Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Демек, човекът не иска да се занимава с омъжена, тоест има морал и достойство. Да си лекуваш скуката в брака с него, да ти е емоционално кошче за отпадъци. Докато не се появи по-млад или внезапно не осъзнаеш, че искаш мъжа си или някой друг. Караш втори пубертет, това е. Стой си при човекът, който те е изтърпял толкова години , а този остави да си създаде свое семейство. Егоистично е да искаш да го вържеш за себе си- ти ще имаш бивш мъж и деца, а той- свободен като птичка. Остави го да си гради живота и да има свое семейство, не да се нагърбва с твоето. А децата къде се вписват в епичния ти романс? Или ще ги зарежеш заради млад мъж? Ужасно грозно нещо и егоистично.

7.   Е-ех, спомени!
Аз, навремето, една кака така я бях разшлякал като тебе, че дето има една приказка - още ми праща мед от гората...
За съжаление, по подобни причини, и между нас не се получи.

8.   Прочети темата "Да а целуна ли".

9.   Много ми е интересно къде са ви умовете преди да се омъжите? Още от началото нямате общ език с твоя и виждаш, че не сте един за друг, ама айде да се омъжим за него. Явно е финансово стабилен или си забременяла неочаквано. Добре, че има такива като тебе, че и ние младите и необвързани да забием някоя омъжена от време на време... но реалността е адски тъжна. После защо не съм искал да се женя или да имам приятелка - та нали ги виждам кво правят чуждите...

10.   Поредната, която постъпва некоректно и ще развали брак... повдига ми се. Просто ти е писнала рутината и искаш да си хойкаш, каква любов...

11.   Всеки има право да си търси щастието, но трябва да се замислиш и за щастието на човека, когото обичаш. Да приемем, че не е проблем да се разведеш и децата ти ще го приемат. Не казваш на колко години си, но помисли дали този млад мъж в един момент няма да поиска да има деца. Можеш ли все още да му родиш? Дори да сте сродни души и много да си пасвате, различните цели в живота понякога разделят хората. Може би ще е най-добре да пиремеш, че просто сте се разминали. Определено е било грешка да създаваш семейство с човек, с когото "никога не сте говорили на общ език". Можело е да срещнеш много по-подходящ. Моят съвет, преди да бързаш да се развеждаш, е да поговорите с него за това как си представяте бъдещето и дали между вас може да излезе нещо дълготрайно. Защото, ако той иска деца, а ти не, любовта ви няма да продължи дълго.

12.   Въпреки че си жена в конкретният случай инициативата трябва да е от твоя страна. Той няма начин да знае, че в семейството ти нещата не вървят, освен ти ако не проведеш обстоен, открит разговор на който да му кажеш и обясниш всичко, тоест да свалиш картите на масата. Нещата или ще се получат или тотално ще пропаднат, но поне със сигурност ще се изяснят, което е по-добре отколкото да живееш в агония и неизвестност. Не си го причинявай сама на себе си, всичко зависи от самата теб поне до толкова да изясниш нещата.
Не очаквай той като мъж и кавалер да поеме инициативата защото той е значително по-млад от теб, тоест не си му в категорията на потенциални кандидатки и второ - ти си омъжена, а той е свободен и може наистина да не иска да ти разваля семейството мислейки си че имаш нормален семеен живот.
Затова ако искаш яснота действай, а не чакай защото чакането само ще удължава агонията ти.

13.   Попитай своя възлюбен с кого ще бъде на празниците.
За себе си кажи, че те те натъжават и се чувстваш самотна.
Липсва ти радост,настроение.

14.   Авторке, гледай мъжа ти да не те изпревари с развода, заради някоя по-младичка:) А сега сериозно. Стой си при мъжа, гледай си семейството, защото ще останеш сама на стари години. С този младичкия е просто тръпка.

15.   Влюбването от пръв поглед е силно сексуално привличане, което минава с времето, не истинска любов. Казвам го от опит. Страхотно, ако след химията, се окажете съвместими и като хора.
Явно с бракът ти е свършено. Надявам се, че не го казваш заради химията. Тогава трябва да го прекъснеш заради това, че липсва любов.
Относно другия мъж, 10 години не са много голяма разлика според мен. Да кажем, че сте в горната допустима граница. По-важното е например дали той ще иска деца след време, ти след като си имала вече 2, ще искаш ли да минеш през това отново? Той иска ли да св жени? Ти ще искаш ли след развод? Все основни цели в живота на човек, за които, ако не сте на едно мнение, рано или късно ще се разделите и тогава може да съжаляваш, че си се развела.

