 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Не искам да се разделяме, но съм много объркана
преди: 3 години, 7 месеца, прочетена 2052 пъти
Здравейте. Аз съм жена на 22г, имам приятел на 28 и сме от 3г заедно. От близо година живеем заедно на квартира. Откакто сме тук се налага освен да уча, и да работя по 5ч през учебно време и по 8 през неучебно, за да можем да свързваме 2та края. Той не е заможен, взима хубава заплата, но има от баща си огромен заем, а и пуши.
Преди не мислех по този начин, но сега някак си виждам нещата от друг ъгъл. Не ми изглежда достатъчно зрял за по-сериозни отношения. А и мен ме е страх какво предстои - последна година съм, завършвам и се налага да решим какво да правим - дали да продължим на квартира или да живеем в родното му село(по принцип е град, но малък) с майка му. С жената се разбирам, но тя е сама вдовица, никога не е имала втори човек до себе си и приятелят ми й е единственият син. Тя е самотна, възрастна, със заболявяния и едва ходи, не може да продължи да работи, а пенсия ако се дореди да взима ще е твърде малка, за да се справя. Знам, че не е хубаво 2 поколения под една къща, но ме притеснявя морално как би изглеждало ако я зарежем да си живее сама. Ако пък продължим да сме на квартира, аз дори да взимам цяла заплата, тя тук в града няма да е повече от 700-800(трудно даже).
Аз спрях да си взимам цигари, случва се рядко примерно да пуша по някоя от някоя приятелка, но пък моя приятел вече сигурно удря 2 кутии на ден, което е 12, 40.
Говоря му, карам му се, опитвам се да го мотивирам, да го накарам да се заинати-той започва да се нерви и се стига до караници. Казвам му, поне да ги намали, за да не са толкова пари, не можел.
Играе на компютъра и като играе откача от нерви понякога и избухва супер много - следователно пуши двойно. Казвала съм му като иска да играе, да е за удоволствие, а не като него. Какво се нерви на някаква тъпа игра, че даже и нервите си трови. Не можел, играел от малък и това му е хобито. Аз не го упреквам за това с какво се занимава, защото аз също си имам мои си хобита, а и аз не съм от тези, които искат 24/7 внимание, той като играе аз съм си в другата стая и се занимавам с мои си неща. Но ме дразни това, че си съсипва нервната система, че даже и дробовете. Баща му е починал преди 10 години близо, може и повече, от инфаркт, като преди това също е пушил много.
Приятеля ми чудесно осъзнава това и въпреки това продължава. Казвала съм му, че не искам да съм като майка му вдовица и то заради това, не, той не ще да осъзнае нищо. Казва, че осъзнава и знае колкото много пари отиват за това и не се спира.
Ами след време дете ще имаме - той ще ходи за цигари вместо за памперси. И това съм му казвала, вика стига глупости.
А аз не искам след време да се чудя как да се лиша аз от нещо, примерно да ходя със скъсани дрехи и да нямам нормално хранене, а той да си пафка на воля.
Не искам детето ми да е лишавано, защото знам какво е. И не искам аз да си късам задника от работа и парите пак да не стигат, щото той не може да си прави сметката.
Другото, което ме притеснява - аз сега се налага да ходя на университет(почвам стажове), също и на работа, че имам после и държавни изпити (доста трудни). Сега малко едвам свързвам 2та края с времето. Като ходя на университета тръгвам в 7 и се прибирам от работа в 10 и 30 вечерта. Работя 6 дни в седмицата и имам само 1 почивен. Нямах отпуск, никъде не успях да ида и се чувствам много зле. В единствения си свободен ден аз искам да си обърна внимание на себе си, да изляза с приятелка.
Ето тази седмица примерно, дори пак не успях да се наспя (не съм се наспивала от зимата), събудиха ме. После ходих по задачи, прибрах се, почистих стаите, измих съдовете, хвърлях боклук, накрая вечерта излязох за 1ч и нещо на разходка с приятелка и като се прибрах си писах курсовата. Прибира се моя на другия ден и ми вика, че съм била почивка, а съм се барала едва ли не за оная работа. Това ме вбеси. Да, не бях оправила идеално, но беше ок, не беше много разхвърляно. А и вечерта също ядох, но нямах сили да доизмия съдовете.
