Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Жена съм. Ами сигурно заради това, че не искат да се обясняват. Не искат сълзи, упреци, самосъжаление, не искат излишно протакване. Едно бившо гадже даже излезе на терасата да пуши, за да не си говорим, и защото се разплаках. Мъжете имат панически страх от сълзи, упреци. За тях всичко е приключило, без излишни въпроси за защо, кога, как. Не искат да гледат сълзи, не искат да слушат, че ги обичаш още и ги искаш. Мъжът гледа да приключи по-бързо с раздялата, да му се махне от главата, и да е свободен отново. Те не плачат като нас и не гледат снимки с дни и да се питат защо. Просто си отдъхват и карат с новата, ако има такава. Ако ли не, пак му отпускат кра

7.   Защото е тягостно.

8.   Радвай се, че поне ти е казал край. Аз имах случай, в който и това не поиска да направи, вместо това се изниза тихичко. И това след 2 години отношения. А в такъв случай човек иска някакъв край, някаква яснота.

Защо, питаш? Обяснение аз не получих, но според мен страх, егоизъм и простодушие. Така няма да чуе неприятни думи, няма да му стане кофти, като види колко си разстроена, няма да се чувства виновен за гафовете си. Просто си измива ръцете. Тъжно е и много боли, но има такива хора.

9.   Защото едно обяснение обикновено води до три варианта -
1. Отбранителна реакция от твоя страна - ще започнеш да се оправдаваш, да го разубеждаваш
2. Ще се натъжиш и/или ще се разплачеш.
3. Ще реагираш агресивно към него с обиди и обвинения
И при трите случая резултатът ще е един и същ, само дето като за бонус ще му загуби времето и ще го подразни.

10.   Защо питаш само мъжете?

Мен две жени са ме зарязвали без никакво обяснение. Това е много тъпо поведение и показва липса на елементарно уважение към другия. И съответно прави нещата доста по-трудни за зарязания.


Аз никога не съм приключвал връзки по този начин. И не го смятам за нормално.

11.   Защото няма елементарно уважение. Защото предпочитат всичко да се приключи бързо, само да кимнеш и толкова. Защото знаят,че са оплескали нещата и са виновни, както е и в твоя случай. Той знае, че е бил неверен, знае, че той е причината за разпада. Една твоя обида само би му го напомнило, защото ти нямаш вина, а той е изневерилият. Знае,че би била в правото си да сипеш обиди, и все пак не иска да ги чуе. Не иска да се чувства по-голям злодей, отколкото е. Просто предпазва себе си от твоя гняв. Страх.

12.   Жена съм и смятам да започна да правя точно така, да не давам обяснение. Защо? Точно заради драмите, които винаги следват обяснението! Защото никога не се приключва с отговора на "защо". Иначе до сега опитът ми:

1. - Не искам да се виждаме повече.
- Защо?
- Не ми харесват някои твои навици.
- Кои?
- Това че пиеш много, например.
- КОЙ?! Аз не пия много. (следва продължително отричане)
- Добре, но все пак аз не искам да се виждам повече с теб.
- Много губиш... (следва продължителен разказ за плюсовете му)
- Мхм, знам че е така. Но просто всичко свърши.
- Моля те, ще се променя! (дълги увещания)
Липса на отговор от моя страна.

2. - Няма да има друга среща.
- Защо?
- Защото не понасям някой да закъснява непрекъснато!
- Но аз ти писах, че закъснявам; че родителите ми ме забавиха; много натоварен ден и... (дълги обяснения защо закъснял)
- Мда, то си ти е навик да закъсняваш, а мен това ме подлудява.
- Ама предния път... (обяснения защо е закъснял)
- Добре, но ти до сега ВСЕКИ път закъсняваш, човече. Просто няма шанс да станат нещата.
- Но аз ще се променя!
Липса на отговор от моя страна.
- Хей, искаш ли да излезем? (шест месеца по-късно)
- Не.
- Още ли се сърдиш?
- Не се сърдя! Просто не искам да изляза с теб.
- Ок.
След още няколко месеца.
- Искаш ли да излезем?
- Не... (и т.н. предходната история)

