Споделена история от Любов и изневяра |
Един човек а всъщност?? Нищоо
преди: 4 години, 10 месеца, прочетена 886 пъти
Здравейте хора първо не че се оправдавам, ортографията ми (правописът) може да ми е зле, тъй като съм живял много време зад граница - така че ще помоля без гадни коментари от типа на, няма ко да го чета etc. Etc. Подминете историята ми и до там.
Та първо Добър вечер от мен самата история е много дълга, така че ще ви спестя много от детайлите. Резюмето е следното живях 9 години зад граница, голяма грешка.... имал съм няколко връзки там не съм типичния мачо мен, винаги съм имал както всеки себеоважаващ се мъж.... така наречените принципи.
Тежко детство тежък живот едно друго м.... та му, все пак живота трябва да се живее, та преди известно време 2, 3 години се запознах с едно момиче, беше страхотна визия говор но плиткоумна и нямаше и все още няма лично мнение или характер.
Та от самото начало нещо куцаше мацката, поради многото наркотици говоря за екстазита и всякави синтетични, прахообразни неща мозъка и влизаше в некви параной.
Започна да ми изневерява и то с 4 човека за няколко месеца, това са тия който знам, а за остатъка само бог знае, както и да е когато разбрах за тия неща естествено че спрях контакт и самата "мацкаа" така да я наречем не намираше по Добър от мен. Винаги се връщаше - не спираше да ме търси, тъкмо завързвах нещо ново и бам тя пише и разваля работите. Така че бях много сърдит и убиден, заради всичките лъжи който ми беше казала, един ден бях претърпял катастрофа и влезнах в кома за 4 дни.... естествено когато излязох от нея първото нещо което направих беше, да потърся телефона си за да видя какво се случва с нея... Оправданието и беше "емии търсих работа за сестра ми " опознавах нови хора... та в края на краищата не е търсила никаква работа а просто си е познавала там некви пичове, и момата естествено нямаше нищо табу за нея можеше дс си говори с непознати за сексуалния си живот И за нейните преживявания ей така... Не съм никой да я съдя ноникога не съм и изневерявал или каквото и да е там. Та дойдох миналата година точно днес става една година.... Тя също се прибра беше ми са натресла на сила в нас, почивка едно друго хайде си казах няма да си играя с нея все пак всичко се връща рано или късно. Влюбих се бях забравил за миналото и защото няма хубаво и нормално минало, забравих че преди мен са я пипали повече от 500 човека, забравих че когато се запознахме ме отврати с думите ще ме целуваш ли ако знаеш че в устата ми са с... толкова много хора, не знам какво просто се случи. Бях забравил че се е хвалила на много хора за нейните "тройки четворки " двойни пенетрации и такива тем подобни. Не я плюя аз съм си сам виновен. Отделно колко от мъжкото си достойнство преглътнах за да бъда с нея, подигравки от сорта на " колко и беше тарифата " подигравки от сорта бе тя са такова за кристали едно време и други такива. Разказваше за сексуалния си живот все едно нищо ей така, все едно " ем нищо днес излязах пих кафе и така нататък" Не знам какво ми се случи точно от такъв тип хора съм бягал цял живот, а такова момиче точно се влюбих и взех за жена.... Не знам но много хора се опитваха да ни разделят а тя беше сляпа, най добрата и приятелка на която " мацката " ми изтряска гаджето и което е много силна постъпка и какви ли не още преди да се запознаем но.... действията говорят сами по себе си. Бях сляп не виждах всичко лошо а гледах само доброто което даже не е, относително спрямо лошото... Едва некви 20 процента, винаги съм бил до нея естествено в добрите и лоши моменти, много бях спрял да и вярвам защото не веднъж съм я хващал в лъжа и.... какво ли не.
Не съм и проверявал социалните мрежи... Един ден бях видял че е пратила голи снимки ма непознат но, тя се оправда не не е нищо сериозно и останах шашнат но, тогава естествено бяхме само приятели имах шанса да бъда с някое добро момиче и разбрано но, сам избрах да бъда с този изгнил човек, самата мацка не е доста голяма на възраст но си мислих че поне ще го има в главата.
