Споделена история от Любов и изневяра |
Обикновено запознанство
преди: 3 години, 4 месеца, прочетена 934 пъти
Подозирам, че ако трябва да напиша фийлд рапорт на живота си, прокоратурата ще се самосезира и не след дълго ще се озова в лудницата. Което ми напомня, че онзи симпатяга Стайл беше ходил да си релаксира в едно от тези прекрасни учреждения. Е може и да нямам нищо общо с този прекрасен човек (най-малкото аз съм горд притежател на коса), но защо ли се сетих за него. Може би защото и аз вече десет години пристъпвам с бодра крачка натам.
Да започна отзад напред. Какво представляват проститутките? Нищо. Самата дума те кара да си представяш нещо доста мистично, тайнствено и прикрито, нощни улици изпълнени с таксита отражаващи уличното осветление в жълтата си боя, и те част от тези нощни приключения. Ние хората имаме навика да си представяме по свой си начин всичко онова, което не разбираме. Аз лично си представям, че в НАСА стоят хиляди свръх умни хора и ровят в огромни компютри, които им изкарват сложни чертежи на екрана, които представляват чарковече на някоя совалка, на която изчисляват в проценти, къде и какво може да се счупи на минус сто и дванадесет градуса и ускорение десет пъти по-голямо от земното притегляне! Е да, но бас държа, че вероятно в действителност тези хора не правят точно това. А какво правят ? един бог знае. И аз не знам, но ето ? представям си го! Точно, както си представях проститутките преди да разбера, че в тези момичета няма никакво тайнство. Под черупката на ?силиконовата принцеса?, която виждат клиентите й, стои момиче, което пише SMS-и от интернет ?нямам ваучер?. Принципно имам качеството (тази дума до голяма степен трябваше да я напиша в кавички) да завързвам контакт с всичко живо от женски пол, което е боклук. Използвам думата, за да опиша социалния статус на дамата, а не личността й. Защото когато боклуците плачат, в този момент осъзнаваш, че някои от тях са личности, които осъзнават социалния си статус. Тези личности не са мръсни и не са боклуци, това което правят плачещите личности е боклучаво. И така да минем по същество ? за тези 10 години през които със забързана крачка съм се запътил към лудницата ми се случи да опозная характерите на един куп танцьорки, а в последно време и на две проститутки (т.нар. моята и приятелката й). Разбира се сценария няма нищо общо с филма с Джулия Робъртс ?Хубава жена?. Сценария е софийска дискотека, запознанство с чаровна госпожица с големи очи (и очи и цици) и разбира се търсене на секс (или как го наричахме на времето ? ф клоуз ? от фък ? чукам, еба). Ясно го обясних нали? И така де животът е такъв, че понякога хората, които се запознават тепърва не си съвпадат, като очаквания, цели и представи за другия! Така докато по време на 2-те, 3-те кафета аз си представям, че ще й мачкам циците и ще има ф клоуз (от фък ? чукам, еба) тя милата взема, че се потапя в сълзите си и стига до излеянието, че не можем да сме заедно! Аз никога не съм си мислел за кой знае какви съвместни акции с нея, освен мачкането на циците й, но щом е казала ще поразпитам в тон с драмата, защо така не можем да сме заедно и какво е толкова тревожно. И така след кратки разяснения, защо единия път съм я взел от един квартал, а другия от друг квартал, а третия от трети, става ясно, че се занимава с платена любов (бел. авт. проституция). Ново двайсе си казвам аз в този момент, в който представите ми за това, че има малко и розово коте биват заменени от тези, че е не-горда притежателка на кофа за боклук. И така вече скептично настроен към розовите й прелести и нежелаещ да ги разбутва много-много, защото един бог знае, какво ще излезе от там не ми остана нищо друго освен да съм приятел с проститутката. А тя всъщност освен звучната професия е и момиче със собствено име и истинска лична карта. Над това никога не бях се замислял преди това си страхотно приятелство представляващо букет от емоции между безкрайно различни хора. И така разказвайки за света на хората, които не могат да ходят без костюм на работа разбрах доста за света на тези, които не могат да ходят без клизма. А той е интересен наистина, но не чак толкова, колкото си го представят хората. Ето защо почти съм сигурен, че момчетата от НАСА не работят на чак толкова големи компютри и не изчисляват по 24/7 траектории спътници!
И ето сега на бара в дискотека си. Виждаш цици, после разбираш, че около тях стои и красиво момиче. Казваш пет шест приказки, а тя ти отговаря подобаващо. Виждаш силикона й, и на ум си правиш сметката 5000-7000 лв. = ?значи има пари?. Да, но дали е точно така? Или в повечето случаи не. Оказва се, че й е подарък от грешен човек в миналото с грешни представи за света. Оказва се, че си е платила с удар в нослето от което са й посинели очите и 10 дни не е излизала от тях дори до магазина. И тъй, като е била предупредена от приятелките си, че не одобряват занимавката й с дадения човек я е било срам да им каже че е със сини очи и оток от удар, за да ги помоли да й пазаруват те. Трудности, трудности и пак трудности. И то май точно от тези, които не са много мистични, не са много хай и не са много различни от простите битовизми. Да, но как звучи само ?про сти тут ка?, ?си ли кон?, ?сед дем хи ля ди ле ва за ци ци? ? е да, но само звучи.
Така, че все повече започвам да си мисля, че представите, които си изграждаме за някого, не са точно това, което представлява той. Другият път в дискотеката ще се замисля дълбоко, преди да си представя, какво представлява мацката, към която подхождам. И може би просто няма да си представям нищо. Защото представите ни най-често са за това, което не разбираме. Същото важи и за професията проститутка. Надали вече ще си представям тайнството на нощтните улици и мъждукащите светлини отразяващи се в локвите. Е няма да си представям и счупени носове разбира се. Няма да си представям нищо! Защото вече знам, какво е и няма нужда да си го представям.
|
