 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Как се справяте, когато някой ви липсва страшно много?
преди: 4 години, 10 месеца, прочетена 1168 пъти
Здравейте! Имам страхотно момче до себе си, с което се обичаме и подкрепяме всячески. Понеже и двамата учим в голям град и сме на общежитие, може да се каже, че живеем заедно и сме почти неразделни, което адски много ни привърза един към друг. Проблемът е, че за лятото и двамата се прибрахме в родния си градове, за да видим семействаата и приятелите си, тъй като през учебно време това не се случваше много често, а той трябва да помага на баба си и дядо си да стегнат къщата. От както сме разделени си пишем и говорим поне веднъж-два пъти на ден, дори играем онлайн игри, когато е свободен, но... липсва ми адски много. Най-трудно е вечер, когато няма кой да те прегърне, когато усещаш липсата му до себе си, когато няма кого да докоснеш, с кого да поговориш... По телефона не е същото. През деня ми е трудно да се съсредоточа да правя каквото и да било, тъй като постоянно мисля за него, буквално се чувствам като замаяна 15 годишна. Записах онлайн курс по програмиране, колкото да има какво да правя и да се разсейвам с нещо, НО дори това не помага - не мога да се съсредоточа, боли ме и ме изяжда отвътре това, че не сме заедно. Дори не знам дали ще успея да го завърша, тъй като съм адски разсеяна - за първи път ми се случва подобно нещо. Книгите също помагат през деня, успявам да се съсредоточа в историята на героите и световете, които ми поднасят, но за жалост и това не трае дълго.
Опитах да си намеря стаж по специалността, но тъй като съм първи курс навсякъде ми казват, че ми е рано. Кандидатствах и на други места за позиции като рецепционистка, касиерка, консултант НО и там нямах особен късмет - винаги избираха хора с повече опит от мен, такива, които биха останали на работното място не само за летния сезон. Пробвах и на морето, но там хотелите, които предлагаха и стая, в която да отседна, просто не ми се обадиха, а и да бяха какво щях да правя без близки хора до себе си? В момента съм в такова състояние, в което не мога да бъда сама, ОТНОВО за първи път в живота ми. Направо не мога да позная себе си!
Той ми липсва, а заниманията, които си намирам вкъщи изобщо не успяват да запълнят липсата му.
Въпросът ми е вие как се справяте с липсата на любимите ви хора? Как заминавате в чужбина и не ги виждате с месеци, как заспивате вечер? Определено не съм единствената в подобно положение, затова се обръщам към вас за съвет. През август ще му отида на гости за около седмица, но до тогава има цял месец...
И сега ми изниква и друг въпрос в главата - какво ако липсата му и болката в един момент ме пречупят и стана безчувствена? Възможно ли е да се отключи някаква защитна реакция в мен и да го загубя заради това?
Ж, 20г.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: bf4d00b068 |
|
1. Като чета ми иде да ти 'залепя' един хубав шамар. Да те ожали човек, че имаш човек до себе си, с когото се обичате, но за едни 2 месеца не сте заедно всеки ден... леле, трагедия. Какво да кажат хората, които са се разделили с партньорите си и реално нямат шанс да направят каквото и да било. Ти поне можеш да му звъннеш, ама дай да се лигавим са и да си бягаме от задълженията, понеже видиш ли, много ти липсва, че да си продуктивна.
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 6d61884875 |
|
2. Пробвайте нещо онлайн секс един с друг.
Поне хормона успокоява ако не друго.
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 846aad0a38 |
|
3. Следвай уроците по програмиране, за да го изненадаш след месец-два и да бъде доволен от теб той, и ти, и родителите ти.
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: cb7b4594ff |
|
4. Номер 1, по прочетеното от авторката съда, че тя осъзнава, че проблемите й са незначителни. Тя пита как да се справи с душевната болка и в случая коментари като твоя биха я подтиснали още повече. Първоначално когато прочетох написаното от нея и аз реагирах така, но нека все пак да опитаме да бъдем полезни.
