 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Късно ли ми е на 37 за връзка и семейство?
преди: 4 години, 6 месеца, прочетена 5749 пъти
Здравейте! Аз съм мъж на 37 и от около година съм в България. Прекарах страшно много време в чужбина - почти 15 години на 3 континента съм работил за една и съща компания. Не съм девственик, не страдам от комплекси и смятам, че изглеждам доста добре. Обичам да спортувам и се поддържам във форма. В България семейство нямам, аз бях самотно дете с един родител - майка само. Тя почина когато бях на 22 и тъкмо завърших образованието си. Нямах абсолютно нищо в България - нито имот, нито кола, нито роднини. Заминахме на бригада с приятели и аз си останах там. Имал съм връзки с всякакви жени, от много националности и даже от различни раси. Най-дългата ми връзка беше 2 г. с една сръбкиня, предполага се идентична култура и мислене. Излезе опция да се върна в България, защото мой колега HR в друга компания с бизнес като нашата търсеше човек за техния нов клон в България. Аз владея английски перфектно и испански почти околкото и английския, но най-вече заради факта, че съм българин и владея и български бях просто перфектен. Инстинктивно приех, после се страхувах да се върна, 15 г не бях стъпвал у нас. Имам проблеми с адаптацията и любовния живот. Бях решил, че нещата се нареждат така, че ми е време за семейство, ето, вкъщи съм си, имам спестени малко над 350 000 долара, предостатъчно да инвестирам в собствено жилище, да купя и няколко още давайки ги под наем. Заплатата ми също е много висока, същата, каквато беше и в Щатите, без разлика. След първоначалния ентусиазъм и вълнение нещата зациклиха. Като се върнах обиколих цялата ни държава. Не можех да се нарадвам, ходех до Търново, до Варна, Бургас, Златни пясъци, Слънчев бряг, Боровец.... Но съм все сам! Всичките ми приятели са отдавна женени, имат деца, кой малки, кой вече направо с тийнейджъри. Тези, които нямат и не са семейни са пропаднали доста. Има алкохолици, има човек разорен от хазарт, с такива хора не мога да контактувам, не искам да попадам в среди с алкохолици, а казината за мен са място в което и идея си нямам какво се прави, знам само, че хората губят парите си. Влизал съм в баровете на казината, но този мой приятел, той играе и бързо стана ясно, че нямаме общи интереси. Трудно комуникирам и с другите хора. Например си купувах закуска онзи ден, продавачката беше много симпатично момиче и просто казах добро утро, как сте в този прекрасен ден? Тя ме изгледа лошо и вика я ме остави на мира. Нещо лошо ли съм казал? Хората не поздравяват, в Щатите дори по улицата непознатите ти казват здрасти, как си и т. н. и за мен това сега ми се струва доста... грубо и невъзпитано. Опитах да се запозная с жени в Елмаз. Търсих свободни, сложих някакви рамки като еднакво или поне близко образование, все пак трябва и да си говорим, не съм държал на външен вид да са Анджелина Джоли. Писах на няколко - не ми отговарят. Отговориха ми 2-3, бързо стана ясно, че ме смятат за смешник и ми се подиграват за начина по който искам да започна разговор. Не съм свикнал да съм толкова време без женска компания. Забравих да кажа, че и в офиса имах проблеми с колеги. Минавах веднъж и чух как дискутират този, дошъл от еди къде си - шеф, аз тука работя... Аз в полемики няма да влизам, още по-малко с подчинени, така са ме учили, никога да не се караш с подчинени, за да не си рушиш авторитета и да падаш надолу. Поисках всеки уж за нещо да ми предостави курсове и квалификации. Нула. Нямаха нито един. Аз поставих и моите, така, че всички да ги видят уж така, да са наясно защо всеки е назначен на определено място и за определена работа. Дочух, че съм бил арогантен и с голямо самочувствие. Има едно момиче, студентка, съчетава ученето с работата. Постоянно закъснява или е недоспала. Питах я защо не се наспива, каза - ами защото уча! Аз не съм лош човек, но имам критерии, работата изисква определено ниво. Който си носи проблемите от вкъщи или поставя нещо друго над работата просто бива уволнен. Така са ме учили, уволнявали са пред мен десетки хора за далеч по-малки неща. Казах й, че или идва на работа свежа и работи, или я уволнявам. Още по-лош станах в очите на колегите. Основното е къде да потърся своята половинка? България преди 15 г. и сега ми се струва доста променено място. Разхубавено е, харесва ми, но не мога да контактувам добре с хората, чувствам се чужденец, дори в Австралия като работех година и 1 месец не съм се чувствал изолиран и сам.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 5 месеца hash: 41e2543270 |
