 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Обичах те!
преди: 4 години, 10 месеца, прочетена 2163 пъти
Хей...
Зная, че нещата се стекоха по наистина необичаен и гаден начин, но това е най-правилното нещо, което трябваше да стане. Всъщност, трябваше да се случи месеци по-рано, но все пак - по-добре късно, отколкото никога!
Зная, че между нас нещата в началото вървяха отлично, но накрая отношенията между двама ни отидоха в канавката. За това намирам грешка в теб, но и в мен. Разбирам, че сгреших с едно нещо и зная, че те предадох. Не очаквам прошка, въпреки факта, че аз страдах толкова време, заради теб!
Спомняш ли си, когато ние двамата станахме по-близки? Когато ти беше самичка и един дилър ти обръщаше внимание? Как ме беше извикала да съм при вас, докато се гушкате и говорите глупости, а ти бе в нетрезво състояние. Не знам дали знаеш, но тогава ти за първи път ме обиди...
Все пак, радвам се, че осъзна грешката си да излизаш с това момче. Но още не си се извинила за това, което ми каза тогава, едва ли и ще го направиш.
Спомняш ли си, че точно заради теб аз се присъединих към онзи клуб за писане? Защото искаше да ми помогнеш ли ми го показа? Знаеш ли, че там ние си станахме страшно близки, а аз се запознах с прекрасни хора?
А знаеш ли, че още откакто се запознахме всъщност усетих нещо различно в твоята личност? Нещо, което досега не съм виждал в другите момичета, които не могат да ме впечатлят или да ми дадат това, което ти можеше?
От 3-те години, в които се познаваме и от миналата година, откогато си станахме близки, аз се влюбих в теб чак преди 3 месеца? Не, аз те заобичах...
Ти пак се събра с бившия си приятел и започна да плачеш на рамото ми, защото той обръща внимание на другите, отколкото на теб? Едва ли знаеш, че докато ти плачеше, аз вътрешно се късах, защото исках да бъда с теб и защото исках да ти помогна, но помогна ли ти да възстановиш връзката си с него, аз няма да имам шанс с теб? Ти точно мен питаше как да го изненадаш за специфичен повод, знаейки, че аз те обичам и съм готов да ти помогна, но в същото време да страдам така...
Толкова пъти да излизаме заедно и винаги да говорим за едно и също, а ти да казваш, че чувствата ми ще отминат. Да ми казваш, че трябва да спра с това, но да не си унищожаваме приятелството, без да се опитваш да си дадеш сметка и да се опиташ да ме разбереш...
"Ще спреш да ме харесваш по някое време, аз не съм добра приятелка! " - отговаряше ми, без да си даваш сметка, че можеш да контролираш мозъка си, а не чувствата си!
Опитах се да те опозная повече. Да науча нещо специфично за теб. Донякъде успях - светът, в който точно ти вярваш, но знаеш, че не може да бъде истински, но продължаваш упорито да се бориш и да вярваш в него. Исках да бъда част от него! Да ми позволиш да вникна вътре в него и да го разбера! Аз вярвах в него, приятелят ти не, но ти бе резервирана и така не ми и позволи да го опозная.
Казваше, че много споделям, и че всъщност знаеш доста за мен. Но не е така. Така и не се опита вътрешно да ме докоснеш, да разбереш какъв човек съм, в какво точно вярвам, защо вярвам в него, защо съм станал такъв, какъвто съм сега. Знаеш нещата бегло, а това всеки може да го разбере... Всеки, който се опита...
Толкова пъти те наранявах, заради чувствата си, а ти така и не разбираше защо. Така и не осъзнаваше, че така наранявам и себе си, но същевременно е единственият начин, по който получавам вниманието ти, за което копнеех!
Ти ме научи да обичам безусловно! Да вярвам в невъзможното! Да помисля за идеи и неща, които досега не съм се сещал! Ти си първата, която повярва в мечтата ми, която се породи в мен от 4 годишна възраст и все още е главното нещо, към което се стремя! Научи ме да ценя! Научи ме на доста неща, които не съм знаел, и които родителите ми не успяха да ме научат!
Благодарен съм за това, винаги и ще бъда!
Покани ме да отидем на обмен заедно! Помогна ми да убедя родителите си да ме пуснат и те го направиха!
А там...
бях като непознат за теб!
Искаше да общуваме с други - добре! Не общувахме заедно!
Искаше да се запознаем с други хора - добре! Аз се запознах, а ти вися с българската групичка през цялото време, докато искаше да упражниш твоят английски!
И всичко, което искаше - изпълних го, и за какво!?
Разплака ме!
