 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Несигурност и страх за бъдещето
преди: 3 години, 11 месеца, прочетена 983 пъти
Здравейте, допреди няколко седмици завърших висше образование и мислех, че ще се почувствам по-добре, но се случи точно обратното. Нямам много приятели и дори тези, които имам не мога да споделя какво наистина се случва с мен. Чувствам се самотна и неразбрана. Изглежда, че много хора от нас правят нещата за пари и ми се струва прекалено изкуствено. Сякаш вече душата не означава нищо. Всеки ден мисля и прехвърлям почти едни и същи мисли - мисли, емоции и чувства, които ми тежат.
Тук ще спомена нещо много важно към историята ми, а именно основният ми проблем във взаимоотнешнията ми с хората едно от тях което е - ниското самочувствие, което от години се опитвам да направя нещо по въпроса и винаги срещам хора, които не ме разбират и ме нараняват.
Това, което аз не разбирам е защо хората си мислят, че сме перфектни и при най-малката трудност си тръгват от нас вместо да се борят. С годините изградих страх от това да изразявам емоцията си, спрях да говоря за това, което чувствам и в момента това ми създава огромен проблем защото хората си мислят, че не искам да изразявам емоция. А аз всъщност имам проблем с това - последния път се ядосах и излязох "извън контрол" ако така мога да се изразя. Което означава, че емоцията застана на преден план, а това може да бъде разрушително - от неуважение и нежелание да чуеш човека отсреща до пълно отричане на логика и мнението му/й. (изразено и в крещене, малко доближаващо се до истерия)
Много от тези неща разбирам, че идват от детството и всеки от нас преживява различна болка. Но започна да ми омръзва как всеки ми говори за неговата/нейната болка, за историята си, а аз дори не мога да кажа своята. Всеки път се страхувам, че човека ще ме отвхвърли, че няма да бъда достатъчно добра... Най-странното е че разбирам че, както споменах, това идва от семейството, но как обясняваш това на човека остреща? След като този човек има своята болка, може би и той/тя преживява същото?
В същото време колкото и да разбирам, започна да ми омръзна аз да бъда тази която разбира другите. Вече не искам да го правя защото цената която плащам е огромна.
Студентството си го изкарах в потиснатост и тревога. Животът ми не е в България и това изигра огромна роля. Мислех, че на това място, което съм в момента, ще се почувствам "жива" и свободна. Но вместо това, резултатите се оказват много по разочароващи отколкото съм си мислела.
Това предполага ли че трябва да спра да мечтая? Защото досега не виждам нещо, което наистина да искам в този живот...
Мислела съм си за професиални консултации, защото от тук нататък не знам и не съм сигурна че вече искам да "живея"...
Но проблема е - в момента не мога да си позволя консултации. Дори незнам дали като започна работа ще мога да се запиша, което ме обезсърчава страшно много.
Страхувам се да направя крачки напред към бъдещето ми, защото не виждам такова за мен. Не ми харесва живота да бъде постоянна борба - да трябва да се боря за всяко малко нещо и да плащам голяма цена, която е - самота, страх, несигурност, да бъда отхвърляна и обвинена, че съм нелогична, несериозна, дори глупава (имала съм такъв случай), след като тези обвинения са в много случаи безпочвени и да получавам неуважение за труда, който полагам не ме кара да се чувствам добре. Всеки от нас иска точно обратното, но кой е готов първо да даде и след това да получи?
Аз съм само на 23 и както се казва, "живота е пред мен", но наистина не искам този живот вече...
Как да възвърна вярата си отново?
Знам че трябва да съм благодарна за това, което имам, но това е което имам е нож с две остриета - всеки един миг мога да го загубя с една погрешна стъпка или дума. Когато се опитвам да изявя себе си, вероятността да бъда определена като "луда" е голяма. Това идва поради факта, че не мога да изразя негативна емоция по "нормален" и човешки начин, а всъщност става по много разрушителен начин.
Въпросът ми тук е - вие какво бихте направили в моята ситуация?