|
63. Аз пък живея в чужбина и нямам никакво намерение да се връщам точно заради това. Злоба, завист към успелия българин и човек. От 9 кладенеца вода ще се донесе само, за да бъде принизен. Той е шефа, той определя стандарта на работа, кратко и ясно. Идваш на работа в точния час, точка. Ако щеш бъди студентка, пенсионерка, с 2, с или със 202 деца, ще си подреждаш приоритетите и ще си разпределяш времето. Никой не е длъжен да ти търпи закъсненията, несериозното поведение, че и да и плаща заплата за него. От усурнайси коментара разбирам, че 90% от българите са наистина природни тъпаци. Никой не ви е длъжен да ви влиза в положението! Защо смятате, че всеки е длъжен да влиза в положението на другия? Особено пък шефа на подчинения? Ето това е комунизма, набит в празните български кратуни, че не шефа, не умния и успелия, а тъпия, мързеливия и подчинения - той ще определя стандартите, а оня другия - той ще влиза в положението, ще се съобразява видиш ли. Никога няма да се върна в тази комунистическа държавица България. Искам и да ви кажа, че тука много се бабаните, ама пред началниците си сте тихи, кротки и роболепни, а най-вероятно и яката им лижете задниците. Щели да напуснат? Къде ще напуснаш бе Ганю селски балкански, с ипотечния кредит и/или потребителския.... Искам да поздравя автора. Ако някога живота ми (заради нещастие) се завърти така, че да се върна и да съм началник - задниците ще скъсам на такива мързеливци със социалистическо мислене, хич няма да се церемоня да говоря и да предупреждавам, ще я изритам като мръсно коте навън тази студентка, да се научи как е в реалния живот и ще ги видя другите отворковци дето щели да напускат заради лошия шеф, който иизмърмори нещо - веднага предупреждение (уорнинг), после втори и пътя навън, да си плаща кредитите със социални помощи щом е много ербап и много знаещ. Ритай задници братле, направо вади дебелата сопа, тук не ти е Америка или Англия Булгаритана, че да говориш, да разговаряш, почвай ги с дебелия край, само от това разбира робското племе и знаеш ли какво? Даже и ще им хареса.
|
| преди: 4 години, 5 месеца hash: 7108ff1a63 |
|
64. Много добре те разбирам за какво говориш. Живях в Англия 5г малко са в сравнение с 15г.. родителите ми още живеят там поради проблема, който си описал. Учих и работих там, но реших да се върна, защото се запознах с момче в интернет, лятото се видяхме и аз глупава и загубена се върнах, но както и да е.
Та на въпроса ти... В Англия хората са адски възпитани, мили и гледат да помогнат(има изключения разбира се, но 90% са такива). Сто пъти могат да ти кажат "sorry" "thank you" "excuse me" и така и бях свикнала и аз! Никой не те гледа как си облечен, с каква прическа си, с какъв телефон или чанта си.. всеки си върви по пътя и си гледа неговите си работи. Можех да си ходя както си искам без да се притеснявам, че някой ще ме обсъди.
Когато се върнах бях свикнала разбира се на тамушния манталитет и колтура. Чувствах се адски странно първите може би 6 месеца. Гледаха ме като все едно съм луда ако съм излезнала по анцунг да кажем в центъра на столицата, когато се усмихвах просто ей така без причина, когато се извинявах по 100 пъти и казвах благодаря. Хората ми се струваха адски груби, нелюбезни, намръщени и недоволни от живота все едно ти си им виновен за положението в което са.
Имаше един случай, който направо ме втрещи тотално и в същото време ми стана адски мъчно:бях в трамвая с майка ми, която се беше прибрала за няколко дни. Трамвая го караше млада ватманка-българка. Една възрастна баба с бастун тропаше по вратата леко ако може да отвори, защото ватманката 2 секунди преди това и беше тръшнала вратите пред лицето. В края на сметка отвориха се отново вратите и бабата едвам, едвам се качи.. качвайки се обаче в първата врата откъм въпросната ватманка се чуха едни рогатни, едно крещене от сорта на "какво си зачукала бе, аз имам график да спазвам, светофар ме чака.. " жената седна тихо и не каза нищо. Оказа се, че е за една спирка съответно слезе още на следващата.. слизайки отново от първата врата леко, леко защото беше много възрастна отново се чу крещенето на ватманката "за една спирка ли затропа толкова бе.. другия път ако искаш тропай по-силно" а аз и майка ми останахме в шок. Искаше ми се тази ватманка да я изкарам през стъклото. Бабата дори имаше билет за 1 спирка. Това ако беше някой циганин примерно нито щеше да има билет, а тя нямаше със сигурност да му говори така, защото бързо ще и затворят устата, но горката баба какво може да каже.
