Объркана съм много
преди: 4 години, 22 дни, прочетена 1525 пъти
Привет! Много искам историята ми да бъде публикувана, защото имам нужда от съвет. Моля, без хейт. Благодаря на всеки, който ще отдели време да прочете това, което ще напиша, и ще даде съвет.
Момиче на 25 години съм. Преди 2 години започнах да работя във фирма, където срещнах мъж на 40 г., който ми е мениджър. И двамата сме необвързани, той има един брак зад гърба си, а аз две сравнително дълги, но много несигурни връзки.
Той е недоверчив. Не се разбира много с другите и общува в тесен кръг от хора. Работохолик е. Почти няма личен живот. С мен някак си се разбираше, споделяше за проблемите си.
Има проекти, по които работим заедно. Завършихме един от тях някъде миналата година по това време. Тогава много се сближихме и започнах не просто да изпитвам симпатии към него, а по-скоро чувства.
Откакто се запознахме постоянно ми правеше намеци, че иска нещо от мен и че не ме вижда само като колежка. Закачеше се с мен, пишеше ми на работа и след работа, показваше някаква ревност, когато говорех с друг колега, позволяваше си да ме докосва (не по неприличен начин, но със сигурност не беше случайно), правеше ми комплименти, помагаше ми с неща, които не изискват чужда помощ, без да съм го молила. Абе, ухажваше си ме. Не одобрявам такова поведение на работното място и не съм си позволявала ясно да отговарям положително на това негово отношение или да го докосвам по някакъв начин, но не мога да скрия, че ми беше приятно да ми обръща внимание и със сигурност това си е личало.
Един ден просто започна да се държи с мен само като с колега. От нищото. Не се бяхме карали, до предния ден всичко си беше както преди и аз бях останала с впечатлението, че между нас ще има нещо повече от колегиални отношения. На мен съответно ми стана неприятно, след като вече ме е накарал да се привържа към него и направих скандал. Караницата ни се състоеше в това аз да се правя на недостъпна, защото ме беше наранил по някакъв начин и не знаех дали вече искам да бъда близо до него, а той се извиняваше и се опитваше всячески да ме накара да не се сърдя, но да гледам на него само като колега. След часове умолявания осъзнах, че може би трябва да опитам да преглътна случилото се и да се държа с него приятелски, за да няма напрежение, но с ясна граница, тъй като работим заедно, и да си гледам живота.
Известно време успявахме да работим двамата, споделяхме си, подкрепяхме се, помагахме си. Пак ме сваляше, сърдеше се за дребни неща, показваше привързаност, но не беше толкова ясно изразено всичко както преди. Комуникацията между нас беше засилена. Всеки ден се виждахме и чувахме и аз отново се привързах доста силно. Реших да му споделя, защото не исках да го подвеждам, че можем да работим заедно и да гледам на него само като на колега, когато беше най-близкия ми човек и виждах нещо много повече от човек, с който имам общи проекти за изпълнение. Не смятам за редно да има подобни неща в работна среда.
Каза ми, че не иска лични отношения, не иска да остана подведена и че ако не мога да гледам на него само като на колега, е по-добре да променим нещо. Предположих, че няма желание повече да работи с мен. Казах, че не искам да променяме нищо, но щом ще му е неприятно да знае, че имам нещо към него и толкова иска промяната, ще я направим. Не исках качеството на работата ни да страда от това и попитах дали има възможност да се оправям сама с това, че съм се привързала, без да прекъсваме работата. А той каза, че няма да прекъсне работата, но спирал да ми отговаря. Помислих няколко часа какво да правя и му писах, че нямам намерение да не работим заедно, но имам намерение да си вървя по моя път, затова докато имаме общи проекти, ще гледам на него само професионално, а когато те приключат, ако е писано да имаме нещо повече, то ще се появи само, без да пришпорваме нищо. Той разбира се, не даде отговор.
Минали са 3-4 дни и оттогава когато и да искам да му кажа или пиша нещо, се прави, че не съществувам. 2 пъти се опитах. Обръща внимание само на строго работни обсъждания, които се състоят в размяна на няколко реплики и криви погледи. Опитах да се извиня, ако съм го подвела с нещо, но и за това не ми даде шанс.
Моля ви дайте ми своите виждания на ситуацията и съвети как да се справя с нея. Дали се прави, че не съществувам, за да ме накара да се отдръпна от него и да продължим да работим в един екип? Просто иска пространство да вземе решение дали държи на работа с мен или на отношения с мен? Или иска да реши как въобще гледа на мен? Или ми е много ядосан и няма никакво желание да го търся и като цяло да има нещо общо с мен?
Не искам да напускам работата си, нито той да го прави заради мен. Не искам да има напрежение между нас, ако ще работим двамата, защото наистина го ценя като човек, но съм склонна да не работим заедно, ако ще имаме някакви лични отношения. Искам отговори, но той няма желание да говори с мен.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 22 дни hash: 24c5586aae

