1. Момче, сам трябва да си помогнеш! Никой друг освен теб самият не може да промени нито началото, нито средата, нито края на твоята история на живота, камо ли пък главния герой! Не разбрах дали баща ти е умрял, искрено се надявам да не е така, но станалото вече е станало и разбери, че няма как да се поправи и промени. Може единствено да гледаш за на в бъдеще. Вярно, трябвало е когато той е бил болен да си бил до него в този труден за всички ви момент, но след като го осъзнаваш, какво толкова сега ще се мъчиш? Баща ти как го приема? Ядосан ли ти е? Разочарован ли е? Не съм експерт по въпрос на такива отношения, но смятам, че добре ще ви дойде на двамата да седнете и да си поговорите насаме, НО ПО СПОКОЕН начин, без да се напрягате и двамата. Не мисля че си го предал, но не мисля, че си постъпил тъй, , благородно", както се казва, тогава. Разбира се, не те съдя в никакъв случай! Просто... поговорете, толкова на дълбоко не го приемай навътре. Днес хората страдат повече от душевни, отколкото от физически болести и проблеми. Или пък, поне аз така смятам. Помоли баща си за прошка и следващия път, мил, , двадесет годишен хлапак", не оставяй семейството си само и без подкрепа точно, когато има най-огромна нужда от теб, а напротив, бъди до близките си, обичай ги, обичай се, НО ЗАПОМНИ: Ти все още си млад... твърде млад и тепърва ти предстоят всякакви неща-и радости, и мъки, и тревоги, и безгрижия, и мечти, и разочарования. Отговорността ти си я носиш само и единствено за своите действия. Ще имаш и трудни, и лесни моменти в живота си-но знай, виждаш ли че действията ти не вървят, както ти искаш, а имаш цел, не променяй самата цел, промени собствените си действия, но никога ключа към упорството-целта.
Късмет за в бъдеще, момче!
|
