Споделена история от Любов и изневяра |
Объркана
преди: 4 години, 6 месеца, прочетена 1321 пъти
Здравейте. Просто искам да споделя как се чувствам понеже в живота ми няма човек, който да се интересува от това. Момиче на 21 години съм, а съм изключително самотна, дори и когато съм с хора. А когато съм сама просто не съм на себе си. Побърквам се от самота. Постоянно ми е скучно, каквото и да правя. Хората, които вече познавам (приятели, познати) вече не представляват интерес за мен и ми е много скучно в тяхната компания.
Наскоро се запознах с 1 момче, което ме заинтригува и се почувствах добре в неговата компания, беше ми забавно. Проблема е, че когато се интересувам от някого започвам да се държа странно и отблъскващо. Даже се срамувам от поведението си и после се опитвам всячески да изляза от положение, за да не изглеждам като незряла неуравновесена лигла.
И така виждам снимки на щастливи хора, а и на живо. Те са просто хепи заедно и започвам да се чувствам още по-самотна и нещастна и да се самосъжалявам. Мисля само за лоши неща и се опитвам да не е така и да давам любов на другите, да мисля положителни неща за тях и по прицнип, но не става. Просто в мен има тъга и съм пълна с терзания.
Не съм правила секс от 1 година, просто защото последно тогава имах връзка и то за кратко. А аз не мога да правя секс с рандъм човек дори и да има привличане между нас. Просто аз копнея за близост и емоционална връзка, тогава бих се отдала на човека. Само че не срещам подходящи за мен хора или дори и да срещна те ме харесват до даден момент, докато не ги отблъсна с нелепото си поведение, понеже тъпото ми его ме принуждава да му робувам и въобще се чувствам много объркана. Заради егото ми съм супер подвластна на това дали получавам внимание от някого и започвам да се вманиачавам и да правя всичко възможно индиректно да му привлека вниманието чрез манипулации, които в крайна сметка ми изигравят лоша шега накрая.
А относно това момче постоянно си мисля за него. Но не мога да преценя дали наистина го харесвам или това е защото пак съм в дупка и имам нужда от внимание. Просто в момента много ме влече към него и не знам как да постъпя. Реших да не го търся, понеже се чувствам като натрапница и то след тъпотиите, които направих... Просто много ме беше страх да не ме прецака по някакъв начин.
Чувствам се просто сякаш не мога да се приспособя към живота и към хората. Постоянно изпитвам неразбиране към тях, както и те към мен. До сега само това съм получавала.
|