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Аз също съм на 25 момиче също работя като мениджър и даже не си позволявам да имам каквито и да са отношения с някои от персонала , нито излизам с някои от тях , нито да пия кафе , нито нищо защото просто аз така съм решила . Според мен не иска да смесва личното с професиналното , защото не е окей да имате лични отношения особено ако работите заедно и има други колеги около вас самото внимание , което ще ти отделя и помага със сякви работи , ако другите го забележат , ще решат че ти си толерирана по накакъв начин .

 

...

преди: 4 години, 22 дни hash: 921106791e

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   E, наистина си много объркана. Аз, лично, така и не разбрах нищо. Какво искаш ти, какво иска той? Все едно е, че писано от 10-12 годишен/а.

 

...

преди: 4 години, 22 дни hash: 243de5d243

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Спри да се филмираш, момиче! От това най-много теглите голяма част от жените, че приемате желаното за действително. И от един лек флирт си съчинявате цял романтичен сериал. Защото егото ви страда и не допуска мисълта, че не всеки мъж, който ви погледне или ви заговори е пленен от неотразимия ви чар и не всеки , когото харесвате трябва да отговори на чувствата ви. Човекът е бил ясен и ти е казал и показал какво мисли, нищо не ти обещава и не те залъгва. Хич не си ги навивай разни от сорта той сега търси решение, мисли за мен и пр., решението вече го е взел. Ако не си глупава, трябва да ти е ясно какво е. Спираш всякакви опити за нещо повече от служебни отношения, пазиш дистанция, гледаш си работата и толкова. В крайна сметка вие за това сте там и за това ви плащат, не да въртите любов по офисите. Другаде в много фирми за това уволняват. "Искам отговори, но той няма желание да говори с мен." Няма какво да искаш, какви отговори, какви пет лева? Самото му нежелание да говори с теб е отговорът. Не досаждай и не се унижавай. Имаше някъде тук една тема "Той не те иска", прочети я, ще ти е от полза.

 

...

горе^

преди: 4 години, 21 дни hash: 298e7c247c

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Според мен си приела прекалено сериозно ситуацията. Той няма да напусне заради теб, това е човек почти на 40, не е с мислене на 25 годишен мъж. Той недвусмислено ти е казал, че иска отношенията ви да останат работни. Защо се впускаш в излишни илюзии? Явно, че не те харесва. Мъж, който те харесва, няма да игнорира съобщенията ти. Не се унижавай излишно, на 25 вече си зряла жена. Или си е поиграл на флирт, или си приела любезността му погрешно.

 

...

преди: 4 години, 21 дни hash: ed7966cc1e

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   В началото на историята каза, че той е човек, който повече държи на работата. Не мисля, че ще си щастлива с такъв човек, защото няма да ти обръща достатъчно внимание. Независимо дали ти е сърдит, или не, дали иска отношения с теб, или не, по-важно е какво искаш ти. Според мен във времето вашите отношения ще се по отпуснат и няма да се държи така хладно и всичко ще бъде наред, но ти трябва да решиш искаш ли отношения с него или не, а той съответно да ти отвърне.

 

...