Той има двойно повече свободно време от мен и не пипа нищо. 1 път в месеца му щуква да чисти и почва да ми нервничи това що е тука, направи еди си кво, еди си как.. Сто пъти му обяснявам, че той също може да се хване да направи нещо. След 2рч смяна се прибира, цял ден свободен има, но не го бутам за нищо, прекарва го на компютъра. На другия ден също е вкъщи, пак е на компютъра. Има ли смисъл да обяснявам как прекара отпуската си?
От всичкия този стрес, умора, недоспиване, аз загубих всякакво желание за интимност. Дори искам да стоя сама.
Не мога да се разделя с него. Преди месец бяхме стигнали до тази крачка, въпреки, че целта ми беше да си кажа какво ми има и защо съм дистанцирана, а той започна да ми говори, че не съм вече сигурна дали можем да живеем заедно и по-добре да се разделим. Беше ми тежко, но наистина бях започнала да се замислям, но на другия ден говорих с баща ми и доведената ми майка и двамата ми казаха, че тези неща не са причина за раздяла.
И още по-големият проблем - точно когато с него се случваха тези неща, на работа имах клиент, който ме караше да се усмихвам. И силно се надявам само да се заблуждавам.. Въпреки, че постоянно се оглеждам за него, мисля за него, мечтая си някакви неща, даже го и сънувах. Отдавна не е идвал в магазина, а не съм го виждала от 1 седмица. Той е с 10г по-голям от мен и има дете. Не знам дали е разведен, но последно така говореше за жена си, че май не я иска вече и че му е съсипала нервната система. Казва, че ме иска, постоянно ми прави намеци и ме кани на гости (но не мога да разбера дали е сериозен). Иска да си говорим, но аз като го видя и го избягвам, защото се притеснявам докъде може да стигне това. Като го видя се засрамвам и дори да съм си мислела как ще го отрежа грубо, ще му кажа това и това.. Накрая като го видя не мога да си сдържа усмивката.
Не искам да правя нещо зад гърба на приятеля си, какъвто и да е и каквото и да се случва.
Много ми е объркано. Да се мъча ли с тази връзка, да се впускам ли в семейния живот със сегашния си приятел? Аз дори да се разделя с него, не искам веднага нова връзка, тъй като от 9ти клас съм все във връзки и то продължителни. Искам малко да живея за себе си.. И в същото време обичам човека до мен и се чувствам обвързана с това да съм до него и да му помагам..
Не смея да споделя на никой, освен на една приятелка. Страх ме е, че ще ме съдят хората..
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 7 месеца hash: 7cb53112fb |
|
1. Както съпругата на твоя клиент му съсипала нервната система, точно така и ти съсипваш нервната система на твоя приятел. Вие жените да дразните мъжете сте първа класа, нямате равни на себе си. Ами махай се от него. Щом от девети клас си била винаги във връзки, това ще рече че ти много лесно ще си намериш друг приятел. Интересно ми е защо си сменила толкова много приятели, по всичко изглежда, че ти си виновна за твоите раздели с тях. Ами да, съсипвате нервната система на мъжете.
|
| преди: 3 години, 7 месеца hash: 17a18ea835 |
|
2. Не ходете с майка му, макар че и тя има нужда от помощ. Помагайте колкото е възможно, на село кво ще правиш? Две кутии, ами ако имахте деца? Мъжа ми като се роди детето спря цигарите. Игрите са също отнемащи време занимания. Ако си го искаш, стойте си заедно. Заплатите са малки, не е лесно.
|
| преди: 3 години, 7 месеца hash: 17a18ea835 |
|
3. Семейния жовот е труден, като имате деца не ви виждам. Млада си още, но все пак трябва и да има половинка човек, реши си дали този мъж конкретно искаш.