Обобщено ситуацията - чувства на потиснатост, отхвърленост, на неразбирателство от страна на другите, ниско самочувствие, проблем с контрола на негативните емоции, нервност и напрежение; усещане, че никога няма да имам живота, който искам; усещане на празнота и загуба на желание за живот; загуба на надежда, че някога ще намеря човека за себе си и ако го намеря - ще го отблъсна, защото не мога да изразя това, което чувствам/изпитвам; липса на мотивация; проф. консултации - не е опция за момента поради липса на средства.
Отношения с роднини - добри за момента, докато не ме предизвикат и не "загубя контрол" над емоциите си (изразени в по-горе описаните характеристики), което е един момент, за който се страхувам страшно много защото могат да предприемат действия неприятни за мен... в момента съм зависима от тях защото не работя и ще си търся работа... но незнам с това ниско самочувствие и този проблем как ще се задържа там - представете си, че изведнъж се ядосам на колега/колежка, след като не мога да си кажа нещата както трябва и ако случайно "избухна", това няма ли да е проблем за работодателя? Не мисля, че проблемното поведение и проявата на агресия даже се толерира дали ще е в България или особено в другите държави...
Благодаря за вниманието :)
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 11 месеца hash: 0eab4c1099 |
|
1. Започни да се занимаваш с нещо от рода на карате, хем да се дисциплинираш, да добиеш увереност и самочувствие, да се запознаеш с други хора. Има и толкова литература по личностното изграждане, вземи почети и се опитвай да го прилагаш.
Като тръгнеш на работа това с крясъците и истериите го забрави. Няма да е проблем за работодателя, проблем ще е за теб и ще си търсиш нова работа.
|
| преди: 3 години, 11 месеца hash: cf127195ed |
|
2. Повечето хора живеят така, прикриват емоциите си, не разкриват мислите, плановете и намеренията си. Дори когато са в сериозна връзка или дори брак. Само в книгите и филмите роднините и приятелите се подкрепят наистина. Докато си зависима ще премълчаваш и си търсиш работа. Всеки гледа собствения си живот и интерес. Като започнеш да получаваш заплата ще започнат да гледат на тебе с други очи. Като доходът ти позволи ще си намериш отделна квартира.
Колегите са ти конкуренти, а не приятели. С тях се поддържат колегиални отношения, които са любезни, премерени и определено неемоционални. Не може да си изтупваме душевните торби при колегите.
Изобщо изслушването на чуждите проблеми е по желание, аз внимателно отклонявам желанията на околните да ме ползват за кошче за душевни отпадъци. Ако съм принудена по някаква причина /примерно искам пари от мъжа ми или съм с роднини, близки познати и няма как от куртоазия/ кимам с глава и не вземам отношение, това не ме засяга. Ако някой ми избухне и се опита да ме натовари с немои грижи не е познал, обръщам му гръб и отминавам.
Запомни, че приятелството се гради на взаимни интереси и компромиси, ако ги няма, няма приятелство. Роднините си длъжна да се съобразяваш с тях щом нямаш собствени доходи и те издържат. Всяка работа е добра щом плащат достатъчно, ако е в рамките на почтеността все пак.
Самочувствието се гради на база външен вид, образование, професионална реализация, доходи и култура. Уважението и приемането от хората около нас зависи от личното ти себеприемане, самочувствие и самоуважение, от способността ти да общуваш спокойно, без излишни изблици на емоции. Фокусирай се върху себе си, собствените си интереси и бъдеще, на 23 години има още много да те мъжат, мамят, изполват, сдъвкват и изплюват. Много рядко човек сам е виновен за това. Да, има признаци за лицемерие, използвачество от околните, но рядко ги виждаме, не ни се иска, вярваме в доброто у хората.
|
| преди: 3 години, 11 месеца hash: 030ac5e0cf |
|
3. Започни да работиш върху самочувствието си. Обичай се и се самоуважавай. Започни някакъв спорт, или любителски да се занимаваш с изкуство. Чети религиозна литература или езотерика. Ще те разочаровам като кажа, че човек е сам. Никой няма да те изслуша, нито да ти помогне за проблемите ти. Е,освен психолог да му рлащаш. Това с кошчето за душевни отпадъци го има в БГ, но на ЗАпад е даже неприлично да споделяш душевните си проблеми пред другите, включително и пред родителите си. Така че спри да изслушваш чуждите проблеми и се заеми с твоите. Има книги за личностно развитие, чети и се справяй сама. Ще се справиш.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