16.   Ами, ако има къде да отидеш, остави мъжа си, разбирам те до някъде. Щом имате деца е малко трудно, но човек трябва да е щастлив, един живот имаме.

17.   Здравен авторке. Моя съвет е да не се развеждаш. Изчетох внимателно коментарите на повечето. Аз съм на 32 и с мъжа си съм от 11 години. Имаме дете на 3,6 години. По принцип съм от верните или поне бях. 8 години не бях поглеждала дори друг. След като родих обаче мъжа ми спря да ми обръща всякакви внимание и се промени, спряхме да правим секс, отношенията ни много застудяха. Появи се мъж, в който се влюбих толкова силно, че точно като теб не мога да спя и до днес. Искаше да оставя мъжа си и да имаме истинска връзка и т. н. Обещания...В момента в който обаче усещаше, че нещата започваха истина да стават сериозни се отдръпваше. Потдържахме контакт около 2,5 години като за това време ме е зарязвал поне 3 пъти болезнено и то точно пред сериозни отношения по негова инициатива. Химията между нас е огромна да. Аз също мислих, че това е сродната ми душа но не. Такива мъже според мен умишлено си търсят обвързани, защото знаят, че мъжете ни не ни задоволяват емоционално и физически и лесно ще ни получат. Търсят само безплатно или поне евтино забавление, без обвързване и без поемане на всякакви отговорности. Човека с когото аз се виждах казваше, че прекратява отношенията ни защото аз съм обвързана и не можел вече, а след време винаги се появяваше от някаде. Толкова бях наранена от обещанията му и номерата, че накрая аз го зарязох въпреки всякакви чувства. В момента с бащата на детето ми сме заедно, не се виждам с друг и имам здраво семейство. Детето ми е щастливо с двамата си родители. А ако бях оставила мъжа си заради другия,семейството ми щеше да е разбито а аз сама, а любовника най- вероятно с поредната. Мисли за себе си и децата.

18.   Първият проблем при теб, че живееш с мъж, когото те обичаш, защото живееш с наложените "правилни" пршнципи, заради децата а не осъзнаваш, че ги с сипва, че им показва един сгрешен модел та семейство и че скандалите и негативната среда е нещо правилно и нормално. Първо си реши твоите проблеми и ки избира, че трябва да живееш с някого заради децата. Децага имат нужда от любов и спокойствие, дай им го. А това може да стане ако не си с този човек, който същност ти не обичаш. Разделите се, но делете децата. Гледайте ги и им дайте най-доброто. Ти си низ от бариери. Влюбих се на стари години. Може и та 80 да си и пак да изживееш любовта си. Деца на са си деца, те ще пораснат, сигурно и сега не ка малки вече, но твоят живот и щастие къде е? Живееш така, защото хората, съседите олеле колко е важно тяхното мнение и кой ли още не са по-важни от теб и твоя живот. После ще станеш киселана на която й е скучно и ше обсебваш порасналите си с деца със съвети и как "правилно" да живеят. Причината не е този мъж в живота ти, причината е твоите объркани представи. Но от написаното най-вероятно ще си остане всичко постарому и ти ше си мрънкаш.

19.   Бившият ми мъж се беше забъркал с една 14 години по-млада, омъжена с дете. Тя същата като тебе, авторке, бракът и скучен, проблеми с мъжа си имала, не се държал добре с нея и т.н. Е, разведохме се с моя, освободих го както се казва, да е щастлив,и какво стана, онази със скучния брак набързо обърна плочата и се скри като мишка при скучния си мъж. Уплаши се.
Та, мисълта ми е, да не стане и твоята работа такава, като се освободиш, оня любовник да се покрие .....

20.   " Той не прави нищо, избягва ме, защото си мисли, че имам стабилно семейство и не иска да се меси. Но истината е далеч от това. Аз съм самотна и нещастна от години, до този момент не знаех какво е любов! Но как да му кажа това? Как? " -Фантазии на стара чанта, той не я иска, а тя си мечтае!? Какво очакваш, да си остави семейството и да мизерува заради тебе ли? Остави човека на мира, ти не можеш да го имаш, но за едно изчукване може да се навие, но щом досега не го е направил, няма да те огрее и после. Гледай си децата и купи чесало за наборката си!

21.   Ако с мъжът ти е приключило, може да сложите край и да опиташ да си щастлива с някого. Децата ще го разберат, ако не сега то по-късно.