|
| преди: 3 години, 7 месеца hash: 41186551b1 |
|
4. Според мен твоят приятел не е прав случая. Няма изградени навици. Голям мъж да седи толкова много на компютъра ми се струва, че не е нормално. Аз не бих си седяла кротко докато той играе. Да, всели има нужда от почивка и разпуска по разлиен начин, но така да се вживява и чак да се ядосва...тоя е некакъв загубен геймър. Аз на твое място не бих го трпяла. Ако държиш на него поговорете, обясни му всичко, което си написала тук. Не може само ти да се притесняваш за бъдещето, трябва да го изградите заедно. Той ако е умен няма да те забута на село.
|
| преди: 3 години, 7 месеца hash: b5abc91367 |
|
5. Изморена си, личи от разказа ти. Дори не искам да си представям какво е да си зает по 15 часа в денонощието, 6 дни в седмицата. Умората те прави изнервена, а нервите те карат да се дразниш на малките неща вкъщи и това е нормално. Не сте единствените в такова положение, няма да сте и последните, дори напротив - голяма част от двойките са точно като вас. Включително и ние с моят приятел, с тази разлика, че ние не работим - студенти сме, в общежитие.
Аз уча на две места паралелно, в държавен университет и в софтуни и също като теб едва смогвам с времето. Имаше един период, в който след 12 часа лекции, упражнения и след това лекция в софтуни, се прибирах и заварвах приятеля си по гащи в леглото, видимо не мърдал от там цял ден, с лаптопа до него. Говорим за 17-18ч., това ставаше в дните, в които той нямаше лелции.
Стаята - както съм я оставила сутринта нови, допълнителни трохи, ако случайно е решил да яде. И това почна АДСКИ много да ме дразни и в един момент започнах да се чувствам като негова майка, а не като приятелката му. И следователно почнах да му мрънкам, да му се карам, но и това беше без ефект. Разбираш ли, докато не започнах да му поставям конкретни задачи от сутринта, той беше способен да не си мръдне пръста и стигнах до заключението, че просто не се сеща. Не само, че не се сеща, но и не знае от къде да започне и какво да направи.
Ето как се преборих с това:
Да речем, че е ден, в който мен цял ден няма да ме има вкъщи, а той ще има 1-2 упражнения и ще се прибере.
Започнах да му лепя бележки със задачки. Примерно чанта, пълна с мръсни дрехи и бележка отгоре "Слънце, ще се прибера късно и пералнята ще е затворила. Моля те занеси торбата преди 18ч." .
Или "Хей, сапунът за ръце е свършил и генерала ще се кара, че не си мием ръцете! Моля те отиди да купиш, и така по между другото можеш да вземеш един пакет ориз, моркови и 2 бири. Love u".
Оставям му и други бележки, повечко на брой, съдържащи някой виц, който съм прочела сутринта с кафето и ме е усмихнал, или просто "Много те обичам", с цел бележките да не се свързват винаги с някакви задачи и да посяга към тях с отвращение :D Малко все едно си гледам и дресирам кученце... Но пък работи!
Случвало се е отдолу под вица да напиша и "...а сега изхвърли боклука!" и по този начин да комбинирам бележките.
Като е поднесено по мил и сладък начин и не му се караш, някак самият той започва да има желание да направи нещо и да помогне. Имало е дори случаи, в които е свършил нещо доброволно, без да съм оставяла бележка и в такива моменти видимо показвам, че съм доволна и щастлива и на другия ден минавам и му взимам парче торта или нещо, което обича - пак нещо като кучетата и бисквитки при добре свършена работа.
Е, случвало се е понякога да не е свършил нещо, особено ако е включвало излизане, но тогава го карам да ми обещае, че ще го направи на другия ден. Тогава няма наградки, хихи.
|
...
| преди: 3 години, 7 месеца hash: 6f78385956 |
|
6. Втория в когото си влюбена е по-зле от приятеля ти лъже те, че не обича жена си и не я иска само за да прави секс с теб. От трън та на глог.
|
| преди: 3 години, 7 месеца hash: b5abc91367 |
|
7. О, и още нещо да допълня, аз съм момичето с бележките.