Та минах проблеми с техните едно друго, техните ме приеха все едно са ме познавали от сто години не знаех не ми се стори нормално но след това разбрах, те си знаеха стоката..
Та тя си замина август началото не искаше но трябваше.
Замина си карахме се, оставяше ме оправяхме се като цяло токсична връзка.
Един ден искаше да си идва и трябваше да и пратя пари, направих всичко възможно за да успея намерих парите, но тя ме блокира и до там.
Бях се побъркал - тотално не знаех имах чуството че ще лудна от тогава нешо се беше счупило в мен.
Бях пробвал да я забравя но не успявах имах две кандидатки, хубави моми хаха но аз търсих онова ку... ото в тях, не го намерих сравнявах я с тях но.... Чуствах празнота. Не исках да чувам за друга, та направих всичко възможно оправихме се не беше същото, то май никога не е било същото.... Една красива лъжа, оправихме се и мен ме беше страх да я изгубя, бях загубил вече 80 % от себе си...
Един ден ми каза ела тук при мен за да започнем на ново, бях дръпнал кредит защото по семейни причини една от мойте роднини беше ми продала, къщурката тук в българия и да си живееш по квартирите не е работа.
Та ми трябваха пари приблизително 6 хиляди за да успея да, си взема къщурка.
Бях заделил некви 1000 лева, също дръпнах кредит други 5 бона за къщата но реших, да пробвам късмета си все пак обичах я.... Не си представях живота без нея.. Бях на кръстопът, както тя самата беше казвала била ма кръстопът, майка си не може да остави това онова.... Майка си живее с някакъв чужденец яко си го муфти ама, това не е мой проблем.
Та аз направих грешка оставих единствения си родител сама в България, и заминах нищо не се получи там живеех по пансиони хотели, като цяло лудница нищо позитивно не изкарах освен хубавите моменти с нея.
Чудех се едно време как можа да, избяга два пъти за да прави глупости... а това пе искаше толкова много да създадем семейство и че ми наби тоз тъпия филм в главата не можа да, се надъха меко казано.
Прибрах се след известно време там, да бях намерил работа но аз нямах познати, от фамилията и сестра и имаше познати но не ми удариха едно рамо за квартира, а просто ме хулиха и плюеха, не знам защо и как имаха нещо против мен.
Дойдох си за родината и съм стоял една седмица, може би 10 дни, тя се прибра искаше пари за път пратих и както и да е дойде си, беше зарязала там училище чуствах се ужасно....
Но щом тя пожела зарадвах се, заживяхме щастливо... донякъде не беше в добри взаимоотношения с майка си но нищо тя казваше че като има мен, не и трябва нищо друго....
Живяхме доста отивахме на гости при техните, живее на 30 километра, посещаваме ги доста често. Един ден отидохме при вуйчо и и бяхме седнали да пием, изпихме по нещо но тя не спираше да зяпа там някакъв, ще се изядът много св ядосах.... болно ми стана как може да ме тъпче още така въпреки всичко наистина заслужавах ли го?? Май да....
Поскарахме се и естествено тя излезе права, исках просто да я направя щастлива, не исках да бъда един от многото който са я били, все пак ченето и щракаше понякога... беше в връзка с някакъв една година от страх според нейни думи систематично бой и така нататък.
Оправихме се остана рана една от многото но, бях затворил очи както за всичко така у за това.
Тя забременя работих мизерна работа и исках да, се кача на кораб за да мога да оправя всичко.... Не в пусках да работи у дома, не си знаеше домакинската работа.... Не ми беше сготвила един път дрехите ми мухлясаха абе, кат цяло ужас.
Но бях на принципа не съм си взел слугиня а жена все пак...
Та чакахме бебче второ подред, първото го хвърли след кавга беше гледала домашни начини....
Чакахме бебето бяхме стресирани не я виня, един ден майка и сестта и разбраха че ще чакаме бебе, изведнъж от някъде сестра и писа че идвала за българия с годеника си.