Просто е адски тъжно. Страната ни е уникална сама по себе си. Имаме си всичко планина, море, умни и кадърни хора, но сякаш простолюдието надделя. На България са и виновни хората. Не управлението, не другите страни, не заплатите, не нещо друго а самите ние. Пътувала съм адски много и навсякъде. Била съм и в извезтни туристически страни, но с адски бедно, по-бедно население от нас, но хората са усмихнати, вежливи и доволни от това, което имат. Не мога да ви опиша в какви бараки с по един хамак живеят, носят си кошницата с покупките на главата ама как се вика "го боли фара" хаха подсвирква си и не се оплаква.. и не, не си мислете, че е някоя африканска страна забравена от Бога. Говоря за страни в Южна Америка.
Моят съвет е или просто да свикнеш или да се върнеш там където се чувстваш добре. Хората не можеш да ги промениш. На българина всеки му е длъжен с нещо и всеки му е виновен само не и той. Комплексиран народ, роб на марката дрехи, телефон и чанти. Я оправата ще е виновна, я заплатите, я нещо друго. Хора, които ги мързи, нямат нужните знания и квалификация, които не са по-специални от другите с абсолютни нищо.. искат ей така работа ако може нищо да не правят ама да взимат 1000 и нещо лева! Това е. Има изключения разбира се.. но са малко, а една птичка пролет не прави. Аз свикнах с българския манталитет отново, но не съм станала като горе описаните от мен хора, затова те съветвам ако решиш да останеш тук да не обръщаш внимание и да не ставаш като тях :) Родителите ми не искат и да чуят за връщане тук а на мен просто ми се налага. И не.. не е защото "държавата ни е смотана" или не я обичаме.. напротив обожавам България, но не и масата от невъзпитани хора тук!
Може да ме съдите за написаното гора, но това е моето мнение.. и всеки излизал повечко в чужбина или живял(разбира се ако има наблюдения и е обърнал внимание като автора и мен) ще се съгласи!
Пожелавам ви да бъдете малко по-добри, смирени и усмихнати :)
|
| преди: 4 години, 5 месеца hash: bbd6db025e |
|
65. Тук може да е социализъм, но понякога се среща човещина.
Номер 63 ти си изключително злобен човек, явно не си бил в безизходица или нещо ти липсва и злобееш. Примерно като една майка я извикат в детската, че детето е зле, естествено ще я пусна. Ела си в родината и се дръж така, яко бой ще ядеш. Навремето имах един отваритителен професор, пребиха го с метални тръби. Не се мисли за толкова велик.
|
| преди: 4 години, 5 месеца hash: 565fa6b857 |
|
66. 63, я си вземи свободен ден или най-добре дълъг отпуск - да разпуснеш малко, да си починеш, че с тези нерви ще си докараш я някой инфаркт, я инсулт.
|
| преди: 4 години, 5 месеца hash: a2fff5cf7d |
|
67. 64, ти пък какво "учи" в Англия, бе?! Научи родния си език и тогава давай акъл на българи в български форум: "тамУшния", "кОлтура", "анцуНг", "в края на сметка", "рОгатни", "извеЗтни", "Оправа" и всяка втора дума ти е "адски"... Хайде, слагай кошницата на главата и заминавай за Англия.
|
...
| преди: 4 години, 5 месеца hash: d95fd9dac9 |
|
68. Аз пък напълно подкрепям номер 63, макар да живея и работя в България. Таково безхаберие от страна на служителите тук едва ли има някъде. И аз в момента следвам докторантура, но работодателят ми дори не знае за това. Когато имам катедрени съвети или изпити просто си вземам един-два дни отпуск, като предупреждавам две седмици предварително и правя всичко възможно да оставя за тези един-два дни вече приключени задачи, за да не се налагат реорганизации и натоварване на останалите колеги. Дисертацията си я пиша през почивните дни. Да, понякога работя върху нея и нощем, но това е изцяло за моя сметка и по никакъв начин не касае фирмата, която очаква от мен на следващия ден да съм адекватна и точна.