В началото ще е странно за него да намира бележки ей така от нищото за това например да пусне прахосмукачка. Цаката е в първите бележки да успееш да го убедиш, че изпълнявайки задачата, това ще е жизненоважно за теб. Веднага давам пример - споделила си му, че скоро имаш важна среща, или че ти е представянето на курсовата работа или какъвто и да било официален повод.
Сутринта преди този повод зареждаш пералнята и слагаш в нея рокля, панталон или друга дреха, която наистина искаш да облечеш на другия ден, дори и да излиза от гардероба и реално да не се нуждае от пране, и оставяш бележка с нещо от сорта на "Хей, помниш ли за представянето на курсовата работа, която ми предстои утре? Установих, че червената ми рокля с която толкова много исках да отида, е за пране! Може ли да пуснеш пералнята и след това да я простреш, за да може роклята да е готова за утре?! Много ти благодаря, спасяваш ме, ти си моят герой!!!".
Важно е първите пъти да го караш наистина да чувства, че дадената задача е жизненоважна за теб, било то, че нямаш авокадо в хладилника, а покрай авокадото да напазарува още 4-5 неща; било то, че си си разляла сутринта кафето върху покривката и си я заплакала на ръка, за да няма петна, но тя сега е мокра в пералнята и ако не я пусне, ще мухляса или най-малкото ще замирише лошо, по който начин го обръщаш на мисия "спаси покривката" и други такива дребни на пръв поглед, но оставящи усещането, че е герой за теб и си му много благодарна.
След това можеш да започнеш да му оставяш всякакви бележки със всякакви задачки, но е важно те да бъдат поднесени шеговито и с много любов!
|
| преди: 3 години, 7 месеца hash: d2ce2394f6 |
|
8. Не знам какво му харесваш толкова на тоя твой сегашен живот, че да си готова да го продължиш докато остарееш? Да живееш и да отглеждаш детето си в мизерия с един посредствен човек, на всичко отгоре пълен егоист и с лабилни нерви, който ще те използва за домашна прислужница. Това ли е мечтата на живота ти, това ли са амбициите ти, за това ли учиш? Не му дължиш нищо, нито на майка му. Сега са най-хубавите ти години, времето лети и младостта си отива бързо, защо се заробваш? Можеш да живееш сама, без да се трепеш като домакиня, да си почиваш и да се грижиш само за себе си. Не си на възраст, в която да бързаш за брак, семейство и дете. Ако си мислиш, че човек на 28 ще се промени, много се лъжеш. Навикът е най-консервативното нещо, той ще си остане все толкова мързелив в къщи и егоист, ще продължи да си пуши и само да изисква прислужване от теб. Най-вероятно ще си докара някаква болест и ще трябва да станеш и болногледачка . Защо трябва да си причиняваш това? Връзката ти е напълно безперспективна и няма да ти донесе нищо хубаво според мен. И не питай баща си и майка си какво да правиш, а си вземи решението сама. Не се страхувай да прекратиш връзка, която не ти носи щастие, не си обвързана с нищо, нито си длъжна да му помагаш. Той с какво ти помага? Живей за себе си, не за другите!
Другият / клиентът /също не ми изглежда читав. Един стойностен мъж няма да вземе да си споделя личния живот по магазините и да сваля продавачките. Явно си търси секс за развлечение.
Остани сама за известно време, почини си от всички, разчисти около себе си и ще видиш колко спокойно и свободно ще се почувстваш.
|
| преди: 3 години, 7 месеца hash: 881f8c1356 |
|
9. Това с бележките е оригинален подход за справяне с проблема, но не съм сигурна, че би подействало при всички мъже. На мен честно казано би ми било изморително да пиша всеки ден остроумни бележки за неща, които трябва да са навик да се вършат в едно домакинство. Между партньорите трябва да има комуникация, а не дресировка. Аз на мястото на авторката бих зарязала този мързелив геймър и бих си търсила нормален мъж за семейство. Помисли дали усилията за спасяване на една безперспективна връзка си струват.
