Споделена история от Любов и изневяра |
Приятелско предателство
преди: 3 години, 9 месеца, прочетена 667 пъти
Здравейте, момиче съм на 22 години.
Става въпрос за най-добрата ми приятелка - от скоро в главата й са само мъже и пари. Самочувствието й се дигна до небето, спря да излиза с мен, за да може да излиза с бившия си. Аз проблеми с това нямам, просто ще е по-добре да ми каже, отколкото да лъже и да си намира оправдания, а аз да я хващам. Грозно е. Познаваме се от деца, израстнахме заедно, винаги съм била до нея и съм я подкрепяла във всяко едно нещо. Преди години тя спря да общува с мен, защото гаджето й така й бил казал. Аз знам, че на нея й харесва много повече мъжката компания и внимание, тя ми го е казвала. Но се дразня, когато започне да говори за това, че тя разбирала повече от мъже, била умна и за това я харесвали, вече нямало такива жени. Наскоро се занимаваше с един мъж, който беше по-възрастен от нея и имаше пари. Тогава тя говореше, че щяла да живее в големия град, пък аз съм щяла да си остана на село, щяла да има апартаменти и вили. Накрая тя му би шута, защото бил много стар за нея, пък и нямал толкова много пари, че да се омъжи за него.
Преди месец я бях поканила на един купон и се изложи много. Напи се, започна да флиртува с един непознат и то много грозно. Аз постоянно я наблюдавах, за да не вземе да направи някоя беля и после да съжалява. Казах й да спре да се държи така, защото на съседната маса имаше хора, които бяха клюкарки и щяха да я одумват, а тя ми каза "Нека да ме говорят! Те го правят, защото ги яд, защото на мен ми обръщат внимание, а на тях не! " Никой не го беше яд и не беше умрял за нечие внимание. Онзи я обиждаше, че едва ли не е лесна, а тя нашата стои и се усмихва. Беше наистина грозно. Тогава разбрах, че тя живее в някаква заблуда. Опитах се да поговоря с нея, да й обясня, че не е нужно в живота й постоянно да има мъже, но без успех. Сега отново пеем старата песен на нов глас. Излиза си с бившия, а мен не ме е търсила от две седмици. Аз също имам сериозен приятел, но винаги намирам време и за приятелките си. Приятелят ми веднъж ми сподели "Абе сигурна ли си, че тя ти е толкова добра приятелка, колкото си ти на нея. " и се замислих. Тъжно ми е, защото втори път се чувствам предадена от най-добрата си приятелка. Не съм и предполагала, че тя ще стане такава - да гледа най-вече материалното и да гледа да има някаква полза от хората. Няма смисъл от това да я търся, след като тя ме отбягва. Човек не избира роднините си, обаче приятелите си избираме сами. Не мога да бъда 100% за някой, след като той е 30% за мен. Живота продължава.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 9 месеца hash: 1780ff5c9b |
|
1. От личен опит ти казвам, оставяй я да си троши главата, някой път е добре приятелствата да прекъсват за определен период от време, явно сега му е дошло времето, на по късен етап пак се преоткривате, ако приятелството е истинско. Поне при нас така е било с приятелите ми от детството. За мен това е истинското приятелство, може да не сте се виждали година, но видите ли се да е все едно не сте се разделяли. Все пак на по-късен етап всеки си има живот и семейство. Аз съм сигурна, че тя след няколко години ще дойде да ти реве на рамото, смачкана от живота и разбрала истинския му смисъл. Просто не изразходвай излишна енергия и усилия. Let it be. И по дискретно, овъртай и отлагай срещи и така, не се впускай като герой, защото няма да се оцени, поне не сега.
|
|