22.   Казваш имал чувства към теб, каза ли ти го? Симпатии, да, ма чак чувства без да ти го каже, ме съмнява. Иска да спи с теб и е преценил, че няма нужда да хаби енергия и нерви. За мъж с чувства и силни симпатии, много лесно се отказал, бе.

23.   Не си влюбена, разгонена си. Като си нещастна защо си стояла в този брак с години? Следва дежурното "заради децата". Сега си готова да се изч-каш с 10 години по-млад от тебе мъж , стига да ти подсвирне пак заради децата ли? Не искаш да го злепоставяш, нито него, нито себе си, казваш? Значи искаш да мишкуваш зад гърба на съпруга и децата? Питаш как да му кажеш на онзи за чувствата си, а защо не питаш как да кажеш на мъжа си и на децата си първо? И после като ги напуснеш като свободна жена да се гмурнете с любимия в море от любов? Пък може да му заведеш и децата - сигурно ще бъде очарован. Младите необвързани мъже направо се бият за жени на средна възраст, разведени и с деца.
Кажи в прав текст на обекта на любовта ти, защо се страхуваш? Нали си сигурна, че и той изпитва "огромната химия", за което ти праща сигнали? Пък може и вече да е разбрал, щом е твоята сродна душа и се разбирате без думи? И ако те помисли за луда и се дръпне съвсем, не бой се, няма да умреш - нито от болка, нито от сърбел.

24.   Авторке, ще ми нацъкат единиците, ама карай. На младини добре си поживях, и опитът ми помогна да разбера, че чувството, дето ти наричаш “сродна душа”, не е нищо друго, ами обикновен хормон. Омъжих се за добър и стабилен мъж, за 6 години сме вече с 3 деца и четвърто на път. Не ме интересуват тръпки и флиртове извън семейството. Хубаво или лошо, вкъщи си е най-хубаво. Няма семейство без проблеми, ама на твое място здраво бих се хванала за мъжа ми, ако още можеш да раждаш, раждай от него деца. Семейството трябва да е номер 1. Всичко останало е сърбеж между краката, колкото и да си мислиш, че е лИбоФ.

25.   Според мен най-правилното решение е на първо време да се разделите официално със съпруга ти (тоест развод), сама казваш, че проблемите помежду ви не са от вчера. Едва тогава би било коректно спрямо всички хора, замесени в живота ти, да започнеш нова връзка. Ако е писано и ако наистина са взаимни чувствата, които описваш, с новия човек нещата ще се получат без много трудности, всичко ще стане естествено. Опасявам се, че ако си излееш чувствата преди развода, а после по някаква причина не се получи раздялата с мъжа ти (примерно те хване шубето), ще го подведеш този човек и ще стане доста грозно.

26.   Подкрепям №2, макар да съм жена.
Ще дам и пример за колежка, която след един коледен купон започна бурна връзка с необвързан колега и реши, че вече не може да понася съпруга си, макар че човекът на ръце я носеше - осигуряваше изцяло издръжката на семейството, имаше си бизнес, който развиваше успешно и да, сигурно не е имал време да й отделя нужното внимание, но тя и децата й имаха прекрасен стандарт, почивки в чужбина, нови коли, частни училища и т.н., а тя ходеше на работа, колкото да не си стои вкъщи и да има къде да си показва новия маникюр, тоалет, прическа.
Мъжът й разбра и дойде в службата да се разбере с любовника. Но и двамата много влюбени и тя все пак реши да се разведе и събере с любовника.
Налегнаха ги битовизмите като плащане на сметки и т.н. и любовникът междувременно напусна работа и отиде да работи на друго място, за да изкарва повече и да ги издържа, въпреки че живееха в апартамента, оставен от съпруга й. Две години по-късно любовникът се изнесъл, защото явно не е издържал. Сега живее сама с децата и от една нагласена, поддържана жена се превърна в непривлекателна лелка.
Явно много жени, поради налегнали ги скука и липса на сериозни проблеми, решават да си създадат последните.
А и много често необвързани мъже започват връзка с омъжени жени най-вече заради неангажиращия секс, но при жените е различно - появяват се чувства, желание за нещо повече и фикс идеята, че това е мъжът на живота им. И много често, след първоначалните химия и страсти и раздялата със съпруга, остават разочаровани.

