Споделена история от Любов и изневяра |
Страх от обвързване гарниран с екзистенциална криза
преди: 3 години, 8 месеца, прочетена 656 пъти
Мъж на 32.
Тези дни започнах да се замислям, че имам някакъв много сериозен и дълбок страх от обвързване, комбиниран с екзистенциална криза. Какво искам да кажа? Ами само мисълта за сериозно обвързване ме кара да се чувствам все едно някой иска да ме удуши, все едно животът свършва. Все едно какво му остава в живота на човек след като се обвърже хубаво? Та. първо има Сериозно обвързване, после брак, семейство, деца, гледане на деца, пенсия, смърт. Бахти. Някой друг чувствал ли се е така, успявал ли е да го преодолее това? Имам чувството, че не мога да приема, че съм смъртен, а влизането в сериозни партньорски взаимоотношения означава все едно да призная пред себе си това, че имам краен срок на годност.
Сещам се още 1ви курс като бях, на 19 години и живеех на общежитие, една съседка ми призна, че ме харесва. Депресирах се. В мозъка ми течеше следната логика "тя ме харесва, а мен не ме харесват много жени, значи трябва да я взема, и какво следва? Ами брак, семейство, деца, гледане на деца, пенсия, смърт". Е как да не се депресира човек така? Лежах няколко дни на леглото депресиран, накрая я отрязах.
Всичките 3 "сериозни връзки", които съм имал досега, са започвали само със секс и в последствие се мъча да си кривя душата да се направя, че съм в "нещо като връзка" с момичето колкото да не я обидя и да мога да продължа със секса. Имал съм и само сексуални "връзки" и до скоро ги предпочитах, но както казах започнах да се замислям.
Но, то тъпото е, че тя смъртта ще настъпи с партньор или без, хаха. Затова смятам, че този страх е ирационален, т. е. някаква фобия, и тръгва някъде от детството най-вероятно. Родителите ми много се караха като бях малък, не знам дали може да е заради това. Просто не съм видял нещо хубаво от сериозното обвързване. Караха се, биеха се, заплашваха се със самоубийство, развод и др. Сега са много по-добре, с времето улегнаха. Друго е, че постоянно се опитваха да ме контролират. Не знам дали това също не е фактор - някак си да се чувствам, че ще се изгубя ако вляза в сериозна връзка. Все едно няма да съм си "аз - автономният човек", а вече ще сме "ние - двойката" и ще бъда домимниран от жената, както майка ми ме е доминирала като малък. Но то пък има двойки, в които партньорите са доста автономни и си спазват някакви граници. Така, че не съм сигурен. Има ли хора, които са имали подобни терзания и някак са ги разрешили?
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 8 месеца hash: c97f6f0f79 |
|
1. Аз винаги съм мечтала за семейство и деца и сега го имам. Ако не ти е цел, явно още не си готов за тази крачка. Не се насилвай, ще усетиш нуждата от сериозно обвързване, когато срещнеш правилния човек.
|
| преди: 3 години, 8 месеца hash: daa19570b5 |
|
2. Здравей,
Жена съм и се чувствах всеки път така, когато се обвързвах с някого - все едно ме хващат в капан име задушават. Най-дългата ми връзка беше с продължителност 3 месеца. Когато настоящият ми съпруг ми предложи брак след 3 години заедно, реагирах супер неадекватно - развиках се, че не ме е предупредил и избягах. Когато все пак решихме да подпишем, пак се чувствах така - все едно идва краят на живота ми. Бяхме решили да анулираме брака в допустимия за това срок, но се напихме с приятели и на другия ден изтрезнявахме и не го направихме.
Разковничето бракът ни и връзката ни да просъществува 20 години е в това, че не се ревнуваме и си даваме много свобода един на друг.
Между другото да не си зодия Водолей?
|
|
