Постоянно си мисля,че ми изневерява. Не мога да вярвам на никого.
преди: 4 години, 6 месеца, прочетена 1386 пъти
Само аз ли съм така... постоянно се съмнявам в изневяра или нещо подобно. Имам си приятел, той е добро момче едва ли би ми изневерил, но... това чувство ме е обзело и каквото и да правя не ме напуска. Имам чувството, че всеки ме лъже и ми прави мръсотии зад гърба и очаква да му вярвам, като наивна глупачка, която е сляпа за много неща. Все си мисля, че като е с приятели обсъжда други момичета или когато излезе в главата ми е само как се обръща след други или пък по - лошо, че е на вън с друго момиче и ми изневерява. Когато се скараме дори и за дреболия си мисля, че се опитва да ме накара да скъсам с него, защото е влюбен в друга и иска да е с нея. Все ей такива бисери са ми в акъла. Нормално е да се съмнявам и да ревнувам, но това моето е прекалено, та аз намирам нещо гнило дори, когато прави нещо мило и добро за мен
Не си мислете, че го задушавам от ревност. Напротив. Всичко, което ми минава през акъла си остава само за мен, а на него нищо не му казвам. Като остана сама с мислите си, започвам да плача, да се тръшкам, почвам да треперя и няма спиране докато не пия поредното успокоително. Задържам всички емоции в себе си и изживявам всичко сама, защото не искам да го натоварвам и отблъсквам с моите истерии, но тези чувства бушуват и вредят на мен, а може би скоро и на връзката ни, защото ще дойде момент в който ще изригна, като атомна бомба пред него. И ако това нещо зачести може би ще ме зареже. Ходих на психолог, но не ми помогна. Каза ми, че това е нещо, като травма от предишната ми връзка (момчето ми изневери) и поради факта, че като малка постоянно ставах свидетел как баща ми изневерява на майка ми. Щом психолога не ми помогна, то тогава какво? Не мога цял живот да изпадам в паранои и да пия успокоителни, но не мога и цял живот всичко да държа в себе си и да вредя на психиката си. Очаквам най - лошото от човека до себе си. Когато виждах как баща ми изневерява на майка не осъзнавах какво се случва, защото все пак бях малка, но когато порастнах и разбрах за какво иде реч си мислех “може би почти всички мъже са такива, но може би ще имам късмета да не попадна на такъв”, е да ама не. Първата ми любов ми разказа играта, а за капак на всичко и ми изневери. Вече не мога да вярвам в нищо и никого.
Какво да правя
П. с. На 24 съм

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 6 месеца hash: 95d5d16a7d

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Имаш много ниско самочувствие.

 

...

преди: 4 години, 6 месеца hash: c54495490a

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Остани сама за година, две. Ограничи се до флирто и секс с неустоими мъже, имай обаче някаква мярка. През останалото време работи над себе си. Един ден, когато си готова, влез във връзка. След 30-те, по мой съвет. Сега си млада, хората тепърва се опознават и опитват различни неща и хора... Той може и да не ти изневерява твоя човек сега, но е въпрос на време, щом сте се взели толкова млади. Това важи и за теб, между другото. Запомни едно - гаранции в този живот няма за нищо! Ако си щастлива и обгрижвана, обичана - просто си живей без да го мислиш. Когато и АКО ти изневери, тогава вече можеш да истерясаш, да викаш и налрая да си тръгнеш. По същата логика, предтавяш ли си всички хора да умират всеки ден, само защото смъртта е неизбежна? Такива мисли развалят качеството на живот. Просто се наслаждавай на всичко, докато можеш и докато го имаш. Пък и в крайна сметка, една изневяра е простима, ако е било просто секс, а ти от нищо не си лишена. След това обаче, ако се повтори, тогава задължително се вземат мерки. Успех ти желая!

 

...