27.   Аз съм авторката - да внеса малко разяснения.
Първо - при мен нещата в живота никак не са били песен до този момент. Мъжът ми може и да си мисли, че ме носи на ръце, но това далеч не е вярно. Винаги съм работила, дори през повечето време съм имала по-висок доход от него. Скъсвам си задника от години - деца, домакинство, работа, тичане - всичко на мен. Той горкия все е уморен, спи два пъти повече от мен. Грам внимание, добра дума или нежност от негова страна. За екскурзии да не говорим. В много редките случаи ако сме ходили някъде - винаги е било по моя инициатива и организиране - както и всичко друго в нашите отношения. С изключение на секса - там той е първа пушка, т. Е. Дори да не сме в добри отношения - той просто идва и си взима каквото иска, в много от случаите - дори насила. Което води до втората точка:
Второ - не съм останала без секс и това въобще не е причина да се оглеждам за друг мъж, че видиш ли съм загоряла. Липсва ми любов и внимание, а не секс.
Трето - нашите проблеми са от Години., т. е. Не е причината - че съм се влюбила и видиш ли хоп, изведнъж съм намразила мъжа ми или съм решила да го сменям, че ми е доскучало. Точно обратното е! А и ние се бяхме разделили, (както написах и в началото) - когато се запознах с другия мъж. Но мъжът ми беше категоричен, че е осъзнал грешките си и е готов на всичко да се оправим. За това му дадох пореден шанс... Който той отново пропиля!
Четвърто - аз винаги съм му била вярна, през всичките 13 години от както сме заедно. Никога дори не съм поглеждала друг. През цялото време от както започнаха проблемите ни (някои още в самото начало!) - все търсех причината в себе си и се опитвах да оправя нещата. Но сама не мога. В бракът са двама. Би трябвало. А аз съм сама (така се чувствам) от години.
Пето - все още съм с него и се мъча заради децата ми, защото те са малки, нуждаят се от неговото присъствие и го обожават. Той също ги обича много - поне в това отношение го признавам.
Шесто - всички питат защо се жениш за грешния човек и му раждаш деца? Ами когато си млад и без никакъв опит с мъжете и все още вярваш в голямата и единствена любов, е лесно да се излъжеш и да затваряш очите си за проблемите, с надеждата, че всичко ще се оправи, щом има любов. Да ама не. И това няма как да го знаеш, освен ако не го изпиташ лично на гърба си в продължение на години. Аз до преди 2 години все още си мислех, че всичко може да се оправи. Но за това време се случиха ужасни неща между нас, та най-сетне прогледнах. Е, сега разбира се и аз си казвам, каква съм била глупачка да му раждам две деца! Но как да върна времето? А и децата са най-хубавото нещо в живота ми, което води до седмо.
Седмо - никога не бих ги изоставила! Заради никой мъж! И точно заради тяхното спокойствие си мисля, че вече е време да се разделим с мъжа ми, за да не са свидетели повече на всичките разправии между нас.
Осмо - младият мъж (доста по-зрял дори от мои връстници!) не е женкар или използвач. Той показа симпатиите си и уважението си към мен още в самото начало, когато се запознахме - тогава не знаеше нито за децата, нито за брака, нито за годините ми. Т. Е. той не иска да се възползва от мен само заради необвързващ секс. Никога дори не ми е правил намеци на тази тема. Просто си паснахме в общуването (освен, че се харесахме и визуално). Говорили сме си доста пъти, през които успях до някаква степен да го опозная и от всичко до тук не съм видяла нищо, което да не ми допада. Той се отдръпна от мен (в смисъл да не показва толкова явно това, че ме харесва), когато разбра, че съм обвързана, а не заради децата (за тях научи по-рано).
Девето - доста под средната възраст съм (визирам коментара за старата чанта), а и изглеждам доста по-млада от набора си (което е и причина това момче да ме хареса и се учуди като му казах годините си). Та целият живот (или поне по-голямата му част, надявам се) е все още пред мен. Мисля, че е рано да се отписвам и да бъда вечно нещастна и изнервена (както е било до сега).
Десето - в отговор на коментара на номер 2 и други подобни - имала съм по-малко мъже от днешните 12 годишни и съм се влюбвала два пъти през живота си (но сегашното е нещо наистина силно и истинско! ). Не знам как така слагате всички жени под общ знаменател, като боклуци, незаслужаващи уважение и любов! Особено без да познавате един човек!

В резултат на всичко изброено - дали човек, който някога е направил грешка, няма право да подреди живота си и да започне на ново, че дори и да открие истинската си любов по-късно? Нима нямаме право на втори шанс и на нито ден щастие в този живот, само защото сме с провален брак и с деца зад гърба си?

28.   Поговори със него кажи му,че брака ти не върви..

