 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Не го разбирам
преди: 4 години, 9 месеца, прочетена 1190 пъти
Здравейте,
Винаги съм успявала малко или много да "вляза в обувките" на човек и да разбера какво го мотивира да постъпи по един или друг начин. Давала съм мнението си за не една и две заплетени ситуации и дори години по-късно се е оказвало, че правилно съм разчела всичко. Мисля, че това се дължи на способността ми да се изолирам емоционално от дадена ситуация и да я погледна отстрани възможно най-обективно. Това ме е "спасявало" във времето и сравнително успешно успявах да преживея разделите, които съм имала.
Но (винаги има едно "но")... и аз си намерих майстора. Всъщност, открих го преди доооста години. Тогава бях на 17, днес съм на 32, почти 33. Той - майсторът - е на съща възраст. И за цялото това време не спира да ме преследва - буквално и преносно. И не спира да ме озадачава. А аз не спирам да се чудя как успях да дам своето категорично и необратимо "не" на мъже, които ако не съм обичала, то най-малкото съм харесвала ужасно много, само не и на него. А усилено опитвах.
Историята не е особено кратка, но ще се опитам да я сбия. В началото бяхме деца. Той беше хлапак, когото аз никак не харесах. Ама никак! Но бяхме в обща компания и с времето станахме нещо като приятели. Излизахме и само двамата. Все пак, минаха 4-5 години докато не задълбочихме нещата. Разбирайте, докато не правихме секс за първи път.
Разбрахме се, че всичко е само секс без обвързване. Разбрахме се и, че това си остава между нас. Стана точно обратното, но това нямаше особено значение.
През годините тези наши взаимоотношения продължиха. Въпреки че повече излизахме, отколкото правехме секс. Тук е моментът да споделя, че ние никога не сме били двойка. Никога! Всичките ни общи познати знаят за нас, моите (бивши) гаджета знаят за него, неговите - знаят за мен. И винаги е имало ревност - мен са ме ревнували от него и него от мен. Разбира се, аз с никого не съм го запознавала, нито той мен. И докато сме били обвързани - единия или другия, нищо не се е случвало между нас.
А някъде по пътя аз май се влюбих неусетно.
В крайна сметка - имали сме драми. По-малките драми са, когато почваше да ми се оплаква от гаджетата си. Колкото и пъти да съм му казвала, че не съм човекът, с когото да води тези разговори, той едвам се удържа.
Колкото и странно да звучи, това са по-малките драми. По-големите са, когато обещае нещо и не го спази, поради някаква не много ясна, но обикновено чисто идиотска причина. Това ме изкарва извън равновесие. И броенето до 10 или "преспи го и после реши" просто не действат. Аз чисто и просто превъртам. Той това отлично го знае, но уви... Резултатът е, че аз го блокирам от където е възможно, скривам се вдън земя (и телефонния номер дори съм сменяла) и се моля той да ме остави веднъж завинаги. Но не би...
Не съм му говорила буквално с години, но той винаги намира начин да си измоли прошката и да ме открие. Чакал ме е пред работата, пред вкъщи, виждал ме е и ме е гонил на улицата, чрез приятели се е свързвал с мен, звънял ми е от чужди телефони. Казвала съм му, че искам да ме остави и трябва да спрем да се виждаме, но той продължава и продължава, и продължава, и не спира. Аз въпреки упорството си, му прощавам, защото наистина ми и важен. Иначе, обичайнато ситуация помежду ни е да не спираме да си говорим и да се смеем. С някои много малки изключения, винаги сме се наслаждавали на компанията си. Много отдавна стиигнахме до момента, в който можем да си кажем абсолютно всичко. Наистина абсолютно всичко. Без изключения! И все пак си спестяваме доста неща, защото нали така правят възрастните хора.
Важното е да уточня, че никога не е правил нещо наистина сериозно и непростимо. Но и много ме е наранявал. Можи би и аз някога някак съм го наранявала, но не ми е казвал. И аз не съм му казвала. Нараняваше му с това, че знаех, че е влюбен в някои от бившите си. С това, че знаех, че има някоя, която за него е по-важна от мен. С това, че знам от къде е купувал цветя за една или друга, когато на мен за всички години не ми донесе едно цвете за рожден ден или за 8 март (а ме е канил и сме излизали тогава). Както и много други по-дребни неща. Знам, че никога не е имал умисъл да го направи, но все пак се е случвало. Дори, когато се извинява, той не е напълно наясно за какво се извинява. Толкова много неща се натрупаха в годините, че и аз, и той не помним някои. А за други той просто не се е усетил.
Говорили сме, че един ден ще имаме семейства и всичко ще приключи. А той все ми повтаря, че според него това между нас никога няма да спре. Случвало се е много пиян да ми каже как иска да имаме деца, трезвен ми е казвал няколко пъти, че е мислил за това. И в един момент думите просто увисват между нас.
И не знам дали бариерата я поставихме още в началото, когато си казахме, че "ние" не съществува в контекста на сериозна връзка; дали просто чувствата ни (моите и/или неговите) не достигат за това; дали през годините не се натрупа прекалено много разочароние, а може би и обида, и от двете страни; или просто сме прекалено различни и една евентуална сериозна връзка ще изкара на повърхността колко не си приличаме всъщност.
Понякога, знам, че ме ревнува, чуди се къде съм и с кого, често ме и пита. Помни всичките ми гаджета по имена, възраст, зодия, от къде са, с какво се занимават, защо сме се разделили, къде сме ходили заедно. А в същото време него все го няма и никога и никъде не отидохме заедно. Освен до някой манастир да 2 часа. Ама аз това не го броя.