|
| преди: 4 години, 5 месеца hash: 20c13fffb7 |
|
69. До номер 63
Мордахай Леви да те накаже.
|
| преди: 4 години, 5 месеца hash: 7d45ac631f |
|
70. 63, айде по-кротко! Стой си там където си, не липсваш на никого тук. Какъв началник, какви 5 лв, ти не ставаш и за шеф на кенеф. Такива бабаити сме ги виждали, знаеш ли за каква сума ще ти натрошат някъде кокалите?
|
| преди: 4 години, 5 месеца hash: 50f91957d6 |
|
71. Търси си приятелка в професионалните среди. Познати на колеги и прочие.
Другият вариант е са си хванеш по-млада жена, която още учи и да поемеш изцяло издръжката ѝ, за да може да гледа децата.
|
| преди: 4 години, 5 месеца hash: 4477ca41e6 |
|
72. Говорите глупости - на повечето места в чужбина, особено в сферата на услугите никой няма фиксирано работно време. Това да идваш в точен час не те прави по-продуктивен. А пък за това дали е заспало момичето - ако автора беше добър шеф щеше да успее да мотивира служителите си да дават максимума от себе си.
След като не е успял значи не става за лидер, а просто надзирател.
А че в България му е трудно да се аклиматизира е нормално. Това са противоположни култури. За разлика от бившите английски колонии тук хората не се интересуват само от това да печелят пари, да лицемерничат и да са супер "успешни" в професията си.
|
...
| преди: 4 години, 5 месеца hash: e78808ecd5 |
|
74. Обаче авторчето с хаш 41e2543270 продължава да си пише сам коментари. Явно много се жегна. Да, номера 34, 56, 63.
|
| преди: 4 години, 5 месеца hash: 50f91957d6 |
|
76. До 72
Но не съм съгласен с:
"Това са противоположни култури. За разлика от бившите английски колонии тук хората не се интересуват само от това да печелят пари, да лицемерничат и да са супер "успешни" в професията си."
Защото не си попадал на точните фирми. При нас на въпроса "Какви критерии трябва да покрия, за да искам бонуси и повишения", отгорът е още "Ше видиме". Но има все повече фирми, които не е така и се дават яко заплати.
Неко само ти кажа, че ако знаеш, че от 15000 лева годишан заплата, можеш да минеш на 15000 годишен бонус и поне 60000 на година, без дори да се водиш ръководел на нещо, а междовременно, получаваш множество неща безплатно. Телефони, лаптопи, карта за фитнес, храна. Служебни са, но истината е, че ако изкараш 5 години там, то си спестяваш 5 години от тези разходи.
И това е само началото - станеш ли управител, партньор или поне някой от "звездните" кадри, вече говорим за 6 цифрени суми, които ще можеш да спестяваш, защото буквално, компанията ще ти поеме почти всички разходи. Има случаи, в които плащат скъпи квартири с години, всички транспорти разходи (разбирай чисто нов служебен автомобил), а всяка вечеря в града е "бизнес разход".
Тогава става страшно! И ако си мислиш, че "българите сме имунизирани", повярвай ми - не сме! Ако знаеш, че от 1300 лева заплата, можеш да минеш на 5500, а на всяко тримесичее, да има по 3-4000 лева бонуси, при това в рамките на 3-4 години, нещата се променят. Едно е, да видиш че в края на месеца имаш 80 лева, които отиват в касичка "екскурзии", в която имаш събрани 700 лева, друго е, да имаш по 3000 лева и да се чудиш, къде да инвестираш 40 000, които са събрани милата година
|
| преди: 4 години, 5 месеца hash: 6294b0831a |
|
77. Хе-хе! В САЩ може да се поздравяват по улиците непознати, но може и докато вечеряш, някой да влезе у вас и да те застреля без да си го провокирал. Както стана неотдавна с едно българско семейство в Чикаго. За щастие поне това все още го няма при нас.
Иначе служители, които си знаят, че нямат много големи шансове в професията си, се опитват да запазят достойнство като злословят зад гърба на някого. Ето при теб: каква е логиката да не си шеф, само защото не си прекарал повече време от другите хора в тази фирма? Никаква.