29.   Имаш право, разбира се, но не с този младеж! Търси си себеподобен и то след като си изхвърлила мъжа и емоционалния багаж!
Авторке, наистина нямаше нужда от разясненията, звучат ми като самооправдание. Я се постави на негово място, как мислиш, че се чувства той? Първо разбрал за децата, чак после за мъжа, защо си крила, съжаляваш, че е така ли? И какво очакваш да направи- да гори от желание да си губи времето и енергията в безсмислени отношения? Веднага му е светнала лампичката. Защо си мислиш, че нещо би се променило в отношението му към теб, ако ти знаеше житието-битието? От съжаление ли да е с теб? И колко дълго си представяш да го държиш около себе си? А той няма ли право да е щастлив с някое младо и свободно момиче?
Момчето се е отдръпнало, така и трябва, направи го и ти.

30.   Защо се засягаш за средната възраст, бе авторке? Че ти сама си се писала в заглавието "на стари години"? Или да беше си писала там на колко си.
Като си решила да се развеждаш, развеждай се. Пък младия Ромео ако е толкова влюбен и те иска ще те вземе с децата ти заедно. Ако не - ще си ги гледаш сама и ще търсиш следващия шанс.

31.   Аз съм авторката.
До номер 29 - аз НЕ съм си търсила младеж (никога и през ум не ми е минавало, че някога ще се занимавам с по-малък мъж от мен!). Но любовта не пита, "Хей, на колко си години? Може ли да се влюбя в теб?" А и той изглежда доста по-голям и аз късно разбрах за годините му. Не съм му правила никакви намеци досега, че го харесвам, а и той никога не ме е питал за семейния ми статус. Бяхме колеги и не е имало удобен момент да говорим за това. Точно това беше и питането ми - "как да говоря с него за лични неща?" Аз просто исках да свалим картите на масата и да се изясним, защото не мога да продължавам повече в това положение - при всички случаи ТОЙ ще вземе решението за себе си, аз няма как да го накарам да направи нещо, което не иска, нали?
И защо всички си мислят, че съм решила да имам паралелни връзки? Това да поговориш с някого се брои за изневяра ли?
Не съм искала да го правя свой любовник. При всички положения първо ще приключа с брака си!
За протокола - вече говорихме с мъжа ми и решихме да се разделим.

32.   Ти продължаваш да упорстваш, че това е любов! Ок, като си разбрала възрастта му, откажи се! Защо точно с него искаш да говориш за лични неща?! За лични неща се говори с най-близката приятелка, не с колега и чужд мъж. Нямате нищо за изясняване, абсолютно нищо, как да ти го обясня? Ти трябва да вземеш решението, не той! На какво основание искаш да го занимаваш с твоите брачни проблеми?! Да говориш с мъж, който харесваш и очакваш същото от него, по време на брак, да, стъпка към изневяра може да бъде, емоционална изневяра или поне не е коректно. За тези неща си има семейни консултанти, психолози и т.н., а не млади хора без опит в семейния живот, лудост направо! Спести му на момчето, моля, всички неща, които нито го интересуват, нито го засягат, нито са му важни за бъдещето, не е честно просто.
Авторке, опитах да помогна, но виждам, че не става. В голяма грешка си, но животът си е твой. Успех!