|
| преди: 3 години, 7 месеца hash: 63601c60c4 |
|
10. Здравей! Пише ти мъж на 29. Имах една прекрасна връзка, която завърши ужасно, та от личен опит ще ти кажа някой неща и ще се постарая да ти бъда полезен. Аз много обичах и все още обичам предишната си приятелка, но ние живеехме разделени (тя живее в друга държава). Помагам на баща си в работата, работя много, не можех да отида до нея, вадя много, но не бях щастлив, нито сега съм. Първото нещо, че ние с нея постоянно си говорихме, ти казваш, че не искаш той постоянно да ти обръща внимание, нито е лошо да обръщаш повече внимание на половинката си, нито е лошо пък да имате свободно време, но мен идеята ми е друга, аз не коментирам това, а това, че в един момент затънах в цялата дъндания и ти правиш точно това сега. Исках да бъда на всякъде, а всъщност не бях никъде. Когато отивах сутрин на работа, бързах да се прибера за да мога да говоря с нея и всичко в работата ми се прецакваше, естествено се ядосвах и колкото и да се опитвам да не нося преживяванията си от работата вкъщи( в онлайн раговорите ни) тя усещаше, след това се изнервяше, започвахме да се караме. Следователно на другия ден отивам с нежелание да работя и да правя каквото и да е, защото принцесата ми се сърди и нещата стават все по-сложни и сложни. В един момент, като пренебрегна повечето от проблемите, които имахме заради няколкото хиляди километра които ни деляха и оказваха доста тежест, проблема беше, че ние с нея бяхме затънали в едно пренатоварено ежедневие. При нас ситуацията беше натегната заради доста неща, но това изигра важна роля и стигнахме до раздяла, въпреки, че всъщност се обичаме. Идеята на това да бъдеш с някой е да се чувстваш добре. Разбирам положението до някъде. Моя съвет е- при първа възможност, когато ти се отдаде такава, отиди някъде сама. Например се разходи някъде, но не в града, ако до вас има на близо гора или примерно самотно място, на което да бъдеш сама. Мисли защо си с този човек, какво харесваш и не харесваш в него, представяш ли си живота ви заедно. Или вземи лист хартия, от единия край напиши нещата, които харесваш, от другия- тези които не можеш да преглътнеш. Ако още тогава осъзнаеш, че няма смисъл, му кажи своите намерения, че искаш да се разделите и излез от това. Ако след това все още искаш да си с него, намери подходящо време, седнете и му обясни, като на зрял човек, така и така това ми харесва, това не, ти какво ще направиш, можеш ли да промениш това, онова или не. Хората са заедно освен за да прекарват хубаво време, да си помагат в трудностите, житейски и каквито и да са, а теб те е завъртял кръговрата университет-работа-вкъщи. Ако той те разбере правилно и ти даде някакви отговори, които те удовлетворяват-Супер! Ако не се случи така, не прави нищо прибързано. Обмисли случилото се и след това му дай своя отговор. Щях да предложа да отидете двамата някъде на саме, но до колкото разбирам, няма как в случая щом едвам се справяте със сметки и така нататък. Колкото до пушенето и игрите, не издребнявай. Това е нищо на фона на всичко, което си описала и не разбирам, защо си се вкопчила точно в тези цигари. Баща му е починал- Мир на праха му! Обаче... Аз също пуша от 10 и повече години, по две кутии, баща ми пуши от 50 години. Не мисля, че това е причината за смъртта на баща му. Познавам много хора, които също пушат и са живи и здрави. За игрите, мъж почти на 30 съм, със сериозна работа, бях със сериозна приятелка, щяхме да се женим, но не ми пречеше да играя, тя естествено се ядосваше много. Някоя вечер седни до него и го накарай да ти обясня как се играе играта, която той играе. Поиграй с него и ще видиш. Тогава може би ще разбереш защо се изнервя. Трябва ти почивка и преосмисляне на нещата, както и един откровен разговор с момчето. Той също може би има някакви проблеми, които не ти споделя. Дано се разберете, дано ти помогне. Аз вярвам, че ако те обича и ти него ще преодолеете това, но трябва да говорите докато още е време. Аз се залъгвах 2-3 месеца, че всичко е наред, виждах как тя се държи различно, на моменти прекалено много показваше чувствата си, на моменти беше много дръпната и сам себе си лъжех, че всичко е наред. Изпуснахме нещата и сега сме разделени от 1 година и някак си не виждам път за нас! Не допускай това! Успех!!!
|
...
| преди: 3 години, 7 месеца hash: 9098c7d98b |
|
11. Това с бележките е много сладко, дори би могло да те събуди с усмивка! Поздравления за идеята!
