Остава ми вярата!Дано и тя не ме напусне...
преди: 4 години, 9 месеца, прочетена 696 пъти
Здравейте! Банлна история... Но, моя! Преди година и малко се запознах с жена (или по с коро тя с мен ). Ами стана бързо и много спонтанно. Взех телефона, среща след втора, трета хоп мина се малко време и си легнахме. До тук всичко добре! Особенностите обаче са малко пикантни! Дете, съпруг(12 години по малак) и 14 години брак. Предполагам че всичко е точно. Аз съм на 40, тя на 42 (разбрах го след година и... )Прекрасна и хармонична история ако няма гъдел. Е, тази има! Тя, танцува всеки вторник и четвъртак. Танцуваме заедно, стъпките са невероятни и стават все по прекрасни! Винаги с цвете, бутилка вино, много ласки невероятен секс. Аз, започвам да гледам на тази жена като нещо различно, тя към мен се държи префектно. Но, идва момента на вина. И от този миг нещата се сринаха. Не, можела или не сега.... Хубаво говори само за раздяла. Аз, съомях да предотвратя няколко пъти... Звъня и всеки ден и тя на мен! Поредният ден в който звъня, започна кошмара! Затваря ми се, когато вдигне съм виновен за всичко това.... Е, още не знам за какво? !? !? Някой ни снимал на входа. Загрях, виновен съм Аз! По лошо, аз съм го направил! Побеснях, но пак се овладях на време. Стана ми обаче болно, тъжно и много ми дожаля за самия мен! Та, аз давах всичко от себе си, пазех я да не я хванат! Не исках да съ причина за раздялата. Ако щеше да има такава защо трябваше да съм аз. Исках я до мен не по принуда а от желание! Съответно, спрахме да се виждаме. Много ме заболя, признавам си. Винеше ме, но вина нямах. Признавам си исках да хвана виновника, който изпрати снимките на неиния законен. Който дори не познавам. Събрах всичко и го стоварих пред тях, ужасна постъпка найстина. Но не исках нищо да ми напомня за нея! Изпитах странно чувство на предателство(правилно или не)След три месеца сама дойде. Помолих я! Не идвай с лошо аз нямам нужда от такова поведение. Не съм ти желал зло и съм помагал с каквото си ми позволила. Никога не бих те наранил. Търпях думите, преглъщах дори неща който друг мъж не би! Така че не идвай с някаква злоба, защото не желая да те виждам в такава ситуация. Да заедно сме обаче е ад! Всеки път, непрестанно ме вини. И аз вече не си мълча. Не се обада не се държи мило. Защо си тук? Вече не се издържаше. Аз колкото и да съжалявам, не мога да поправя нищо. Аз, сейството ми.... И, това вече ми досади много сериозно. Търпя но имам предел. Исках да видя дали ще се получи. Възможно е да го направим, и вероятно да си дадем шанс. Там изглежда е счупено. Но не! Отдръпнах се!! Не звъня не питам ще те видя ли! Ужасно ми се иска! Но не мога... гордоста, това че не ме цени дори за времето което прекарваме ми дотегна. Мисля че заслужавам повече. Винаги откликвах, за каквото е поискала. Но тази жена не заслужава моето добро отношение.... Или ничие! Просто ми е доста трудно. Знам че няма никакъв смисъл. Буквално съм на ръба да се срина (абсурдно е, но вярно)Будя се по няколко пъти нощем! Да сбърках, женена с дете (което е добро хлапе)Любовта била сляпа(нека добавя и глуха и те прави тинейджър)И, само да успея да я разкарам от главата си.... Някъде може би има някой, или по добре да съм сам...