Когато бях на 20 се чувствах по същият начин като теб, авторке. Дори може би при мен е било по-зле, тъй като имах проблеми с родителите си, малкото ми останали истински приятели отидоха на бригади, някои учеха в чужбина и не се прибраха за лятото, общо взето си нямах никого. И аз бях първи курс в университета, когато се запознах с мъжът ми и както вие с твоето момче така и ние бяхме почти неразделни, докато веднага след изпитите семейство му му сервира, че ще заминат за Германия за лятото, където живее баба му всъщност. Бяха му намерили сезонна работа, бяха купили билетите - всичко беше уредено. Съответно аз нямах време да се настроя, че няма да го виждам 3 месеца, не можех да осъзная какво се случва, а на другият ден него вече го нямаше. Останах напълно сама. И тогава ме връхлетяха всякакви емоции, угризения, ревност, безпомощност, отчаяние, не можех да си намеря място, не ядях, не спях, обвинявах се, че съм такава. Исках да си говорим често, а той нямаше време - чувахме се през няколко дни. Имах усещането, че се разпадам. И тогава направих нещо, за което не мога да си простя и до днес - започнах да излизам с друго момче, което ме харесваше от много време и постоянно се опитваше да си уреди среща с мен. Само че до такава степен го пратих в приятелската зона, че му разказах всичките си проблеми, болката по моето момче, всичко. Втория стана отдушник, който ме успокояваше, разсейваше, опитваше се да ме забавлява. И аз го използвах за това. Мразя се, защото той очевидно беше влюбен в мен, но нямаше как да му дам повече, така че връщайки се в тези дни, изобщо нямаше да му отговоря, за да не страда така, какво аз страдах по друг. И така три месеца - излизах с отдушник, копнеех по любимия, вечер, когато останех сама плачех. Първият месец е най-трудно, вторият почваш да свикваш, третият започваш да се питаш защо си била такава през първия. И се радваш, че му се вижда края.
Съветът ми към теб е щом обичаш да четеш книги - чети поредици, те разсейват за по-дълго време. Гледай сериали - направи си маратон, та чак да ти омръзне. Ако имаш близка приятелка наоколо - при всяка една възможност излизай с нея, гледай да си сред хора ако това е възможно. Ако си като мен тогава и нямаш приятели наоколо се запиши на някакъв спорт или на нещо, което ти доставя удоволствие. Съсредоточи се в курса, който си записала - това може да е важна част от бъдещето ти, може да ти даде много. Направи си график по часове, не си оставяй свободно време за нищо на света. Гледай да се изтощиш през деня, за да можеш да заспиш вечер без много да го мислиш. Ставай рано и заспивай рано, храни се здравословно, ако ти доставя удоволствие - готви. Вярвам, че ще успееш!
И един последен съвет, може би най-важен - както той липсва на теб, така и ти му липсваш. Само че за нищо на света не му се жалвай колко ти липсва, не му обяснявай каква развалина си - знам, че е трудно и че той е човекът, на когото си свикнала да казваш всичко, но той в момента няма нужда да го знае. Придай си вид, че се справяш - това ще му даде спокойствие и на него. Не му бъди в тежест, защото мъжете дори да обичат с цялото си сърце, в такава ситуация се напрягат и бягат. И след дълъг и уморителен ден вместо да няма търпение да те чуе ще стане точно обратното - ще си мисли, че ще го натовариш още повече и няма да има желание да говори с теб. Бъди му подкрепа, усмихвай му се, стегни се и времето, през което говорите бъди най-доброто от себе си! Знам че е трудно, но трябва да го направиш!
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 978172124d |
|
5. Разбирам те. Аз съм омъжена от 3 години, а сме заедно от 4 и винаги много ми липсва като се налага да се разделим дори за седмица-две, когато има командировка в чужбина. Така е, когато ежедневието на двойката е много обвързано един с друг. Не виждам нищо лошо в това да си неразделен с половинката си. Не мога да си представя, ако бях с някой капитан на кораб или военен например, където разделите са за месеци и дори години. Всъщност не бих създала семейство с такъв човек, защото няма да понеса самотата. Не разбира и семействата, в които единият работи в чужбина години наред и не се събират, а само праща пари. За мен живот в раздяла не е живот. Опитай да се занимаваш с други неща, докато дойде време да се видите. Поддържайте контакт през деня и прекарвайте време заедно, дори и онлайн. А после много ще се радвате един на друг, така че раздялата за известно време има и положителни страни.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