Защо се наложи там да годя самичък по улицата, разплакан, борейки се с емоциите си и чувствата си, докато ти се забавляваше повече с тези, с които си се запознала ден по-рано, отколкото с мен! Не, ти не искаше да се забавляваш с мен! Ти не искаше и едно как си да ми кажеш!
Чак, когато ме видя натъжен, чак тогава се сети за мен! А през другото време - не! Не съществувам.
Трябваше да говоря с двама/трима от групата, защото ми бе адски тежко емоционално и да им кажа, че смятам да разруша приятелството си с теб. Ти това го знаеше, но нямаше как да се допитам до теб, ти не искаше!
През цялото време ми бе зле, защото ти се забавляваше повече в другите, отколкото някога с мен, както и им даваше да те гушкат, а на мен не! Зле ми е, задето накрая ми се разсърди, че съм споделил емоции, свързани с теб на други, докато ти не искаше да оправим нещата. И това става за пореден път. Така на теб ти бе гадно, както и на мен.
Когато имах нужда от някого, а имах единствено теб... ти не бе до мен! Отряза ме, жестоко и си игра с чувствата ми за пореден път, а това боли. Много, много боли!
Да обичаш човек, от когото си научил толкова, адски много, който ти е помогнал, но в същото време духовно те е предал и съответно излъгал... Че ще бъдем заедно, нали, спомняш ли си кога точно ми каза това??
Лъжи! Думите ти са лъжи, те носят само болка и страдание, а не както бе някога - облекчение и удовлетворение!
Те нищо не значат! А действия от теб, няма!
Заряза ме, след като направих всичко за теб, а ти нямаше и доблестта да дойдеш на 18-тия ми рожден ден!? Нито пък да ми се обадиш и да ме поздравиш за сертификата по английски, за който цяла година учех и работех и се притеснявах! Така ли, толкова ли ме уважаваш? Въобще, цениш ли ме?
Все още съм готов, ако някой те нападне, дори и с оръжие да е, да скоча и да те защитя, готов съм, ако трябва и в 3 сутринта да е, дори и изпит да имам на сутринта, да дойда при теб и да те успокоя, да те гушка и утеша!
Ти никога няма да направиш това, познавам те!
Няма и да се опиташ да ме опознаеш и наистина, истински да ме разбереш? Знаеш ли, че ти си единствената, която не ме нарича с пълно име и знаеш ли, че ти си единственият човек, когото аз не наричам също с пълно име?? Знаеш ли, дори и толкова дребно нещо, колко много означава за мен!
Аз те защитавах от всеки, който кажеше нещо лошо за теб, дори и от родителите си, а ти ме нараняваше...
Искам да ти благодаря, за всичко! За това, на което ме научи, за всичкото време, през което ме правеше щастлив, за това, че така безмилостно и жестоко ме предаде!
Съмнявам се, че ще се видим или чуем пак - ти отиваш в университет, а аз имам още една година, кой знае дотогава какво ще стане.
Не виждам смисъл да запазвам приятелство като нашето, след като и двамата се нараняваме! Но пак бих ти дал шанс, ако започнеш да даваш от себе си за мен, колкото и аз за теб!
Винаги ще те обичам и знай, че не съм страдал, когато приятелството ни се разруши! Недей да страдаш и ти!
А това колко много ме накара да страдам, докато общувахме - простено ти е!
Сбогом, ### :)
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 4183b84523 |
|
1. Ще те оцени, точно в момента, в който ти я заровиш в миналото си. Точно тогава, когато разбереш, че това е една ученическа любов и се преживява и забравя. Тя обаче ще среща само лоши момчета, ще ги обича и ще проси вниманието им, но няма да го получава. Ето в тези моменти ще се сеща точно за теб, но тогава всичко ще е изгубено. Ще търси твоето внимание в другите и ще обвинява тях, че не са като теб. Малка е още, не и се сърди като порасне ще го разбере. Само моля те не се превръщай в женомразец. Ще срещнеш жена, която ще е изстрадала и ще те оцени. Дай и шанс обичай я. Няма такова нещо като единствена любов. Ние я правим такава, защото не е споделена. Изживей си мъката и си гледай живота, без да бързаш и да си поставяш граници. Та ти си дете още случва се на всеки. На мен по няколко пъти, и отново и отново, защото аз бях като твоята приятелка не оцених доброто точно на вашите години бяхме айде малко по- големи. Той даваше всичко за мен, а аз не го виждах. Сега аз давам всичко, но мен не ме виждат. Знам, че не помага в твоя случай, но такива сме хората мазохисти или садисти. Горе главата, ще се оправят нещата!
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: e1ba72cad9 |
|
2. АХ, любов! Тази история ме докосна по някакъв начин направо в душата.
Време, Авторе. Трябва ти време. Това е единственото, което ще те излекува, ако тя не те обича.
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 97c340cff7 |
|
3. Така ли се сбогуваш с човек, който обичаш?
