Какво се случва в живота ми?
преди: 5 години, 19 дни, прочетена 888 пъти
Здравейте! Ще съм много благодарна ако историята ми се публикува. Това ще е най-странното нещо, което някога си чел, но и най-интересното, обещавам. Живея в София и съм на 20 години - момиче. Последните години от живота ми някъде се загубих и не мога да се открия, нещо се случи. Нека се върнем малко назад. Когато бях на 17 години се запознах с едно момиче, което ме караше да се чувствам прекрасно. След известно време аз се влюбих в нея, да, в момичето. Проблема беше, че тя е от Шумен това са близо 450 км. Видяхме се, харесахме се, бяхме заедно. Виждахме се тя идваше, аз ходех. После обаче стана голям проблем в тях, тъй като баба и разбра за нас и категорично и забрани да ходи в София (разбираемо е знам аз също го разбирам), от тогава се крием като мишки, тя казва че сме разделени, а не сме. Обещаваше ми как ще живеем заедно, как ще направи всичко възможно и колко много ме обича. Аз се заблуждавах и си давах всички пари за да ходя при нея и следователно да спя на хотел. Имах проблеми с нашите, че си давам парите за Шумен, но аз продължавах да го правя. Те знаеха за нея, но аз не бях като нея и никога не съм била. Аз заявих че съм с нея доколкото тя не го направи, тя крие. Живях така много време ще излъжа точно колко но има месеци, може би година. После завършихме по едно и също време и се наложи да работим. Казах и да дойде в София, тъй като аз в Шумен... какво ще правя? Казах и да си намерим квартира и че ще се справим. Мрънкаше нещо там, па после се разбрахме да ходим заедно на морето да работим. Толкова много го чаках само и само да съм с нея 3 месеца. В последният момент тя ми каза, че се отказва заради баба си.
Много плаках. Приех го. Отидох сама. Върнах се в София и продължих да бутам и да драпам да съм с нея. Мина много време аз ходех, тя си стоеше там, аз работех и давах пари за Шумен и това беше. На всичко отгоре с времето започна да се държи сопнато и накрая поиска раздяла, тъй като не издържала на това да ходя и да си давам парите. Разделихме се, па после се събирахме много много такива периоди имаше. После исках да отида и да сложа край но в очите. Отидох и не можах, скарахме се и стана голям цирк пред баба и. Много ревахме и двете. После си тръгнах и мина месец никога не бяхме спирали контакт за толкова време. Тогава отидох и се татуирах с безкрайност (тя също има направи го преди мен), бях сигурна че е краят. Но тя пак ми писа... Пак се обичахме. Това кога ще спре? Нямам силата да го спра. Какво значение има че е момиче, когато кара сърцето ми да трепери по този начин? Как е възможно човек да те притежава толкова много?
Аз съм силна момиче и не се поддавам на емоции наистина хора, но това момиче... промии ми мозъка. Какво се случи? !? Нямах силата да кажа не. Накрая се стегнах и отидох в Шумен за последен път. Прекарах 5 дни там, за да имам време с нея. Прекарахме така, сякаш никога не сме се разделяли. Смееше се, всичко беше прекрасно. И тогава осъзнах, че ако не живеем заедно никога няма да е същото каквото е на живо. Когато си тръгнах винаги ставаше лошата, затворената, наранената, а когато съм там беше толкова щастлива. На 5 тия ден и казах че съм тук за да сложа края наистина без скандали и без проблеми като големи хора и че няма да я блокирам, но ако се опита да се свърже с мен ще го направя. Казах и че така е по-добре да за нея. Много плака, аз също. Взех решението да я оставя защото виждам, че няма силата да бъде с момиче. Няма силата да бъде с мен. Искам да е щастлива казах го и на нея. Това се случи на 10 април 2019. Днес е 3 май не сме писали, не сме се чували, не сме обсъждали, но ето тук идва и голям проблем следи ми профила знам го влиза на линия в скайп макар че се разбрахме да не го правим ( там си пишем буквално само аз и тя) бяхме се разбрали без блокиране, но извън линия, а дори и на линия да е на отпочиващ, за да не разбираме кой е на линия. Уви, влиза. На всичко отгоре ми пише горе в полето за статуси. И най-лошото, най-лошото е... че отговарям и аз в полето. Всеки си казвам откажи се, откажи се ама нещо ме тегли натам и виждам че нея също но нито тя знае какво е, нито аз. Животът ми е толкова променен откакто завърших училище, не се чувствам на себе си. Изнесох се, живея сама. Работя. Кога бяхме деца, кога се случи всичко това. Много е тежко, много. Последните години за мен бяха абсурдни. Загубих много хора, загубих кучето си, починаха хора които обичах много и на 18 научих по брутален начин че съм осиновена от майка ми. Благодарна съм, но беше шок, още е. Не знам как да постъпвам вече. Не се разбирам и със семейството си затова се изнесох, не ми достигат пари.... а аз, аз мисля само за нея или за глупости като едно детенце точно... например за татуси мисля, за куче, за всякакви глупости но не и за важните неща. Осъзнавам колко е важно да порасна, но от друга страна искам да съм малко дете. Не знам дали ще ми повярвате но пиша всичко това и плача. Тук всичко е анонимно и затова пиша тук, аз никога няма да имам тази възможност да покажа слабост пред другите винаги е било така. Понякога се смея на нищото и плача че животът ми е толкова променен, че тя се промени, че всички се променят накрая.... И че винаги съм изоставена. Обичам и моментите в които хората ми казват че съм луда, защото знам, че не съм. Чакам с нетърпение този момент, в който ще откача напълно и ще съм напълно луда, ама там е проблема... аз съм прекалено нормална. Осъзнавам всичко, а няма как да го поправя. Няма с кого да споделя.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 15 дни hash: bb9b3789b7