Липсата на навици относно домакинската работа обаче е напълно и изцяло вина на нашите скъпи майки и веднага ще ви дам пример с мен и брат ми, който в момента е на 19г. и ще бъде студент първа година, а аз съм с 2 години по-малка от него.
Спомням си, че започнаха да ме карат да чистя, подреждам, мия съдовете, беля картофи когато брат ми беше 7 клас и се готвеше за матури. Това беше и оправданието на мама тогава на въпроса ми защо аз докато мия чиниите брат ми да не пусне прахосмукачка - имал да учи и бил момче. Ама той не учеше, а играеше LoL. Аз съм била на 11 тогава.
Баща ми също никога не съм го виждала да върши каквато и да била домакинска работа, винаги чистим аз или мама, а те двамата се скътават.
От както почнах да следя този форум обаче осъзнах, че това тяхното не е изобщо редно и че един ден брат ми ще си хване приятелка и тя ще трябва да му върви по задника постоянно, може даже и да пише по форумите за него. Защото беше същия като приятеля на авторката - играе игри, псува, чупи клавиатури и после се зъби на мен. И си поставих за цел да го понауча поне на нещо преди да замине за София.
Вече като чистя с прахосмукачката или бърша прахта неговата стая я подминавам и когато съм готова просто му оставям прахосмукачката - ако иска да чисти, ако иска да я прибира, не ме интересува. Два-три пъти нищо не направи, даже мама след работа първия път завари прахосмукачката да си лежи на земята както я бях оставила и дойде на мен да се кара, а аз й заявих, че студент ще става, а една прахосмукачка не знае да удари. И така, пълна контра и на майка ми и на него. Почна да си чисти, нямаше къде да ходи, защото и тя почна да му мрънка че му е мръсна стаята, баща ми даже му каза, че мирише лошо, защото спрях да му събирам дрехите от земята и да ги пера.
Другото беше, че той до преди 2 месеца не можеше едни яйца да си изпържи, все аз му правех обяд и даже започнах да му се подигравам, че нищо не знае. Един ден си направих салата, сега лятото, ама той не яде домати и идва по едно време и вика какво ще ядем. Казах му, че аз вече ям, а сготвено няма. Тръгна да си прави филии, но нямахме хляб и ме помоли да му направя айца. Казах му да си ги направи сам, че след 2 месеца няма да ме има и ще си гладува в София. Само като видях как тръгна да ги приготвя и чупи ми стана лошо... но поне го научих! Все повече го карам да ми помага и когато нашите ми заръчат нещо го карам той да го прави и понеже съм голямо мрънкало и му надувам главата става и го прави, само и само да се разкарам. Вече пуска прахусмокачка даже и в другите стаи, както и пералня и дори я простира!
Бъдещата му жена някой ден ще ми е благодарна, надявам се и той :D
Но мъж на 28 може и да е неспасяем... :(
|
| преди: 3 години, 7 месеца hash: 9fe5576cfd |
|
12. Не искаш да го оставяш, а трябва да искаш...
Братан.
|
| преди: 3 години, 7 месеца hash: 783e489c70 |
|
13. Не съм съгласна с мнението на баща ти и жена му, не знам какви са им мотивите, но както описваш нещата- разбира се, че е причина за раздяла. Въобще не се чуди, намери си по-добър мъж. Успех!
|
| преди: 3 години, 7 месеца hash: 2c262fa7e1 |
|
14. Връзката ви е обречена, дори да се обичате, вие изобщо не сте съвместими, така че каквото и да имате за вбъдеще ще бъде ад. Не слушай приказките на родителите си, защото реално погледнато или не ти разбират положението или ти не си им обяснила достатъчно подробно както тук. Колкото до клиента ти, и там е несериозна работа, ще преспи с теб и ще те захвърли. От човек който се изразява по такъв начин друго не можеш да очакваш.