33.   Четейки този сайт, все повече се затвърждава убеждението ми, че българинът просто е програмиран да е нещастен. По-точно сам се програмира да се чувства зле.
Ако сумирам мненията дотук, се очертава следната картина. Моралът е в това да живееш в емоционален дискомфорт. Жертвай се заради законния си съпруг. Жертвай се заради децата. Жертвай се заради любимия и посрещни старостта с чувство на обреченост и усещанетоо, че животът някак си е минал покрай теб.
Истината е, че никой не е отговорен за щастието на другия и жертвата му е напълно безсмислена.
Правят ми впечатление и въпросите: "Ти като се омъжваше къде гледа? ", "Кой ти е виновен, че си го избрала такъв, а сега ще търпиш! ", както и мантрата "Първо се разведи, пък после се влюбвай по график, но и да го направиш, пак ще си зле, защото задължително ще те изоставят с две малки деца и без пукнат лев".
Съгласете се, че образът, който се очертава зад тези въпроси е на доста жалка личност. Всички изброени тези съдържат преди всичко страх. Силният човек е най-вече свободен човек. Да си свободен, означава да живееш в хармония със себе си и околните. Когато тази хармония е нарушена, с нея си отива и силата ти и волята да поправиш грешките си, да посрещнеш неизвестното и в крайна сметка да се пребориш за щастието си.
Не, няма нищо неморално в това след десет, петнайсет години брак да се влюбиш в друг. Не се отчита тук, че хората се променят под влияние на житейските обстоятелства, т. е. всяко едно нещо, което се случва на човек, оставя своя отпечатък върху личността му. Едни сме на 20 години, други сме на 30, трети сме на 40, на 60 и т. н. А и хората не "избират" брачен партньр, това не е пазара за цигански булки в Стара Загора. Ние се срещаме, намираме общо между нас и решаваме да продължим пътя си заедно. Когато срещнах съпруга ми, ние бяхме напълно различни хора. За щастие, с годините той стана по-амбициозен, по-отговорен, по-всеотдаен, по-умерен във всичко, но не при всички е така. Както към добро, някои се променят към лошо. И това, което си "избрал" преди 10 години просто вече не съществува.
А пък тезата за страдащите деца е просто несъстоятелна и дори не ми се коментира, защото е свързана с отвратителния манталитет на българина да живее живота на децата си.
Сега ще ви кажа какво се случи наскоро с мой близък приятел. От години знаех, че не се разбират с жена си, по думите му просто нямаха нищо общо, променила се, не желае да работи, сексът отдавна е приключил, спят в отделни стаи, няма какво да си кажат, всеки се храни отделно и т. н. И наистина аз този човек навсякъде го срещах сам, жена му никога не го придружаваше, просто неговите интереси явно й бяха чужди. Питала съм го моя приятел защо просто не сложат край на тези измъчени отношения. "Ами заради детето - казва. - Като сина ми си поеме по пътя, ще се разделим". Времето минаваше, момчето беше вече 22-годишен студент, когато приятелят ми се разведе и веднага се ожени за друга наша приятелка. Оказа се, че са имали връзка от много години, за която никой не е подозирал, включително и ние - най-добрите им приятели. Години наред тази жена го е чакала, а ние се чудехме защо така и не се омъжи. Нямаше сватба, само регистрация на брака в общината, като парадоксът е, че те продължиха да крият връзката си. Криеха я, за да не преживее горкото "дете" тежко това, че баща му пак се е оженил. То на 22 години самият момък вече можеше да се е оженил, но не, те криеха. Това положение продължи само 2 месеца. След което внезапно синът на приятеля ми почина от инфаркт. В момента е толкова съсипан, че ме е страх да му се обадя. Приятелката ми след бялата рокля веднага облече черна и вместо да се радва на сбъдналата й се любов, се чуди как психически да подкрепя мъжа си.
Значи, цял живот да делиш един дом с жена, която не те обича, с която нямаш нищо общо, заради детето. Да не можеш да бъдеш с голямата си любов, заради детето. Да криеш връзката си от приятелите си, заради детето. Да не се порадваш в сватбения си ден, заради детето. Женени хора да крият брака си, заради детето. И всичкото това напълно безсмислено и напразно.
Така че не се правете на Господ! Следвай, авторке, собствения си път, защото той е само твой, другите ще следват техния. Понякога ще вървите заедно, друг път - не, важното е всеки да стигне крайната си цел - да е щастлив.

34.   Горкият ти съпруг, да го оставят заради млад бик. Очевадно е за какво ти е младия, няма смисъл да се оправдаваш. Всичко е заради секса. Не искала да травмира децата- какъв смях! Мислиш, че ще се зарадват, че мама оставя тати заради сваляч, само защото иска някой да я обслужи както трябва? Мислиш ли, че ще го приемат тоя келеш? Ще го мразят с години, ако изобщо тоя се задържи толкова дълго. Тоя уж влюбения ще те зареже след 1-2 години, защото ще ти се е наситил и ще му писне да гледа чужди деца, а ти ще лагеруваш пред вратата на мъжа си. Пък и защо той да обира пешкира за твоя живот и, че си нещастна? Вечното оправдание-брака ми не върви. Ами ти не си ли част от същия тоя брак, какво направи ти да се подобри? Тази уж любов, дето виждаш от младия, е просто желание за секс с голяма жена. Няма да те запознае със семейството си, нито ще си живеете до старини. Ще спи с тебе най-много година, и ще се огледа за млада жена, която ще му даде деца. Ти ще има да ревеш и да търсиш друг млад, защото мъжът ти няма да те иска. Страшно сте егоистични по-големите жени. Ще се тръснеш на млад човек на главата, да го питат това майка ли му е, леля ли, да ти гледа децата, те да го ненавиждат, само защото искаш секс.

