случи така, че дори и те се запознаха с нея и нямаха нищо против. Тези неща вече нямат никакво значение. Отпусни се малко и не мисли за глупости. Няма лошо, че имаш приятелка от друг град, с която просто можете да се виждате много рядко. Все пак ти знаеш, че тя е реален човек, виждала си я, разбирате се. Какво лошо има?

 

...

преди: 5 години, 28 дни hash: 8fd981c3bf

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   От авторката: явно наистина не сме приятелки с Ивайла. Видях и друга история от миналия месец, на момиче което също си е мислело така като мен, ама тя е по-добре от мен защото има 2 най-добри приятелки на живо и сигурно и двете са по-добри от Ивайла. След някоя друга година ще кажа на нашите за приятелството ни със Симона, ама няма да им кажа за това, че сме си писали във фейсбук преди да се запознаем.

 

...