Споделена история от Любов и изневяра |
Не се получава
преди: 3 години, 6 месеца, прочетена 1100 пъти
Преди да се разделим с бившата ми приятелка се влюбих в настоящата си и й свалих всичките звезди от небето. Съвсем искрено, защото имах много големи чувства към нея. Тя беше най-уникалната, най-красивата, умна, добра и не знам си още какво. За първи път изпитвах толкова голямо желание да притежавам, но и да давам. Исках я в живота си и с това бях наясно след първия ни разговор. Влюбих я в себе си с много старание, изкефи ме, че никак не беше съгласна да бъде любовница и така и не стана такава. Опознахме се, искахме се, но не бяхме заедно.
Разделихме се с бившата по нейна инициатива, защото връзката ни се е изчерпала, тя нямало как да ми даде каквото очаквам и някакви такива. Още преди да го направи бях сигурен, че ако тя се раздели с мен, а не аз с нея, няма да имам проблем да скоча във връзка с любимата си.
Тук ли сгреших не знам. Сметнах че е нормално след раздялата с дългогодишна партньорка да не мога веднагически да отида да бъда с друга. Но всъщност преди отношенията ми с моята любов, моето отношение към нея и поведението пред нея бяха съвсем различни. В момента, в който можех да я имам най-сетне до себе си, аз не исках това. Исках да оправим нещата с бившата, която не искаше нищо такова. Живеех си със спомените за нея, но нямаше как да споделя това на настоящата си приятелка. В смисъл... толкова много съм й се обяснявал в любов преди това, на глас съм казвал, че мечтая да бъдем заедно, а накрая да й мрънкам за старата си любов ли? Не става.
Само че преди да можем да бъдем заедно можех да й споделя всичко. А когато вече имахме такава или просто предстоеше не чувствах тази свобода.
Едва ли не се принудих да бъда с нея, защото знаех, че няма как да ме чака още години, докато се съвзема. Като цяло винаги трудно съм приемал разделите с жените в своя живот. Реших че с нейната компания нещата бързо ще утихнат и ще мина напред.
Сега вече не съжалявам за края на връзката си с бившата. Но не искам да бъда и настоящата. Не мога да кажа точната причина, тя не се е променила и не се е оказала вещица под прикритие. Може би някога си я представях точно такава във всички аспекти. Прави ми закуска, тича с мен, ходим на интересни и на двама ни, но най-вече на мен места. Почти нищо не иска от мен, не мрънка за глупости, интересува се от мен. Обича ме. Много ме обича, но това вече за мен е по-скоро тежка участ, отколкото щастие.
Сякаш не мога да й откликна. А я обичах, убеден съм, че беше много истинско и силно. Но вече не го изпитвам. Чувствам се виновен, защото тя вече ми даде много от времето си. Но аз не се чувствам добре с нея, може би защото си спомням какво беше преди. Нямах търпение да я видя, исках да я докосвам, исках да я любя, исках да се събужда в ръцете ми и да заспива в тях. Исках да се грижа за нея, исках да имаме поколение и да я видя с побеляла коса един ден. Едва ли не можех да си представя как на 90 години отиваме до магазина, държейки се за ръце. Но сега няма и капка от тези мои мечти, надежди. Спрях да я чувствам.
Понякога ми минава през акъла да й кажа какво се случва в мен, но не ми дава сърце. Тя ме обича и навярно се чуди защо още няма годежен пръстен на ръката си, като преди време й разправях как нещата с нея ще се случат за един миг и не бих се бавил изобщо да я ангажирам със себе си. Навярно се чуди защо все още използваме предпазни средства, като й бях обяснявал, че искам поне три деца от нея.
Понякога ме пита дали има нещо, което ми пречи, което не споделям с нея. Аз просто я придърпвам към себе си и й казвам, че всичко е наред и съм само натоварен от работата. Но съм натоварен всъщност от нея. Не мога да обясня защо.
Ако сега й кажа, че ми трябва някакво време сам, съм сигурен, че в даден момент вече отново ще я желая. Но съм и много сигурен, че тя няма да изчака това време да мине. Няма начин по който да й обясня, че не се отказвам от нас, но искам временно да ни няма. Сигурен съм, че не съм изгубил чувствата си към нея. Но не си дадох достатъчно време да събера себе си преди началото на тази връзка.
Не знам какво да правя. Исках да й дам всичко, а в момента не й давам почти нищо. Съвети?
Ще съжалявам, ако я изгубя. Знам това.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 6 месеца hash: ae2325d47a |
|
1. Значи понеже си ѝ изгубил времето и не искаш да я нараниш, решаваш че е най-добре да продължиш да ѝ губиш времето ?
Такива като теб са направо без коментар. Остави момичето намира да намери някой който я цени и обича. Постъпи като мъж най-накрая и вземи решение, вместо да чакаш някой друг да те освобождава от отговорност.
|
| преди: 3 години, 6 месеца hash: 97849c14e7 |
|
2. Жена съм, но те разбирам, минала съм през подобна ситуация.
На мен ми помогна да се отдалеча известно време и да се изясня със себе си преди да взема категорични решения. Към днешна дата, 16 г по- късно съм с човека и сме ок. Но определено беше наложително да рискувам и отделя време за изчистване на съмнения, да разбера себе си т.н.
И ти го препоръчвам, няма да нахраниш нито нея, нито себе си, трябва да се отдалечиш и изясниш.
Някакъв курс в друг град например? Или дори в друга държава ако имаш възможност? В краен случай говори с нея или просто и покажи поста си... ако е такава каквато я описваш, ще те разбере и ще ти даде времето от което имаш нужда.
|
| преди: 3 години, 6 месеца hash: 96214dc353 |
|
3. Ами общо взето ти си парцал.
|
| преди: 3 години, 6 месеца hash: 0ef0b8ba8d |
|
4. Те хората отдавна са го казали,от една връзка се иминава в друга поне след 3 месеца.Дай си време да останеш сам за да се изясниш,на сила хубост нестава.
|
| преди: 3 години, 6 месеца hash: bf538d3557 |
|
5. Аз също смятам, че една пауза ще ти се отрази добре. Мисля, че не си преработил раздялата с бивщата ти приятелка. Дори и връзката да е приключила по взаумно съгласие, човек има нужда да преработи случилото се. Съгласна съм с номер 2, че може би едно пътуване, курс или нещо, което ще те отдалечи от нея за известно време, ще ти помогне да преработиш старата връзка и да оцениш новата.
Лола
|
...
| преди: 3 години, 6 месеца hash: b8a5bb2a1e |
|
6. Някои хора до такава степен не могат да са сами, че са готови да замъкнат надолу и друг с тях. След предишната връзка не си искал да останеш сам, сега пак не искаш. Това ти е проблемът-страха от самотата. Това момиче сега ти е като спасителен пояс, затова не искаш да я оставиш.
|
|