35.   До номер 34 - не те знам - мъж ли си, жена ли, на колко си години, имаш ли изобщо някаква представа или опит какво е това брак, деца.. още по-малко си наясно със ситуацията, че да коментираш кой какво е направил и кой какво иска... Дори не мислех да ти отговарям! Но ще го направя, защото може пък да е в помощ на някой друг в моето положение.
Горкият ми съпруг? Ти откъде знаеш, кой какво е направил в нашия брак??? Направила съм всичко по много пъти, дори и невъзможното за този брак, но сама няма как да спася всичко! Ако мъжът ми е толкоз прекрасен щях ли да искам да си тръгна от него?? Че кой бяга от хубавото? Още по-малко заради единия секс (който на мен дори не ми липсва), както ти твърдиш, да рискувам да нараня децата си - съвсем не си прав! Аз нямам нужда от секс, а от разбиране, от елементарна комуникация, от това да знам, че на човекът до мен поне малко му пука как съм. Много преди изобщо да се появи тоз младеж съм била готова да си тръгна и съм го правила, но мъжът ми все уж после съжаляваше и обещаваше да се постарае и той, за да оправим нещата.. НО всичко само на думи! Затова знам, че бракът ми е обречен и че рано или късно всичко ще приключи окончателно. Младежът няма нищо общо... С него или без него все тая - не е той причината.
Аз пуснах темата със съвсем друго питане.. НО като гледам коментарите явно всички са категорични, че млад мъж е НЕВЪЗМОЖНО да се влюби!? То те младите мъже видиш ли само секс искат.... Както и "по-големите" жени! То според вас май изобщо целият живот е само секс, а? ! То това уважение, чувства, привързаност, добро отношение са някакви съвсем незначителни неща явно. Колко повърхностно, колко обобщаващо! Всеки човек е различен и аз ВСЕ още вярвам, че ИМА сродни души, че рано или късно всеки открива точният човек за себе си, неочаквано и понякога съвсем различно от това как сме си го представяли! А иначе всеки може да мисли каквото си иска...

36.   Въпрос към номера 22, 23, 34:
Един млад мъж, който иска само секс и няма никакви чувства, би ли проявявал интерес към теб като личност, би ли имал желание да те опознае възможно най-много, да общува с теб на по-дълбоко - духовно и емоционално ниво, да ти споделя дълбоко лични неща за себе си, да покаже уязвимата си страна пред теб, да те защитава и да ти помага, когато имаш нужда (без да си го молил) и да те гледа постоянно в очите с респект и уважение?

37.   Жено, ти си изписала цял роман за едното нищо. Този мъж сигурно дори не подозира в какви страсти и сюжети е оплетен, ти го изкара, че примира за теб, че ти е сродна душа, ще плеснете с ръце, ще се прегърнете и ще живеете като влюбени гълъбчета сто години. Съвсем си изгубила чувството си за реалност. Айде да те видя като се разведеш и останеш сама да се грижиш за две малки деца, каква песен ще запееш и дали ще имаш е половин кандидат за връзка...Прочети три пъти пост 26. В най-добрия случай те очаква този сценарий.

38.   34 към авторката
Още ли не си разбрала на тия години, че мъж всичко ще ти каже, за да те вкара в леглото и да си подсигури, че дълго ще си там? Че ще ти сваля звезди всеки ден, за да не е на сухичко? Та това и младите момичета под 18 го знаят вече. Ще ти плаща сметките ли? Ще облича и храни децата ли ?
Децата ти познават ли го?Не, нали? Никога няма да го приемат. За тях ще е натрапник, ще го мразят , ще мразят и теб, доста след като младия те е оставил. Ще си развалиш отношенията с децата заради млад бик, който просто има опит в свалките и е набарал тъжна домакиня. Твоята сродна душа да те е запознал с някого? С родители, приятели,? Да сте празнували нещо заедно или сродната душа се разкрива само на тъмно, насаме? Даже самото определение сродна душа ми звучи като нещо от филм за деца, филм за принцове и магии. Реалността е съвсем друга. Сродни души има само по филмите. Децата пита ли какво мислят за този възвишен младеж? При него ли ще живеете?
Много филмите гледате за принцове и принцеси.