Това отношение е често срещано, не може да накараш в нищо хората да те заобичат. Дори и за по-висока заплата. Не виждам какъв съвет може да се даде, просто най-добре е да се има предвид.
|
| преди: 4 години, 5 месеца hash: 1db9807aac |
|
78. Самият факт, че авторът е отишъл на бригада в САЩ и е забравил да се върне е повече от достатъчен да си направиш извод. И да, може да се натрупат такива пари за 15 г. много зависи къде и на каква позиция е работил. Макар че ми е много странно като как е учил в САЩ и с какво си е плащал такси и издръжка живот, щото да си с диплома от България само и да натрупа тия 350 000, точно друг път. Проблемът наистина си е в самия него и само той може да си помогне, ако ще си помага.
|
| преди: 4 години, 5 месеца hash: 6cf3ce0f1d |
|
79. Реших да се включа в темата, аз също съм шеф, но в малка фирма, лично моя. Най-много работници съм имал някъде 20 човека, през повечето време са били 4-5. Нямам представа как се управлява голяма компания или фирма с много служители и работници, но принципите в ръководенето на хора са предполагам същите.
Автора е прав относно изискванията към подчинените си, но ако ставаше въпрос за Америка. В конкретния случай момичето-стажантка получава някаква заплата от 7-800 лв, която едва ли и осигурява добър стандарт на живот и е меко казано смешно да изисква работата да бъде смисъл на живота и. По този начин става шефът-натегач, който със сопата изисква да го слушат. Лично за мен не стават така нещата.
Тук сме България, манталитетът на хората е друг, не казвам по-лош, но е различен. За да получиш добри резултати, трябва да изградиш връзка с подчинените си, да вникнеш в проблемите им и в отношенията между тях. Така можеш да постигнеш резултата хората сами да те слушат и да работят съвестно, когато получават съответното добро отношение и разбиране. Нещата все пак са тънки, ако си много добър и мекушав лесно могат да ти се качат на главата, зависи от самите работници.
Автора се проваля до момента, започва да среща съпротива в подчинените си, започва да се разваля работната атмосфера и резултатите ще с влошават, за което ще носи отговорност той самият. Много пъти съм виждал как такъв началник разбъзиква целия колектив и в крайна сметка се проваля. Да си успешен началник или лидер е нещо съвсем различно от това да си добър специалист в дадена област и едното не е гаранция за другото.
Ако иска да има успех и с жените, автора ще трябва малко да си промени манталитета и отношението към хората като цяло.
|
...
| преди: 4 години, 5 месеца hash: 4477ca41e6 |
|
80. 76 - фирмата, в която работя покрива всичките ми изисквания. Получавам нормална заплата, но работя 6 часа, вместо 8. Не ме интересуват 6 цифрените ти суми. По-важен е личният ми живот.
Да, този манталитет се опитва да се наложи и тук (къде ли американците не са си навряли носа), но според мен българите ще устоят.
|
| преди: 4 години, 5 месеца hash: e78808ecd5 |
|
81. По-добре от номер 79 не можеше да се каже. Ако не си намерил "слабото място" както се казва на служителя, колкото ид а се мъчиш със сопата зорлям да го накараш да работи, няма как да стане и вината за това си е изцяло на ръководителя/мениджъра.
То затова и жените не му връзват - той просто не може да има нормални отношения, не може да разбира хората и гледа на хората като на партньори и на връзките с хората като на сделки, като на работни задължения. Ами няма как така да жегне една жена и да предизвика у нея позитивна емоция. Няма го чисто човешкото и непринуденото, а се създава едно усещане за сухар, прекалено студен и механичен/роботозиран човек. Кон с капаци, ако щеш.
Това за заплатата също е много вярно. Не може да хвърляш на някого някакви 500-1000 лв и да очакваш той да си заебе целия личен живот за твоя бизнес. И как точно въпросните 1000 лв ще компенсират неговия живот? Аз разбирам като в САЩ да взимаш едни 5-10 хил. долара, че ако ще си заебаваш живота, поне да знаеш за какво. Ама за 1000 лв е просто смешно да изискваш неимоверни жертви. За 1000 лв просто работиш, понеже си принуден, колкото да си платиш храната и наема, никой няма намерение да спи и на работа срещу нищо. Още по-малко пък като няма и елементарно отношение. И за какво в крайна сметка да го прави? За едно потупване по рамото?