Глупаво е.
Не се прави така.
Потърси я.
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 97c340cff7 |
|
4. Пишеш тук, вместо да я потърсиш.
Нямаш смелостта да говориш с нея очи е очи.
Има ли нещо мъжко в теб изобщо?
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 24ffa0c326 |
|
5. И за какво е цялото мрънкане? Бутал си се там, където не си желан. Разбирам да сте имали връзка, разбирам да те е въртяла и лъгала. Не, някакво "приятелство" и то насилено, със съвсем други цели поддържано. Не знам вие в такива отношения дето сте как го виждате, но отстрани е пределно ясно, че няма как една жена да хареса такава лепка.
|
...
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 8264b6be89 |
|
6. Нормален феномен. Кофти, но с времето се преживява.
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 8fa38668a4 |
|
7. Момче, насила хубост не става. Млад си още. Давай нататък, след някоя и друга година ще се чудиш на акъла си сега. Живота е циничен и едва си започнал да усещаш това. Успех.
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 22676a4d55 |
|
8. От автора:
Благодаря за коментарите, оценявам отделеното от вас време да напишете нещо, относно историята ми.
До №1:
Предполагам си права, няма да стана женомразец и никъде не съм казвал, че е ученическа любов. Та ние в училище почти не се виждахме, а на други места.
Със сигурност няма да е и последната, просто зная, че тя ме е научила на много неща, съответно това винаги ще има специално място за мен и съответно ще ме топли :)
А относно жените и любовта - прекалено надценено е всичко, поне според мен. Може да срещна човек, който да дава за мен повече, отколкото да иска в замяна, но в момента за мен какво значение има. Дали ще стана женомразец - нямам представа, но се надявам не.
До №2:
Ммм, да, но хората са казали - The thing that kills me makes me feel alive - тази поговорка е много вярна ;)
До №3 и №4:
Опитах се да я потърся да се сбогуваме, но тя не иска въобще да говори с мен. Последното, което ме бе попитала, бе дали може да дойде с приятеля си на рождения ми ден, а аз й отказах, съответно... блокирала ме е навсякъде, а и не смятам, че заслужава сбогуване с нейното държание в този момент.
До №5:
Всъщност, точно тя ме потърси да й помагам, а аз първоначално си имах други цели. Щом се влюбих й предложих да не се срещаме, а тя не искаше това. Писахме си, повече аз на нея, но по едно време спрях. След около 2 седмици тя ме потърси, защото май й бе станало скучно, но да... никога не съм й бил лепка. Не знам дали някоя жена ще ме хареса, но ако вземе да не се случи, за някои работи в далечното бъдеще има котенце, кученце, както и проститутки ;)
До №6:
Ъхх, за съжаление се преживява, да. Свиква се с това да не вярваш на никого и никому да не искаш да се отдаваш, защото според мен е грешка. На това момиче никога не съм се отдавал напълно, защото още в началото видях, че не го е заслужавала толкова, така че.
До №7:
Едва ли ще се чудя на акъла си, но кой знае. Тя е в миналото, а нещата, които съм получил от нея, са в настоящето, в бъдещето, както и в мен. :)
Просто е ;)
А за живота, той е интересен. Ще ме предават, ще ми се подиграват, ще ме размазват, когато осъзнаеш, че това ще ти се случва почти постоянно, но не го приемаш от лошата, а от забавната страна - хей, не е толкова лошо :)
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 4f6b4ee42c |
|
9. Малък си още, нямаш опит. Трябва да се научиш да не си хвърляш чувствата по хора, които не го оценяват. И на мен на 17 и на 20 години ми смазаха сърцето, такива мовичета. Но ми мина. Научих се да си контролирам чувствата, да не ги пилея и така, докато срещнах правилната жена. Трябваше ни доста време и на двамата, докато допуснем другия до себе си, защото и тя беше преживяла същото. Но пък се получи много хубано.
И знаеш ли какво? На 36 отново се намери жена, която ми разби сърцето. Бях си забравил урока. Човек цял живот допуска грешки и се учи от тях. Важното е да гледа напред и да не живее в миналото
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 09774a4408 |
|
10. Авторе, това ме докосна ужасно много.. мисля че би било хубаво да напишеш това нещо на нея. И помни първата любов винаги ще ни остави една тръпка, но с времето ще мине и ще боли още по-малко! Трудно ти е, тъжно ти е, обичал си я със цялото си сърце, но понякога нещата не се получават така, както искаме. Запознавай се с други хора, бъди открит и съм сигурна, че ще се появи някоя, която ще забравиш въпросната. Бъди силен и не се отказвай. Успех!
|
...
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 9e7fd68276 |
|
11. Пич,
Мазохист ли си?!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