39.   От 34 към авторката
Ще ти кажа нещо, което може да е новост за теб-децата преживяват зле развод и раздяла на родители. Независимо на колко години са децата, преживяват го ужасно. Особено, ако са под 18 години. Всички тези съдилища, това кой при кого да остане, свиждания- това е пагубно за децата. Ще подложиш децата си на всичко това заради някакъв , дето го знаеш от месеци? Сигурна ли си, че ще ти простят?
Заради уникалната сродна душа. Сигурно става въпрос за мъж доста под 30 години, който едва ли си мечтае да гледа деца , които ще го мразят. А определено ще го мразят. Ще им се помазни месец-два с играчки, дрехи и ще му писне. За тях бащата ще си е само един, техният. Този принц ще иска свои деца, ако не може вече да му ги дадеш, ще търси друга. Това е реалността. Цялата идилия ще се изпари когато децата няма да искат такъв живот, този натрапник и постоянно слушаш рев и караници. Той ужким те иска, ама иска само веселие, секс и безгрижие.

40.   Авторке,няма да те нападам,само едно ще ти кажа-никога,ама никога не можеш да знаеш кой какво мисли,какво му се върти в главата.Визирам младия мъж за който ти убедено твърдиш,че има интерес към теб,да общува с теб и да те гледа с респект в очите.Че те обича.Темата е болезнена за мен,но ще ти разкрия част от моята история,дано ти даде повод за размисъл.Мъжът ми имаше кратка връзка с жена на работното си място за която сам ми призна.Жената също е по-възрастна от него.Помагала му е служебно и той се е държал мило с нея,проявявал е отношение,изслушвал е проблемите и,правел и е комлименти за новата прическа.За него това е било ценно колегиално приятелство,а поначало той си е добър и уважителен човек..Само че тя почва да се филмира и да се привижда любов.Сексуалната връзка помежду им е инициирана от нея,буквално сама му се е навряла в ръцете в подходящ момент.Само не ме разбирай грешно-много добре разбирам,че щом той е поддал аз имам право да се сърдя единствено на него,не на нея-тя няма никакви задължения към мен.Нещата загрубяват-тя се влюбва безумно и почва да върши глупости пред очите на всички във фирмата,да не се крие,да го ревнува от другите жени там.Той бързо изтрезнява и категорично и заявява,че няма семейство за разваляне,че приключва всякакви отношения с нея.Че никога и нищо не е имал към нея.Но тая жена въпреки че минаха години,отдавна не работят заедно,той дори не я поздравява като я види още е убедена,че той я обича и че не и обръща внимание заради това,че аз му правя скандали-така разказва на приятелките си.Така,че ще приключа както започнах-никога не знаеш какво в действителност мисли един човек.Независимо какво ти показва.И приказва.

41.   Номер 34 (38) - много си далеч от истината - нито ме е омайвал с някакви приказки, нито е имало нещо от това, което пишеш... Изобщо май не си прочел нищо от по-горе написаното!
А и кой ти е казал, че очаквам някой друг да ми гледа децата? - аз работя и имам достатъчно и за мен, и за децата ми, има и кой да ми помага. Нито ще съм първата, нито последната самотна майка. Живея в чужбина, където хората не страдат от такива комплекси и предразсъдъци, мъжът за когото пиша също е чужденец (и слава Богу че не е българин, че като гледам какви сте повечето ми се гади вече!)
Темата беше съвсем в друга посока и питанията ми също!

И още нещо - една жена ВИНАГИ усеща, кога я възприемат само като сексуален обект и кога като нещо повече (друг е въпросът, че не всеки иска да приеме тази истина и си затваря очите). Ще кажете сигурно, че и аз съм така - мислете каквото си искате. Лесно е да се слага всичко под общ знаменател, особено когато човек не е запознат с подробности. Може и да сте прави, че нищо няма да се получи между нас в дългосрочен план. Но човек никога не знае, какво го очаква. Важното е да се бориш за мечтите си, така дори и да паднеш, поне ще знаеш, че си опитал. А не цял живот после да съжаляваш за пропилените възможности. И да - виждала съм не малко примери, в които хората се намират най-неочаквано, отстрани погледнато странни двойки, но са щастливи въпреки всичко!

42.   41 от 34
Ще си самотна майка от много акъл. Децата пита ли ги искат ли да живеят така? Не отговори на въпроса познават ли сродната душа, и той запозна ли те с някого. Отговорът хиляда процента е Не.
Жената вярва и усеща това , което иска . Мъжете навсясъде са едни и същи. Усетят ли, че някоя е наивна душица, смело лъжат като за световно. Особено, ако отчаяно иска да повярва в нещо. Тъжно е, че на тия години не сте разбрали основните неща в отношенията мъж-жена.