3. - Не искам да се виждаме повече.
- Защо?
- Не знам точно, просто не ми е хубаво с теб, започнах да ти се дразня за дребни неща и според мен няма нужда да продължавам.
- Но аз искам!
- Мда, добре, но аз мисля че не искам.
- Но аз много искам!
- Мхм, добре... ама... не е взаимно.
- Но аз те обичам!
- Е, хайде сега, две седмици сме излизали...
- Но ти си толкова прекрасна и (суперлативи много)
- Благодаря ти, но симпатиите просто не са взаимни.
- Но ни е толкова хубаво в леглото.
- Ъм, сексът не е всичко.
- Моля те, нека не се разделяме, аз ще се променя!
- КАКВО ще променяш?! Аз не знам какво ми пречи, просто като цяло не те харесвам.
- Ще се променя целият, ако трябва!
- Тц, край!
След два часа слизам до магазина.
- Здравей!
- Какво правиш тук?!
- Искам да поговорим.
- Ама ние вече нали говорихме?
Опити за прегръдки, целувки.
- Остави ме, не искам да бъда с теб.
- Моля те... (сълзи, сълзи, порой)
- Няма смисъл, човече, просто няма смисъл.
- Но аз много искам...
След 6 месеца:
- Искаш ли да се видим?
- Не.
- Защо?
- Защото се разделихме, никога не сме били приятели, не виждам защо.
- Но аз много искам да те видя!
Липса отговор от моя страна.
След няколко месеца:
- Искаш ли да се виждаме само за секс?
- Не.
- Защо?
- Защото ти се обърка, че ме обичаш веднъж - не съм сигурна дали няма пак.
- Няма!
Липса на отговор от моя страна.

4. - Не искам да излизаме повече.
- Защо?
- Защото харесвам друг.
- Кой е той?
- Не го познаваш...
- С какво е по-добър?
- Не е по-добър, просто го харесвам повече от теб.
- Ама за да го харесваш повече от мен, значи е по-добър.
- Не знам дали е по-добър от теб в нещо! Просто искам да съм с него.
- Вече не те привличам ли?
- Ами, все толкова привлекателен си, но не искам да бъда с теб.
- Защо?
--------------------------------- дълги, дълги разисквания....................
След няколко месеца:
- Още ли си с оня?
- Не.
- Искаш ли да бъдем пак заедно?
- Не.
- Защо?
- Защото веднъж вече се разделихме. Предполагам, че не си ми сродната душа.
- Защо така си мислиш?
................. дълги обяснения защо не искам отново да сме заедно.......
След няколко месеца:
- Липсвам ли ти?
- Не.
- Защо?
................

Та... явно мъжете са по-умни от мен и си спестяват дългите обяснение. Браво!

13.   #12, а защо си мислиш, че като не дадеш обяснение, няма да досаждат? Има мъже, които са ми досаждали месеци след като съм прекратила всякакъв контакт. Има такива, които чуват обяснението, приемат и повече не ги чуваш. Това си е до човек и е интересно, че ти все на лепки попадаш.

Както казаха други, въпрос на елементарно уважение към другия, особено ако сте имали по-сериозни отношения. #9 е прав какво ще последва и че нищо няма да промени. Но като си забъркал кашата, това е най-елементарното, което си длъжен да дадеш на другия за да може да продължи напред. Ама не, вместо това защо да не си гледаме единствено нашия комфорт и да се скрием като мишки от последствията на действията си?

14.   Защото е кофти човек. Не го мисли. На тоя тип хора като млади им се разминава, но след 30 намаляват приятелите и роднините им, които да ги търпят.

15.   Мъж съм преди 40-те. Досега съм имал 7 сериозни връзки. Всяка от тези жени ме е зарязвала без ни най-малко обяснение, нито дори намек (устен или като поведение), че в един момент ще си подвият опашките и ще мишкуват след това. И във всичките случаи, докато сме били все още заедно и привидно всичко е било мед и масло, целувки, прегръдки, вричане в любов и т. н., се оказваше, че те тайно са си били намерили мой "заместник" зад гърба ми. Затова, авторке, не мога да ти отговоря защо твоят вече бивш приятел (заради когото се обръщаш към мъжете като цяло и косвено им приписваш вина на всичките, в множествено число) те е зарязал без обяснение, но не мога да си отговоря и защо мен са ме "замествали" така подмолно и внезапно са ме зарязвали точно в моменти, когато са ми показвали топли чувства.
Само едната от тях ми обясни накратко, че умишлено се е раздала в леглото с мен в последната ни нощ, за да ми е по-гадно (забележи!!! ), когато вече я няма до мен на другия ден. Това е толкова детинско, че няма накъде. Дори когато ми забива нож в гърба, целта ѝ е още повече да страдам. И тя си въобразяваше, че от това ще ми стане гадно - едва ли не, половият живот според нея е най-ценното, което съм бил изпуснал от връзката си с нея. Нищо подобно! За мен любовта ни беше по-ценна, но първичното ѝ мислене явно не можеше да осъзнае това. Всъщност ми беше доста добре последната ни нощ, а два часа след раздялата се чувствах още по-добре, защото си дадох сметка колко отдаден и жертвоготовен съм бил за нея, а при трезвата съпоставка (отърсвайки се от предадената любов, макар и все още обичайки я) какво тя е правила за мен (почти нищо) установих, че сме били с много неравностойно положение.