Годеника и нищо че ме мразеше без да ме познава и е плюл беше готин човек, но рогоносец също както мацката ми каза будала... Евентуално бях същият, та момичето ми така да го наречем въпреки че никога не е била моя, тя един ден получи съобщение че идват за българия и че сестта и ще бъде с новото си гадже " демек тъпкач " Годеника нищо неподозиращ човек с който тя е била 3 години.... си замина за родния град и я остави тук на автогарата.
Дойде новият и и я прибра от там тръгна всичко....
"Мойта " се промени коренно спря да ме търси пише и всичко както подобава, бях на работа.... пишеш ми ти пишеш с някоя зарибяваш ги не знам какво....
Стоя там 6 дни и реши да се прибира, беше И натоварено аз събирах пари не ми бяха платили още.... мамка му... чуствах се ужасно но я чаках та на 6тия ден, направих грешка една позната с която бях в контакт доста време и ме я познавам лично, ми писа нищо особено, разказах и какво се случва, но бях пратил там Без да искам - пълен глупак съм... бях пратил скрииншот к не видях но бях изтрил чата, и така сам си вкарах автогол.
Защо изтрих чата? Еми беше ми писнало да и св доказвам, че имам само очи за нея че тя беше най хубавото нещо за мен... но уви поскарахме се, излъгах че не я познавам и т. н може би това е било грешката ми не знам.
Реши са след няколко дни под напрежението там, на техните отиде и хвърли бебока, прати ми снимка на бебока в корема и такива тем подобни.... даваше ми информация бях с вързани ръце.... ужасно беше всичко.
Помъчих се да се свържа с баща и, получих заплахи не че ме беше страх, но видях че няма смисъл тя св беше отказала от мен много пъти, а аз... никога не се правя на жертва естествено че не съм.
Борих се с всички сили но не успях...
Беше ме почернила пред техните все пак някой трябва да има виновен, имал съм любовница и така нататък... издебна един от дните когато бях на доктор скапах се физически и психически, наложи се защото не бях се хранил близо 10 дни само вода и цигари та, дойдоха за багажа и беше ми върнаша пръстена и телефона но нито мен ме нямаше нито майка ми, беше у дома само племеницата ми, не можах да изясня много меща знам много биха казали стегни се едно друго, може би сте прави ама нямам сили. И така започнаха се мъките не знам какво се случи но изведнъж, всичко потръгна назад, бяха ме изгонили от работа.... Не можех да я върша добре, свързах се с един мой батко който живее в същия град, където и тя зад граница става въпрос, бях съкрушен и той реши да ми удари едно рамо за да отида.
Започнах да събирам пари но уви объркаха се едни документи, и всичко пак отново, та бях малко по зает и не мислих много за това с нея докато не оставах сам у дома си.
Бях прерязал вените си не виждах смисъл, отчаянието беше взело връх.... Не беше решение но не мислих в онзи момент, така.
Та бях се пооправил в един даден момент и ТЯ св беше свързала, с братовчедка ми и разпитвала за мен, бил съм и липсвал това онова следяла ми фейсбука, не знам как блокирал съм я.... Не ми излиза от ума неподходящия човек който, знаех че ще ме нарани и предаде, а дадох всичко което можах.... Не е много но е всичко което имах душевно и материално.
Естествено чуствам св ужасно, не я плюя... обичам я понякога тайно се надявам да, не е хвърлила бебока защото твърдеше и св биеше в гърдите, казвайки "с теб без теб, аз няма да го убия " ще го изгледам ".
Бях луднал тотално изкрейзъл хаха, загубих много от приятелите ми, който в тежък момент щяха да бъдат там, относително както аз съм бил но не очаквах нищо от тях.
Очаквах от нея поне малко покритие на празните думи и обещания.
Извинявам се за неправописа за пунктуацията, ортографията и такива тем подобни, знам че може да кажете мекушав съм, може би е така но винаги съм гледал доброто в хората, лошото сами го показват.