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Ама ти си си мъничка още, на 20 години все пак. Нормално е да ти е голям хаос, и аз бях така тогава. Сега съм вече на 30 и пак съм влюбена в супер добра приятелка и пак проблеми, несигурност, и пак ме интересуват партита и концерти, вместо да събирам кинти за апартамент например... Какво да ти кажа, такъв е животът. Гледай по-ведро на нещата, ще срещнеш нов човек (може и да се изненадаш сама от себе си)...

 

...

преди: 5 години, 15 дни hash: 6a9e052482

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Нищо не можеш да направиш по въпроса, че тя няма смелост нито да признае за теб, нито да се пренесе при теб. Ти си постъпила правилно, казала си всичко точно и ясно. Доста дълго си се занимавала, честно казано, но... чувства са. Не можеш да си спреш ей така. Трудно е, но щом тя не иска да се бори - ти не можеш да направиш повече.

 

...

преди: 5 години, 13 дни hash: cee71478ec

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Всички си оставаме едни големи деца. Когато бях на 10 години си мислих, че възрастните са много по-различни от мен, а 20-годишните са вече готови за сватба и деца. Приятелите ми започнаха да създават семейства на 20-22 години, а аз в същия момент не можех да си избера хубав омекотител и си мислих основно за пране, животни, концерти, учене, любов. Изобщо не беше отдавна, едва преди няколко години. Ти си нормална. Всеки минава през този период на осъзнаване, че вече е пълнолетен и отговорен. Междувременно мисли за глупости. Ама, той и баща ми, който е на 50 години си мисли за глупости редовно. Любовта не е глупост, тя ти топли сърцето и ти дава смисъл сутрин. Не се тревожи, ще се влюбваш и разлюбваш още много пъти, като всеки ще е толкова прекрасен. Изживяла си твоята първа любов и си взела разумно решение, силна си. Приятелката ти не е била дорасла за подобна връзка, нямала е нужната смелост и готовност. Тя се влияе от мнението на баба си, страхува се да прави крачки към теб, пасивна е във всеки смисъл на думата. Вероятно и сама не може да приеме, че си е паднала по момиче. Сигурно в главата ѝ се блъска онази мисъл, че е влюбена в теб, но иска един ден да роди дете и да има семейство. Роднините ѝ не я подкрепят, настройват я против любовта ви, сигурно не вярват в чувствата ѝ, а това е много потискащо за млад човек. Тя е в ситуация, в която не може да се откаже от теб, но и не може да бъде с теб. Ти си го осъзнала и си постъпила смело като си я оставила. Сега спри комуникацията, остави я малко да обмисли случилото се. Ти на нейно място вече щеше да си си дала последните пари, за да пропътуваш 400 километра и да я видиш за час. Неин ред е да положи усилие. Ако не го стори, значи наистина не готова да те обича. Взела си правилното решение. Не може само ти да дърпаш напред. Дори да беше отишла да живееш в Шумен, вие пак щяхте да се криете и да "крадете" време, защото приятелката ти не е готова да се опълчи на роднините си. Разбирам я, млада е и не се чувства готова да се отдели и да изяви себе си, но ти си на друг етап. Гледате в различни посоки. Може пък да ви е писано и да се съберете, ако ще и след 10 години. Не спирай да вярваш, че нещата ще се подреждат по правилния начин за теб.

 

...

горе^