Споделена история от Любов и изневяра |
Дали съм готов да я преживея напълно?
преди: 4 години, 1 месец, прочетена 959 пъти
Здравейте! Аз съм момче на 18 години. Занимавам се с вид художествен спорт. Преди 2 години когато бях на 16, с отбора с който тренирам заминахме до град в близост до София, на лагер. Освен нашия отбор имаше, трябваше да пътува с нас и отбор от Македония. И още в самото влизане в рейса, видях това момиче. Направи ми невероятно впечатление. Тя е 2 години по малка от мен. Бяхме на този лагер за 5 дни и двата отбора. Запознах се с момичето. Сближихме се и нещата се получиха между нас и може да се каже, че вече на 3 - тия ден бяхме заедно. Но какво щеше да стане когато се приберем и се разделим? Аз вярвам във връзката от разстояние. Моят най - добър приятел има връзка от разстояние от 4 години. Това мен не ме притесняваше. Дойде момента да се приберем. Започнахме почти всеки ден да се чуваме по видео чат. Тези видео чатове започнаха да стават все по редки и по редки. След 1 месец, аз и моят отбор отново заминахме на лагер до друга дестинация. Докато аз бях на този лагер, в един от дните имаше рожден ден. Честитих й разбира се както е задължително и бях хванал сериозни връзки, за да й изпратя невероятни подаръци по много труден начин, защото Македония не е в Европейския съюз и това ми коства много. Също така ми направи впечатление едно момче, което й беше честитил рождения й ден по по - особен и близък начин. Не обърнах внимание, защото за мен вярата в една връзка е супер важна и реших да не я ревнувам. Но след месец вече, както си вървях с моят най - добър приятел, видях че същото това момче иска да ме добави като приятел в социалните мрежи. Приех заявката му. Влезнах в профила и видях... тя и той били заедно от доста време. След това й вдигнах скандал, тя разбира се се оправдаваше, че няма нищо общо с него и че това между нас не е било истинско. Спрях да й пиша. И тя не ме потърси. Мина година. С моя отбор имахме участие в Македония. Засякохме се и тя се държеше приятелски с мен, все едно нищо не е станало между нас и започна да се закача с един мой близък приятел. Това изобщо не ми направи добро впечатление. Мина още една година. Станаха вече 2 и в мен стоеше една рана, една дълбина която ме изяждаше отвътре, като че ли исках да й кажа нещо или и тя може би да усети каква болка съм изпитал аз. Писах й аз след 2 години. Не пишеше отново с голямо желание. Попитах я дали си има приятел и тя отрече. И също ми каза, че тя си е мислила, че съм я забравил и затова не съм й писал 2 години. И последното което й казах беше, че може да си останем поне приятели, което мен ме съмняваше и тя единствено отговори, че сме далеч. Тя по принцип забелязах, че е доста повърхностен човек, иска много подаръци, всичко най - хубаво и да е на върха. Тя е от тези хора, които не оценяват жеста, а това какво им даваш. Сега ще си кажете, че е кифла. Но аз не мисля, че е такава... не знам... може би защото ми беше една от най големите тръпки в живота, или супер голяма любов, и сега въпросът е - дали съм готов да я преживея напълно? Благодаря ви!
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 29 дни hash: 882a56b674 |
|
1. Дори и да не си готов, ще ти се наложи. Явно ти е първата голяма любов и това те е заслепило до голяма степен. В такива моменти сме склонни да качваме човека на пиедестал и да сме изцяло слепи за недостатъците му. Опитай се да помислиш трезво, спри да й пишеш и да се опитваш да търсиш контакт с нея, опитай да затвориш тази страница. Знам от опит, че на думи звучи лесно, а всъщност не е, но след време ще свалиш това бреме от раменете си и ще се почувстваш облекчен. А си млад още и пак ще намериш любовта. Успех!
|
| преди: 4 години, 26 дни hash: fc15b2bd39 |
|
|