Така че задай си въпроса какво точно получаваш от тази връзка, защото щастие и стабилност със сигурност не фигурират. Твоя приятел си има проблеми с нервите по принцип и ти няма как да ги оправиш вместо него, нито той има желание да се усъвършенства. Раздялата е най-доброто което можеш да направиш за себе си.
|
| преди: 3 години, 7 месеца hash: 9ccfb88e8c |
|
15. Авторката
Благодаря за отговорите!
Замисляла съм се много за раздяла, но ми е тежко като си помисля. Знам, че ще го нараня много, защото той няма промяна в чувствата си към мен. Последният път като се разправяхме за тези неща и сигурно над 3ч съм ревала и не можах да взема решението.
То се започна от това, че той ме попита защо съм дистанцирана напоследък и аз си казах всичко - че съм постоянно под стрес, нерви, университета, работа, изпити, после той мрънка, че нещо не оправено.. Той ме попита дали искам да сме заедно, аз му казах Да, но просто не знам дали в бъдеще ще си погодим по-добре характерите.. А той ме беше разбрал, че искам да се разделяме.. Абе дълга и широка, останах с него, обаче..
Колкото и да се опитвам, не мога да върна емоцията, която имахме преди, просто то и каква емоция - седим вътре като имам свободно време.
Някой по-нагоре ме беше питал за бройката на гаджетата - не са много, първата ми връзка беше 1г6м, втората 3 г и 6м и сегашната - 3г .
|
...
| преди: 3 години, 7 месеца hash: 2c262fa7e1 |
|
16. Авторке стига си тъгувала по минали неща които няма как да се върнат. Това е реалността, счупеното не се поправя при хората. Да не говорим че каквито и чувства да е имал твоя приятел също са останали във време оно и ти показва индиректно че не му пука много за теб в настоящия момент отвъд това с какво си му полезна в домакинството и в леглото. Вземи се в ръце и прояви малко самоуважение, защото иначе дори в бъдеще мъжете няма да те уважават.
|
| преди: 3 години, 7 месеца hash: 727d2ce86d |
|
17. Бягай докато е време, не усещаш ли че този боклук не е за тебе. Пълен малоумник на 28 играе игри и пуши по цял ден. Няма да просъществува със сигурност вашата връзка. Той нвма да се промени, нито поправи. Ти си свестно и добро момиче, но нищо добро няма да видиш с този. Едва ли си и вицдала, , само си губиш времето. А за деца забрави да имаш с такъв човек. Успех и запомни пксаното от батко ти Венко
|
| преди: 3 години, 7 месеца hash: 8fe331bfca |
|
19. Скъпо момиче, преди 8,9 години бях на твоето място. Живее с детската си любов, много го обичах, но хубавото свършва тук. Той не работеше, живеехме при баща му, който е алкохолик - можеш да си представиш. Гаджето ми тогава по цял ден играеше компютърна игри, излизаше по барчета, нямаше работа и общо взето аз го издържах. Работех, учех, вършех домакинска работа. Един ден чашата преля, стегнах си багажа и го напуснах. МНОГО ГО ОБИЧАХ, мога да кажа, че и до ден днешен го обичам. Той винаги ще заема едно малко кътче в сърцето ми, НО така семейство не се гради! Той също много ме обичаше, имахме много тежка раздяла, но аз бях сигурна, че нещата няма да се оправят, а ще стават по-зле. Отказах се права, защото за тези години, в които вече не сме заедно, при него всичко си е по старо му. Разликата е, че вече работи.
От тези връзки не излиза нищо хубаво, най-много да ти направи едно дете и да си го гледаш после сама. Което няма нищо лошо, нито ще си първата - нито последната.
Помисли си това ли искаш да е бащата на децата ти и ако отговорът е НЕ - далеч!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