А когато съм във връзка, никога не съм на 100% в нея. Неговата сянка тегне отгоре като гилотина. И не знам дали има смисъл да го чакам или да стискам зъби и да бутам в друга посока с някой друг, и да се надявам, че той един ден, рано или късно, сам ще се откаже. И наистина не го разбирам. Не може ли като не му вдигна няколко пъти телефона, да ми тегли една м**на (с извинение) и да се откаже. Да спре до там. И за двама ни ще е по-лесно.
Не знам дали всичко, което написах ще провокира мнение у Вас, които ще го прочетете. Вероятно ще си помислите това, което често съм чувала прекалено често "Тръгни си и не се обръщай, не му вдигай, не отговаряй за нищо на света, омъжи се друг, стави го, не си заслужава" и което аз драматично съм се провалила да направя. Но сама да себе си имах нужда да напиша горното.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: aa0dba43dd |
|
1. Категорична загуба на време! Той си уплътнява времето, когато е сам и ти си се съгласила с това. Явно е привързан към теб, но то е повече навик отколкото друго нещо. За него си като одеало от детските години, с което се утешава, когато има нужда. Чакайки него, ще останеш сама. Сгрешила си като си отхвърлила предишните гаджета. Направила си го за едно голямо 15-годишно нищо!!!
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: aa0dba43dd |
|
2. Разказва ти за бившите, защото иска да го ревнуваш и така си четка егото. Бягай и не се обръщай!
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: b91ccfee18 |
|
3. Не разбирам какъв е проблемът ... Съберете се, оженете се и си направете деца.... Защо не?
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: 6c5ea67cd1 |
|
5. Този господин май нещо не е наясно какво иска. А на тия години би следвало поне да се е ориентирал дали иска да е с теб или не. Ако не знае, то по-скоро не иска. Не си губи времето.
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: 46b55045be |
|
6. Хем боли, хем сърби! И така в разкрачено положение си откарала 15 години. До кога мислиш да продължите в същия дух? До пенсия? Че и по нататък? Чакала тя и се питала защо той не я оставял? Ами удобна си му, запълваш му паузите между другите жени, даже и ако се ожени за някоя пак ще върти и теб и ти ще му го позволиш. Толкова ти е акъла.
|
...
| преди: 4 години, 9 месеца hash: cd092ec8cc |
|
7. Много ми харесва историята ви, като от филм е. Дано се съберете!
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: 6bfbd40ea7 |
|
8. Да не би да очакваш да ти напишем, че сигурно е таен агент, който често е на мисии и затова не иска обвързване? Или че се лекува от тежка болест, заради която не иска да те нарани и не иска връзка? Да измислям ли още сценарии?
Какво има за разбиране? Човекът се ласкае, че някоя мацка винаги му е на разположение когато й свирне, е понякога се поопъва, но в крайна сметка поддава. Не е лошо да си имаш резерва ако другите планове пропаднат.
Ако е искал връзка, досега да сте гаджета. Просто не те харесва толкова, че да се обвърже дългосрочно или изобщо не иска сериозна връзка, но все пак си чеше егото с теб.
Аз на твоя акъл не мога да се начудя - айде, на 17 е простено, всички сме правили грешки, но за 15 години (!!! ) да му се връзваш на номерата не го разбирам. Той е несериозен и няма дълбоки чувства към теб, ако имаше, досега да сте гаджета. Не знам как пред 32 годишна жена може да минават такива номера, честно
Ж47
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: cd092ec8cc |
|
9. Забравих да питам гледала ли си филма One day? Препоръчвам ти го.
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: 8292de16d2 |
|
10. Сигурна ли си, че искаш да се откаже? Или просто многократно ти е показал, че не би го направил и ти лежиш на това? Спираш ли да мислиш за него, когато не си говорите, или тайно се надяваш да се появи пред вас или да ти звънне от непознат номер. Играта на котка и мишка... Ако наистина не искаше този човек да е в живота ти, самата ти не би се връщала толкова пъти. Защо просто не се съберете, а се тормозите един друг? Толкова години да те преследва с цел да си четка егото... не ми се връзва. Личи си, че и ти го искаш. Защо го усложнявате?
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: aa0dba43dd |
|
11. До номер 8
Тайните агенти май са във вашата глава. Къде прочетохте нещо намекващо за това в текста на авторката? На думи всички са много силни, ама падне ли в твоето канче вече не е така лесно.
Когато наистина обичаш някого, намираш начин на го оправдаеш за грешките му. Както за майката нейното гардже е най-хубаво и ако ще убиец да стане, все ще го оправдава. Просто така сме устроени хората. А акълът си личи по това как се отнасяш с хората и дали ги нападаш ad hominem, защото нищо о съществено и градивно нямаш да кажеш, ама е важно нещо да кажеш.
До авторката. Нито си уплътнява времето с теб, нито те ползва да си вдига егото. Ако беше само това, преди десетилетие още да те е забравил, че си жива и отдавна да има семейство с някоя друга. Явно нещо го колебае. Дали щото ти си го отхвърряла явно не веднъж, дали още не е напълно зрял и вятър го вее на бял кон, един господ знае. Всеки луд с номера си. Дано се усети овреме какво да направи и да се съберете. Или просто ще се опомни, когато вече е късно и птичето е отлетяло
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
