Споделена история от Любов и изневяра |
Връзка от която се чувствам наранен!
преди: 4 години, 5 месеца, прочетена 867 пъти
Скоро правим 6 месеца.
С нея се чувствам спокоен но нищо повече... Имам в предвид, че само в определени ситуации аз съм задоволен от нейните действия и не нямам в предвид, че си търси друг а просто не винаги усещам, че ме желае най-вече това чувство го усещам, докато сме разделени от работа.
Не можем винаги да сме заедно и ни се налага да си пишем по социалните мрежи защото да държим телефоните в ръце постоянно също не можем. И за тези 6 месеца ми отговаря кратко, понякога си мисля, че го прави нарочно да ме дразни а понякога ми идва в повече и като нищо, ще се побъркам ей така, като прави ми минават всякакви съмнения.
Даже оставете го това, че ми отговаря в повечето случай кратко с две думи но понякога е получила съобщението и минават 3 часа докато ми отговори за тези 180 минути не може да намери 2 минути да ми отговори ли? Ходил съм на работата и веднъж, нищо лошо не правеше и от тогава не мога отново да я притеснявам за да не се осъмни, че я проверявам.
Не искам да я притеснявам с моите съмнения но аз самия се наранявам и тровя с лабилна психика съм, когато става дума за приятелката ми. Едвам си сдържам нервите пред нея защото за капак съм и ревнив, когато получа повод а аз намирам все повече и повече поводи напоследък за ревност. Но си я крия за сега и след това като се разделим си изливам гнева върху някой предмет или просто излизам с познати да се напия (Не пиех алкохол, и не съм пушил. Но наистина аз имам чувства към това момиче тя с нищо не ме е лъгала защо така съмненията ме завладяват нямам си и на идея... )
Примерих се някак си със себе си уважавам се, като личност и не бих се пренебрегвал заради всяка но си казах, че щом държа да имам връзка с това момиче трябва да направя компромис и го направих с надеждата, че след като ме опознае, ще има по-топло държание и го получавам, когато сме заедно но разделим ли се край... Все едно си пише с някой познат поне аз така го чувствам в първия момент, когато усетих подобно отношение а то беше в началото на връзката ни си помислих, че вечерта аз нещо съм направил и на следващия ден отидох със рози и бонбони първо я попитах с какво съм я обидил предната вечер каза, че всичко вечерта ми е писала, само със добри чувства с две думи бил съм я разбрал грешно. Не ми говори на въпреки или да използва лош език но не усещам близост от нейна странна а още в началото си бяхме казали, че един от друг искаме всичко да е както трябва без лъжи и само сериозно отношение. За тези 6 месеца и един път не съм я хванал във лъжа един път не е скрила нещо от мен а аз със всеки изминал месец просто търся за нещо да се захвана само я дебна при всеки един момент, когато имам съмнения и ми се обади или пише само чакам да чуя оправданието и винаги преди да го чуя си казвам, ей сега няма как да се измъкне и ще се разделя с нея и винаги до сега ми е давала точно обяснение. успокоявам се за в момента до следващия път в, който тя не ми пише или ми каже, че не можем да се видим си мисля, че можем а не иска и ми идва да си блъскам ръцете в масата и само си повтарям, лъжи те, лъжи те, играе си с теб и всякакви подобни мисли, докато не се чуем, докато не чуя нейното положение защо така се е случило тогава пък се чувствам вътрешно виновен, гузен и говоря с половин уста тя не знае какво съм си мислил през времето в, което не сме се чули (порядъка на няколко часа макс 1 ден) но на мен ми трябват 2 часа да чакам отговор или да ми върне обаждане и съм готов да се съсипя.
Може би това, че винаги аз намирам време да и кажа "зает съм, като приключа с работата ще ти се обадя" А, когато видя, че ми е писала при първия удобен момент и пиша поне едно добро утро, лека вечер, яла ли си, пила ли си, прибра ли се и не със закъснения от 2 или 3 часа толкова 2 минути ако трябва ще се направя, че отивам до тоалетната само желание трябва и тази мисъл ме побърква. Постоянно си мисля, че аз съм този, който дърпа конците в тази връзка, че аз се старая повече и това чувство расте, расте и всеки път, като знам, че няма да се видим за ден или три нямам желание да и пиша или звънна защото ми е хиляди пъти по-добре, като сме заедно поне усещам загриженост, приятно отношение а по тоя интернет и да е така или да не е така аз винаги си мисля, лошото. Пишем си взаимно поне се сеща да ми пише ама, и това не ме успокоява ще се побъркам! А не смея да говоря с нея защото вече веднъж ми е казала, че я разбирам погрешно а на мен вътрешния глас ми пее съвсем друга песен. И по телефона съм звънял, когато съм сигурен, че не е там, където е казала или с когото уж е ама като се обадя, което е рядкост повечето пъти си потискам съмненията не искам да ме помисли, за маняк или, че и нямам доверие но нещо с мен не е наред...
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 5 месеца hash: e95eb6d240 |
|
1. Да, нещо с теб не е наред, а тя го усеща, колкото и да се криеш. Ако не можеш сам да си решиш проблема, потърси професионална помощ. Иначе ще я загубиш. Както и следващата, и следващата...
|
| преди: 4 години, 5 месеца hash: ab9cbbd2a2 |
|
2. Описал си ме без да искаш :), номер едно ти е дал съвет, а и незнам дали това се решава някак! Лошото е че тези връзки непросъществуват, а най лошото е че мислиш, че си научил урока си, а всъщност са станали 3 4 урока и се осъзнаваш, че неможеш да създаваш взаимоотношения с противоположния пол! И всичко това е от твоята самооценка и самочувствие! Поне при мен е така, искрено се надявам да се променя, лошото е че такива като нас обвиняват жените, но аз отдавна съм разбрал, че ние сме си виновни и просто изпускаме стойностни хора! А дали просто не попадаме на хора, и не сме усетили истинската любов, в която тези неща отсъстват, ще трябва да имаме търпение! Най трудно е когато разбереш, че всичко идва от теб, и че влюбването не е за всеки! Успех ти пожелавам и весели празници :)
|
| преди: 4 години, 5 месеца hash: 6fb67792cf |
|
3. До номер 2
-Благодаря ти за коментара и съвета! Разделих ме се по моя вина, помислих си нещо и направих страшна каша и искаше да се разделим на момента. Обвиних я, че явно го е искала от преди това и няма симпатии към мен помисли си, че я наричан "лека жена" и просто си тръгна. Няма да я търся но ме хваща яд, че си тръгна толкова лесно явно съм бил прав за нея, че е била с мен просто ей така или наистина се е обидила но да си тръгнеш толкова лесно не е била моя човек. Аз не бих си тръгнал от някой веднага само защото ме е обидил но всички сме различни. Весели празници и на теб
|
|