|
| преди: 4 години, 5 месеца hash: db65a5adad |
|
83. “ Нямам представа как се управлява голяма компания или фирма с много служители и работници, но принципите в ръководенето на хора са предполагам същите. ”
“Не знам, но предполагам” е доста малоумен начин, да започнеш съвета или критилата си.
|
| преди: 4 години, 5 месеца hash: 6cf3ce0f1d |
|
84. н.83,
Когато нямаш какво да кажеш, понякога въпреки това е по-добре да си замълчиш. Предполагам е въпрос на умствен багаж, но все пак може да ни спестиш някой неуместен коментар.
|
| преди: 4 години, 5 месеца hash: e78808ecd5 |
|
85. 83, човека се опитва да каже, че това е негово мнение и не иска да го натрапва. Ако каже директно, че знае как се управляват хора, пък ще го обвините, че се прави на някакъв или че си налага мнението, както многоч есто се случва в сайта. Затова човека не иска да е категоричен, защото и допуска, че е възможно при други обстоятелства неговия опит да не е меродавен.
Това е знак за толерантност и широкостроеност, а не като някои да приемат, че щом при тях е така, то при всички е така и да спорят за глупости.
Аз също имам подобен изказ и някои го бъркат с колебливост и липса на категорично мнение. Обаче ако изкажа категорично мнение, пък се почват едни коментари "ти на какъв се прави", "какво се налагаш" и т.н.
|
...
| преди: 4 години, 5 месеца hash: 41e2543270 |
|
87. Има много голяма разлика да управялваш 5 и да управляваш 105 човека. В голямата фирма има повече позиции, по-добре платени, служителите се борят един с друг за курсове, за квалификации, за окото на шефа, има и големи итриги и игри в голямата фирма. Да управляваш 5 човека е да управляваш тийм, а не компания. Казвам го като военен, аз съм военен и съм започнал командването си на взвод от 7 човека и съм стигал до началник щаб на полк командвайки 343ма. Има огромна разлика да командваш тийм и тиймове! Недей се извхърля, че принципа на мениджмънта бил един и същ, защото не е. На малката група стига да си приятелче с тях, да ти се кефят и това ти е. Да си отгоре на повече хора е нещо съвсем друго и трябва да си далеч по-твърд и с повече авторитет, защото грешките ти и мекушавостта рефлектират върху много хора, създават грешни примери и модели и т. н. И преди да се изцепи някой, че съм тъп военен и какво разбирам - ще ви кажа, че след военната си кариера съм бил и мениджър в застрахователна компания - мениджър, директор по сигурността, член на управителния съвет. Колкото си по-нависоко трябва да си по-твърд и с безкомпромисни критерии, защото отгоре застанал ти си лицето на фирмата, ти си фирмата с нейните стандарти, критерии, цели, задачи и т. н. Не е казано да си цербер, но ако си мекица просто ще те прегазят, а това директно си води до загуба на позиция. Мисля, че и идея си нямате какви хора ръководят примерно банките. Казвам банки, защото банковия сектор е тясно свързан със застрохователния и като директор съм имал честта и удоволствието да познавам повечето изп. директори на банкови институции в България. Ако ви кажа, че до един биха изхвърлили жени с бебета на ръце и да им отнемат жилищата без да им мигне окото няма да повярвате нали? Виждал съм как държат банковите служители до 8, до 9, че даже и до 10 вечерта, за да се завършат някои операции и отчети. Няма имам дете, няма имам болест. Мениджмънта е наука и е стъпка по стъпка, както започнах с армията и военните си години. От лейтенант и 7 човека с които бях приятел, бях на квартира с един от младшите сержанти във взвода ми, пиехме заедно, обикаляхме.... до подполковник, който имаше репутация на човек, който тормози младите офицери и няма милост към издънки. Ще го онагледя с една картина. Да седнеш в гумена лодка за 1 човек - не ти трябва много умение да я насочиш наляво или надясно... седни зад мостика на кораб 100 000 т. - е, май няма място за грешки, за шегички, за глупости? Няма как да сравниш малкия мениджмънт с едрия такъв, в света на едрия мениджмънт "хора" като дефиниция няма да срещнеш, а акули прикрити зад човешка кожа. За да стигнат до там да прегазили и свои приятели, прегазили са и сума ти хора, няма вариант да си мениджър на високо ниво и да не си такъв. Надявам се да съм ви бил полезен. Не се напрягайте толкова, защото това е живота, този, който е високо тъпче този, който е по-ниско, така е от памти века. Весели празници
|
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