Не мога да я забравя.... убиващо е чувството да повярваш и да те предадат, след като се оставихме разбрах много за лъжите и
Неща елементарни, лъжи като цяло за който сме говорили и карали и не кълнения и какво ли не, а излязоха вярни.
Та нека ме плюят не ми пука, съвестта ми е чиста както тя, техните, даже и годеника на приятеля и.
Та хора защо въпреки всичко това, чуствам ужасна празнота и пустош?
Защо продължавам да я мисля всяка секунда, даже всяка стотна, не виждам лошото което е сторила.... Не виждам лъжите, изневерите, и такива тем подобни. Имаше много недостатъци но въпреки всичко я обожавах, даже когато ме остави и поддържахме контакт я умолявах да не го хвърля а да ми го изроди и аз да си г гледам, също когато ме плюеше и ме караше да се чуствам виновен, съгласявах се естествено, за да се върне.
Тя е отворила нова страница или направо нова книга, разбрах че се е върнала към стария си живот, тревички, кристали и безразборно... с дилърите и приятелите , знам че просто явно и е липсвал този начин на живот.
Искам да затворя очи и всичко да е, просто един лош сън, искам да ме бяха оценили на време....
Много сме говорили с нея над тая тема но уви, без никакъв прогрес, липсва ми тази лъжа в която живеех.
Имам коренна промяна, не съм това което бях.
Олекна ми до някъде когато споделих може да е резюме, има още много но няма смисъл, та сърдечно благодаря!!!!
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: c0b612fcdd |
|
1. Не знам дали си силен да изтърпиш всичко това, или си слабак да не си тръгнеш. И за себе си не го разбрах.
Ти добре осъзнаваш нещата, това е токсична връзка. Не можеш да я спасиш от нея самата. Аз 5 години се опитвах да спася един същия... И нищо - само назад и надолу. То единственото общо между нас беше, че и двамата обичаме него. Аз паднах в капана (и ти си там), да си мисля, че прекалено много съм вложила (предимно болка) и прекалено много сме преживяли, за да го оставя, за да се откажа от него. Обаче разбрах, че всички приказки за нормален живот и щастливо семейство са илюзия... И не, че не го искаше и той, просто веднъж намерил shortcut към щастието, все него търсеше. Нормалното му ставаше скучно и трудно и пак изчезваше. Както ти казваш "липсва й старият начин на живот". С дни съм се чудила, дали е жив. По тоя път на деградация, той изгуби силата да гради. Нямаше търпението и силата да си изградим щастието, избираше shortcuta към него. После смазан и депресиран от афтъра, имаше отчаиваща нужда някой да го обича такъв - грешен, слаб, счупен. И аз бях там, винаги на разположение. И пак всичко от началото, пак илюзии, нов филм (все същия, де), разделяме се, събираме се... 5 години. Той не повярва, че заслужава да бъде щастлив, не разбра, че е добър. И аз спрях да вярвам в него, но бях слаба - винаги се връщах назад. За да се махна, изгорих всички мостове. То аз не можех да се махна, трябваше да накарам него да се откаже от мен. Започнах да излизам с лекаря си, нормален човек, добър, безопасен. И да ти кажа, ми трябваше доста време да свикна с нормалното, с доброто, бях забравила, че една връзка може да не е токсична, че може да бъде нежна, спокойна. Дълго бях нащрек, не вярвах че е истина, че може някой да ме обича, без да ме наранява, че може да ми обещава и да си стой зад думите, че мога да усетя сигурност и мир. Вече имаме 2 деца, добре сме, щастливи сме, обичаме се. Още го мисля понякога онзи, какво щеше да бъде ако бях останала. Още питам добре ли е, жив ли е. Добре си е той, всичко си е същото, при него времето е спряло. Тежи ми понякога, като нещо недовършено, неизживяно, че не успях да го спася от него си. Но вече знам, че това е изгубена кауза.
И теб те съветвам същото. Не бъди силен да търпиш, бъди силен да продължиш напред и не поглеждай назад. Има любов, която някой ще ти даде и без да ти взима душичката, знам, че сега не вярваш, но има. Дано Бог да ти покаже.
|
|
