Споделена история от Любов и изневяра |
До любимия 2
преди: 3 години, 10 месеца, прочетена 740 пъти
Писал си нещо нощеска. Изтрил си се. Спрял си. Защо?
Искам да те питам, но знам че ще плача след това. Искам да знам какво ти е имало по никое време, но подозирам, че знам.
Навярно просто си искал да ми кажеш, че ме обичаш. Че мислиш за мен. Че ти липсвам. Да ми пожелаеш хубави сънища и да ми кажеш, че ме стискаш в прегръдката си тази вечер.
Изтрил си се, защото знаеш, че не искам да ме търсиш. Това е по-мило от това, че си писал и мислел за мен, докато тя е спала в твоето легло. Всъщност си е голяма мизерия, че си го направил, докато е била до теб. Но както и да е, обстановката не е приятна.
И ти ми липсваш и те обичам! Преживяваме една и съща болка. Но все пак аз знам на къде вървя и защо го правя, искам да стане така. Докато ти знаеш на къде вървиш и защо, но не искаш така да става. Там ни е разликата. Аз угаждам на себе си и собствения си усет, а ти на чужди представи и очаквания.
Знам че ще те зарадвам особено много ако просто ти драсна, че те мисля. Ако просто ти пратя виртуална прегръдка и спомена, че си част от сърцето ми. Главната част. Не го правя не защото не искам да те зарадвам. Само по себе си не ми пречи да ти споделя, че все още се въртиш в главата ми. Но ми пречи това, че ти ще го приемеш като сигнал за нов старт. А аз не искам такъв, не го заслужавам(е). Не ни е необходимо да преживяваме същото.
Както си и знаех, не мога да обясня на друго човешко същество връзката, която изпитваме. Както си и знаех, всеки би те оплюл за това как постъпваш и какво леке си. За съжаление, няма как да бъдеш описан. Няма начин да те измъкна от стереотипа за мъжете с шарещи очи. Може би само човек, който усети вибрациите между нас, би могъл да каже „Е, да, не е липса на обич.“.
Въпреки че не искам да ти чета поредните словоизлияния, които не са подкрепени с нужните действия, все пак е особено смешно как при всяка вибрация на телефона тичам към него. Сякаш с надежда да си ти. А не си. И като видя, че не си, си казвам „Слава Богу“, а междувременно усещам как душата ми се чувства прободена с нож от самотата, разбитата надежда и болката, че просто те няма.
Хубавото е, че спрях да те търся из улиците. Не търся лицето ти, не диря и колата ти. Вървя си спокойно без надежда да те зърна някъде. Не излизам на балкона да те потърся с поглед, не се мотая в твоя квартал и мисля че вече няма да разхождам кучето там. Въпреки че маршрутът все пак бе очарователен.
Знаеш, че съм човек-мечтател и имам нужда от бягство от реалността. Отказах се да мечтая за нас, да се надявам, че ще се появиш свободен на прага ми. Затова се сдобих с нова мечта. Някога да мога да ти бъда приятелка. Просто приятелка. Някога, когато сърцето ми принадлежи на друг, а ти си си подредил живота и вярваш, че си на правилния път, щастлив си, вярвам че ще можем да бъдем другари. Мисля че имаш нужда от човек като мен до себе си. Човек, с който да не те е срам да споделиш всичко без притеснение, че ще бъдеш съден, осъден и предаден. Без да се страхуваш, че те отхвърлят или омаловажат. А аз също имам нужда от човек, с който да мога да се споделя без страх, без задръжки, без преструвки. Сигурна съм, че винаги бихме могли да подновим любовните си отношения, но вярвам, че ако всеки обича и харесва пътя по който върви със своя партньор, бихме могли да бъдем просто другарчета. Искам да бъда до теб и ще бъда при първа възможност. Стига и ти да поискаш, стига и ти да можеш.
Беше хубаво да мечтая за нас като двойка. Беше много хубаво мечтите ми да се изменят спрямо това какво обичаш и ти все пак. Беше хубаво във фантазиите ми да има конкретно лице, което целувам и до което заспивам. Беше страхотно. Нямам търпение да ми се случи отново, тъй като вече с теб си забранявам да бъда. Дори и на ум.
Чудно е колко много граници, ограничения, стени поставяхме, спазвахме и сравнително рядко минавахме отвъд тях. А междувременно спомена ми за отношенията ни е равен на свобода. Доста е странен контраста.
А сега потъвам в служебните ангажименти, че се натрупаха. Липсваш ми и те обичам! Надявам се да си добре и скоро да премине бурята в душата ти.
|
