Споделена история от Любов и изневяра |
Октомври
преди: 4 години, 7 месеца, прочетена 1457 пъти
Всичко започна когато бях на 16-сет години. Октомври месец. Тогава се запознах със него (няма да споменавам името му). Не си и представях, че ще го заобичам и ще се стане всичко за мен. Мислех си "Просто приятели нищо повече". Работата беше така, че той беше във друг град ( Забравих да уточня, всичко това се случва в Германия). Запознахме се когато беше дошъл във градът в който живеех аз, за да се види с приятели. Не трябваше да излизам знаех го, но нещо от вътре ми казваше да излизам. Така и се срещнахме запознахме се, и стана така че трябваше да вземе един приятел, обаче не знаеше къде живее, защото беше дошъл за 2-ри или 3-ти път в този град и почти не знаеше нищо. Аз знаех къде живее този негов приятел, предложих да отида с него, и по пътя започнахме да говорим за по- сериозни неща, още от запознанството ни започнах да го харесвам, а той.. той направо се влюби в мен, от пръв поглед.. и така на следващия ден на тръгване забелязах как ме гледаше, сякаш не искаше да си отива, усещах го. Успя само да ми помахне с ръка дори не можахме да се прегърнем за довиждане, след товя се качи в колата и тръгна. Започна да ме търси често в фейсбук. Станахме много добри приятели с всеки ден все повече се сближавахме, пишеше с мен непрекъснато въпреки, че знаеше че имам гадже. Гадже което ме лъжеше, нараняваше, и не ме ценеше изобщо. А аз толкова го обичах. Причинявал ми е толкова наранявания и изневери след което реших да спра тази връзка с него. Трудно ми беше много, но прекратих. В момента в който той разбра, че вече се разделих с приятеля ми, той ми признава всичко, колко ме обичал, че не издържал вече.. И аз в гнева понеже бях много сърдита на бившия ми тръгвам с него на момента му казвам "да". След това започна често да идва в моя град, бяхме непрекъснато заедно. Ден след ден започвах да се влюбвам в него все повече и повече. Всичко беше чудесно, докато не трябваше да се върне в България за да изкара шофьорска книжка. Там се превърна в чудовище, разстоянието съсипваше връзката ни. А там си намери и нова добра приятелка. Мэпреки всичко вярвах много в него и си казвах "Той никога няма да ме нарани".. За жалост понякога тези в които имаи най-много доверие те те нараняват най- много.. Точно на рожденият ми ден разбирам, че той вече е официално със нея. И то от чужди хора, дори не ми е казал.. В същия ден също разбирам, че съм болна от "Левкемия", никога няма да забравя този рожден ден. Най-ужасният рожден ден. Бях счупена на малки парченца.. Исках да умра не ми се живееше. Не можех да повярвам, че се оказа такъв предател.. Остави ме в най-трудният за мен момент.. Помня само, че ми каза "Ти си най-силният човек когото познавам, ще се справиш и без мен. Аз вече не те обичам съжалявам, вече обичам нея. " И защо... Защотоо тя го била утшавала докато аз не бях там.. Не можех дори да му се сърдя не исках да го виждам пред очите си намразих го.. Намразих живота намразих всичко.. Дори и себе си.. Не издържах, не исках да се преборя с болестта която имах.. И всичко това само заради него.. А докторите ми казаха, че ако аз самата не искам да се спася, няма как да оцелея.. Не ми пукаше исках по-бързо да умра, исках по бързо дя свърши всичко това.. Месеци по-късно започнах да гледам от реалната страна на живота, разбрах че със него всичко свърши и няма да има ново начало, той продължи напред и аз ще продължа.. Борех се и накрая се спасих.. Жива съм до ден днешен. Всичко това отмина, завърших средно образование, след това колеж, университет всичко вървеше по план.. Започнах да се усмихвам по-често. Забравих за него. Дори не знаех къде е и какво се е случило с него дали е още с нея или с друга.. дали изобщо е жив.. Но не ми пукаше. Оценките ставаха все по-добри, вървях към успеха.. Връзките след него бяха за по 2 дни най-много 3. Пораснах, станах жена силна, вече не съм плахото 16-годишно момиченце, даже съм вече и сгодена за моят колега, с който сме полицаи.. Да станах човек, сбъднах мечтата на баща ми.. Но той не знае това, остави ме много рано.. Отиде си преди да ме види със значките.. Останаха ми само мама и сестра ми. Към годеникът ми чувствата ми никога не са били на 100% и никога няма да бъдат.. Днес реших да напиша историята си тук, защото се завърнах преди няколко дни в родината, точно на този месец когато се запознах със него, месец в който също се разделихме с него, и месецът в който го срещнах отново снощи на едно събитие. Когато го видях се вцепених не знаех какво да правя, той ме погледна странно сякаш не ме познава.. Дано не ме е познал, ще умра не знам какво да правя когато го погледнах всичко отново се завърна всички спомени абсолютно всичко.. Благодаря на всички които ще го прочетаат, и се извинявам много, ако съм допуснала някои правописни грешки, няма да ви лъжа на чашка съм в момента и рева като малко дете, защото все още го искам. А той, той ме предаде. А знаете ле колко е гадно да ви предаде човек, когото много обичате и му имате доверие на 100%... ужасно е не ви го пожелавам.. Наздраве и лека и спокойна вечер от мен..
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 7 месеца hash: 4bd5daebd5 |
|
1. Тежко. Предателството на точно тези близки хора е навярно най-тежко. Аз бих се опитал да простя, но едва ли бих имал общо с този човек. Просто понякога няма връщане назад. Макар че все си хващаш изневеряващи и може би ти имаш някакъв проблем от тогава. А сега когато си сгодена е престъпление да мислиш за друг, чисто морално не е справедливо спрямо полицая. Концентрирай се над връзката с годеника си... как звучи само. Би трябвало да е ясно.
|
| преди: 4 години, 7 месеца hash: 785817a151 |
|
2. Най-хубавото в цялата ти история е, че си се излекувала от една сериозна болест и въпреки всичко си се реализирала в живота. Дълбоко си наранена от тоя мъж, но мисля че си малко несправедлива към него. Наричаш го предател, а той ти е казал в прав текст, че не те обича вече и че ще се справиш и без него. Знаеш ли как би постъпил един предател-ще ти изневерява зад гърба ти и то неведнъж докато реши да те зареже. Ще чука приятелките ти зад гърба ти. Не всичко в тоя живот става както искаме, аз съм склонна да вярвам-прощавай, не искам да те засегна-че той никога не те е обичал. Преборила си тялото си, победила си болестта, трябва да пребориш и душата си-виждаш, осъзнаваш че е безсмислено. Има поговорка-насила хубост не става. А мислиш ли че е коректно да си сгодена за мъж, когото не обичаш? Кой в случая е предателят?
|
| преди: 4 години, 7 месеца hash: 74fc233591 |
|
|
